Решение по дело №1604/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1932
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 1 октомври 2018 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20187180701604
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1932

 

гр. Пловдив, 01.10.2018 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Председател:  Любомира Несторова

 

 при секретаря М.Г. като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1604 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 Образувано е по жалба на Р.Й.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б. М., против Решение №163 от 27.04.2018г. на Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на основание чл. 267, ал.2, т.6 от ДОПК е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 4151-Д/13.04.2018г. по регистъра на офис Смолян и с вх. № 94-00-3346/16.04.2018г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б.М..

  Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт като се изтъква, че с издадения и предявен АУЗ се установява задължение, което оспорва. Същият според съобщенията по ел. поща създава задължения за плащане както на главница, така и на лихви за забавено плащане. Излагат се подробни съображения в тази посока.

  Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

  Ответникът, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Е., намира жалбата за неоснователна като поддържа писменото становище, приложено към административната преписка. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

    След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

   Съдът установи следната фактическа обстановка:

   Пред решаващия приходен орган жалбоподателката, с жалба с вх. № 4151-Д/13.03.2018г. в ТД на НАП, офис Смолян и с вх. № 94-00-3346/16.04.2018г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, възразява  срещу законосъобразността на съобщението,получено по ел. път като твърди, че няма дължими публични задължения, тъй като издаденият Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г. се обжалва. Посочва, че независимо от установяване на задълженията с цитирания АУЗ, същите подлежат на установяване чрез ревизия и едва след влизане в сила на ревизионния акт, задълженията са изискуеми и подлежат на внасяне. Иска се отмяна на изпратеното от органите по приходите съобщение.

   Приходният орган е установил, че със съобщение от 05.04.2018г. Р.К. е уведомена от НАП, че според наличната в информационната система на НАП информация, същата има неплатени публични задължения, установени с АУЗ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г., които са с изтекъл срок за доброволно плащане. Указани се последиците от липсата на доброволно изпълнение, както и начините за плащане на задълженията, включително номерата на банковите сметки на НАП. Дадена е и информация за начина на проверка на актуалния размер на дължимите от лицата публични задължения.

   Решаващият приходен орган е приел, че изпратеното от НАП съобщение не представлява подлежащ на самостоятелно обжалване акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни интереси на лицето, а същото само се информира за наличието на задължения. Приел е жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, който от своя страна е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество.

  Съдът установи, че с Решение № 175 от 11.05.2018г на Директора на ТД на НАП Пловдив е отменен АУЗ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г. и е върната преписката на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив за извършване на проверка и издаване на нов АУЗ.

При това положение съдът не дължи произнасяне относно АУЗ № П-16002117186797-135-001/02.03.2018г., тъй като има изрично произнасяне на решаващия приходен орган с  друг административен акт, който не е предмет на настоящия правен спор.

  Относно съобщението получено по ел. път и чиято отмяна е поискана с цитираните по-горе жалби следва да се посочи, че действително същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Същата само е информирана за наличието на задължения в информационната система на НАП. С това съобщение не се предприемат действия по принудително изпълнение, ето защо законосъобразно приходният орган е приел жалбата за недопустима и е оставил без разглеждане.

 

  При този изход на оспорването, по направеното искане за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП-Пловдив, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно чл.8 ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,във вр. с чл. 161,ал.1 от ДОПК.

Воден от горното и на основание чл.268 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б. М., против Решение №163 от 27.04.2018г. на Директор на ТД на НАП гр.Пловдив

ОСЪЖДА Р.Й.К., с ЕГН **********, да заплати в полза на ТД на НАП-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. /петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 

 

 

 

Председател: