№ 96
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201985 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: ...,
подадена чрез адв.С. А. против Наказателно постановление № 22-1899-000072
от 22.08.2022г. на Началник 01 РУ – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя
за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, както и за това, че е описано мястото на нарушението.
Развиват се съображения за неправилно определяне на размера на наложеното
наказание „Глоба“, което не кореспондира с изискванията на чл.27 ал.2 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. В. Г. не се явява лично,
ангажира процесуален представител в лицето на адвокат С. А., чрез която
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, а алтернативно да намали размера
на наложеното наказание „Глоба“.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
1
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 11.08.2022г. в 21.00 часа в гр. Благоевград, по ул.“Васил Левски“
жалбоподателят Й. В. Г. бил сам и управлявал поверения му лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. № ..., собственост на ... от гр.Благоевград, с посока на
движение от бул.“Джеймс Баучер“ към ул.“Крушево“, като бил спрян от
полицейски автопатрул в състав полицаите С. М. Т. и К. Н. А., двамата
полицай при 01 РУ – Благоевград при ОДМВР - Благоевград. Проверяващите
полицаи извършили проверка на водача и автомобила, като установили, че
водача управлява без свидетелство за управление на МПС. След извършена
справка с оперативна дежурна част при 01 РУ – Благоевград установили, че
свидетелство за управление на МПС на водача Й. В. Г. не е издаван. С оглед
констатираното актосъставителят С. М. Т., в присъствието на свидетеля К. Н.
А., на място на проверката съставил на жалбоподателя Й. В. Г., Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 620402 от
11.08.2022г. (лист 6 от делото), в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно: управлява ППС без да е
правоспособен водач, като било иззето като доказателство от жалбоподателя
СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № .... Актът е
съставен в присъствие на нарушителя Й. В. Г., подписан е лично от него, като
същият не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам
възражения“. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за
това срок. Въз основа на така съставения акт, на 22.08.2022г., Началник 01 РУ
– Благоевград, към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632
от 02.12.2021г., издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1899-
000072 от 22.08.2022г. (лист 10 от делото), с което на жалбоподателя Й. В. Г.,
с ЕГН **********, за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 300 (триста) лева. НП е връчено на жалбоподателя Й. В.
Г. с разписка и срещу подпис на 30.11.2022г., като в законоустановения срок
– на 06.12.2022г. при наказващия орган е подадена разглежданата в
настоящото производство жалба с УРИ 24400-40248 от06.12.2022г. (лист 2-4
от делото).
2
С показанията на разпитаните по делото свидетели С. М. Т. и свидетеля
К. Н. А. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните
си задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван
от жалбоподателя Г., като при извършената му проверка установили, че не
представя СУМПС. Чрез дежурния направили справка, от която установили,
че жалбоподателя Г. никога не е имал издавано СУМПС. За констатираното
нарушение съставили акт. Свидетелите подържат изцяло написаното в акта,
както и потвърждават, че са подписали същия. Освен това установяват, че
при същата проверка жалбоподателя след спирането му с управлявания от
него автомобил е бил изпробван и за употреба на алкохол с техническо
средство от техни колеги от КАТ, което отчело положителен резултат над 1,2
на хиляда, за което нарушение също бил съставен АУАН, но от техните
колеги по безопасност на движението.
Приложена е Докладна записка рег. № 1899р-14646 от 15.08.2022г.
(лист 8-9 от делото) от полицай Явор Коев, от която се установява, че по
отношение на жалбоподателя Г. в действителност при процесната проверка са
съставени два броя актове, единият процесният такъв, за нарушение по чл.150
от ЗДвП, а вторият да управление на МПС след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,4 промила, за
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като е предложено по отношение на
вторият АУАН, административноказателното производство да бъде
прекратено с мотивирана резолюция и материалите изпратени на Районна
прокуратура – Благоевград, с оглед данни да извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК.
Приложена по делото е и Докладна записка от 11.08.2022г., съставена
от полицай К. А. Н., в която същият е описал подробно случая с проверката
на жалбоподателя и взетите спрямо него мерки.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Й. В. Г. (лист 15-16 от делото) не е правоспособен водач на
МПС, тъй като такова не му е било издавано, но същият е наказвана
многократно за нарушения по ЗДвП, като последното му наложено наказание
по ЗДвП е за същото административно нарушение, като процесното и му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед
№ 244з-415 от 14.02.2017г. на Директора на ОДМВР – Благоевград (лит 17-19
от делото), удостоверява материалната компетентност на издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Приложените Заповед № 244з-232 от 27.01.2022г. на Директор а на
ОДМВР - Благоевград (лист 19-25 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
3
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да
се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и
в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно от акта за установяване на
административно нарушение е, че при извършване на проверката
жалбоподателят не е представил на контролните органи свидетелство за
управление на МПС, като след справка е установено, че не е носител на
правото да управлява МПС, тъй като никога не му е била издавано СУМПС.
Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно
постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова
процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В последното коректно е посочено въз основа на кое
административно наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са
посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е
приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил
съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и
въз основа на какви доказателства. Ето защо съдът намира за неоснователно
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при
4
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Дори и да
приеме обратната хипотеза, то съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, НП следва да се
издаде и при допуснати нередовности при издаването на акта, стига да е
установено по безспорен начин извършеното нарушение, нарушителя и
неговата вина. Преценката относно степента на доказаност на нарушението
преди издаване на НП обаче е изцяло в правомощията на
административнонаказанващият орган, като същата подлежи на съдебен
контрол по реда на ЗАНН след обжалване на наказателните постановление.
След запознаване със събраният доказателствен материал съдът намира,
че деянието извършени от жалбоподателя Й. В. Г. представляват
административно нарушение и правилно е квалифицирано от
административно наказващия орган като такова по чл.150 от ЗДвП. Съгласно
цитираната законова разпоредба всяко ППС, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
МПС по време на обучението му и при провеждане на изпит за придобиване
на правоспособност по реда на нарочна наредба. В случая безспорно не се
касае за хипотезите на изключение от основното правило, респ. не се каса за
управление на ППС от обучаващо се лице, кандидат за придобиване на
правоспособност. От ангажираните по делото гласни доказателства по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят Й. В. Г. е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна страна, като не е
изпълнил задължението си, вменено му със закон, като водач на МПС да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него, както и да е правоспособен водач при управление на МПС,
като удостовери това именно със СУМПС и контролния талон към него.
Доказа се по категоричен и несъмнен начин, а това и не се оспорва от
защитата, че на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят е
управлявал МПС, а именно лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ..., собственост
на ... от гр.Благоевград, без да е правоспособен водач, тъй като никога не е
придобивал право да управлява МПС и не му е издавана свидетелството му за
управление на МПС и контролният му талон към него. Самият жалбоподател
също не оспорва обстоятелствата при които е извършил нарушението, което
се потвърждава и от изложените твърдения в разглежданата жалба и
изложеното от защитника в съдебно заседание, както и от приложената
справка за нарушител/водач за Й. В. Г.. От последната се установява, че
СУМПС на жалбоподателя не е издавано и същият не е бил правоспособен
водач на ППС, включително и към момента на констатиране на процесното
нарушение. В тази връзка съдът счита, че от ангажираните по делото
доказателства в казуса не се разколебава презумтивната доказателствена сила
на акта за нарушение, съгласно чл.189 от ЗДвП, като административното
нарушение се явява установено по безспорен и категоричен начин от
обективна страна.
5
Административното нарушение е извършено от жалбоподателя Й. В. Г.
виновно от субективна страна, тъй като същият, като гражданин на Република
България, макар и към момента на проверката неправоспособен водач на
МПС е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.150 от ЗДвП и при
преценката си с оглед налагане на административните наказания е съобразил
приложимата в случая санкционна норма правилно, като на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановено по вид
и размер наказание за това нарушение, а именно „Глоба” в размер на 300.00
лева. Същото е в законоустановен от законодателя максимален размер,
предвид обстоятелството, че заедно с проценсното нарушение, в условията на
съвкупност същият е осъществил и друго общественоопасно деяние в
нарушение на ЗДвП, както и предходни идентични нарушения на Й. В. Г. по
ЗДвП, за които същият е санкциониран с влезли в сила наказателни
постановления (последното влязло в сила на 19.07.2016г., и глобата по него не
е платена). Предвид липсата на поправяне и превъзпитание на жалбоподателя
в следствие на наложени му наказания по ЗДвП, преди процесното нарушение
и демонстративното пренебрежително отношения на същия спрямо
установеният правов ред и установените правила за движение по пътищата
със ЗДвП, които Й. В. Г. многократно нарушава, съдът намира така
наложеното наказание в максимален размер за съобразени с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и съобразно с постигане целите на същите по чл.12 от ЗАНН.
Ето защо в тази връзка, неоснователно се явява възражението на защитата, за
наличие на предпоставки за намаляване размера на така наложеното
административно наказание. Именно завишената степен на обществена
опасност на деянието и дееца, тежестта на нарушението, извършено в тъмната
част на денонощието и то след употреба на алкохол, както и липсата на
констатирани смекчаващи вината обстоятелства и на данни за имотното
състояние на жалбоподателя обуславят, както правилно е приел
административнонаказващия орган, налагане на наказание „глоба“ в
максимален размер. Допълнителни аргументи в тази насока съдът намира и в
разпоредбата на чл.29 от ЗАНН, чрез която законодателя е изключил
възможност към административни нарушения, извършени след употреба на
алкохол и/или свързани с безопасността на движението за всички видове
транспорт, каквото и настоящото нарушение, да се подхожда снизходително,
като е изключил възможността за същите да се квалифицират като маловажен
случай.
Предвид изложеното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да
бъде потвърдено. Именно този резултат на делото изключва възможността на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски за
6
адвокат, поради което и съдът намери това искане за неоснователно.
Водим от изложено и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 22-1899-000072 от
22.08.2022г. на Началник 01 РУ – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Й. В. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ..., за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд -
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7