Р Е
Ш Е Н
И Е № 175
гр.Кюстендил,
29.09.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№49/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Р.Г.К., ЕГН ********** *** оспорва
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2021 изх.№02-100-6500/569 от 12.01.2023г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е извършено
намаление по заявената сума и е оторизирана и изплатена по-малка сума по
подмярка 13.1/НР1 и по схемите СЕПП и ЗДП. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, свързани с немотивираност на същия, нарушения на
материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата страна.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Р.Г.К. е подала заявление за подпомагане на площи за
кампания 2021г. по схеми СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1 и мярка
12/Натура 2000.
След извършени задължителни административни проверки,
проверки на място и данните в заявлението, зам.изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ издал оспореното УП изх.№02-100-6500/569
от 12.01.2023г., с което по схеми СЕПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1 е извършено намаление и е оторизирана и
изплатена по-малка сума.
Представени като част от административната преписка по
делото са резултати от автоматични проверки на въведените данни, от където се
установява несъответствието – заявени площи или части от тях, попадащи извън
площите допустими за подпомагане.
Прието като доказателство е заключение
вх.№3487/07.09.2023г. на в.л. С.С.. Същото се кредитира от съда като обективно,
доколкото е изготвено на база събрания доказателствен материал и предоставената
документация от ДФЗ, а изводите са съобразени с правната регламентация на
българското законодателство и законодателството на Европейския съюз. От него се
установява, че от жалбоподателката са
заявени осем парцела за подпомагане, като от тях извън окончателно одобрения
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ попадат парцели
58129-679-1-1 – 0.35 ха; 65142-104-2-1 – 10.50 ха; 65142-98-1-1 – 0.67 ха и
78598-148-2-1 – 34.53 ха. Общата площ, попадаща извън слоя е 46.05 ха.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и
по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/3088/22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20а,
ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от ЗПЗП. Формата на акта е в съответствие с
нормата на чл.10б, ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г., съгласно която Държавен
фонд „Земеделие“ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК.
Съдът счита, че УП в оспорената част е постановено при
съществени нарушения на административно производствените правила. При
постановяването му е нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт следва задължително да
съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да
е мотивиран. Мотивите
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Необходимо
е от мотивите на УП да е ясно за кой имот е констатирана недопустимост и на
какво основание. Фактическите и правни основания в тези аспекти би следвало да
са изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част е в табличен
вид и разяснения по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на
уведомителното писмо в таблица 1: оторизирани суми в колона 1 са посочени
съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателката суми, в
колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 - редукции и колона 5 -
намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени
оторизираните суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и
датите за това.
В конкретния случай /а и в общия такъв/ административният
орган към колона 3 „намаления“ за схема СП /други/ е посочил, че се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече
от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните
в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от ЗМХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент
(ЕС) №1307/2013 на Комисията. За кампания 2020г. е в размер на 2.906192%;
- линейно намаление съгласно чл.51, §2 от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията,
налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“, т.“i“ от Регламент (ЕС) №809/2014 на Комисията.
За кампания 2020 не е налагано такова;
- линейно намаление, съгласно чл.65, §2, б.“в“ от
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“ т.“iii“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.
Поясненията към колона 3 и извършените намаления по
схемите не покриват според съда изискването за мотиви на административния
орган. Те представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество
правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по
заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021
г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат да бъдат отнесени към
фактически основания на органа за постановените намаления. В оспореното УП или
в някой от документите, предхождащи издаването му липсват каквито и да е
съображения на административния орган, обосноваващи извършеното намаление, по
отношение на кои от имотите е налице несъответствие, кое от посочените правни
основания в поясненията към колона 3 „намаления“ е относимо в случая. Всичко
това обуславя извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения
административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта,
обуславящ неговата незаконосъобразност.
Недопустимо е едва в съдебното производство чрез
съответните доказателствени средства да се установяват съществените фактически
основания за недопустимост на площите по съответните схеми и мерки, и да се допълва волята на административния
орган. Съдът извършва преценка за материалната законосъобразност на УП само в
пределите зададени от органа, а след като такива липсват се прегражда
възможността за анализ и преценка на фактите по спора.
Съдът не обсъжда наведените възражения във връзка с
уведомяването на жалбоподателката за размера на недопустимите площи в
предварителния и окончателен слой „Площи, допустими за подпомагане“, тъй като
същите не са относими в настоящото производство, а в друго такова – по
оспорване на заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния слой
допустими площи.
Предвид гореизложеното съдът намира УП за неправилно,
постановено при доказани отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК –
неспазване на установената форма – нарушение, което е от категорията на
съществените, доколкото препятства и преценката на съда за съответствието на
акта с материалния закон. Съдът ще отмени УП в оспорената част и ще върне
преписката за ново произнасяне с излагане от административния орган на
конкретни мотиви от фактическа и правна страна по отношение на оторизираните
суми и извършените намаления.
С оглед изхода от делото на жалбоподателката
се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 10 лв. –
заплатена държавна такса, 631.80 лв. – възнаграждения за вещо лице и 1200 лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендираното
такова от 3500 лв. надвишава значително размера на минимума, установен в чл.8,
ал.2, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 800 лв. Съобразявайки действителната правна и фактическа
сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с
предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален на 1200 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021г.
изх.№02-100-6500/569 от 12.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
в частта,
с която е извършено намаление по заявената сума и е оторизирана и изплатена
по-малка сума по подмярка 13.1/НР1 и по схемите СЕПП и ЗДП.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне по заявление за подпомагане на площи за кампания 2021г. по
схеми СЕПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1 на Р.Г.К., ЕГН ********** *** при
спазване на задължителните указания на съда по прилагането и тълкуването на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на Р.Г.К., ЕГН **********
*** съдебни
разноски в размер на 1841.80 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и един лв. и
осемдесет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: