№ 3
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.на Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от И.на Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20222001000219 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 103/ 28.04.2022 г., постановено по т.д. № 397/ 2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен иска на Р. Д. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****, с адрес за връчване: гр. Варна, ул. „Сан
Стефано“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., против ЕТ „Орион - В. Н.”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, да бъде прието за
установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на
несъстоятелността съществуването на парично вземане на ищеца в размер на
55 000 евро – претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане –
неоснователно обезпечение, допуснато в полза на ответника - търговец по
ч.гр.д. № 3150/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, отменено по ч.гр.д. №
4/ 2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, състоящи се в намаляване на
покупната цена на имот по предварителен договор за покупко-продажба
между ищеца Я. и трето лице от 5.01.2020 г., намалена със споразумение към
договора от 25.11.2020 г.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на синдика на ЕТ „Орион -
В. Н.” – И. В. К., с адрес: гр. Варна, ****.
1
Постъпила е въззивна жалба от Р. Д. Я., в която решението се
обжалва и се въвежда искане за неговата отмяна, с постановяване на съдебен
акт за уважаване на исковите претенции.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила, при
необосновани изводи и в противоречие с материалния закон.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че по делото не се
съдържат данни за намаление на имущественото състояние на ищеца, въпреки
че с новацията се намалява покупната цена, срещу отпадане на задължението
за заплащане на неустойка. Изтъква се, че с доклада по делото съдът не е
квалифицирал твърденията за причинената вреда като пропусната полза, нито
е докладвал, че с исковата молба не се навеждат твърдения за претърпяна
ефективна вреда, т.е. твърдения за намаляване на имуществото на ищеца,
вследствие спиране изпълнението на въвод в неговите собствени имоти.
Поддържа се становище, че решението е постановено в противоречие с
чл.236, ал.2 ГПК, тъй като наведените от въззивника доводи не са били
обсъдени, а доводите на насрещната страна са били съобразени от съда,
въпреки че са били включени едва в писмените й бележки.
Въвеждат се оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че
цялата покупна цена е била изискуема едновременно със сключване на
окончателния договор, тъй като в чл.2, б. „а“ от договора е уговорено, че част
от нея, в размер на 20 500 евро, ще бъде платена на продавача в деня на
предаване на владението върху имота. Като несъответстващ на чл.8 от
предварителния договор е квалифициран изводът на първостепенния съд, че
задължението за неустойка не е било изискуемо към датата на
споразумението – 25.11.2021 г. По мнение на въззивника, при неизпълнение
задължението на продавача да предаде владението и забава повече от десет
дни, за купувача e възникнало потестативното право да развали договора и
ангажира отговорността на продавача за неустойка в размер на 40 000 евро.
Излагат се твърдения, че спирането на изпълнението пряко е поставило
продавача - ищец в неблагоприятната позиция на неизправна страна по
договора, което го е принудило, чрез отстъпка в цената, да избегне
заплащането на неустойката и да запази действието на договора, макар и при
по - ниска цена.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
И. В. К. – синдик на ЕТ „Орион - В. Н.”, в който същата се оспорва като
неоснователна и се претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Изразява се становище, че предявеният иск е неоснователен, по
съображения, че ищецът иска да получи облага от собствените си
неправомерни действия. Изтъква се липсата на доказателства, че ищецът е
собственик на имотите, предмет на предварителния договор от 5.01.2020 г. и
споразумението от 25.11.2020 г.
По въззивната жалба е постъпил и отговор от ЕТ „Орион - В. Н.”, в
който се оспорва основателността на жалбата и се претендира потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна поддържа, че съдът не е допуснал твърдените
от въззивника процесуални нарушения. Сочи, че изводите на съда по спора са
изцяло съответни на обстоятелствата и доказателствата по делото, като
неправилно се акцентира от въззивника на задължението на продавача по
предварителен договор да предаде владението, вместо да прехвърли правото
на собственост. Застъпва се позиция, че изводът на съда от първа инстанция,
че поради ненастъпило разваляне на договора следва да се приеме липсата на
доказана изискуемост и ликвидност на вземането за неустойка, е правилен.
