№ 7909
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110102787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
уточнена с молба от 26.01.2022 г., на Д. П. Д. и чрез нея – на малолетните М. КР. КР. и С.
КР. КР. срещу КР. Л. КР., с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие
със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: забрана ответникът да доближава до молителите,
жилището им, и детската градина на втория молител, както и да бъде задължен да посещава
специализирани програми, а децата да живеят при майката.
В молбата за защита от домашно насилие и приложената към нея декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, уточнени с молба от 26.1.2022г. се посочва, че на 24.12.2021г. между 16ч. и
17.30 ч. в жилището на ответника, в което той е живял заедно с молителите в гр. София ж.к
Малинова долина, бл. 4а, вх. А, ет. 1, ап. 1 ответникът К.К. е извършил спрямо молителката
Д.Д. актове на домашно насилие, изразяващо се в емоционално и физическо насилие, пред
двете малолетни деца на страните, което съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН се смята за насилие и
спрямо самите деца. Молителката твърди, че в този часови деапазон ответникът обиждал и
крещял пред децата, нападал я физически, блъснал я силно, след това я изритал отзад с
всичка сила, при която тя паднала от силата на удара и от болката се разплакала. Въпреки
това ответникът продължавал да крещи, обиждал я, наричал я курва, боклук, заплашвал,че
ще я размаже, ще приключи с нея веднъж да винаги. В този момент при нея дошъл синът им
Михаил видимо изплашен започнал да я стиска с ръце, да плаче и да моли да тръгват.
Ответникът я дръпнал грубо настрана и продължил да малтретира молителката. Удрял я по
ръцете и главата. Тя успяла да стане и да си вземе телефона, за да се обади на полицията, но
ответникът й взел телефона. В този момент молителката в ръцете с детето Михаил
побягнала към вратата с надежда да избяга и да извика помощ, но ответникът я настигнал,
треснал силно вратата и й заключил. Бръкнал в чантата и взел нейния ключ. Плачейки
молителката помолила ответника да я пусне, но той започнал да сипе заплахи, че ще я
приключи, ще вземе децата и тя няма да може да ги види повече. Тогава молителката Д.
започнала да тропа по вратата и да вика запомощ, при което ответникът К. й върнал ключа,
отключил вратата и й казал да се маха. Молителката Д. се обадила на родителите си, които
дошли и я взели с децата. Вечерта молителката и децата прекарали празничната вечер при
1
родителите й. По –късно в празничната вечер се появили ответникът, който поискал
молителката и децата да се приберат за Бъдни вечер. Молителката Д. тръгнала с ответника и
децата, защото на следващия ден идвала майката на ответника и тя не искала да я лишава
отсреща с децата.
Ответникът при излагане на позицията си по спора в становище, депозирано по
делото е заявил, че молителката с настоящото производство цели само извличане на
материална облага, а именно да го принуди да й осигурява значителни суми, надхвърлящи
обичайните й разходи и финансиране на самостоятелно жилище под наем. Твърди, че
молбата има за цел ограничаване на възможността на ответника да контактува и да вижда
децата си. Излага подробни доводи, че с поведението си майката стимулира един обективно
безпричинен антагонизъм между страните, който води до напрежение у децата, като му се
вменява роля на насилник, като в действителност се цели отчуждаването на децата от
бащата в преследване на корисните цели. Към становището са приложени две
товарителници на пратки, доставени на ответника и фискален бон от 09.10.2021г. за закупен
от ответника часовник, който е подарен на молителката след пореден скандал. Приложени са
и извлечения на профили в социални мрежи на молителката. .
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че ответникът КР. Л. КР. е бил във фактическо
съжителство с молителката Д. П. Д. от месец май 2018г. От връзката си имат родени две
деца - М. КР. КР., роден на 13.08.2018г. и С. КР. КР., родена на 27.07.2020г.
Съгласно представена на лист 8 – 9 от делото декларация за домашно насилие по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН молителката Д. П. Д. декларира, че на 24.12.2021 г. около 16:00 часа в
жилището, в което живеели, с адрес: София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4а, вх. А, ет. 1, ап.
