Решение по дело №361/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 109
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20225310200361
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Асеновград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200361 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 580928-F587411/04.06.2021г. издадено от Директор на
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. с ЕГН**********,с
което на основание чл. 53, ал.2 вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и на
основание чл. 180, ал.4 от ЗДДС/за всяко едно нарушение/ са наложени:
1. „Имуществена санкция” в размер на 606.41 лв. /шестстотин и шест лева и 41
стотинки/ за административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81,
ал.1вр.чл.25, ал.7 от ЗДДС.
2. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
3. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
4. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
5. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
1
ал.7 от ЗДДС.
Управителят на „***” ЕООД не се явява в съдебно заседание по делото. Чрез
подадената жалба по същество се навеждат доводи за отмяна на обжалваното НП, като
сочат основания за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Представителят на административно наказващия орган е на становище, че НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено следното: Дружеството - жалбоподател „***” ЕООД, ЕИК *** е
лице регистрирано по ДДС. Въз основа на възложена проверка с резолюция № П-
16001620040991-ОРП-001/10.03.2020 г., от страна на Инспектори от НАП при ТД
Пловдив, спрямо дружеството била извършена документална проверка за установяване
факти и обстоятелства. В хода на същата от страна на дружеството представили
съответните документи, заведени с вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. След тяхното
представяне, бил извършен съответен анализ на събраните в хода на проверката
доказателства, при което спрямо дружеството били констатирани общо пет нарушения
по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25, ал.7 от ЗДДС. Въз основа на
резултатите от проверката и събраните като доказателства фактури, банкови
извлечения, справка декларация и дневник за продажбите за периода –м.Март 2020г.,
покана по чл.103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г., то с оглед констатираното, на 27.01.2021г. св. Т. П. съставила спрямо
дружеството АУАН № F587411/27.01.2021 г., който бил надлежно връчен и предявен
на управителя. В съставения акт петте констатирани нарушения били описани както
следва:
1. Дружеството жалбоподател „***” ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице и в
качеството си на получател на авансово плащане в общ размер на 36384,66 лв.. платено
по банков път на 28.02.2020г., с получател „***”ООД с ЕИК825326289, за което е
издадена фактура №**********/ 02.03.2020г., „ ***” ЕООД не е начислило следващия
се по доставката ДДС в размер на 6064,11 лв. в законоустановения срок от 01.04.2020г.
до 14.04.2020г. включително за данъчен период м.03.2020г. Съгласно чл. 25, ал. 7 от
ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или
частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането
(за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86. ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на
28.02.2020г. В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател е издало фактура № **********/02.03.2020г. с данъчна
основа 30320,55 лв. и ДДС - 6064,11 лв., но ДДС по същата не е начислен в
2
съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е
включена в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП -
Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за данъчен период м. 03/2020г.
Дружеството е в нарушение на 15.04.2020г.За доброволно начисляване на данъка в
размер на 6064,11 лв. и за отстраняване на несъответствията в подадените от
задълженото лице дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС
вх. № 16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по
реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. С горното дружеството жалбоподател е нарушил чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
2. Дружеството жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството
си на получател на авансово плащане в общ размер на 4999,04 лв., платено по банков
път на 04.03.2020г., с получател „***” ООД с ЕИК *********, за което е издадена
фактура № **********/05.03.2020г., „***” ЕООД не е начислило следващия се по
доставката ДДС в размер на 833,17 лв. в законоустановения срок от 01.04.2020г. до
14.04.2020г. включително за данъчен период м.03.2020г. Съгласно чл. 25, ал. 7 от
ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или
частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането
(за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли.На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем
на 04.03.2020г. В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС
дружеството жалбоподател е издало фактура № **********/05.03.2020г. с данъчна
основа 4165,87 лв. и ДДС - 833,17 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие
с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в
дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с
вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за данъчен период м. 03/2020г. Дружеството е в
нарушение на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 833,17 лв.
и за отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. С горното дружеството жалбоподател е нарушил чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
3.Дружеството жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си
на получател на авансово плащане в общ размер на 5351,00 лв., платено по банков път
на 19.03.2020г., с получател „***” ЕООД с ЕИК *********, за което е издадена
3
фактура № **********/19.03.2020г. Дружеството жалбоподател не е начислило
следващия се по доставката ДДС в размер на 891,83лв. в законоустановения срок от
01.04.2020г. до 14.04.2020г. включително за данъчен период м.03.2020г.Съгласно чл.
25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно
или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера
на извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли.На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем
на 19.03.2020г. В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „***”
ЕООД е издало фактура № **********/19.03.2020г. с данъчна основа 4459,17 лв. и
ДДС - 891,83 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на
чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за
продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г. Дружеството е в нарушение
на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 891,83 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-008/
26.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/.С горното дружеството жалбоподател е нарушил чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
4. Дружеството жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството
си на получател на авансово плащане в общ размер на 4200,00 лв., платено по банков
път на 31.03.2020г., с получател „***” ЕООД с ЕИК *********, за което е издадена
фактура № **********/30.03.2020г., „***” ЕООД не е начислило следващия се по
доставката ДДС в размер на 700,00 лв. в законоустановения срок от 01.04.2020г. до
14.04.2020г. включително за данъчен период м.03.2020г.Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС
когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично
плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за
размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното
плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.На основание
чл. 25. ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 31.03.2020г. В
законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „***” ЕООД е издало
фактура № **********/30.03.2020г. с данъчна основа 3500,00 лв. и ДДС - 700.00 лв., но
ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от
ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-
декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за
данъчен период м. 03/2020г, Дружеството е в нарушение на 15.04.2020г. За доброволно
4
начисляване на данъка в размер на 700,00 лв. и за отстраняване на несъответствията в
подадените от задълженото лице дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
и СД по ЗДДС вх. № 16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е
издадена покана по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-
16001620040991-177-008/26.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от
датата на получаване на съответното съобщение/.С горното дружеството жалбоподател
е нарушил чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 7 от
ЗДДС.
5. Дружеството жалбоподател,като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството
си на получател на авансово плащане в общ размер на 12000,00 лв., платено по банков
път на 23.03.2020г., с получател „***” ЕООД с ЕИК *********,за което е издадена
фактура № **********/19.03.2020г., „***” ЕООД не е начислило следващия се по
доставката ДДС в размер на 2000,00 лв. в законоустановения срок от 01.04.2020г. до
14.04.2020г. включително за данъчен период м.03.2020г.Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС
когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично
плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за
размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното
плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.На основание
чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 23.03.2020г. В
законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС дружеството жалбоподател
е издало фактура № **********/19.03.2020г. с данъчна основа 10000,00 лв, и ДДС -
2000,00 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020
г. за данъчен период м. 03/2020г. Дружеството е в нарушение на 15.04.2020г.За
доброволно начисляване на данъка в размер на 2000,00 лв. и за отстраняване на
несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за продажбите по чл. 124,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. № 16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м.
03/2020г., е издадена покана по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция №
П-16001620040991-177-008/26.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен, считано от
датата на получаване на съответното съобщение/. С горното дружеството
жалбоподател е нарушил чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл.
25, ал. 7 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя-св. Т. Х. П..
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
5
надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите
реквизити, но разгледана по същество за неоснователна.
По безспорен и категоричен начин се установи, че от страна на дружеството
жалбоподател са осъществени петте описани в обжалваното НП административни
нарушения всяко едно от които квалифицирано по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2
вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Безспорно по делото се установява, че
дружеството жалбоподател, като данъчно задължено лице по ЗДДС и в качеството си
на получател по пет авансови плащания, платени по банков път, за които са били
издадени пет фактури, не е начислило следващия се по доставката ДДС в
законоустановения срок от 01.04.2020г. до 14.04.2020г. включително за данъчен
период месец март 2020г.
Безспорно се установява, че дружеството е издало фактура № **********/
02.03.2020г. с данъчна основа 30320,55 лв. и ДДС - 6064,11 лв., с получател „***”
ООД. Установява се и това, че като получател на това авансово плащане в общ размер
на 36384,66 лв.. платено по банков път на 28.02.2020г., дружеството не е начислило
следващия се по доставката ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-
декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за
данъчен период м. 03/2020г. На основание чл. 25. ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът
е станал изискуем на 23.03.2020г. По отношение на това дружеството е в нарушение на
15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 6064,11 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекцията е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. В дадения на дружеството срок корекцията е била направена,
но това е станало след изтичане на шест месечния срок от датата когато е следвало да
бъде начислен данъка. Това обстоятелство е отчетено при определяне на санкционната
норма и размера на имуществената санкция.
Безспорно се установява, че дружеството е издало фактура № **********/
05.03.2020г. с данъчна основа 4165,87 лв. и ДДС - 833,17 лв., с получател „***” ООД.
Установява се и това, че като получател на това авансово плащане в общ размер на
4999,04 лв.. платено по банков път на 04.03.2020г., дружеството не е начислило
следващия се по доставката ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-
декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за
данъчен период м. 03/2020г. На основание чл. 25. ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът
е станал изискуем на 04.03.2020г. По отношение на това, дружеството е в нарушение
6
на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 833,17 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекцията е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. В дадения на дружеството срок корекцията е била направена,
но това е станало след изтичане на шест месечния срок от датата когато е следвало да
бъде начислен данъка. Това обстоятелство е отчетено при определяне на санкционната
норма и размера на имуществената санкция.
Безспорно се установява, че дружеството е издало фактура № **********/
19.03.2020г. с данъчна основа 4459,17 лв. и ДДС- 891,83 лв., с получател „***” ЕООД.
Установява се и това, че като получател на това авансово плащане в общ размер на
5351.00 лв. платено по банков път на 19.03.2020г., дружеството издател не е начислило
следващия се по доставката ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-
декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за
данъчен период м. 03/2020г. На основание чл. 25. ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът
е станал изискуем на 19.03.2020г. По отношение на това, дружеството е в нарушение
на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 891,83 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекцията е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. Както и в горните случаи, в дадения на дружеството срок
корекцията е била направена, но това е станало след изтичане на шест месечния срок
от датата когато е следвало да бъде начислен данъка. Това обстоятелство е отчетено
при определяне на санкционната норма и размера на имуществената санкция.
Безспорно се установява, че дружеството е издало фактура № **********/
30.03.2020г. с данъчна основа 3500,00 лв. и ДДС - 700.00 лв., с получател „***” ЕООД.
Установява се и това, че като получател на това авансово плащане в общ размер на
4200.00 лв. платено по банков път на 31.03.2020г., дружеството издател не е начислило
следващия се по доставката ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-
декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020 г. за
данъчен период м. 03/2020г. На основание чл. 25. ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът
е станал изискуем на 31.03.2020г. По отношение на това, дружеството е в нарушение
на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 700,00 лв. и за
7
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекцията е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/. В дадения на дружеството срок корекцията е била направена,
но това е станало след изтичане на шест месечния срок от датата когато е следвало да
бъде начислен данъка. Това обстоятелство е отчетено при определяне на санкционната
норма и размера на имуществената санкция.
Безспорно се установява, че дружеството е издало фактура № **********/
19.03.2020г. с данъчна основа 10000,00 лв, и ДДС - 2000,00 лв., с получател „***”
ЕООД. Установява се и това, че като получател на това авансово плащане в общ размер
на 12000.00 лв. платено по банков път на 23.03.2020г., дружеството издател не е
начислило следващия се по доставката ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86 ал.
1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004280641/14.04.2020
г. за данъчен период м. 03/2020г. На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС
данъкът е станал изискуем на 23.03.2020г. По отношение на това, дружеството е в
нарушение на 15.04.2020г. За доброволно начисляване на данъка в размер на 700,00 лв.