Излага се становище, че преобразуването на имот в пари, съответни на
пазарната му стойност, не води до увеличаване на имуществения статус на
лицето, а представлява трансформация, чрез осребряване на имуществото.
Поддържа се, че недоказани по делото са останали датата на
предварителния договор от 5.01.2020 г. и споразумението от 25.11.2020 г.
Недоказани, по мнение на този въззиваем, са участието му в причиняването
на претендираните вреди и вината за това – умисъл, по смисъла на чл.21, ал.2
ЗЗД.
Подчертава се, че ищецът доброволно е поел да дължи неустойка,
вместо да се позове на обективна невъзможност за изпълнение, по смисъла на
чл.81, ал.1 ЗЗД.
Претендират се разноски.
3
Приети, като писмени доказателства пред настоящата инстанция, са
операционна бележка за плащане към Бисера от 1.06.2022 г.; искова молба от
Р. Я., депозирана пред Окръжен съд Варна с вх. № ****/23.06.2022 г.; частна
жалба от „Роса Фероса“ ЕООД, подадена чрез Окръжен съд Варна до
Апелативен съд Варна, с вх. № ****/ 14.10.2022 г.
По делото е постъпила и частна жалба от ЕТ „Орион - В. Н.”
против Определение № 398/ 22.06.2022 г., постановено по т.д. № 397/ 2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК.
Претендира се, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ГПК
се присъжда по искане на страната и е част от разноските по делото, а не
представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна.
Навеждат се аргументи за дължимост на поисканото възнаграждение, както и
че съдът не изследва основанието за предоставяне на безплатна правна
помощ. Изтъква се, че изготвеният списък е представен с оглед процесуална
икономия, в помощ на съда за определяне размера на дължимото
възнаграждение, както и с оглед подсигуряване на страната, с оглед бъдещо
искане за изменение на решението в частта за разноските.
В законоустановения срок Р. Д. Я. и синдикът на ЕТ „Орион - В. Н.”
И. В. К., надлежно уведомени за подадената частна жалба, не депозират
отговори по нея.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият положителен установителен иск е предявен в законния
срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
4
С Решение № 383/ 8.10.2019 г. по д.н. № 123/ 2019 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, вписано в ТР на 8.10.2019 г., е открито производство по
несъстоятелност по отношение на ЕТ „Орион - В. Н.”.
Настоящият въззивник е предявил вземането си пред синдика и то е
било включено в обявения на 30.09.2022 г. в Търговския регистър
Допълнителен списък № 1 на неприетите вземания.
Възражението на въззивника против неприемането на вземането е
постъпило в срок и е било отхвърлено, с Определение № 261441 от 5.08.2021
г., обявено в Търговския регистър на 6.08.2021 г.
Искът е предявен на 19.08.2021 г.
Пред настоящата инстанция е пренесен спорът за съществуването на
вземане на въззивника спрямо несъстоятелния длъжник, в размер на 55 000
евро, с правно основание чл.45 ЗЗД, описано като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получи пълната
продажна цена за имот, предмет на предварителен договор, по който
въззивникът е продавач, поради намаляването й с горната сума.
Фактическата установеност по делото, изводима от въведените от
страните твърдения, ангажирани доказателства и възприета от
първоинстанционния съд сочи, че по искане на въззивника е било образувано
изпълнително производство по изп.д. № 116/ 2020 г. по описа на ЧСИ С. Д.,
рег. № *** на КЧСИ, по издаден изпълнителен лист против въззиваемия
търговец, за предаване на следния недвижим имот: вилно място,
представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор
******.****.***, находящ се в гр. Варна, район Приморски, с площ по акт за
собственост **** кв. м., по кадастрална карта **** кв.м, с номер по
предходен план - парцел VIII-1055 в кв. 53 по плана на вилната зона в
местността „Св. Константин”, ведно с построените в имота постройки,
представляващи по акт за собственост стая, навес, клозет и гараж - сграда с
кадастрален идентификатор *****.****.****.* със застроена площ от 49 кв.м
и сграда с кадастрален идентификатор ******.****.****.* със застроена площ
от 49 кв.м.
Изпълнението по това изпълнително дело е било спряно, по повод
уважено от Окръжен съд Варна искане за обезпечаване на бъдещ иск, с
правно основание чл.439 ГПК, на въззиваемия ЕТ „Орион - В. Н.” против
5
въззивника. Определението за допускане на обезпечението – Определение №
3557 от 29.10.2020 г., е било отменено, с акт на Апелативен съд Варна –
Определение № 260001, постановен на 7.01.2021 г.
Сочи се, че невъзможността по изпълнителното дело да се състои
насроченият за 3.11.2020 г. въвод на въззивника във владение на
гореописания имот, е осуетило за него възможността да изпълни надлежно по
сключен на 5.01.2020 г. с В. И. В.. предварителен договор за продажба на
същия имот, по който се е бил обвързал да предаде на купувача владението
върху имота до 15.11.2020 г. Въззивникът поддържа, че неосъщественият
въвод е довел до предоговаряне условията по предварителния договор, като
страните са се споразумели по нов срок на предаване на обекта и са намалили
продажната цена, за сметка на дължимата от продавача неустойка.
Въззивникът счита, че в резултат на горното, за него се е породило правото да
търси защита на неудовлетвореното си притезание да получи от въззиваемия
търговец обезвреда, в размер на 55 000 евро.
В представения по делото предварителен договор от 5.01.2020 г.
страните – въззивникът – продавач, и В. И. В.. – купувач, са се споразумели
първият да прехвърли на втория правото на собственост върху гореописания
поземлен имот, ведно с изградените в същия постройки, срещу цена от
205 000 евро, платима на части. Уговорено е владението върху
недвижимостите да се предаде на купувача от продавача в срок до 15.11.2020
г., а окончателен договор за прехвърляне на собствеността във формата за
валидност да се сключи до 1.07.2021 г. Страните са постигнали съгласие, в т.
8 от договора, при забава в изпълнението на задължението на продавача да
предаде владението в уговорения срок, с продължителност повече от десет
дни, за купувача да възникне правото да развали договора, като в този случай
продавачът му дължи неустойка от 40 000 евро „за цялостно неизпълнение“,
според терминологията на съглашението.
Прието като доказателство по делото е споразумение, датиращо към
25.11.2020 г. и сключено между страните по предварителния договор, с което
те са признали, че неизпълнението на задължението на продавача да предаде
владението е продължило повече от десет дни, признато е правото на
купувача да развали договора и да ангажира отговорността на продавача в
обем на уговорената неустойка в размер на 40 000 евро. Страните са
6
договорили промяна на продажната цена по съглашението, като същата е
намалена на 150 000 евро, като са инкорпорирали клауза, че като насрещна
отстъпка, отпада задължението на продавача да заплати на купувача
неустойка в размер на 40 000 евро.
Фактическият състав на гражданската деликтна отговорност изисква
осъществяването в обективната действителност на следните кумулативни
елементи: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, като единствено за последната е уредена
законоворегламентирана оборима презумпция, докато останалите материални
предпоставки подлежат на доказване от претендиращия обезщетение. По
отношение на деянието, следва да се изтъкне, че същото следва да разкрива
противоправност, разбирана като несъответствие между правнодължимото и
фактически осъщественото поведение. Изискването за причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди предпоставя
вредоносният резултат, в съвкупния съпричинителен процес между явленията
и обстоятелствата в природата, да е закономерна, необходима, естествено
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента.
Вредите съставляват всяко неблагоприятно въздействие било върху
имуществения комплекс, било върху телесния или душевен интегритет на
увредения.
Настоящият апелативен състав намира, че в конкретния случай не се
установяват, в кумулативна даденост, юридическите факти, изчерпващи
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Депозирането на искане за допускане на обезпечение може
потенциално да породи отговорност за вреди, при неоснователното му
допускане, като аргумент за това е уредбата на гаранцията по чл.391, ал.1 и
ал.3 ГПК, както и нормата на чл.403 ГПК. При всички случаи, обаче, следва
да е доказано намаляването на патримониума на претендиращия или
пропуска същият да се увеличи, по причина, за която делинквентът отговаря.
В конкретния случай липсва убедително доказване в тази посока, доколкото
невъзможността при бъдещото транслиране на правата да се получи пълната,
първоначално уговорена, продажна цена не се дължи на поведението на
сочения за делинквент търговец, а е резултат на автономната волева преценка
на страните по предварителния договор, намерила израз в допълнителното
7
споразумение.
