№ 10
гр. Свищов, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100406 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240 и чл.138 от ЗЗД
Ищецът „Б.“АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.
София, общ. Оборище, ул. ******** № 19, , представляван от В.М.С. и
Д.Д.М. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Ж.
твърди, че на 6.06.2012г. е отпуснала на кредитополучателя П. КР. К. с ЕГН
********** от ****************************** сумата 12 000 лева , със
срок на изплащане 120 месеца, съгласно Договор за кредит. Същият е
обезпечен с поръчителство на АН. СВ. СТР. с ЕГН ********** от гр. В.П.,
ул.О.П. №1. Кредитополучателят не е изплащал редовно вноските, като
първоначално е било със забавяне, след което е преустановено плащането.
Сключени са две допълнителни споразумения към Договор за кредит от
6.06.20212г. –от 13.01.2017г., и от 28.08.2019г. , съгласно които крайният срок
за погасяване е запазен , но е намаляван лихвения процес и е приет нов
погасителен план. Въпреки това последно кредитополучателят е превел сума
на 25.02.2020г., с която е погасена вноската, дължима на 28.09.2019г. и от
тогава кредитът не е обслужван. Ищецът „Б.“АД е приел, че кредитът е
предсрочно изискуем от 8.02.2021г., след като нотариалната покана до
длъжника К. е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. За посочената сума
1
ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
по ч.гр.д.204/2021г. на СвРС е отказано с мотив, че длъжникът не е надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост, като на ищецът е указано да предяви
осъдителен иск , съобразно чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. В резултат на това е
заведен настоящия иск. Молят съда да осъди ответниците солидарно да
заплатят сумата 5 734,65 лева/пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева
и шестдесет и пет стотинки/- главница, 769,07 лева – неплатена редовна
възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до 26.05.2021г., 144,01 лева
- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
28.12.2019г. до 26.05.2021г., дължими такси и разноски в размер на 120,00
лева /сто и двадесет лева/, законна лихва върху главницата от 26.05.2021 г.
Претендират разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът П. КР. К., чрез назначения особен представител адв.К.К. е подал
писмен отговор, в който заявява, че искът е частично неоснователен.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът АН. СВ. СТР. не е подал писмен отговор.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240 и
чл.138 от ЗЗД, като предмет на исковата претенция са суми, представляваща
непогасени от кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо
потребление от 6.06.2012г., обезпечен с поръчителство на трето лице
вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост,
поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д.204/2021г. на СвРС, по което е отказано да бъде
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК с мотив, че
длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, като на
ищецът е указано да предяви осъдителен иск , съобразно чл.415 ал.1 т.3 от
ГПК. Ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
2
облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от
6.06.2012г., сключен с П. КР. К. и обезпечен с поръчителство на трето лице -
АН. СВ. СТР.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя;
настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи
основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията,
произтичащи от договора, уведомяване на кредитополучателят; дължимост
на сумите за главница, договорни, наказателни лихви, такси в посочените от
ищеца размери.
По делото не се спори, че между „Б.“АД, ЕИК ******** и ответникът П.
КР. К. , като кредитополучател е сключен Договор за кредит от 6.06.20212г.
Ответникът АН. СВ. СТР. има качеството на поръчител, съгласно Договор за
поръчителство от 6.06.2012г., по силата на който се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по Договор за кредит от 6.06.2012г. Съгласно
договора е отпусната сумата 12 000 лева ,която е усвоена на 7.06.2012г. , със
срок на изплащане 120 месеца- до 7.06.2022г. Падежната дата била 28 число
на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал лихва-
14,95 % годишно, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити,
определян периодично от кредитора. Сключени са две допълнителни
споразумения към Договор за кредит от 6.06.20212г. –от 13.01.2017г., и от
28.08.2019г. , съгласно които крайният срок за погасяване е запазен , но е
намаляван лихвения процес и е приет нов погасителен план. В чл.9 от
Допълнително споразумение от 28.08.2019г. е предвидено задължение за
плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, като в Приложение 3 е
предвидена такса –разходи при изискуем кредит-120 лева.
