№ 1092
гр. Сливен, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104547 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Т. П. от с. П., общ.
Сливен срещу С. Г. Ш. от с. Разсник, общ. Перник, с която е предявен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на основание
наследяване по закон на 2/3 ид. ч. от недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че покойният съпруг на ищцата П.Г.П.
придобил собствеността върху недвижим имот, а именно неурегулиран
поземлен имот, представляващ дворно място, ведно с построените в него
сгради в с. П., общ. Сливен с Договор за дарение от майка му Д.Й.П. и баща
му Г.П.П., обективиран в НА № 59 от 04.12.2008 г. Съпругът на ищцата
починал на 08.06.2021 г. като оставил свои законни наследници своята майка
Д.Й.П. и преживялата си съпруга - ищцата С. Т. П.. Ищцата твърди, че тъй
като гражданският й брак с наследодателя бил сключен на 09.12.1989 г. и
наследството е открито 32 години след сключване на брака, съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, предл. второ ЗН ищцата наследява 2/3 ид. ч. от
наследството на съпруга си, а майка му Д.Й.П. наследява 1/3 ид. ч. Въпреки
това, на 12.09.2022 г., с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане Д.Й.П. прехвърлила на дъщеря си -
ответницата С. Г. Ш. повече от притежаваните от нея права, а именно 1/2 ид.
ч. от правото на собственост върху процесния имот. На изложените основания
1
ищцата заявява правния си интерес и моли за уважаване на предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Излага, че квотите, при които наследяват
страните, са уредени в чл. 29, ал. 3 и сл. от Закона за наследството. На
изложените основания моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск и моли съдът да го уважи, като присъди и направените по
делото разноски.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на иска като
неоснователен по подробно изложените в отговора на исковата молба
съображения. Също претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата С. Г. Ш., че ищцата С. Т. П. е собственик на
основание наследяване по закон от починалия си съпруг П.Г.П., поч. на
08.06.2021 г., на 2/3 ид. ч. от недвижим имот ДВОРНО МЯСТО,
представляващо НУПИ (неурегулиран поземлен имот) №VII - 56 (седем за
петдесет и шест) в кв. 13 (тринадесет) по плана на село П., община Сливен,
с площ 768 кв. м. (седемстотин шестдесет и осем квадратни метра), при
граници: север - НУПИ VIII - 57, изток НУПИ VI - 55, юг и запад улица, ведно
с построените в имота сгради: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена
през 1967 год., на 1 (един) етаж, състояща се от три стаи и коридор, със
застроена площ 69 кв. м. (шестдесет и девет квадратни метра), ведно с
полуподземни складови помещения с използваема площ 20 кв. м. (двадесет
квадратни метра), МАСИВНА ЛЯТНА КУХНЯ, построена през 1980 год.,
със застроена площ 33 кв. м. (тридесет и три квадратни метра), МАСИВЕН
2
ГАРАЖ, построен през 1984 год., със застроена площ 21 кв. м. (двадесет и
един квадратни метра), НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ, построен през 1970
год., със застроена площ 40 кв. м. (четиридесет квадратни метра) и НАВЕС С
ОГРАДНИ СТЕНИ, построен през 1970 год., със застроена площ 21 кв. м.,
(двадесет и един квадратни метра), като за масивната жилищна сграда има
издадено разрешение за строеж № 38 от 10.07.1967 год., а другите сгради са
търпими строежи, съгласно преходните разпоредби на § 16 от ПР на ЗУТ,
съгласно удостоверение за търпимост № 9400-26-350 от 24.11.2008 год.
Като последица от уважаване на иска ищцата моли и за частичната
отмяна на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 153, том IV, рег. № 8958, д. № 683/2022
год., по служебния архив на нотариус Елена Шидерова, рег. № 128 на НК, с
район на действие PC - Сливен, вписан в СлВп при PC - Сливен под вх. рег. №
5952 от 2022 год., акт № 134, т. ХХ, дело 3650/2022 год.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че с
Нотариален акт за дарение от 04.12.2008 г. Г.П.П. и Д.Й.П. дарили на сина си
П.Г.П. процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради.
Видно от представеното удостоверение за наследници надареният П.Г.П.
починал на 08.06.2021 г. и оставил като свои законни наследници преживялата
си съпруга - ищцата С. Т. П. и своята майка Д.Й.П..
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството, когато
съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен
случай получава 2/3 от наследството.
От приетото по делото удостоверение за граждански брак се установява,
че бракът между ищцата и покойният й съпруг и наследодател е сключен на
09.12.1989 г.
Предвид обстоятелството, че от сключване на брака до откриване на
наследството са минали повече от 10 години, то в случая преживялата съпруга
- ищцата С. П. наследява 2/3 ид. ч. от наследството на П.Г.П., а неговата
3
майка Д.Й.П. наследява 1/3 ид. ч. от наследството.