В допълнение, не би могло убедително да се поддържа, че
намаляването на цената се дължи на компенсирането с дължима неустойка,
тъй като не е настъпила предпоставката за дължимост на неустойка от типа на
процесната – разваляне на съглашението няма данни да е било предприето от
купувача, следователно правото му да получи неустойката от 40 000 евро не е
възникнало. Още повече, че договореният отстъп в цената от 55 000 евро не
кореспондира с неустойката от 40 000 евро и не може логически да се свърже
с нея.
От друга перспектива и на самостоятелно основание следва да се
изтъкне, че в причинно-следствената верига, отключила се с допуснатото
обезпечение, се е вклинила нова причина, не включваща действия на
търговеца – въззиваем, а именно – новото договаряне на съконтрахентите по
предварителния договор, приели да променят цената по същия. Този елемент
отнема причинността на претендираните загуби, като произлизащи от
поведение на въззиваемия.
При тези съображения, следва да се заключи, че не се установява
съществуването на основание за присъждане на обезщетение за непозволено
увреждане. Искът е неоснователен и изводите на първостепенния съд, в тази
насока, следва да се подкрепят. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
По частната жалба:
С молбата си по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал да
бъде присъдено възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна
адвокатска помощ в негова защита пред първоинстанционния съд. Съдът е
оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Видно от данните по делото, в първото открито съдебно заседание
ответникът е представил договор за правна защита и съдействие с
адвокатското дружество, към което се числи упълномощеният адвокат, в
който е отразено, че се осъществява безплатна адвокатска помощ по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Представен е в последното съдебно заседание
списък на разноските, от тази страна, в която е отразено адвокатско
възнаграждение от 4000 лв., без данни такова да е заплащано от страната.
8
Настоящият състав счита, че само по себе си, представянето на
списък на разноските на страната не установява промяна в породеното
правоотношение с адвоката и превръщането му от безвъзмездно във
възмездно, без нарочно изявление от страната, отправено до съда. Не са били
ангажирани доказателства за сключен нов договор за правна защита, за да се
приеме, че първоначалният такъв е загубил действие. Ето защо, следва да се
заключи, че на адвоката, предоставил защитата, се следва възнаграждение, по
съображения, изводими от чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в релевантната редакция, в размер на 3681,41 лв., дължимо
от насрещната страна.
Подадената частна жалба е основателна, определението на
първоинстанционния съд следва да се отмени, като решението, в частта за
разноските, се измени, в горепосочения смисъл.
Държавната такса в производството по чл.694 ТЗ не се внася
предварително и при разпределянето й се държи сметка за изхода от спора.
Поради отхвърляне на въззивната жалба, по общото правило за разпределение
на отговорността за разноски в тежест на страната, за която произнасянето е
неблагоприятно, тази такса следва да се поеме от въззивника. Дължимата в
производството държавна такса, определена според цената на иска и
правилото на чл.694, ал.7 ТЗ, възлиза на 537,85 лв.
Предвид изхода от делото, на процесуалния представител на
въззиваемия следва да се заплати адвокатско възнаграждение, платимо от
въззивника, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в актуалната редакция, в размер на 8952,83 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103 от 28.04.2022 г., постановено по
т.д. 397/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас.
ОТМЕНЯ Определение № 398 от 22.06.2022 г., постановено по т.д.
9
№ 397/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 103 от 28.04.2022 г., постановено по т.д. №
397/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта за разноските, дължими
от Р. Д. Я., като вместо приетото:
ОСЪЖДА Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с
адрес за връчване: гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., да
заплати на адв. И. К. З. с адрес: гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, сумата от
3681,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата
инстанция.
ОСЪЖДА Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с
адрес за връчване: гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., да
заплати на адв. И. К. З. с адрес: гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, сумата от
8952,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за втората
инстанция.
ОСЪЖДА Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с
адрес за връчване: гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 10, ет.1 – адв. Б. И., против
ЕТ „Орион - В. Н.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ****, да заплати държавна такса за въззивното производство, в размер
на 537,85 лв., по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10