А1, ответникът започнал да крещи на молителката пред двамата малолетни молители, а след
това я блъснал и я ритнал в гърба, при което молителката Д. паднала на земята, а после
продължил да я удря по ръцете и главата, след което взел ключовете на молителката и
отказвал да ѝ ги върне, за да може последната да напусне жилището, както и телефона ѝ
По делото са представени удостоверения за постоянен адрес и на тримата молители.
Адресът и на тримата е в гр. София, ж.к. Дианабад,, бл. 54, ет. 1, ап. 6, жилището на
родителите на молителката Д..
Съгласно изготвения социален доклад от ДСП „Слатина“ молителката Д. е
споделила, че по време на съжителството си с ответника е била подложена на постоянен
емоционален, психически и физически тормоз от негова страна. При съвместното им
съжителство ги оставял бил пари, не полагал и грижи за децата. Понастоящем децата живеят
заедно с майка си при нейните родители, където има условия за отглеждането им. По делото
е представен и социален доклад от ДСП МЛ., изготвен след среща на социалните работници
с ответника К.. Същият е заявил, че никога не е посягал на майката на децата си, а целта на
производството е да се отчуждят децата от него.
В съдебното заседание на 17.02.2022 г. е разпитана свидетелката на ищцата – майка
й Красимира Кирилова Д., която разказва, че има наблюдения върху връзката на страните от
самото начало. Случвало се многократно ответникът да държи молителите гладни, да ги
гони , да купува храна само за себе си. Последният скандал бил на Бъдни вечер, на
24.12.2021г. Около 17-17.30ч дъщеря им се обадила по телефона, в който се чула луд
скандал, по време на който ответникът Крум крещял, а децата плачели. Чувал се да нарича
дъщеря й „боклук мръсен“, „мастия“, „ако звъннеш в полицията това ще ти е края“.
Свидетелката и бащата на молителката веднага тръгнали към квартал „Малинова долина“
към дома на Крум, където живеели. Стигнали на място за около десет минути. Съпругът й се
качил в апартамента и след 10-15 мин слязла дъщеря й с двете деца. Всички били разтроени.
Детето Мишо споменало, че тати бил и ритал мама. Ръката на дъщеря й била посинена.
Прибрали се в дома си, където посрещнали другата й дъщеря за Бъдни вечер. По –късно
вечерта ответникът Крум отишъл в апартамента им, като поискал да се приберат за
2
празника. Молителката се съгласила, за да няма напрежение с уговорка да поддържа връзка
по телефон. Целта била да си събере багаж и да я приберат на следващия ден. На следващия
ден дошла майката на ответника и искала да прекара времето с децата, затова дъщеря й се
съгласила да ги остави в дома на ответника, а тя ходела да ги преспива, защото били
свикнали с това. Дъщеря й използвала времето, през което в дома на Крум била майка му,
за да си събере багажа, защото била решила вече категорично да се разделят. Свидетелката
Д. разказва, че се случвало и преди страните да се разделя, при което детето Миши разказва,
че тати ги бие и при баба и дядо е по-хубаво.
В заседанието на 17.02.2022г. е разпитана и майката на ответника - свидетелката
Иванка Петкова Иванова. Нейните впечатления са от деня след твърдяното домашно
насилие - от 25.12. 2021г. Разказва, че имало уговорка да бъде със сина си и семейството
му на 24.12.2021г., но Крум й се обадил, че е по-добре да дойде на 25.12. Тръгнала си на
28.12.2021г. По време на престоя й направило впечатление, че страните не си говорели, а
молителката била при родителите си, идвала вечер да приспива децата. Споделила, че иска
да се разделят с Крум и искала съдействие да го убедят да й наеме апартамент, в който да
живее с децата и да се грижи за тях финансово. Свидетелката Иванова разказва, че се е
случвало и друг път страните да се разделят. Децата били привързани към баща си.
В съдебното заседание на 09.06.2022г. е разпитан свидетелят Петър Иванов
Добрински, който е баща на молителката. Той разказва, че вечерна на 24.12.2021г. дъщеря
му Диана се обадила на майка си, като от телефона се чували само нецензурни думи и
крясъци, а децата пищели и плачели. Веднага тръгнали за дома на дъщеря си заедно със
свидетелката Д.. Свидетелят се качил сам, като вратата му отворил ответникът К. и го
попитал какво става, предложил да пият кафе. На въпроса на какво правят, ответникът
отговорил не се издържа повече, не я понасям, прибирай си я. Свидетелят видял, че дъщеря
му и децата плачели, като децата се били вкопчили в майка си. Тръгнал заедно с тях. По
пътя Мишо разказал, че тати биел мама. В дома им Диана им показала синините по ръцете
си и им разказала какво се е случило по-рано вечерта. По-късно вечерта дошъл и Крум-
Поискал Диана и децата да тръгнат с него. Пуснали ги, защото тя нямала никакъв багаж
нито за себе си, нито за децата. Свидетелят разказва, че се е случвало няколко пъти да й
прибира след побоища от страна на ответника К..
Показания в съдебното заседание от 09.06.2022г. е дал и свидетелят на ответника
Верослав Цецков Тодоров. Той е съсед на страните, неговия апартамент е точно под
техния. Твърди, че познава добре страните и техните деца, идвали са им нагости. На Бъдни
вечер -24.12.2021г. със семейството си били в къщи, заедно с родителите на съпругата му и
нейната сестра с детето й. В апартамента тогава били две деца - на 7 и 11 години.
Приготвяли се да празнуват. Не е чул конфликт или скандали от апартамента на страните.
За скандала разбрал няколко дни по-късно когато идвали от полицията да издирват
ответника К.. Тогава разбрал, че молителката е напуснала ответника.
От разпитаните свидетели съдът кредитира показанията на двете майки на страните –
свидетелките Д. и Иванова, както и тези на свидетеля Добрински, ценени в условията на чл.
172 ГПК. От разпитаните свидетели семейство Добрински са единствените, които са
възприели непосредствено лично актовете на домашно насилие, осъществени от ответника
К.. По време на телефонния разговор свидетелката Д. и непосредствено стоящият до нея
Петър Добрински са възприели обидите и заплахите, отправяни от ответника по отношение
на молителката. Обстоятелствата, които са възприели лично се потвърждават от разказите на
молителката и на детето Мишо. Опитите на процесуалния представител на ответника да
интерпретира присъствието в дома им на ответника К. по-късно в празничната вечер, като
твърдение, че е липсвало домашно насилие преди това, е несъстоятелен защото се касае
вечерта на един от най-светлите християнски празници. Поради това е житейски оправдано
и логично свидетелите като родители на малтрентирана дъщеря да са направили опити да
не развалят празника на цялото семейство, защото по това време на гости е била и другата
им дъщеря със семейството си. Това кореспондира и с решението на молителката да отиде с
ответника обратно в неговото жилище, защото на следващия ден – Коледа е трябвало да
3
пристигне неговата майка и да прекара празниците със своите внуци.
Съдът кредитира е показанията на свидетелката Иванова – майка на ответника К..
Нейните впечатления са от деня след актовете на домашно насилие и само потвърждават
влошените отношения между страните и обстоятелството, че молителката е избягвала да
остава насаме с ответника и е искала да го напусне заедно с децата.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Тодоров в частта, в която заявява, ме
въпреки,че в дома му е имало шест възрастни човека и две деца - на 7 и 11 години не е чул
скандал от дома на ответниците. Все пак конфликтът между страните е станал на Бъдни
вечер, когато семействата се подготвят за празника и е житейски нелогично в неговия дом да
е толкова тихо, че да се чува това което се случва в жилището на съседите му.
Останалите доказателства по делото са документи, свързани с процесуални действия
на разследващите органи, или препредават като документи свидетелски показания, поради
което не следва да се вземат предвид от съда.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 5 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
лице, с което молителят по делото е във фактическо съжителство.
От свидетелските показания се установява, а и е безспорно между страните, че
ответникът и молителката Д. са съжителствали заедно то месец май 2018г. до 25.12.2021г. В
края на връзката им страните заедно М. КР. КР., роден на 13.08.2018г. и С. КР. КР., родена
на 27.07.2020г. са живели заедно в дома му - в квартал „Малинова долина“ в гр. София, с
което е изпълнено условието по чл. 3 ЗЗДН.
