Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

       Търговище, 30.03.2018 година

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА                                                             

                                                         ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРА МАКСИМОВА                                                                                                                                                                            

                                                                               ЙОАНА ВАНГЕЛОВА

 

с участието на секретаря Милка Тончева, като разгледа докладваното от съдия Петрова В.гр.д. № 30 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

             Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

             Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* - ответник по гр.д. № 292 по описа на Районен съд Омуртаг за 2017г. против решение № 126/20.12.2017г., постановено по същото дело,  В ЧАСТТА, с която  е отменена Заповед №244/05.06.2017г. и Заповед №245/05.06.2017г., издадени от управителя на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с М.С.М. с адрес: ***, с ЕГН **********, като незаконосъобразни и е възстановил същия на заеманата от него длъжност преди уволнението - “отчетник измервателни уреди” в Експлоатационен район - Антоново към “В и К” ООД – Търговище.

           В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнението на М. е не мотивирана в нарушение на изискването на чл.195, ал.1 КТ. Същата съдържа всички признаци за индивидуализиране на извършеното от работника нарушение, за което му е наложено и дисциплинарното наказание – време, място, обстоятелства на извършването му. Наред с това заповедта е издадена и въз основа на доклад, в който нарушенията са подробно описани, доклад с който се е запознал и самият работник преди даване на своите обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Предвид всичко това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което така предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. В о.з. процесуалния представител на същата счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че при 500-600 обекта, които М. отчита, дори и да са основателни тези две нарушения, цитирани в заповедта за уволнение, то те са незначителни в сравнение с целия обем от работа, която същият извършва. 

           Въззивният съд като провери обжалваното решение по реда на чл.269 ГПК установи, че същото е валидно и допустимо.          

            Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

           Съдът, след като съобрази направените оплаквания в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

           Производството пред първоинсатнционният съд е образувано по иск с правно основание чл.357 във връзка с чл.344, ал.1, т.т.1-3 във вр. с чл.188,т.2 от КТ от М.С.М. *** против “Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Търговище.

            Съдът е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 от КТ и е отхвърлил иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ като неоснователен.          

            Предмет на въззива са исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ.

            Ищецът М.С.М. с адрес: ***, твърди в исковата си молба, че на 28.05.2014г. между него и ответника бил сключил трудов договор. Същия бил прекратен със Заповед №245/05.06.2017г., издадена от управителя на „В и К“ – Търговище, поради наложено на ищеца със Заповед №244/05.06.2017г., издадена от управителя на дружеството, дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че цитираните заповеди са незаконосъобразни тъй като в тях е посочен грешен ЕГН на ищеца, освен това в доклада от извършена проверка на трудовата му дейност били констатирани 11 нарушения, а в заповедта били посочени само две от тях, което водело до извод за тенденциозност на проверката. Нещо повече, той нямал вина и за тези две нарушения. Ищецът посочва, че заповедта била издадена в нарушение на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като твърдяните нарушения били открити на 15.09.2016г., ищецът дал исканите му от работодателя обяснения на 28.09.2016г., ползвал отпуск по болест от 11.10.2016г. до 02.02.2017г. и се върнал на работа на 03.02.2017г., а заповедта му била връчена на 06.06.2017г. Ето защо ищецът моли да бъде отменено уволнението, да бъде призната Заповед №245/05.06.2017г., издадена от управителя на „В и К“ – Търговище за незаконосъобразна, да бъде възстановен на предишната работа.

            Ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, в срока  и по реда на чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор. Посочено е, че Заповед №244/05.06.2017г. и Заповед №245/05.06.2017г., издадени от управителя на „В и К“ – Търговище, са законосъобразни. Оспорват се твърденията на ищеца за липса на извършени нарушения на трудовата дисциплина и за допуснато нарушение на чл.194, ал.1 от КТ. Посочено е, че в периода от 11.10.2016г. до 02.02.2017г. ищецът бил в отпуск по болест, а срока по чл.194, ал.1 от КТ не течал в този период и веднага след завръщането на ищеца на работа продължила започнатата преди това процедура по дисциплинарното производство, като били изискани мнения за здравословното състояние на М., след получаване на експертното решение в съответствие с чл.333, ал.1 от КТ било изискано съгласие от Д „ИТ“ – Търговище и след получаването му били издадени двете атакувани заповеди. Сочи се в отговора, че работодателят наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ след събиране и преценка на доказателства – докладна и писмени обяснения на работника. С оглед изложеното ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

          Съдът след съвкупната преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

          Не се спори от страните по делото, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът заемал длъжността “отчетник измервателни уреди” в Експлоатационен район - Антоново към “В и К” ООД – Търговище.

          С приложената към досието Заповед №244/05.06.2017г., издадена от управителя на „В и К“ – Търговище, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.188, т.3, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 и чл.187, т.10 от КТ. В заповедта е посочено, че М. е извършил следните нарушения: „Нередовно отчита показанията на водомерите на абонатите вследствие на което при проверка в периода 13.09 - 15.09.2016г. е установена разлика в показанието на водомера на абонат с партиден номер 302/148 от 183 м³ за период от 24.10.2015г. до деня на проверката; на абонат с партиден номер 75/7 - Казани за изваряване на ракия - на 04.08.2015г. е монтиран водомер с показание 0 м³, на 16.09.2015г. без да се отчита водомера е начислена служебна консумация, на 19.10.2015г. при реален отчет са вписани 50 м³ консумация, следващите два месеца е начислявана служебна консумация по 20 м³ и на 18.01.2016г. в карнета за отчет на консумираната вода е записано, че водомерното положение на абоната е затапено. На 14.09.2016г при проверката водомерното положение е действащо, а разликата в показанието на водомера е 129 м³.

          Не се твърди оспорване на отчетените със закъснения показатели на водомерите от съответните потребители и неплащане на дължимите за тях суми.

          От приложеното трудово досие на ищеца е видно, че производството по налагане на дисциплинарното наказание, на основание на което е прекратено трудовото правоотношение с М., е започнало въз основа на Доклад вх. №1858/17.09.2016г., към който са приложени страница от карнет по партида № 75/7 на РПК „Единство“ – гр.Антоново и страница от карнет по партида №302 на Захари Тодоров Захариев, и в който са отразени констатации за допуснати от ищеца нарушения на служебните му задължения, установени при извършена проверка в периода 13.09 – 15.09.2016г. С искане изх. №1858/20.09.2016г. от ищеца са поискани обяснения, на осн. чл.193, ал.1 от КТ и той е дал такива – вх. № 1858/28.09.2016г. Впоследствие с писма изх. №1961/05.10.2016г. и изх. № 2001/12.10.2016г. от ищеца е изискана и информация дали попада в категориите защитени лица по чл.333 от КТ, но същият не предоставил такава. Видно от приложените към трудовото досие на ищеца болнични листове същият е бил в отпуск по болест в периода от 11.10.2016г. до 02.02.2017г., включително. След завръщането му на работа, с оглед диагнозата посочена в болничните листове работодателят е отправил искане за писмено мнение за здравословното състояние на М. ***, с писмо изх. № 299/14.02.2017г. След проведено освидетелстване по реда на Наредба № 5 от 20.02.1987г., е издадено Експертно решение №1198 от зас. №73/25.04.2017г. от ТЕЛК към „МБАЛ Търговище“ АД – гр.Търговище, според което М. е бил работоспособен. Експертното решение е влязло в законна сила на 10.05.2017г. След получаване на решението работодателят е отправил искане до Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище за даване на съгласие за уволнението на ищеца по чл.190, ал.1, т.3 от КТ. До ответното дружество от Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище е изпратено писмо вх. №902/05.06.2017г., с което на осн. чл.333, ал.1, т.3 от КТ е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М.. След получаване на същото са издадени цитираните по горе заповеди, с които е наложено наказание дисциплинарно уволнение на ищеца и е прекратено трудовото правоотношение с него.

          От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение на М.М. „отчетник измервателни увреди“ в експлоатационен район- гр.Антоново към „В и К“ ООД гр.Търговище е издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган; след приемане на писмени обяснения от работника и в двумесечния срок от откриване на нарушението, като от този срок се приспада времето на отпуск на работника, поради временна нетрудоспособност, и времето за получаване на становище от ТЕЛК и Д „ИТ“, задължителни съгласно разпоредбата на чл.333 от КТ.

          Тази заповед е и мотивирана и отговаря на изискванията по чл.195, ал.1 от КТ относно съдържанието й – посочен е нарушителят, нарушението и кога същото е извършено.

          Заповедта е незаконосъобразна на материално правно основание.  Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на М. за извършени от него системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Константа е практиката, че системност на нарушенията е налице при 3 и повече нарушения. В случая в обжалваната заповед са посочени две. Освен това за описаното първо нарушение за неотчитане показанията на водомера на абонат с партиден номер 302/148, М. е дал обяснения, че в този имот от края на м.септември 2015г. до края на лятото на 2016г. не е бил обитаван от никой тъй като собственикът му починал. Новите му собственици се нанесли 10 - тина дни преди процесната проверка от 13.09.2016г., което било и причината за неотчитането на показателите на водомера на този потребител. Тези твърдения на ищеца не са били оспорени от работодателя и не са били представени доказателства срещу тях. Предвид това настоящата инстанция намира, че неотчитането на показателите на водомера на този потребител не е станало по вина на М..

          При така извършеното нарушение на трудовата дисциплина от работника следва да се прецени съответствието му на наложеното дисциплинарно наказание. Безспорно е, че то е несъразмерно тежко спрямо извършеното. От проверените 62 обекта от около 600 на отчет на М. е открито едно нарушение. И по отношение на същото следва да се има предвид, че начисляване на служебна консумация е обичайна практика при този вид дейност, и най-вече обстоятелството, че крайното начисление на консумацията не е оспорено и заплатено от потребителя.

          Предвид всичко това заповедта  за налагане на дисциплинарно наказание на М. е незаконосъобразна от една страна тъй като същият не е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина и от друга, така наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното нарушение, поради което и същата като такава следва да се отмени. Това пък води до отмяна и на заповед № 245/05.06.2017г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, поради налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.

          Като е стигнал до аналогичен правен извод, макар и с други мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да се потвърди.

 

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред нея за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

         Мотивиран от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126 от 20.12.2017г., постановено по гр. д. № 292/2017 г. на Районен съд Омуртаг, като ПРАВИЛНО.

        ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* да заплати на М.С.М. ***, ЕГН ********** направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване от страните по делото, пред пред Върховния касационен съд, в месечен срок от връчването му при условията на чл.280 ГПК.

                                                                                       

                                               

                                                                                                                                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                        

                                                                               2.