Р Е Ш Е Н И
Е № 260862
гр. Пловдив, 14.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
490 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,“Стефан Стамболов“
№1 искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 , КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 367, 30 лв. – главница, представляваща сбор от платената сума в
размер на 352,30 лв. - регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увреденото МПС с ДК № ***,
въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор № ***/12.02.2019г. за причинени имуществени
вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 05.10.2019 г., когато в района на кръстовището в гр. П.*** МПС –то
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от
15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.01.2020 г. до
окончателното й изплащане. Претендират
се и направените в производството разноски.
На 05.10.2019 г. в района на кръстовището в гр. П. ***, е
настъпило ПТП, при което МПС с ДК № ***,
движейки се правомерно в своята пътна лента, навлиза в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което се сочи, че са настъпили щети по автомобила, собственост на А.И.Ш.. За настъпилото ПТП е съставен протокол, в
който е отразено, че причина за настъпване на ПТП с материални щети е
необезопасената и необозначена дупка на пътя с размери 60х40 см.
При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал
валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, сключена със ЗП № № ***/12.02.2019
г. В тази връзка на 05.10.2019 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и е образувана
щета под № ***/09.10.2019 г. Извършен е
оглед и оценка на щетите. Настъпилите имуществени вреди са описани като вид и
степен на увреждане в Протокол за оглед и оценка на щети от 09.10.2019 г. По
заведената претенция е било определено обезщетение в размер на 352,30 лв.,
което било изплатено по банковата сметка на правоимащото лице.
Твърди се, че пътят, на който е
настъпил ПТП-то е общински, поради което на основание чл. 19,ал.1,т.2 вр. с чл.
31 от Закона за пътищата ответникът бил длъжен да осъществява дейностите по
управлението и поддържането му, а в случая Община Пловдив като юридическо лице
извършва тази дейност. Твърди се, че с плащането на застрахователното
обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя
на вредата – ответната община, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен
и постоянен контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по
поддържане на пътната мрежа в изправност, както и да стопанисва пътя.
Претендира се законна лихва върху главницата и разноски по делото.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
367,30 лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение и ликдивационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2020 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника. Оспорва изцяло изложената в исковата
молба фактическа обстановка. Ответникът смята за недоказани настъпването на
ПТП, мястото на същото, наличие на необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила, както и
наличието на причинно- следствена връзка между вредоносните последните и
процесното ПТП. Сочи се, че не е отчетено поведението на водача при управление
на автомобила, което можело да допринесе за настъпването на ПТП. Сочи че,
водачът се е движил с несъобразена скорост и не е спазвал действащите правила
за движение, пътната обстановка и съществуващите условия вкл. атмосферни. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и при условия на
евентуалност иска намаляване на дължимата сума съобразно степента на
съпричиняване на щетата и до размер до реално дължимата претенция по
застрахователния договор. Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира следното:
От приетата по делото,
като писмено доказателство застрахователна полица № ***/12.02.2019г. се
установява, че за процесното МПС - л.а. марка *** с ДК № *** е налице
застраховка Каско на МПС, със срок на покритие
от 16.02.2019 г. до 15.02.2020 г.,
като не се спори и от приложените общи условия се установява, че е налице
покрит от застраховката риск. Предвидено е заплащане на застрахователната
премия на 1 вноска, като са представени писмени доказателства, удостоверяващи
заплащането й.
Приети са като писмено
доказателство приложимите общи условия, от които се установява, че е налице
покрит риск.
Приет е като
доказателство протокол за ПТП № ***, изготвен в 10,30 часа, в който се сочи, че
в гр. П. *** А.Ш. – водач на процесното
МПС л.а. *** с ДК № *** при движение е
попаднал в дупка на пътното платно с
размери 60 см. дължина и 40 см. ширина,
като вследствие на ПТП – то са настъпили материални щети по МПС-то. Отразени са
следните видими щети по МПС-то – предна и задна дясна гума и джанти. Изрично е
отразено в протокола, че ПТП-то е посетено на място.
На 09.10.2019 г. в ищцовото дружество постъпило искане
за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил от лицето, което е управлявало автомобила А.Ш., която е и собственик на същия. Към
искането е приложена декларация от 05.10.2019 г., в която водачът описва
настъпилото ПТП, а именно: на ***, докато се движел по ***, нямал възможност да избегне
дупка и влезнал в нея. Вследствие на това увредил предна и задна дясна гума с
джанти. Отразено е, че скоростта на движение е била 40 км/ч, като времето е
било слънчево и сухо. В увредени детайли
при възникване на събитието се сочи, че са увредения предна и задна десни гуми
и предна и задна десни джанти. В ситуацията
е изрисувана посоката на движение и разположението на дупката на пътното платно,
като тази ситуация съответства на отразената в протокола за ПТП.
Към искането са приложени свидетелство за
управление на МПС, талон за технически преглед на автомобила, контролен талон
на водача и свидетелство за регистрация, от което е видно, че собственикът на
застрахованото имущество е водачът и контролен талон.
Въз основа на искането
от застрахования е образувана преписка по щета
№***, като в опис – протокол е отразена увредените
детайли и обща стойност на материалите за ремонта – 352,30 лв. В доклад по щета
е отразено, че застрахованият има право на застрахователно обезщетение в този
размер, като са начислени и ликвидационни разноски в размер от 10 лв.
От приетото по делото
като писмено доказателство преводно нареждане се установява, че
застрахователното обезщетение в размер на 352,30 лв. е заплатено на
застрахования на 16.10.2019 г. чрез банков превод по посочената банкова сметка.
***.11.2018 г. ищецът е
връчил на ответника регресна покана за възстановяване на заплатеното от него
застрахователно обезщетение в размер на 352,30 лв., като е предоставен 10
дневен срок от получаване на поканата, в който да се направят възражение и/или
сумата да бъде заплатена. Не са представени доказателства и не се твърди
ответникът да е отговорил на така отправената покана.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на св.
А.Ш.,
управлявал увреденото МПС към датата на процесното ПТП, който заявява, че си
спомня ПТП-то от 05.10.2019 г. Сочи, че управлявал автомобил ***, рег. № ***,
като го управлява и към момента. Протоколът за ПТП на лист 10 е предявен на
свидетеля, като той посочва, че подписът на „Участник 2“ е негов. Посочва, че
това е случаят, за който си спомня. Свидетелят посочва, че се движил по *** в
посока ***. Това се случило на 5 – 10 метра след излизане от прелеза. Бил с
децата и жена му, отивали на английски и се чуло едно тропане, пукане, гърмене,
отбил в дясно и видял, че има две спукани гуми и две криви джанти от дясната
страна. Имало дупка на пътя, липсвали павета. Дупката била не повече от половин
метър. Едно паве със сигурност било на височина. Свидетелят посочва, че не е могъл
да я избегна, тъй като вариантът бил
да се блъсне в отсрещните коли. Нямало знак, че има дупка. Не била
обезопасена дупката. Звъннал на телефон 112 и на застрахователя и изпратили
доста бързо представители на КАТ, които знаели за тази дупка, огледали,
снимали, проверили документите му, взели му проба за алкохол и започнали да
пишат констативен протокол. Този протокол бил съставен след ПТП-то. Посочва, че
пробата за алкохол била отрицателна. Не
си спомня да е имал АУАН. Посочва, че и
двете джанти били изкривени, били спукани гумите. На място това установили,
впоследствие трябвало да смени и амортисьори. Било слънчево времето.
Спомня си, защото след това близо един
час сменял гуми.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е отразило, че посочените повреди
в искане за завеждане на претенция съответстват
по характер и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и протокол за
ПТП. Установява се стойността на щетите по автомобила, като вещото лице е
отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния
автомобил възлиза на 412,40 лв. Съдът кредитира изцяло заключението, като
обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и
ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала
към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с
друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в
исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото
писмени и гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и
щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието - дупка на пътното платно. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
нито такова поведение на водача на автомобила, което да
се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Описаната фактическа обстановка се установява, както от събраните гласни
доказателства, така и от приетия, като писмено доказателство протокол за ПТП.
По въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна практика,
материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I
ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012
г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП, като в него е отразено, както наличието на дупка, която е необезопасена и
необозначена, така и материалните щети по автомобила, които обстоятелства са
възприети на място от служителите на МВР.
От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от страните
заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява, че пътят, на
който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив, като същият е в
границите на населеното място. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал.
1 Закон за движението по пътищата, тя е
длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по
смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е
препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен
с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се
установи от разпита на св. ***), който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната
община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението
да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава
водача да избягва необезопасени
препятствия или други неравности по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от
него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не се установяват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от
страна на водача на МПС, доколкото липсват доказателства същият да е управлявал
МПС-то с несъобразена скорост и да е
могъл да избегне попадането в дупката.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка,
като относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на САТЕ, но с
оглед диспозитивното начало следва да се уважи претенцията до претендирания
размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата
на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която
връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до заявения размер с искова
претенция. Относно ликвидационните разноски, то същите на основание чл. 410 КЗ
следва да се прибавят към
изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като представляват обичайни
разноски и са дължими от ответника.
Обичайните разноски са дължими на основание чл.
410, ал. 1 КЗ. Макар и да липсват доказателства за
размера на ликвидационните разноски, доколкото
основанието на претенцията е
доказано, а противната страна не е оспорила
претендирания размер, претенцията
следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като тя
съответства на обичайния размер
на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока разноските
на ищеца са в общ размер от 200 лв.,
като на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., като
следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер от 300 лв. Не следва да се присъжда
сумата от 15 лв.- депозит за свидетел, доколкото тази сума не е заплатена на
свидетеля, който е заявил, че не желае разноски.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Христофор Колумб“,№43 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ №43 сумата от 367, 30 лв. – общ размер на главницата,
представляваща сбор от платената сума в размер на 352,30 лв. - регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увреденото МПС с ДК № ***, въз основа на
застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор № ***/12.02.2019г. за причинени имуществени
вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ***, когато в района на кръстовището в гр. П. *** МПС –то
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от
15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.01.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 300 лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