РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1932
гр. Пловдив, 01.10.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
ХV състав, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомира Несторова
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1604 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.Й.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б. М., против Решение №163 от 27.04.2018г. на Директор на ТД на
НАП гр.Пловдив, с което на основание чл. 267, ал.2, т.6 от ДОПК е оставена без
разглеждане като недопустима жалба с вх. № 4151-Д/13.04.2018г. по регистъра на
офис Смолян и с вх. № 94-00-3346/16.04.2018г. по регистъра на ТД на НАП
Пловдив, подадена от Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б.М..
Твърди се незаконосъобразност на оспорения
акт като се изтъква, че с издадения и предявен АУЗ се установява задължение,
което оспорва. Същият според съобщенията по ел. поща създава задължения за
плащане както на главница, така и на лихви за забавено плащане. Излагат се
подробни съображения в тази посока.
Претендира
се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Е., намира жалбата за
неоснователна като поддържа писменото становище, приложено към
административната преписка. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско
възнаграждение.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е допустима.
Съдът
установи следната фактическа обстановка:
Пред
решаващия приходен орган жалбоподателката, с жалба с вх. № 4151-Д/13.03.2018г.
в ТД на НАП, офис Смолян и с вх. № 94-00-3346/16.04.2018г. по регистъра на ТД
на НАП Пловдив, възразява срещу
законосъобразността на съобщението,получено по ел. път като твърди, че няма
дължими публични задължения, тъй като издаденият Акт за установяване на
задължения /АУЗ/ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г. се обжалва. Посочва,
че независимо от установяване на задълженията с цитирания АУЗ, същите подлежат
на установяване чрез ревизия и едва след влизане в сила на ревизионния акт,
задълженията са изискуеми и подлежат на внасяне. Иска се отмяна на изпратеното
от органите по приходите съобщение.
Приходният орган е установил, че със
съобщение от 05.04.2018г. Р.К. е уведомена от НАП, че според наличната в
информационната система на НАП информация, същата има неплатени публични
задължения, установени с АУЗ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г., които са
с изтекъл срок за доброволно плащане. Указани се последиците от липсата на
доброволно изпълнение, както и начините за плащане на задълженията, включително
номерата на банковите сметки на НАП. Дадена е и информация за начина на
проверка на актуалния размер на дължимите от лицата публични задължения.
Решаващият приходен орган е приел, че изпратеното
от НАП съобщение не представлява подлежащ на самостоятелно обжалване акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни
интереси на лицето, а същото само се информира за наличието на задължения. Приел
е жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, който от своя страна е
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество.
Съдът установи, че с Решение № 175 от
11.05.2018г на Директора на ТД на НАП Пловдив е отменен АУЗ №
П-16002117186797-135-001/02.03.2018г. и е върната преписката на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив за извършване на проверка и издаване на нов
АУЗ.
При
това положение съдът не дължи произнасяне относно АУЗ №
П-16002117186797-135-001/02.03.2018г., тъй като има изрично произнасяне на
решаващия приходен орган с друг
административен акт, който не е предмет на настоящия правен спор.
Относно съобщението получено по ел. път и
чиято отмяна е поискана с цитираните по-горе жалби следва да се посочи, че
действително същото не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателката. Същата само е информирана за наличието на задължения в
информационната система на НАП. С това съобщение не се предприемат действия по
принудително изпълнение, ето защо законосъобразно приходният орган е приел
жалбата за недопустима и е оставил без разглеждане.
При този
изход на оспорването, по направеното искане за юрисконсултско възнаграждение в
полза на ТД на НАП-Пловдив, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500лв., съгласно чл.8 ал.3 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,във
вр. с чл. 161,ал.1 от ДОПК.
Воден от горното и на основание чл.268 от ДОПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б. М., против Решение №163 от
27.04.2018г. на Директор на ТД на НАП гр.Пловдив
ОСЪЖДА Р.Й.К., с ЕГН **********, да
заплати в полза на ТД на НАП-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на
500лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.
Председател: