О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 1123 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 625 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Експресбанк“ - АД – гр.Варна, против Разпореждане №121/24.01.20г., постановено по ч.гр.д.№36/20г. на Районен съд Карнобат, с което е отхвърлено уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжниците Й.М.Й. и Д.М.Й. ***, за сумата 239 лева – главица по договор за кредит „Експресо“ - №425613/28.10.2015г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Карнобат на 22.01.20г. е подадено заявление по чл.417 ГПК от „Експресбанк“ -АД – гр.Варна, срещу Д.М.Й. и А.М.Й. ***, за следните суми: 5007.84 лв., представляваща главница; 978.42 лева – възнаградителна договорна лихва, 382.26 лева – обезщетение за забава, 18.08 лева – обезщетение за забава – всички по договор за кредит №425613/28.10.2015г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, в размер на 6000 лева, обявен за предсрочно изискуем поради просрочие от страна на длъжниците, за което на същите са връчени уведомления.
Представят се извлечения от счетоводните книги на заявителя, видно от които се дължат 5007.84 лева главница, от които просрочена, в размер на 1954.24 лева и предсрочно изискуема 3053.60 лева, договорна лихва за периода 15.07.17г. – 08.01.20г., в размер на 978.42 лева, обезщетение за забава за същия период, в размер на 382.26 лева, обезщетение за забава за периода 08.01. – 21.01.2020г., в размер на 18.08 лева.
Представят се договор за кредит „Експресо“, №425613, с който страните са договорили предоставяне на кредит, в размер на 6000 лева, краен срок за изпълнение на задължението за връщате на сумите – 15.11.22г., фиксиран лихвен процент, в размер на 9.35%, наказателни надбавки при просрочие, в размер на 6 пункта над договорната лихва, ГПР, в размер на 13.45%, обща сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора – 8963.68 лева. В т.14 е посочена такса за одобрение на кредита, в размер на 239 лева. В чл.5, ал.1 на част II е посочено, че при сключване на договора Кредитополучателят се задължава да заплати еднократна такса, в размер по т.14 от част първа, която ще бъде удържана от разплащателната му сметка при отпускане на кредита.
По заявлението е издадена Заповед №15/24.01.20г., за следните суми: 4768.84 лева главница, 978.42 лева възнаградителна лихва, 382.26 и 18.08 – обезщетения за забава.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за сумата 239.00 лева – главница, съставляваща такса за по кредита. Според съда, уговарянето и събирането на таксата съставлява нарушение на нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК, която не допуска изискване на такси и комисионни за усвояване и управление на кредита. Поради това е приел, че клаузата, с която е уговорено заплащането на таксата е нищожна, като противоречаща на закона на осн. чл.21 ЗПК.
В частната жалба се излагат съображения, досежно характеристиките на посочената такса. Според частния жалбоподател, същата е събрана преди сключване на договора и целта й и да покрие разходите на кредитора, свързани с проучване на кредотополучателя, съставляващи време и човешки ресурс, транспортни разходи по изпращане на документите до съотв. ниво на компетентност по одобрение на кредита. Излагат се съображения досежно същността на одобряването като отговорен процес, както и елементите на същия; извършва се историческо тълкуване на нормата на чл.10, ал.2 ЗПК, с позоваване на автентично тълкуване на същата норма от Народното събрание през време на гласуване на първо и второ четене на нормата. Според жалбоподателя, процесната такса не е такава за усвояване и управление на кредита.
Пред
вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, при споделяне на изложените съображения на осн.
чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Доколкото
в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По
правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и
ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
За
да се отговори на спорния въпрос кои са т. нар. допълнителни услуги, свързани с
договора, за които е разрешено от закона събиране на такса и кои са действията,
свързани с усвояване и управление на кредита, за които законът забранява
вменяване на такси, следва да се изхожда от общото разбиране, че
"допълнителни" са тези услуги, които нямат пряко отношение към
съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична
сума ,връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва на определения падеж. Видно от Мотивите към ЗИДЗПК, целта на новата
разпоредба на чл. 10а ЗПК е регулиране на таксите:
"... Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане,
обслужване и погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение,
такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за
управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на
банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява
на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че
са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и
комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото
управление." Т. е. разбирането на законодателя, отразено във въведената с чл.
10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че одобрението за кредит и последващото му
усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по предоставяне
на кредита и за тях не следва да се събират такси.
От
гледна точка на действията, извършвани от банката в процедурата по
реструктурирането – събиране на информация и оценка на кредитоспособността на
клиента, включително чрез справки в различни институции, изискващи плащане на
такси, то това са присъщите действия по одобрение за отпускане на кредит, а
както бе посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в мотивите към
законопроекта, е да не се събират такси за одобрение и усвояване на
потребителски кредити.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е искането да не противоречи
на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице,
правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето
защо постановеното от КРС разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №121/24.01.20г.,
постановено по ч.гр.д.№36/20г. на
Районен съд Карнобат.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.