Неоснователно е възражението на ответницата, че уредбата на
наследяването по закон се съдържа в чл. 29, ал. 3 ЗН. Чл. 29 ЗН урежда
размерите на запазените части на наследниците по закон и разполагаемата
част от наследството на наследодателя и не е приложима в случая, тъй като
наследодателят не е извършвал завещателни разпореждания или дарения
преди откриване на наследството.
Предвид изложеното, по безспорен начин се установява, че ищцата е
собственик на основание наследяване по закон от покойния си съпруг П.Г.П.
на 2/3 ид. ч. от наследството му, тоест и на 2/3 ид. ч. от притежавания от
наследодателя недвижим имот, поради което предявеният установителен иск
следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 12.09.2022 г.,
майката на починалия П.Г.П. - Д.Й.П. е прехвърлила на ответницата С. Г. Ш.
срещу задължение за издръжка и гледане повече от притежаваните от нея 1/3
ид. ч. от процесния имот, а именно 1/2 ид. ч. от имота.
Ето защо, ищцата е направила и искане, при уважаване на предявения
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът да отмени
частично Нотариален акт № 153, том IV, рег. № 8958, дело № 683 от 2022 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
12.09.2022 г. на Нотариус Елена Шидерова, с който е сключен договорът за
прехвърляне на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот на ответницата срещу
задължение за издръжка и гледане.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно Тълкувателно решение № 3
от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ, на отмяна по
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот, какъвто именно е Нотариален акт № 153, т. IV,
рег. № 8958/12.09.2022 г.
Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни
сделки с вещни права върху недвижими имоти, т. нар. „конститутивен
нотариален акт“, е с различна правна същност от констативния нотариален акт
4
и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и
двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството
по издаване на т. н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи
прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт,
с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на
сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните
последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между
страните по сделката/ - по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на
форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален
акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от
закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустимо. Третите лица, които претендират в
исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването
на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство
съдебно решение.
Предвид изложеното, съдът не може да уважи искането на ищцата за
частична отмяна на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, но същото не подлежи и на изрично
отхвърляне с диспозитива на съдебното решение, тъй като самото искане по
чл. 537, ал. 2 ГПК е несамостоятелно и не представлява отделен иск.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността съдът следва да
даде на ищцата шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
решението, в който да отбележи същото в регистъра по вписванията, за да се
5
запази действието на вписаната искова молба.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от общо 860,00 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 800,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
50,00 лв. заплатена държавна такса и 10,00 лв. заплатена такса за вписване на
исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на С. Г. Ш., ЕГН: **********, с адрес с. ..................., че С. Т. П.,
ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Сливен е собственик на основание
наследяване по закон от починалия си съпруг П.Г.П., ЕГН: **********, поч. на
08.06.2021 г., на 2/3 ид. ч. /две трети идеални части/ от недвижим имот -
ДВОРНО МЯСТО, представляващо НУПИ (неурегулиран поземлен имот)
№VII - 56 (седем за петдесет и шест) в кв. 13 (тринадесет) по плана на село
П., община Сливен, с площ 768 кв. м. (седемстотин шестдесет и осем
квадратни метра), при граници: север - НУПИ VIII - 57, изток НУПИ VI - 55,
юг и запад улица, ведно с построените в имота сгради: МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1967 год., на 1 (един) етаж, състояща
се от три стаи и коридор, със застроена площ 69 кв. м. (шестдесет и девет
квадратни метра), ведно с полуподземни складови помещения с използваема
площ 20 кв. м. (двадесет квадратни метра), МАСИВНА ЛЯТНА КУХНЯ,
построена през 1980 год., със застроена площ 33 кв. м. (тридесет и три
квадратни метра), МАСИВЕН ГАРАЖ, построен през 1984 год., със
застроена площ 21 кв. м. (двадесет и един квадратни метра), НАВЕС С
ОГРАДНИ СТЕНИ, построен през 1970 год., със застроена площ 40 кв. м.
(четиридесет квадратни метра) и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ, построен
през 1970 год., със застроена площ 21 кв. м., (двадесет и един квадратни
метра), като за масивната жилищна сграда има издадено разрешение за строеж
№ 38 от 10.07.1967 год., а другите сгради са търпими строежи, съгласно
преходните разпоредби на § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно удостоверение за
6
търпимост № 9400-26-350 от 24.11.2008 год.
ОСЪЖДА С. Г. Ш., ЕГН: **********, с адрес с. ................... ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Сливен, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 860,00 лв. /осемстотин и шестдесет
лева/, представляваща направените по делото разноски.
ДАВА на ищцата С. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Сливен,
на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, да отбележи същото в регистъра по
вписванията, като й указва, че след изтичането на този срок, вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7