и за отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник за
продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004280641/14.04.2020г. за данъчен период м. 03/2020г., е издадена покана по реда на
чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-
008/26.01.2021г. /срокът за корекцията е 14-дневен, считано от датата на получаване на
съответното съобщение/.
По отношение на петте посочени по-горе случая, в дадения на дружеството срок
корекцията била извършена, чрез подаване на справка декларация за ДДС с вх. №
16004563534/08.02.2021г., но това е станало след изтичане на шест месечния срок от
датата когато е следвало да бъде начислен данъка. Това обстоятелство е отчетено при
определяне на санкционната норма и размера на имуществената санкция.
По отношение на петте посочени по-горе случая е приложима разпоредбата на
чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, съгласно която „ когато, преди да е възникнало данъчно събитие
се извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното
лице да го начисли”.
Като не е изпълнил тези си задължения, от страна на дружеството жалбоподател
е бил осъществен състава на всяко едно от петте нарушения посочени в НП. Съгласно
8
чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС „Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем,
е длъжно да го начисли, като: т. 2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период и т.3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период” . Съгласно чл. 86, ал.2 от ЗДДС, „Данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а
в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон -
за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.” Съгласно текста на чл.
82, ал.1 от ЗДДС “ Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик
по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5”. Посочените в тази
разпоредба изключения не касаят дружеството жалбоподател.
Всяка едно от наложените пет имуществени санкции са правилно определени,
доколкото разпоредбата на чл.180, ал.4 от ЗДДС, е обвързана с текста на чл.180, ал.1 и
ал.3 от ЗДДС. Съгласно текста на чл. 180, ал.1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената
санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.” Съгласно
ал.3 на 180 от ЗДДС “При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но
не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.”. Съгласно
ал.4 на 180 от ЗДДС „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило
данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в
размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не
по-малко от 800 лв. По делото се установява безспорно това, че общия размер на
дължимия ДДС по тези пет фактури възлиза на сумата от 10 489.11 лева, както същото
е било начислено със подадената справка декларация за ДДС с вх. №
16004563534/08.02.2021г.,която освен, че е подадена след изтичане на шест месечния
срок по чл.180, ал.3 от ЗДДС, то е била депозирана след връчване на поканата по
чл.103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-008/26.01.2021г.
В този смисъл съдът намира, че санкционната норма за всяко едно от нарушенията е
била правилно определена. По отношение на размера на наложената имуществена
санкция за всяко едно от петте нарушения, съдът констатира, че същия е бил правилно
определен. По отношение на първото нарушение, доколкото се установява, че размерът
на неначисления данък е 6064.11 лева, то няма как да се наложи размер на санкцията
от 400 лева. Правилно имуществената санкция е била определена в съответствие с
9
текста на ал.4 на чл.180 от ЗДДС, като в НП е фиксирана в размер на 606.41лв,, която
сума представлява 10 на сто от размера на данъка. В останалите четири случая,
предвид размера на неначисления данък, то правилно имуществените санкции са били
определени всяка в размер на по 400 лева.
Нито един от петте случая посочени в обжалваното НП не може да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираните
пет нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този вид нарушения.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът,въпреки броя на нарушенията посочени
обжалваното НП, не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума
следва да се присъди в полза на Национална агенция за приходите София.
При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и
обжалваното НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи
неговата отмяна.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 580928-F587411/04.06.2021г. издадено от Директор на
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. с ЕГН**********,с
което на основание чл. 53, ал.2 вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и на
основание чл. 180, ал.4 от ЗДДС /за всяко едно нарушение/ са наложени:
1. „Имуществена санкция” в размер на 606.41 лв. /шестстотин и шест лева и 41
стотинки/ за административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81,
10
ал.1вр.чл.25, ал.7 от ЗДДС.
2. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
3. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
4. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.
5. „Имуществена санкция” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева / за
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.81, ал.1вр.чл.25,
ал.7 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Н. М. да заплати на Национална агенция за приходите София
сумата от 80.00 / осемдесет / лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
11