№ 453
гр. ******а, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******А, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100396 по описа за 2025 година
Разглежда се установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищецът М. А. Й., ЕГН ********** с адрес: гр.*********,
ул.,,*******‘‘ № 54А е предявил срещу ответницата И. М. Г., ЕГН
********** с адрес: гр.******а, ж.к.,,******** кондикционен иск за
неоснователно обогатяване с петитум: да бъде признато за установено,
че съществува вземането на ищеца към ответницата за сумата от 8 800 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2025 г. до
окончателното изплащане-получена сума без правно основание, превеждана
по банков път на ответницата за периода от 08.10.2024 г. до 09.12.2024 г..
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецъг твърди, че не е встъпвал в договорни правоотношения с
ответницата, но в продължение на 3 месеца, без да уточни причината, е
превеждал парични суми по банковата сметка на отв. Г., като за периода от
08.10.2024 г. до 09.12.2024 г. вкл. й е превел чрез 8 банкови превода общо
8 800 лв.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответницата подава писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответницата твърди, че
за всеки един от направените от ищеца общо 8 банкови превода има правно
основание- сумите са дарени на ответницата, тъй като страните живеели на
семейни начала в едно домакинство. Превежданите суми били за лечение на
зъбите на ответницата, както и за други нейни нужди и облаги- 2 бр. зимни
1
палта, месечна издръжка, дрехи, обувки и въобще за лични облаги, свързани
със семейното съжителство.
Предвид посоченото, ответницата моли съда да отхвърли изцяло иска,
като претендира деловодни разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с
изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК,
приема следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като
предявен от и срещу надлежна страна в установения срок по чл.415, ал.4 от
ГПК. Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен, поради следните
съображения.
По делото са приети относими писмени доказателства, разпитана е
свидетелката Никол Илиева Карабулкова- без дела и родство, както и са снети
лични обяснения на ищеца по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, който отговори на
поставените в писмения отговор въпроси към него.
От събраните по делото доказателства-свидетелски показания, които
съдът кредитира като преки, последователни и логични, лични обяснения на
ищец, както и от приобщените писмени такива се установява следната
фактическа обстановка:
РС-******а по ч.гр.д.№ 199/2025 г. по заявление от ищеца е издал
Заповед за изпълнение рег. № 137/29.01.2025г . за сумата от 8 800
лв.главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- за
преведени без основание суми за периода от 08.10.2024 г. до 09.12.2024г.,
както и за деловодни разноски.
Видно е от приложеното извлечение от разплащателна банкова сметка
на ищеца М. А. Й., открита в ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА‘‘АД, че
от банковата сметка на ищеца са преведени към банковата сметка на
ответницата следните суми:
На 08.10.2024 г. сумата от 3 200 лв.;
На 11.11.2024 г. сумата от 500 лв.;
На 13.11.2024 г. сумата от 1 000 лв.;
На 19.12.2024 г. сумата от 500 лв.;
На 23.12.2024 г. сумата от 500 лв.;
На 25.11.2024г. сумата от 1 000 лв.;
На 27.11.2024 г. сумата от 1 600 лв.;
На 09.12.2024 г. сумата от 500 лв.
Видно от приложен Амбулаторен лист с приложени извлечения от
мобилно банкиране, че отв. Г. в периода от м. август до м. ноември 2024 г. е
провела стоматологично лечение, на обща стойност от 9 356 лв.
Ищецът М. А. Й. даде лични обяснения пред съда, както следва: Отрича с отв.
И. Г. да са живели заедно на семейни начала. Последната не се грижела за
жилището, живеела на друго място, като само идвала на гости при ищеца.
2
Ищецът услужил на ответницата, след като претърпяла ПТП със средства за
закупуване на нов автомобил- дал й 16 200 лв. за автомобила. Все пак ищецът
признава, че са живели заедно с ответницата Г. няколко месеца. Отрича да е
помагал на ответницата за стоматологично лечение, тъй като не знаел, че има
нужда от такова лечение. Отрича също да й е давал пари за палта, не е
превеждал и пари във връзка със семейното съжителство, тъй като такова не
било имало. Ответницата била безработна и тези суми й ги превеждал като
заем.
Съгласно показанията на св. Карабулкова, която е без дела и родство със
страните по делото и не е от кръга свидетели, посочени в чл. 172 от ГПК:
Страните имали връзка около 1 г., като имало период от около 3м., в който
живеели заедно на семейни начала. Разделили се в края на м. декември 2024г.
Ищецът помагал финансово на ответницата, като жена, тъй като последната
останала без работа след съкращение от фирмата, в която двамата работили.
Свидетелката потвърди, че ищецът е заплатил на ответницата лечението на
зъбите й- ноември 2024 г., което струвало около 4-5 хил.лв. Свидетелката знае,
че ищецът също така правил подаръци на ответницата- дрехи, бижута, обувки,
екскурзии, палта, за което й превеждал суми, докато били в интимна връзка.
Сумите не били превеждани като заем, ответницата не е искала заеми от
ищеца и страните не са имали уговорка парите да бъдат връщани.
Ответницата също така се грижела за домакинството, когато съжителствали с
ищеца.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне/до размера на обедняването/, или това е:
,, Първоначална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД)‘‘.
Лицето е получило нещо без да има изобщо правно основание. Релевантен е
моментът на получаването. Между даващия и получаващия в този момент не е
налице валидно задължение, което да е било част от съдържанието на
валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването. Така и в
ППВС № 1 от 1979 г. е определено че: „при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго“.Начална липса на основание е налице напр., когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, при плащане на по-голяма от
нормираната цена за стока или услуга, лихва, при плащане на задължение
след неговото отпадане, освен в случаите на чл. 118 от ЗЗД и т.н.
Съдът, като взе предвид, че се твърди, че ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца за сумата от 8 800 лв., като взема предвид
3
начинът на получаване на сумите- по банков път, намира, че за да е налице
неоснователно обогатяване в случая, сумите следва да са преведени
единствено поради погрешка. Във всички други случаи би било налице правно
основание за нареждане на сумите. Ищецът, по време на личните си обяснения
по чл. 176, ал.1 от ГПК сам опроверга, че липсва правно основание за
преведените суми, като уточни, че сумите са давани в заем на ответницата,
което е валидно правно основание. Отделно от това, чрез показанията на св.
Карабулкова се установи, че сумите са превеждани от ищеца по банковата
сметка на ответницата реално на основание дарение и грижи за нея,
посрещане на нуждите й и лечение, подаръци, тъй като страните са имали
интимна връзка помежду си и близки отношения, като безвъзмездното
дарение също е годно правно основание. Широко разпространено и прието за
нормално в обществото ни е мъже с добри финансови възможности да
подкрепят финансово и дори изцяло да поемат издръжката за партньорките си,
като може да се каже, че интимната връзка е самата причина за финансовото
обезпечение. Предвид посоченото, съдът намира, че би могла да намери
приложение и разпоредбата на чл. 55, ал.2 от ЗЗД- не може да иска връщане
онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, тъй като
ответницата е останалата без трудови доходи и е имала нужда от финансовата
подкрепа на партньора си, който до известна степен й я е осигурил като такъв.
Предвид горното, съдът намира, че фактическият състав на
неоснователното обогатяване в процесния казус не е осъществен, а сумите са
превеждани в полза на ответницата по банков път от ищеца с правното
основание ,,дарение‘‘ за задоволяване на нуждите на ответницата и за
подаръци в качеството на ищеца на неин партньор към момента на
нареждането на сумите.
Водим от горното, съдът намира, че искът за неоснователно обогатяване,
като изцяло неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли от съда.
Ищецът Й. следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на отв. Г.
направените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 1180
лв. в пълен размер.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца М. А.
Й., ЕГН ********** с адрес: гр.*********, ул.,,*******‘‘ № 54А срещу
ответницата И. М. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.******а, ж.к.,,********
установителен кондикционен иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 55,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД с петитум: да бъде признато за установено, че
съществува вземането на ищеца към ответницата за сумата от 8 800 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2025 г. до окончателното
4
изплащане-получена сума без правно основание, превеждана по банков път на
ответницата за периода от 08.10.2024 г. до 09.12.2024 г
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК М. А. Й., ЕГН ********** с
адрес: гр.*********, ул.,,*******‘‘ № 54А ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Г., ЕГН
********** с адрес: гр.******а, ж.к.,,******** сумата от 1 180 лв.
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-******а в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******а: _______________________
5