Р Е
Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 януари 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2097 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ.
Ищецът твърди в исковата молба, че на
12.07.2018г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
в Старозагорски районен съд и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
3554/2018г. поради постъпило възражение от длъжника бил предявен настоящия
установителен иск.
Ищецът изяснява, че между него и ответника
бил сключен договор № 13КР-АА-7263 /03.01.2008 г. за банков кредит, по силата
на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит в размер на 20000 лева
за текущи нужди. Срокът за усвояване на кредита бил до 09.01.2008г. Кредитът
бил усвоен на 03.01.2008 г. по сметка с IBAN: ***, открита на името на
кредитополучателя в Банката.
Съгласно Раздел VI, т. 11. от Договора за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер
на Основния лихвен процент на Българска народна банка, увеличен с надбавка от
7,70 пункта.
Съгласно Раздел VIII, т. 19 от договора
плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и
се олихвяват с договорения в Раздел VI, т. 11 .лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва.
Ищецът признава, че усвоеният кредит бил
погасяван по главница на дати и със суми, както следва: на 10.02.2008 г. -
149.74 лева на 10.04.2008 г. - 152.89 лева на 10.06.2008 г. - 161.52 лева на
11.08.2008 г. - 141.58 лева на 10.10.2008 г. - 155.91 лева на 10.12.2008 г. -
152.11 лева на 10.02.2009 г. - 176.10 лева на 10.04.2009 г. - 170.84 лева на
10.03.2008 г. - 151.30 лева на 12.05.2008 г. - 140.58 лева на 10.07.2008 г. -
155.59 лева на 10.09.2008 г. - 154.72 лева на 10.11.2008 г. - 147.61 лева на
12.01.2009 г. - 136.05 лева на 10.03.2009 г. - 198.14 лева на 11.05.2009 г. -
170.89 лева и по лихва на дати и със суми както следва: на 19.12.2011 r.-
125.35 лева; на 13.01.2012 г. - 110.87 лева; на 23.02.2012 г. - 117.06 лева ;
на" 19.03.2012 г. - 113.74 лева ; на 02.05.2012 г. - 105.96 лева ; на
11.06.2012 г. - 216.33 лева ; на 12.07.2012 г. - 101.25 лева ; на 23.08.2012 г.
- 101.00 лева ; на 27.09.2012 г. - 98.77 лева ; на 30.10.2012 г. - 93.39 лева ;
на 26.11.2012 г. - 98.58 лева ; на 08.01.2013 г. - 83.60 лева ; на 19.03.2013
г. - 256.72 лева ; на 04.06.2013 г. - 182.88 лева ;
Кредитът бил в просрочие, считано от 11.02.2013
г. - общо 1977 дни към 11.07.2018 г., включително. Били просрочени 24 вноски по
главница, които били дължими на падежи и в размери, както следва: 247.85 лева.,
дължими на 11.02.2013г.; 287.50 лева,
дължими на 11.03.2013 г.; 285.35
Лева, дължими на 10.04.2013 г.; 288.30 лева, дължими на 10.05.2013 г.; 289.01
лева, дължими на 10.06.2013 г.;
294.26 лева, дължими на 10.07.2013 г.; 291.11 лева, дължими на
12.08.2013 г.; 302.25 лева. дължими на
10.09.2013 г.; 303.41 лева, дължими на
10.10.2013 г.; 303.04 лева, дължими на
11.11.2013 г.; 311.31 лева, дължими на
10.12.2013 г; 311.34 лева, дължими на
10.01.2014 г.; 314.66 Лева, дължими на
10.02.2014 г.; 321.99 лева, дължими на
10.03.2014 г.; 321.44 лева, дължими на 10.04.2014 г.; 323.76 лева, дължими на 12.05.2014
г.; 330.31 лева, дължими на
10.06.2014 г.; 332.73 лева, дължими на
10.07.2014 г.; 334.62 лева, дължими на
11.08.2014 г.; 339.61 лева, дължими на
10.09.2014 г.; 343.11 лева, дължими на 10.10.2014 г.; 346.24 лева, дължими на
10.11.2014 г.; 350.22 лева, дължими на
10.12.2014 г.; 510.23 лева, дължими на
12.01.2015 г. и 20 вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в
размери, както следва: 70.09 лева, дължими на 10.06.2013 г. 67.99 лева. дължими
на 12.08.2013 г. 55.69 лева, дължими на 10.10.2013 г. 47.79 лева, дължими на
10.12.2013 г. 44.44 лева, дължими на 10.02.2014 г. 37.66 лева, дължими на
10.04.2014 г. 28.79 лева, дължими на 10.06.2014 г. 24.48 лева, дължими на
11.08.2014 г. 15.99 лева, дължими па 10.10.2014 г. 64.84 лева, дължими на 10.07.2013 г. 56.85 лева, дължими на 10.09.2013
г. 56.06 лева, дължими на 11.11.2013 г. 47.76 лева, дължими на 10.01.2014 г.
37.11 лева, дължими на 10.03.2014 г. 35.34 лева, дължими на 12.05.2014 г. 26.37
лева, дължими на 10.07.2014 г. 19.49 лева, дължими на 10.09.2014 г. 12.86 лева, дължими на 10.11.2014 г. 8.88 лева,
дължими на 10.12.2014 г.; 8.94 лева, дължими на 12.01.2015 г. ;
Крайния срок за погасяване на кредита, съгласно Раздел VII,
т. 15., от Договора за кредит, бил изтекъл на 10.01.2015г., т.е. към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитът бил с
настъпил падеж.
Моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 7 683,65 лева - просрочена главница,
ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; 767,42 лева - просрочена договорна лихва, начислена за периода
от 10.06.2013 г. до 12.01.2015г.; 6 033.82 лева - обезщетение за забава за
просрочени плащания, начислено за периода от
01.02.2013 г. до 11.07.2018 г. включително;
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба като е заета позиция за неоснователност на иска. Не били представени
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обосновава
възражение за нищожност на чл.19 от Договора, уреждащ т.нар. от ищеца
„обезщетение за забава на просрочени плащания“. Съгласно чл.19 "Плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят и олихвяват с договорения в
раздел шести, т.11 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва.". Текстът на т.11, към който препраща чл.19, уреждал
размера на договорната (възнаградителна) лихва, която се определя в размер ОЛП,
определен от БНБ, увеличен с надбавка от 7.70 пункта. Съгласно чл.11.1 -
договорната лихва се изплащала съгласно погасителния план (Приложение №1) и е
съставна част на анюитетната вноска. От цитираните текстове на договора и с
оглед размера на претендираната от ищеца сума било видно, че т.нар.
“обезщетение за забава“ се формирало от два компонента: договорната лихва с
надбавка в размер на законната лихва, т.е. просрочените плащания (включващи
съгласно погасителен план главница и договорна лихва) отново се олихвявали с
лихва в размер на : ОЛП+7.70 пункта плюс надбавка в размер на законната лихва
(представляваща ОЛП+10 пункта). По този начин в резултат се формирала сложна
лихва, представляваща капитализиране на лихва от първичен дълг, като се достига
до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва - т.нар.
анатоцизъм. При този начин на формиране на лихвата за забава е налице и
заобикаляне на действалия към момента на сключване на договора чл.19, ал.2 от
Закона за потребителския кредит /отменен ДВ. бр.18 от 5 март 2010 г. /,
съгласно който лихвата, която дължи кредитополучателят в случай, че забави
дължимите погасителни вноски за потребителски кредит е ограничена от закона до
размера на законната лихва за забава - основание за нищожност на клаузата
поради противоречие или заобикаляне на закона.
От
друга страна, уговорката за лихва, която да се заплаща в случай на пропуснат
срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло покривала
характеристиките на неустойка за забава (чл.92 ЗЗД). От начина, по който бил
формиран размера й е видно, че същия е прекомерен и не съответства на
допустимата от закона функция на неустойката - основание да твърдя нищожност и
поради противоречие с добрите нрави. Освен като противоречаща на добрите нрави,
клаузата по чл. 19 съставлявала обременяващо потребителя обезщетение с
прекомерен характер, което по същността си е неравноправно договаряне и като
такова е недействително, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Прави
възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за договорна
лихва в размер на 767.42 лв., претендирана за периода от 10.06.2013 г. до
12.01.2015 г. и евентуално възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане за обезщетение за забава за просрочени плащания в размер
на 6033.82 лв. за периода 11.02.2013 година до 11.07.2018 година.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3554/2018г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД против В.С.Ф. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: 7
683,65 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 767,42 лева -
просрочена договорна лихва, начислена за периода от 10.06.2013г. до
12.01.2015г.; 6 033.82 лева - обезщетение за забава за просрочени плащания по
т.19 от Договора за кредит, начислено за периода от 01.02.2013г. до 11.07.2018г. включително;
289,70 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът
е възразил, поради което и в срока по чл. чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил
настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Страните
не спорят, че са сключили договор № 13КР-АА-
7263/03.01.2008г. за банков кредит. Видно от съдържанието на този договор, в т.4 е уговорено, че Банката предоставя
на кредитополучателя В.С.Ф. банков кредит в размер на 20 000 лева, при
възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за
евро, увеличен с надбавка от 7,70 пункта, с краен срок за погасяване на кредита 10.01.2015г.
(т.15 от договора).
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо
на писмените доказателства. От същото се установява, че по договор № 13КР-АА- 7263/03.01.2008г.
за банков кредит сумата от 20 000 лева е отпуснат и усвоен по банков път
на 03.01.2008г. Към датата на подаване на заявлението задълженията на В.С.Ф. са
следните: 7 683,65
лева - просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; 767,42 лева - просрочена договорна
лихва, начислена за периода от 10.06.2013г. до 12.01.2015г.; 6 033.82 лева –
наказателна лихва. Дължимата наказателна лихва е изчислена на база непогасената
главница. При олихвяването са приложени договорените условия в раздел VIII,
т.19 и раздел VI, т.11 от договор № 13КР-АА- 7263/03.01.2008г.
за банков кредит. Лихвата за периода от 23.09.2017г. до 12.07.2018г. е
наказателна и е определена върху
главница от 7
683,65 лева, при лихвен процент 17,70 %.
Съгласно чл.430, ал.1 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. /В този смисъл е Решение №125
12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о./.
По
делото се установи по безспорен начин не само възникването на облигационното
правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за
банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата
по договора сума на кредитополучателя, чрез заверяването на разплащателната му
сметка с тази сума. Оттук следва задължението на ответника да я върне при
условията и в сроковете, уговорени в договора. Ищецът
не е изложил твърдения за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито пък
се позовава на такава предсрочна изискуемост. Установи се, че към датата на
постановяване на решението ответникът не е изпълнил задължението си да върне на
ищеца дължимата главница в размер на 7 683,65 лева.
По
отношение направеното правопогасяващо възражение от ответника, че вземането на
Банката за сумата от 767,42
лева - просрочена договорна лихва, начислена за периода от 10.06.2013г. до
12.01.2015г. е погасено
по давност, съдът счита, че същото е основателно. По
отношение на вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по
чл.111, б.”в” ЗЗД и тя е изтекла към дата - 12.07.2018г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда /Решение
№38/26.03.2019 година по т. д. № 1157/2018г. на ВКС, II т.о./.
Предвид горното, следва, че главният иск за установяване на
вземането на Банката по договор № 13КР-АА- 7263/03.01.2008г. за банков
кредит за главница в размер на 7 683,65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2018г. до изплащането й следва да бъде уважен, а искът за установяване на
вземането по същия договор за
възнаградителна лихва в размер на 767,42
лева, начислена за периода от 10.06.2013г.
до 12.01.2015г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен (погасен по
давност).
По
отношение иска за сумата от 6 033,82 лева - обезщетение за забава на
просрочени задължения от 11.02.2013г. до 11.07.2018г., съдът счита, че същото е
нищожно поради противоречие на императивните норми на чл.19, ал.1 и 2 ЗПК (отм., но приложим за процесния договор, сключен
при действието му), според
които, при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната
лихва в по-голям размер, какъвто е
настоящият случай. Съдът счита, че обезщетението за забава е нищожно и на друго
основание. Уговорената в договора лихва,
която да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с
фиксиран падеж изцяло покрива характеристиките на неустойка за забава (чл.92 ЗЗД). От начина, по който е формиран размера й е видно, че същия е прекомерен и
не съответства на допустимата от закона функция на неустойката, поради което е
налице нищожност на същата и поради
противоречие с добрите нрави, а също е недействително поради неравноправно
договаряне на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че следва отхвърли иска за сумата от
6 033,82 лева - обезщетение за забава на просрочени задължения от
11.02.2013г. до 11.07.2018г., като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно
с уважената част от иска направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №
3554/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора в размер на 520,00 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника съразмерно
с отхвърлената част от иска направените разноски по настоящото дело в размер на
376,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.Ф. ***, с ЕГН **********, че дължи на „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.Драган Цанков № 37, сумата в размер на 7
683,65 лева –
неплатена главница по договор № 13КР-АА- 7263/03.01.2008г. за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 12.07.2018г. до изплащането й, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3554/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване съществуването
на вземането на Банката за сумата
в размер на 767,42 лева -
възнаградителна лихва за периода от 10.06.2013г.
до 12.01.2015г. и за сумата от 6 033,82
лева - обезщетение за забава на просрочени задължения от 11.02.2013г. до
11.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.С.Ф. ***, с ЕГН ********** да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул.Драган Цанков № 37 сумата
от 520,00
лева,
представляваща направени по делото и по ч.гр.д. № 3554/2018г. по описа на Районен съд-Стара
Загора разноски.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев,
бул.Драган Цанков № 37
да заплати на В.С.Ф.
***, с ЕГН ********** сумата от 376,00
лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :