АНД №
1346/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. Д.П.В. ***, да бъде освободена от наказателна
отговорност за това, че на 20.05.2018г.
на ул. „***“ в гр. Пазарджик е причинил на A.З.К.комплексна лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око и
травматичен артрит на лявата долночелюстна става и представляваща разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във
вр. с чл.130 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а
ал.1 НК.
Производството
пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата
да бъде определен, като се съобразят наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на обвиняемия, както и финансовото и семейното му
положение, като предлага размерът на глобата да бъде определен при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
В съдебно заседание обвиняемият редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и не оспорва констатациите на РП-
Пазарджик изложени в постановлението. Изразява съжаление за стореното и моли
съда да му бъде наложено наказание глоба. Защитникът му пледира съдът да
съобрази решението си с наличието на многобройни смекчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства, като оспорва, че телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди, тъй като е бил провокиран от поведението на неговата
приятелка и е реагирал емоционално. Пледира да бъде наложен минималния размер
на наказанието глоба.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Св. Р.М.и обв. Д.В. имали петгодишна връзка,
която приключила през месец май 2018 г.
В ранните часове на 20.05.2018 г. св. М.била с приятели в заведение „***“ в
гр. Пазарджик. В компанията бил и постр. A.З.К.. Около 01.30 часа на 20.05.2018
г. пред заведението дошъл обв. В.. Св. М.излязла
навън и обяснила на обвиняемия, че в момента не е сама и не може да разговаря с
него, след което отново влязла в заведението, а В. си тръгнал. Малко по-късно
св. М.и постр. A.К.също си тръгнали. Те се качили в
едно такси и се насочили към жилищна кооперация, находяща се на бул. „***“ №78
в гр. Пазарджик, където смятали да пренощуват.
След като таксиметровият автомобил спрял пред жилищната кооперация, св. М.и
постр. К.слезли. Тогава пред кооперацията се появил обв. Д.В.. Той бил придружен от св. С.Г.. Без да казва
нищо, обв. В. се приближил до постр. К.и му нанесъл удар с юмрук в областта
на лявото слепоочие. От удара пострадалият паднал на земята. Обвиняемият
продължил да го рита с крак в главата, като му нанесъл няколко удара и през
цялото време го псувал. В същото време св. Г.бил хванал през раменете св. М.,
като я стискал силно и не й позволявал да гледа случващото се. След като
няколко пъти св. Г.казал на обв. В. да престане,
последният спрял да рита пострадалия и К.успял да се изправи. Лицето му било
изцапано с кръв. Тогава св.Г.пуснал св. М.и той и обвиняемия си тръгнали.
Постр. К.и св. М.извикали такси и посетили спешния кабинет в МБАЛ
„Пазарджик“, където раните по лицето на пострадалия били почистени и
обработени, а долният клепач на лявото му око бил залепен. След това двамата се
прибрали.
В следващите дни пострадалият изпитвал силна болка в областта на челюстта и
на 22.05.2018 г. отишъл на преглед при орален хирург. На 23.05.2018 г. постр. К.постъпил
за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.Пловдив, където пролежал три дни.
След проведеното му лечение, пострадалият посетил и кабинета по съдебна
медицина, където бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено СМУ №
108-І/04.06.2018 г. В резултат на нанесения му побой постр. К.получил
травматични увреждания по главата и крайниците.
По повод на
всичко това постр. A.К.подал жалба РП- Пазарджик, по която била извършена
проверка, данните от която послужили за образуване на настоящото наказателно
производство.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът
цени като компетентно и обосновано, в резултат на нанесения побой на постр. A.К.са
били причинени следните травматични увреждания: разкъсноконтузна
рана на долния клепач на лявото око и лявата вежда; кръвонасядания по клепачите
на окото и субконюнктивален кръвоизлив; кръвонасядане и оток на лицето и
крайниците и травматичен артрит на лявата долночелюстна става.
Вещото лице
е категорично, че гореописаните травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд, тъп предмет и
добре отговарят да са получени при процесния инцидент.
Разкъсно-контузната
рана на клепача и травматичният артрит на лявата долночелюстна става поотделно
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около 10-тина дни- за първата травма,
и около 2 седмици- за втората травма. Останалите травматични увреждания
(кръвонасядания и отоци) са причинили на постр. К.болка по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе от показания на свидетелите A.З.К., Р.П.М.и С.А.Г., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха
преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от
горекоментираното заключение на СМЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, т.к. те са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си, като
абсолютно достоверно очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв. Д.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр.
с чл.130 ал.1 от НК, като на 20.05.2018 г. на ул.„***“ в гр. Пазарджик е
причинил на A.З.К.комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око и травматичен артрит на
лявата долночелюстна става, представляваща разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Обвиняемият
е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав,
включително и квалифициращия, т.к. е съзнавал, че действа демонстративно, макар
и през тъмната част на денонощието, изненадваща за пострадалия, в присъствието
и на други лица. Деянието е извършено по хулигански подбуди от обв. В., т.к. неговият мотив се е изразил в стремежа му да
прояви своето явно и грубо неуважение към обществото, като публично, на
обществено място на главна улица (булевард), в присъствието и пред погледите на
други хора, е проявил незачитане на личността на пострадалия, посредством
накърняване на телесния му интегритет чрез употреба на груба сила, по начин, че
да покаже себе си и да унижи постр. К.. Обстоятелството, че преди това е бил
подразнен от поведението на бившата му приятелка- св. М.и че е бил емоционално
повлиян от това, че тази вечер тя е била с пострадалия, не изключва хулиганските
подбуди на обвиняемия. Той не е имал право да дава воля на чувството си за мъст
и на раздразнението си и да нанася телесни увреждания над пострадалия, но е
сторил това именно за да се себеизтъкне и то по начин, несъвместим са
общоприетите норми за поведение.
Обвиняемият
е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната
характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното
деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на пострадалия, както
и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване на деянието.
Обвиняемият е личност с ниска степен на
обществена опасност. Не е осъждан и характеристичните данни за него са добри,
няма криминални и противообществени прояви и се ползва с добро име по
местоживеене.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на дееца и
недостатъчната му способност за психо-физически самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени добрите
характеристични данни, изразеното искрено съжаление за стореното и младата му
възраст. Чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по
предходното осъждане, не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на чл.78а ал.1 от НК в диференцираната процедура
по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като
отегчаващи обстоятелства се отчете обстоятелството, че причинената лека телесна
повреда на пострадалия, включва две телесни наранявания, както и че са му били
причинени и други леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК извън
съставомерната такава.
Съдът отчита фактите, че за
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и
обстоятелствата, че обв. В. е пълнолетен, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид
това и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът счете,
че на обв. Д.В., след като бъде освободен от
наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно наказание
глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно 1 000 лева, с което
ще се постигнат целите на административното наказание. За да определи такъв
размер на глобата, съдът съобрази и семейното, материално положение и имотно
състояние на обвиняемия и изходи от степента на вината му.
С оглед изхода на делото (постановеното осъдително решение) и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. Д.В. да заплати в
полза на държавата сторените по делото разноски в размер на 369,60 лв., платими
по сметка на ОД на МВР-Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: