Р Е
Ш Е Н
И Е
№
................
гр. К., 11.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при секретаря
Красимира Божакова, като разгледа докладваното от
съдията наказателно административен характер дело №26 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***г. на ВПД Началник група
към ОД на МВР П., Р.У. К., на П.Н.Н. ЕГН *********** ***,
е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП –
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Твърди невиновно
поведение, поради липса на умисъл и маловажност.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, а
се представлява от адв.Н., която депозира писмено
становище, като поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Взема писмено становище по жалбата, като
моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К.К. и К.С., както и приобщените писмени доказателства - АУАН серия АА и бл. №**от 21.10.2019 г., наказателно постановление № ***г., Заповед № **г., Заповед № **., справка за водач/нарушител, съдът намира за установено следното:
На 21.10.2019 г., след обед св.С. *** се движил с
личният си автомобил по главният път посока село В.Л. - гр. К. Малко преди град
К. видял пред него да се движи лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ С РЕГ. № **, който изглеждал видимо технически
неизправен, тъй като подскачал, прекъсвал, движел се неестествено и бавно и
изглеждало, че има технически проблем. Този автомобил отбил и спрял, като
непосредствено зад него спрял и св. С.. Тогава св.С. видял, че този автомобил се
управлява от жалбоподателя П.Н. ***, когото познавал по служба, във връзка с
работата му като полицай. Н. също го познавал по тази причина. Въпреки, че се познават, св.С. му се
представил, че е служител на РУП К.. Св. С. видял, че предната регистрационна табела
на управляваният от Н. автомобил е изместена в ляво, не е на мястото си и
закрива част от преден ляв мигач и поради тази причина се обадил на служители
от КАТ да извършат проверка за това и евентуални други нарушения по ЗДвП. Два
дни преди този случай св.С. видял същият този автомобила, като предната му регистрационна
табела си била на мястото, по средата на бронята на автомобила. При разговор
със св.С. жалбоподателя П.Н. признал, че той е преместил предната
регистрационна табела по този начин, като не обяснил защо. Около 14.00
ч. пристигнал служител на КАТ – св. К. и извършил проверка на П.Н. и автомобила
му. И той установил, че предна регистрационна табела е поставена в лявата част
на предната броня, а не на централно място, където й е мястото. Автомобила не
бил оборудван с пожарогасител. На място, за установеното св.К. съставил АУАН на
Н. с който приел, че жалбоподателя е осъществил нарушение на разпоредбите
на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като на 21.10.2019 г.,
около 14.10ч. в община К. на РАЗКЛОНА ЗА КВ.С.. С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ
ИЗТОК-ЗАПАД, УПРАВЛЯВА ЛИЧНИЯТ СИ ЛЕК АВТНАМОБИЛ ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ С РЕГ. № **, КАТО
ПРИ ПРОВЕРКАТА СЕ УСТАНОВИЛО,ЧЕ ПРЕДНА РЕГИСТРАЦИОННА ТАБЕЛА НЕ Е ПОСТАВЕНА НА
ОПРЕДЕЛЕНОТО ЗА ТОВА МЯСТО. СЪЩАТА Е ИЗМЕСТЕНА ОТ СРЕДАТА НА БРОНЯТА В ЛЯВАТА Й
ЧАСТ, КАТО ЗАКРИВА ЧACT ОТ МИГАЧА.АВТОМОБИЛА НЕ Е ОБОРУДВАН С ПОЖАРОГАСИТЕЛ.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на
така съставения АУАН компетентният орган - ВПД Началник група към ОД на МВР П.,
Р.У. К., е издал атакуваното наказателно постановление, с което при идентично
описани с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършването им,
както и данни за извършителя, на П.Н.Н. ЕГН ***********
е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец - за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП –
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 13.12.2019 г., като жалбата срещу него е депозирана на 16.12.2019
г.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и
непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно
приобщени от съда.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че
актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази следното:
1. Относно наложеното наказание на основание чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е необходимо да се
посочи следното:
В хода на административно наказателното производство относно
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Както вече беше посочено по-горе производството е от
административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП “по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.” Т.е. нормата на чл.140, ал.1
от ЗДвП предвижда наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в
управление на МПС и ремарке, които не само следва да са регистрирани, но и да
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Следователно е необходимо не само регистрацията на МПС по надлежния ред, както
и наличието на регистрационни табели, а и поставянето им на определените за
това места
От материалите по делото става ясно, че не се оспорва,
че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла
на легалната дефиниция по § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на
ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към
изискванията относно наличието на регистрационни табели на МПС-то и то на
съответните места. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран
в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр.
105/2002 г./.
Освен това, от разпита на свидетелите С. и К., става ясно,
че предната регистрационна табела на управляваното от Н. МПС – лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ“ С РЕГ. № ** е била изместена в
ляво, не е била на мястото си и закривала част от преден ляв мигач. Това не се
и оспорва от жалбоподателя.
Предприетото движение с автомобил, чиято предната
регистрационна табела е изместена в ляво, не е на мястото си и закрива част от
преден ляв мигач е обективно доказано по делото и с това си действие
жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
забрана по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само
регистрирани МПС с поставени на определените за това места регистрационни
табели.
Освен това, съгласно нормата на чл.10, ал.1 от Наредба
№ I-45 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства за всяко регистрирано
превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да
отговарят /като форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО)
№ 2411/1998 г. на Съвета на Европа от 03.11.1998 г. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения
в акта и в наказателното постановление лек автомобил и, че същия е регистриран
по надлежния ред, има регистрационни табели, но предната не е поставена на
определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.10,
ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват
отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на
превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се
осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва
да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на
номера. От разпита в съдебно заседание на свидетелите С. и К. се установява по
безспорен начин, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е бил с поставена
на определеното за целта място на предната регистрационна табела. Мястото,
определено за поставяне на регистрационния номер е определено от завода –
производител за всяко едно превозно средство и именно това е мястото, визирано
в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и описано в чл.10, ал.5 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още
повече, следва да се посочи, че липсата на определени части от едно превозно
средство или поставянето на други по определен начин само по себе си не води до
отпадане на задължението за поставяне на регистрационната табела на определеното
място и не съществува законова възможност водача сам да избере местоположението
на което да постави същата.
Анализът на цитираните разпоредби несъмнено показва,
че е изпълнен съставът на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото предната регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това
място. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира както
техническата изправност на МПС, така и външната му административна цялост,
която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно
прикрепени на съответните, предвидени за това места. Независимо от посочените
обстоятелства, жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, на който
предната
регистрационна табела е изместена в ляво, не е на мястото си и закрива част от
преден ляв мигач, поради което правилно и законосъобразно е прието от
наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя - адв.Н. според която липсвала субективната страна на нарушението поради неналичие на пряк умисъл у Н. за извършването му. От кредитираните показания на св.С. е видно, че Н. е признал пред него, че именно той е преместил предната регистрационна табела на МПС-то от съответното й място, като не пожелал да обясни причините за това и, че два дни преди установяване на нарушението св.С. видял същият този автомобила, като предната му регистрационна табела си била на мястото, по средата на бронята на автомобила.
Съдът не споделя становището на процесуалният
представител на жалбоподателя и относно твърдението, че деянието представлява
маловажен случай, тъй като липсват доказателства за това, че същото
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от същия вид. Доказано е, че предната регистрационна табела
е изместена в ляво, не е на мястото си и закрива част от преден ляв мигач не
поради някакви обективни причини, като например невъзможност,
поради повреда на бронята да се монтира на съответното място, което също
представлява нарушение, но може да се обсъди приложението на чл.28 от ЗАНН, а
поради умишлени действия на жалбоподателя, който сам е преместил предната
регистрационна табела от съответното й място.
Относно наказанието: Деянието е съставомерно
и наказуемо на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда
две административни наказания при условията на кумулативност
– глоба и лишаване от право да се управлява МПС. При определяне размера на
наказанията АНО се съобразил с критериите по чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в законовия минимум, а именно: глоба в размер на 50,00лв. и лишаване
от право да се управлява МПС за срок от един месец, което не подлежи на корекция от съда, разглеждащ
спора.
2. Относно наложеното наказание на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, движещите се по
пътя МПС, трябва да бъдат оборудвани и с пожарогасител. При извършената
проверка на място е установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
не е бил снабден с пожарогасител, като от страна на лицето липсват възражения,
че такъв е бил наличен. В случая, доколкото от наказващият орган се твърди
отрицателния факт, че автомобилът не е бил снабден с пожарогасител, в тежест на
санкционираното лице е да докаже, че е разполагал с такъв. От жалбоподателя не
се твърди, че е разполагал с пожарогасител, съответно не са ангажирани доказателства
за това пред настоящия съд. Ето защо, правилно е прието, че Н. е извършил
вмененото му нарушение на нормата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и правилно му е
наложено наказанието предвидено в нормата на чл.185 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което то следва
да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № ***г. на ВПД Началник група към ОД на МВР П., Р.У.
К., с което на П.Н.Н. ЕГН *********** ***, е наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.