Определение по дело №440/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2012 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20121200600440
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 19

Номер

19

Година

13.2.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.15

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20144100500498

по описа за

2014

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадената въззивна жалба от М. М. М., ЕГН * от град С. ,против Решение №48 от 25.03.2014 г., постановено по гр.д.№435 по описа на Свищовски районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от М. М. М. против А. Х. М.,с ЕГН *,Г. Ю. Г., с ЕГН *,двамата с адрес и месторабота гр.С. и М. А. Б., с ЕГН *,с адрес и месторабота гр.В.Т., иск с правно основание чл.76 от ЗС,във вр. с чл.356 и 358 от ГПК за възстановяване владението върху помещение-самостоятелен обект в сграда №.., разположена в поземлен имот с идентификатор ....,който съгласно Схема №.. г. се намира в град С.,ул.”Ц....”, № ..,етаж .., а съгласно удостоверение на община С. от 19.09.2013 г. се намира на адрес гр.С.,ул.”Ц.”, №.. и е с идентификатор ..,при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ..,под обекта няма, над обекта- ..., ....Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя-ищец пред първата инстанция да заплати на ответниците по 200 лв на всеки един от тях направени по делото разноски.В жалбата си твърди незаконосъобразност на обжалваното решение.Заявява, че той е имал фактическа власт върху процесния имот, от който е бил отстранен неправомерно от ответниците.Съдът, неправилно според него е приел, че помещението е било свободно от месец януари,2012 г. до м. януари,2013 г., а ключовете за него се намирали у счетоводителката на РСЗК „Д.” гр.С..От показанията на свидетелите Й. Þ А. следвал извод, че ищецът лично и със сина си са отключвли и заключвали вратата на помещението и ключът се намирал в ищеца.Ответниците не били установили основанието, на което са идвали в изпълнение на служебните си задължения.В случая служителите на полицията са извели ищеца и лично ответникът Б. е заключил вратата и взел ключа в себе си.В случая не се посочва по чие разпореждзане са действали служителите на полицията.Това прави действията им неправомерни и сочи на твърдяното от ищеца принудително противоправно извеждане от помещението.В жалбата се сочи, че съдът следва да провери законността на нареждането ,съответно на извършените действия независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани, което в случая не е направено.Сочи се също на неправилно тълкуване на съдебната практика, цитирана от първоинстанционния съд, а именно Решение №981 от 30.12.2012 г. на КС постановено по гр.д.№3759/2008 г. на трето ГО,постановено в производство по чл.290 от ГПК,в което полицията е заключила и запечатала помещение до решаването на въпроса от съда, докато в настоящия случай е разпоредено просто отнемането на владението.Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е изяснил откъде произтичат владелческите права на наемодателя,тъй като в показанията си свидетелят И. А. твърди,че РСЗК „Д.” не е собственик на имота, а в договора за наем от 18.01.2013 г. е посочен като наемодател на помещение от собствената си сграда.Жалбоподателят счита, че владението му се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели Й., А. и А.Счита за безспорно установено от тези показания владение от м. май 2012 г.,след освобождаването му от Б. С. и продължило до идването на служителите на МВР- ответниците.В този смисъл неправилни са изводите на съда ,че той не е доказал държане или владение на вещта до 21-29.01.2013 г.По делото според жалбоподателя се поставя въпрос влизала ли е св. В. във владение на това помещение и ако е влизла- от кога.

Предвид изложеното жалбоподателят отправя искане до съда да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното и да се уважи предявеният иск.Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от А. Х. М., Г. Ю. Г. и М. А. Б.,чрез пълномощника им адвокат И. И.-ВТАК.В отговора се заема становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност и недоказаност на жалбата.Правилно, се сочи в отговора, първоинстанционният съд е приел,че искът е с правна квалификация чл.76 от ЗС и следва да се провери само факта на владението и на нарушението, а не и на въпросите свързани с правото на собственост.В тази връзка ищецът следва да докаже, че към момента на твърдяното отнемане на владението той е имал качеството на държател на помещението и че то му е отнето по насилствен начин от ответниците.За да е налице обективният признак на владението фактическата власт върху вещта следва да бъде установена по траен и несъмнен начин.Владението следва да бъде установено към момента на отнемането му, а последното трябва да е извършено чрез насилие.Според ответниците в настоящото производство не е проведено пълно и главно доказване на тези предпоставки.Не са събрани никакви доказателства за завладяване на имота, съпроводено с насилие от страна на ответниците.Ищецът не доказва, че на посочените дати, за които твърди, че му е отнето владението действително е владял процесното помещение.Поради това правилно районният съд е приел, че заключването на помещението от полицейския служител- ответника Б.,както и съставянето на протокол за предупреждение по ЗМВР от 29.01.2013 г. от ответника Г., подписан от ответника М. като свидетел, не са действия на отнемане на владението, а действия по изпълнение на служебните задължения на ответниците във връзка с опазването на обществения ред.Не е доказано и отнемане по насилствен начин, тъй като не е използвана физическа сила или заплаха, както и физическа сила спрямо самата вещ- например разбиване на врати или ключалки.В отговора се излага становище, че наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на решението са неоснователни и недоказани, а анализът на посочената съдебна практика е неправилен.С оглед изложеното се иска от съда да потвърди обжалваното решение.Не се претендират разноски.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М. М. М. против А. Х. М.,с ЕГН *,Г. Ю. Г., с ЕГН *,двамата с адрес и месторабота гр.С. и М. А. Б., с ЕГН*,с адрес и месторабота гр.В.Т., иск с правно основание чл.76 от ЗС,във вр. с чл.356 и 358 от ГПК за възстановяване владението върху помещение-самостоятелен обект в сграда №.., разположена в поземлен имот с идентификатор..,който съгласно Схема №.. г. се намира в град С.,ул.”Ц..”, № ..,етаж .., а съгласно удостоверение на община С. от 19.09.2013 г. се намира на адрес гр.С.,ул.”Ц..”, №.. и е с идентификатор ..,при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ...,под обекта няма, над обекта- ..., ...Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя-ищец пред първата инстанция да заплати на ответниците по 200 лв на всеки един от тях направени по делото разноски.

За да постанови решението си съдът е събрал и анализирал посочените от страните доказателства- писмени и гласни. В резултат от техния съвкупен, подробен и точен анализ е стигнал до правилния извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.Фактическата обстановка по делото е правилно и обективно изяснена.Съдът е мотивирал извода си защо дава вяра на показанията на разпитаните свидетели В. и А.Техните показания взаимно се допълват, кореспондират помежду си и съответстват на събраните по делото писмени доказателства-договор за наем от 18.01.2013 г.Обсъдени са и показанията на тримата посочени от ищеца свидетели- Й., А. и А.Така правилно съдът е посочил, че според показанията на св. Й.в ищецът е посетил със сина си процесното помещение два пъти през 2012 г.,но не и през 2013 г.Свидетелят А. установява, че през месец октомври, 2012 г. видял ищеца пред процесното помещение, а през месец януари- 9-20 януари,2013 г. ищецът го повикал да вземат от там един бойлер.Отключил помещението, взели бойлера и го закарали в с.О.Свидетелят А. виждал ищеца пред помещението два пъти- в края на 2012 г. и началото на 2013 г.,но не бил виждал да го отключва или заключва.Така правилно съдът е приел, че тези свидетели не установяват ,че към датите на отнемане на владението- 21.01.2013 г. и 29.01.2013 г. ищецът е владял или държал процесното помещение.За да е налице по смисъла на чл.76 от ЗСвладение или държане следва да се установи една трайна и несъмнена фактическа власт върху вещта, каквато в случая не се установява.А това е първата предпоставка ,предвидеен в хипотезта на чл.76 от ЗС -да е налице владение или държане на вещта,предмет на отнемане.В тази насока са обсъдени и преценени показанията на разпитаните свидетели В. и А., посочени от ответниците.Според тези показания, а и съгласно представения по делото договор за наем от 18.01.2013 г. към датита 21.01.2013 г. и 29.01.2013 г. процесното помещение, намирщо се в сградата на бившата АПК вече е било отдадено под наем съгласно решение на РСЗК „Д.” гр.С., стопанисващ имуществото на бившите членове на ТКЗС и ДЗС в сградата на бившата АПК. Свидетелят А. е подписал договора в качеството си на представляващ немодателя, а св.В. – в качеството си на наемател.Преди това от януари 2912 г. до януари,2013 г. помещението било свободно, а ключовете се държали от счетоводителката на РСЗК.След скючването на договора за наем с А. Й. В., ключовете били предоставени на наемателката и тя започвала ремонт на помещението, което не било ползвано с години.Наколко дни след д сключването на договора се появил човек с претенции за това помещение.Това наложило да се търси намесата на полицията.Стигнало се първоначално до съгласие помещението да се заключи от полицай, като ключовете останат в него до разрешаването на спора.Няколко дни след това в.сА. се обадил на наемателката, че може да продължи ремонта, но след още няколко дни пак се наложило да се вика полиция,тъй като ищецът със сина си отново бил в помещението и сменил бравата. На 29.01.2013 г. от полицията е съставен Протокол за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР, съставен от ответника Г. Г.- полицай при РУП С.,съгласно който ищецът е предупреден да не принуждава наемателката А. Й. В., наела имот в гр.С., ул.”Ц..”, № .., да преустанови против волята си извършваните ремонтни работи,като е разпоредено ищецът да напусне имота.Протоколът е съставен в присъствието на ответника А. Х. М..Последвала тъжба отправена от ищеца М. от 26.02.2013 г.. до органите на МВР, с която той поискал да бъде образувано досъдебно производство срещу служители на МВР, упражнили противоправни действия. Съответно бил подаден сигнал от 24.01.2013 г. до РП гр.С., от И. А. в качеството му на председател на РСЗК „Д.” гр.С.,стопанисваща имуществото на правоимащите на ликвидираната АФ”Д.” гр.С.,предоставили свободните помещения в сградата на бившата АПК под наем,като процесното помещение било предоставено на наемателката В. с договор за наем от 18.01.2013 г.В сигнала е описано, че ищецът М. извършва самоуправство като прогонва майсторите извършващи ремонт от страна на В.,като сменя патрона на входната врата.