Съгласно чл.19.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежа, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10процентни пункта. Съгласно чл.19.2 от ОУ при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем е
3
регламентирано в чл.20 от ОУ, като в т. 1 такъв е случаят при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения за лихва и/или главница, на
което условие банката се позовава в случая. В случая от Банката е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост изх.№0099-20-06030/26.11.2020г.
Същото е връчено чрез Нотариус С.С., с район на действие ШРС по реда на
чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения в Договор за
потребителски кредит постоянен адрес в гр.Шумен. Видно от протокол от
20.01.2020г. след три посещения на адреса, на който не е открито лице, което
да получи документа е залепено уведомление, като не се е явило лице , което
да получи книжата. След получаване на този протокол от Нотариус С.С., с
район на действие ШРС , на 8.02.2021г. е осчетоводена предсрочната
изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит. Настоящият
състав на съда приема, че банката -ищец е направила всичко необходимо за
надлежното връчване на уведомително писмо и следва да се приеме , че
длъжникът е уведомен. Съгласно предвиденото в чл. 21 от ОУ към
Допълнително споразумение от 13.01.2017г. към Договора, всички
уведомления, покани и съобщения във връзка с договора,изпратени на
последния посочен от кредитополучателя адрес се считат за връчени.Банката
е изпратила уведомление на посочения в договора адреси с нотариална
покана, която е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящия състав
приема, че е налице недобросъвестно поведение от страна на
кредитополучателя. Налице е съдебна практика на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС, относима към въпроса. В решение № 180 от 23.11.2016 г. по
т.д. № 2400/2015 г. на І т.о. и в решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. №
2072/2015 г. на І т.о. е даден отговор на въпроса относно надлежното
връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването
е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на
документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда
след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на
договорните клаузи. По настоящото дело , съдът намира че са налице
обстоятелства, които сочат на недобросъвестно поведение на ответника.
Същият е усвоил отпуснатия му кредит в размер на 12000,00 лева , изплащал
е вноски и от 28.11.2019г. е престанал да обслужва кредита си. Банката е
4
предприела действия по обявяване на изискуемост на целия остатък от
сумата. Изпратила е уведомление до посочения в Договора за кредит адрес.
Няма данни ответникът да е уведомявал банката за променен адрес, да е
предоставил ел.поща или факс. Същият има регистриран адрес в гр.Свищов,
на който също не пребивава ,няма посочен съдебен адресат, или регистриран
трудов договор, където може да бъде намерен, което се установи и в исковото
производство. Това му поведение , съдът приема за недобросъвестно спрямо
кредитора. Въпреки това съдебният състав е приел ,че Банката не е уведомила
надлежно длъжника, поради което и е отказано издаване на Заповед за
незабавно изпълнение. В случая Банката реализира това свое право с подаване
на исковата молба.
По отношение на Договора за поръчителство от 6.06.2012г.-същият
съдържа всички основни параметри, индивидуализиращи главния дълг, които
поръчителят обезпечава, а именно посочено е лицето в полза, на което се
учредява поръчителството, размерът на паричния дълг, дата на договора за
кредит, периода и формирания лихвения процент, то следва да се приеме, че
същият е действителен. Поръчителят не е подписвал допълнителните
споразумения от 13.01.2017г. и от 28.08.2019г., но в тях крайният срок за
погасяване не е променен, само е намаляван лихвения процес и е приет нов
погасителен план.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума.
Усвояването е извършено по посочената в договора разплащателната сметка,
което е станало на 7.06.2012г. и на 8.06.2012г., т.е. в деня след сключване на
договора. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя. По силата на сключения
договор за поръчителство и на основание чл. 138 ЗЗД, поръчителят се е
задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение
на неговото задължение, включващо главница, лихви, неустойки и разноски -
така чл. 1 от същия. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие
с разпоредбата на чл. 140 ЗЗД, според която поръчителството се простира
5
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането. С подписването му
поръчителят се е съгласил да отговаря за дълга съобразно предвидените в
него условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл. 147, ал. 2 ЗЗД.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и
прието заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото,
като даващо отговор на всички поставени му задачи, съобразно направените
уточнения при изслушването му, неоспорено от страните, изготвено
компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и
допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост
от съда. От заключението на вещото лице се установява, че сумата по кредита
е била усвоена от кредитополучтеля. За периода 28.06.2012г. - 13.01.2017 г.