В случая се установяват две действия на ответника К., които могат да се
квалифицират като домашно насилие – заплахи и обиди, отправяни в продължение на
повече от час от ответника към молителката Д. и удари с ръка, блъскане и ритане отзад на
молителката, след като тя не отговорила на заплахите му. Тези актове на домашно насилие
са посочени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като не се констатират по делото
доказателства, които да ги оборват като време и авторство, поради което същата следва да се
приемат за установени съгласно
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Заплахите и обидите се установяват и от показанията на свидетелите
Добрински. Установяват се и телесни увреждания на молителката - причиняване на синини
по ръцете, по – големи по лявата ръка, които следва да се приемат за нанесени от ответника.
Поради това се установяват два акта на домашно насилие, за които съдът следва да издаде на
молителката заповед за защита. Установените по делото актове на домашно насилие,
извършени от ответника, са били осъществени непосредствено пред двете им деца.
Възрастта им е такава - Михаил на 3г., а София на 1 г., което предполага че те са постоянно
с майка си, както твърдят и четиримата разпитани свидетели. Поради това обстоятелство
актовете на домашно насилие са извършени непосредствено пред тях и те също да обектна
домашно насилие от страна на ответника. От представените по делото писмени
доказателства се установи, че двете деца са адресно регистрирани с майката Добринско и
живеят заедно с нея. Относно постоянното им местоживеене и режимът на лични отношения
с другия неотглеждащ родител съдът не следва да се произнася в настоящото производство,
доколкото тези спорове са предмет на друго дело, водено между страните.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката, че
ответникът е извършил спрямо нея процесните актове на домашно насилие. Опора за този
извод е представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Същата
представлява годно доказателствено средство, тъй като съдържа всички
индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, посочени от молителката и
отразени в доклада на съда по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът не оспорва твърденията на молителката, че е осъществил процесните
4
актове на домашно насилие, не ги опровергава и с писменото си становище, което съдържа
открити обиди и различни квалификации към молителката.
Неоснователно е твърдението на ответника, че липсата на медицински документ,
който да удостовери нараняванията, които е получила молителката, са индиция за измислица
от нейна страна. В производството за защита от домашно насилие жертвите търсят защита
по-късно от извършените актове или се притесняват да потърсят такава защита, но това не
означава, че си измислят насилието. В настоящия случай има достатъчно гласни
доказателства, които да потвърждават твърденията на молителката, че на 24.12.2021г.
ответникът е извършил актове на физическо насилие, в резултат на които е получила сини
по ръцете.
Защитната теза на ответника, че молителката е инсценирала актовете на домашно
насилие, за да го изнудва е абсолютно несъстоятелна. В подкрепа на тази теза е представил
две товарителници, с които молителката му върнала ключовете касова бележка, че веднъж й
е купил скъп подарък - часовник. От събраните по делото писмени доказателства -
нотариален акт за собственост на жилище в квартал „Малинова долина“ в гр. София и
удостоверения за постоянен адрес се установява, че въпреки, че страните са имали две общи
деца, те не са живеели като семейство. Съпружеското съжителство в период от три години
не означава, че между страните е имало изградено отношение на взаимност и уважение. И
тримата свидетели - семейство Добрински и майката на ответника - св. Иванова разказват,
че между страните често е имала скандали. Налагало се е молителката да отива да живее при
своите родители заедно с децата. Свидетелят Добрински разказва, че във вечерта на
твърдяното домашно насилие ответникът К. му казал, че не издържа повече дъщеря му и да
си я взема. Това изявление на ответника показва липса на уважение към молителката като
майка на децата му, която от него е възприемана като вещ, която може да бъде взета от
родителите си когато на него му писне от нейното присъствие. Същото отношение прояви
ответникът и в съдебна зала, където заяви, че търсенето на защита от страна на молителката
по реда на ЗЗДН е цирк, който му досажда и иска да бъде прекратен.
От събраните по делото доказателства се установява освен наличие физическо и
психическо насилие и икономическо насилие от страна на ответника по отношение на
молителката. От показанията на свидетелите на тримата свидетели - родители на страните,
става ясно, че единствените доходи на молителките са детските надбавки, които взема.
Случвало се е ответникът да я оставя заедно с децата без пари и гладни, като демонстрирал
висок жизнен стандарт. Показанията на майката на ответника - св. Иванова, че
молителката я помолила като жена да се грижи за нея и децата потвърждават този факт.