Пред въззивната инстанция е разпитана като свидетел С. Н. Н.-прокурор в Р. П. град С.. В показанията си тя обяснява, че на нея е била разпределена преди около година преписка по подадена от ищеца М. жалба.Преписката била прекратена с указания ,че наличният спор е с гражданскоправен характер и следва да се разреши по друг ред.След около два месеца, минавайки по улицата, св.Н. била спряна от служител на МВР, който я помолил да отиде на място, като й обяснил че в това същото помещение отново бил М. М..Свидетелката обяснява, че не била гледала преписка във връзка с този спор.В прокуратурата имало много сигнали получавани от М.,но преписката, която тя разглеждала и прекратила била във връзка със спор за собственост.Свидетелката установява, че когато я извикали тя видяла ищеца да стои на стол в процесното помещение и не искал да излезе. Полицейският служител споделил с нея, че ищецът отказва да изпълни полицейско разпореждане за освобождаване на помещението.Показанията на разпитаната свидетелка не променят с нищо фактическата обстановща и правните изводи на първоинстанционния съд.Тя не установява трайно владение или държане на вещта от страна на ищеца.

Съдът се е произнесъл по искането на ищеца за служебен контрол и произнасяне по нищожността за договора за наем както и незаконосъобразността на Протокол от 23.12.1997 г. на ОС на правоимащите.Изложил е мотиви, че по реда на косвения съдебен контрол при наличие на правен интерес може да проконтролира тези два акта, но само при наличие на правен интерес какъвто в случая липсва за ищеца, тъй като той не е страна по договора за наем, а протоколът е разглеждан по други съдебни производства,по които са постановени съдебни актове, влезли в сила.Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са напълно правилни и законосъобразни.

По отношение на втората предвидена в хипотезата на чл.76 от ЗС материалноправна предпоставка, а именно отнемането на владението да е станало с насилие или по скрит начин съдът е изложил правилен и обоснован извод, че такова насилие / за отнемане по скрит начин не може изобщо да се говори/ не е доказано.Ответниците не са осъществили действия по отнемане на владението, а са изпълнили служебните си задължения по опазвне на обществения ред, съгласно изискванията на ЗМВР и с цел предотврятавяне на самоуправни действия от страна на ищеца.В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни мотиви.

Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция споделя напълно мотивите на районния съд гр.С. и препраща към същите съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 25.03.2014 г. постановено по гр.д.№435 по описа на Свищовски районен съд за 2013 година.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ

Решение

2

211A540925A6EE42C2257DEB004FD72B