кредитополучателят извършил плащания по договора за кредит в общ размер
10 362,82лева, от които погасена главница- 3263,70лв., погасена договорна
лихва – 6997,94лв., , наказателна лихва - 43,04лева, такса управление –
58,14лева. На 13.01.2017г. е подписано допълнително споразумение към
Договора за кредит и за периода 13.01.2017г.-28.08.2019г.
кредитополучателят извършил плащания в общ размер 5556,95лева, от които
погасена главница- 3053,15лв., погасена договорна лихва – 2469,58лв.,
наказателна лихва - 34,22лева. На 28.08.2019г. е подписано допълнително
споразумение към Договора за кредит и след тази дата кредитополучателят
извършил плащания в общ размер 690,00лева, от които погасена главница-
476,15лв., погасена договорна лихва – 213,85лв. Плащанията по кредита са
преустановени на 25.02.2020г., като с последната вноска са погадени
задълженията от 28.11.2019г. След съпоставка на дължимите суми по
договора с погасените такива, ВЛ е установило, че дължимите суми към
26.05.2021 г.-датата на подаване на исковата молба са в общ размер на
6767,73 лева, от които главница в размер на 5734,65лева, договорна лихва-
769,07лева, наказателна лихва - 144,01лева и такси – 120,00лева.
Следователно, искането за присъждане на главница- 5734,65лева,
договорна лихва- 769,07лева, наказателна лихва - 144,01лева е доказано в
целия заявен размер и следва да се уважи.
Плащане на така установените по размер задължения ответникът не е
твърдял, нито се събраха доказателства в този смисъл.
6
По отношение на сумата от 120,00 лева, представляваща разход за
изискуем кредит. По естеството си този вид разход на банката е свързан с
дейността по управление на кредита по смисъла на чл. 10а ЗПК. Кредиторът
обаче не сочи какъв е видът на сторените от него разходи по повод
настъпилата изискуемост на кредита, още повече, че правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, той упражнява в рамките на настоящия
исков процес. Така, че искането за присъждане на сумата от 120,00 лева -
разход за изискуем кредит, като свързано именно с управлението на кредита
не може да бъде уважено предвид забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Претенцията за разходи за изискуем кредит е в противоречие и с
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на
потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението /т. е. за всички вреди настъпили от неизправността на
длъжника по облигационната връзка/ в размер само и единствено на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
каквото претенция е заявена. В заключение тази претенция следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 270,71лева - държавна
такса, 250,00 лева –възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, 668 лева-депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр., ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 300,00 лева. Общият размер на
разноските е 1488,71лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1462,32лева, като
всеки от двамата ответници заплати по 731,16лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. КР. К. с ЕГН ********** от
****************************** и АН. СВ. СТР. с ЕГН ********** от гр.
7
В.П., ул.О.П. №1 да заплатят солидарно на „Б.“АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление гр. София, общ. Оборище, ул. ******** № 19, ,
представляван от В.М.С. и Д.Д.М. – изпълнителен директор сумата 5 734,65
лева /пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки/- главница, 769,07 лева – неплатена редовна възнаградителна лихва
за периода от 28.11.2019г. до 26.05.2021г., 144,01 лева - обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 28.12.2019г. до
26.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 120,00 лева /сто и
двадесет лева/-дължими разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. КР. К. с ЕГН ********** от
****************************** да заплати на „Б.“АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София, общ. Оборище, ул. ******** №
19, , представляван от В.М.С. и Д.Д.М. – изпълнителен директор сумата
731,16лева-направени по делото разноски.
ОСЪЖДА АН. СВ. СТР. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул.О.П. №1 да
заплати на „Б.“АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.
София, общ. Оборище, ул. ******** № 19, , представляван от В.М.С. и
Д.Д.М. – изпълнителен директор сумата 731,16лева-направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8