Обстоятелствата, при които това е станало, са извън предмета на настоящото дело, защото
не е заявено в молбата за защита на молителката, но дава представа за личността на
ответника, която се взема от съда при индивидуализиране на размера на глобата.
По отношение на мерките за защита, които съдът следва да вземе, настоящият
съдебен състав намира, че тъй като страните вече не живеят в едно жилище, то на ответника
К.К. следва да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – забрана да извършва домашно
насилие спрямо молителката Д.Д., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана ответникът да
приближава молителката Д. и двете деца – Михаил и София на по-малко от 100 метра за
срок от 18 месеца (максимално допустим по закон поради интензитета на извършеното
насилие и тежките му последици) и до тяхното жилище за същия срок.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника К. следва да се наложи и глоба в размер от
200 до 1 000 лева. С оглед тежестта на последиците на извършеното от него и данните за
системност на насилието, упражнявано от него спрямо молителите, глобата следва да се
определи в среден размер по закона, или 600 лева.
В изпълнение на заповедта за защита ответникът е посещавал специализирана
програма за извършители на домашно насилие. По делото е постъпило писмо вх. №
77599/18.04.2022г. от „Център за превенция на правонарушенията“ . От него е видно, че
ответникът К. се е включил в програмите на центъра и се наблюдава положителен ефект
5
върху неговото поведение. Това налага включването му подобни програми за срок от 6
месеца с цел преодоляване на агресивното му поведение по отношение на неговите близки.
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН на ответника следва да се възложат и разноските по
делото, които възлизат на 25 лева – държавна такса, която следва да се плати на съда, и 600
лева – адвокатски хонорар на молителката съгласно договор от 24.02.2021 г. (на лист 1079
от делото), който съдържа разписка за плащане на сумата в брой.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 16 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Д. П. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 54, ет. 1 ап. 6, М. КР. КР. , с
ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Дианабад“, бл. 54, ет. 1, ап. 6, и С. КР. КР. , с ЕГН:
**********, и адрес: София, ж.к. „Дианабад“, бл. 54, ет. 1, ап. 6 за извършен от КР. Л. КР. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1
акт на ДОМАШНО НАСИЛИЕ, изразяващ се във физическо и психическо насилие,
извършено на 24.12.2021 г. в София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1,
чрез заплахи и побой на молителката Д., извършен в присъствието на децата, като НАЛАГА
следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН КР. Л. КР., ЕГН: **********, с
адрес: гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1 , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. П. Д., ЕГН: **********, М. КР. КР. , с ЕГН:
**********, и С. КР. КР. , с ЕГН: ********** с адрес на тримата: гр. София, ж.к.
„Дианабад“ бл. 54, ет. 1 ап. 6;
2. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на КР. Л. КР. , ЕГН:
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1, ДА НЕ
ДОБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра молителите Д. П. Д., ЕГН: **********, М. КР.
КР., с ЕГН: **********, и С. КР. КР., с ЕГН: ********** , с адрес: София, ж.к. „Дианабад“,
бл. 54, ет. 1, ап. 6 освен в сгради на полицейските органи или съда, както и да не
доближава на същото разстояние нейното жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл.
54, ет. 1 ап. 6, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за
незабавна защита – 21.01.2022 г.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на КР. Л. КР. , ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1, ГЛОБА в размер на 600
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН КР. Л. КР. , ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1, да плати по БЮДЖЕТНА
СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА ТАКСА
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН КР. Л. КР. , ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1, да плати на Д. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ бл. 54, ет. 1 ап. 6, сумата от 600 лева –
разноски по делото.
ЗАДЪЛЖАВАМ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН КР. Л. КР. , с ЕГН: **********,
и адрес: София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4а, вх. А, ет. 1, ап. 1, да посещава
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ ИЗДАВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД при честота от
ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ НА МЕСЕЦ на свои разноски в „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ПРАВОНАРУШЕНИЯТА“ с адрес: София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. А, тел.: 089/
6
858 30 19 и 088/ 283 80 44, ел. поща: ********************@*******.**, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН КР. Л. КР. , ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бл. 4А, вх. А, ет. 1, ап. А1, че неизпълнението на
настоящата заповед от момента на връчването съставлява престъпление съгласно чл. 296,
ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще
бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на Прокуратурата.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на полицейските управления по адресите на
страните за сведение и изпълнение
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7