№ 75
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100510892 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. К. Ц., срещу съдебно решение
№ 13811 от 12.07.2024г., постановено по гр. дело № 20307/2024г. по описа на СРС, 80
състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето А. А. Ц. от 150 лв. на 400
лева, считано от 10.04.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение
поради допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост. Искането е
да се отмени обжалваното решение, а издръжката да се определи на 250 лв.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично
и не изпраща представител. С нарочна молба сочи нови доказателства и представя
писмена защита в която поддържа доводите си по въззивната жалба. Не претендира
разноски и прави възражения по чл. 78, ал. 2 и ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - малолетната А. А. Ц.,
действаща чрез законната си представителка и майка Н. М. Н., е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. В открито съдебно
заседание, чрез упълномощения представител, сочи нови доказателства и не заявява
становище по доказателствените искания на въззивника. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за
отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - за доходите на родителите на
малолетната въззиваема А. А. Ц..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 20307/2024г. на СРС, 80 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на присъдената с
решение № 410085/17.05.2018 г. по гр. д. № 4411/2018 г. по описа на СРС, 92 състав,
месечна издръжка, която А. К. Ц. е осъден да заплаща на дъщеря си А. А. Ц., чрез
нейната майка и законен представител Н. М. Н., като е увеличил размера от 150 лв. на
400 лв., която да бъде заплатена до последния ден на месеца, за който се дължи по
банков път, считано от 10.04.2024 г., до настъпване на нови обстоятелства, които
обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
2
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето А. А. Ц., родено
на 08.05.2011г., в размер от 150 лева, с решението по гр. дело № 4411/2018 г. по описа
на СРС, 92 състав, влязло в сила на 19.06.2018г., то е било на 7 години и 1 месец, а към
момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по
настоящото производство е навършило 13 години и 7 месеца. От определянето на
месечната издръжка от 150 лева е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от шест
години и шест месеца въззиваемата А. А. Ц. е пораснала, посещава училище, вкл. и
извънкласни занимания за усвояване и разширяване на знанията по приоритетните
за нея учебни дисциплини, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите от
средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото
всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с
определената издръжка в размер от 150 лева. Настъпили са трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения
имат продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (т.е. детето да се нуждае от по-малко средства за месечната си
издръжка).
Пред въззивната инстанция въззивникът е представил доказателства от които се
установява, че на 15.05.2019г. е декларирал по Закона за местните данъци и такси само
притежавано движимо имущество – товарен автомобил до 3.5 тона с рег. № ВР 7159
СС.
От трудов договор № ТД-283 от 24.09.2024г., сключен между работодателя
„Улично осветление“ ЕАД, БУЛСТАТ **** и работника А. К. Ц., се установява, че
въззивникът реализира месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 933 лева.
От удостоверение с изх. № 4 от 02.12.2024г., издадено от „Р.**“ ЕООД,
БУЛСТАТ ****, се установява, че въззивникът е управител на дружеството,
регистрирано в Търговския регистър, и е получил средно брутно възнаграждение от
дивиденти, както следва: за периода от м. 02.2024г. до м. 06.2024г. в размер от по 900
лева, за м. 07.2024г. – 5578.95 лева, за м. 08. и м. 09. 2024г. по 1500 лв., а за м.
10.2024г. - 1300 лв.
Видно от справка от Агенция по вписванията с № 1653016 от 03.12.2024г., А. К.
Ц. е ипотекарен длъжник по учредена договорна ипотека от 19.04.2023г. с кредитор
Банка ДСК. От същата дата е и сделката по придобиване в собственост от въззивника
на недвижим имот – жилище, апартамент от 75 кв., находящо се в гр. Плевен.
Отразени са и сделките по придобиване в собственост и разпореждане с недвижими
имоти от А. К. Ц. в период от 06.08.2020г. до 26.08.2022г., които имоти също се
намират в гр. Плевен.
Брутният доход на майката на малолетната въззиваема А. А. Ц., за който е
събрано неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция, възлиза в общ
размер от 37965.83 лв. за периода от м. 12. 2023г. до м. 11. 2024г. включително,
съгласно удостоверение на „БИК Сървисис София“ ЕООД от 06.12.2024г.
От анекс с дата 01.09.2024г., към договор за наем от 25.08.2021г., се установява,
че Н. М. Н. е наемател, който заплаща месечна наемна цена от 750 лева.
Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната
инстанция.
Съдът съобрази, че въззивникът е здрав човек в работоспособна възраст (41-
годишен), който има и алиментни задължения към още едно ненавършило пълнолетие
дете, което е на по-ниска възраст от въззиваемата (видно от удостоверение за раждане
3
на В. А. Ц., родена на 18.11.2021г.). Същевременно се установи, че А. К. Ц. получава
ежемесечно доходи от трудово правоотношение и периодично от дивиденти, с които
може да изпълнява задължението си и към малолетната си дъщеря А. А. Ц.. Следва да
се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е с
приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които родителят е
избрал да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение за издръжка на детето А. А. Ц., въззивникът може
недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и
нравствено задължение да издържа всяка от малолетните се дъщери, без значение дали
непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните
затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на детето А. А.
Ц..
Съдът съобрази, че майката е обременена и с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете А. А. Ц., поради което издръжката,
която този родител дава е ежедневна и е не само в пари, но и в натура, т.е. реалните
разходи на майката за издръжката на детето са по-големи от тези на въззивника. Съдът
отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г. и
продължили през 2023г. и 2024г., които негативни последици не следва да се поемат
изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето А. А. Ц..
Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за
месечната издръжка на детето А. А. Ц. са необходими общо не по-малко от около 750
лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е
безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки
извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка,
която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемия, бащата-
въззивник следва да поеме сума в размер на 400 лв. месечно. Съдът приема, че
въззивникът разполага с материални възможности да заплаща присъдената от
районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от 400 лв., доколкото
месечното му брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от
ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се
формира от полаган труд по трудово правоотношение, респ. няма събрани
доказателства за наличие на субективни пречки за реализиране от А. К. Ц. на доход и в
по-висок размер от минималната работна заплата за страната.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора
доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите
относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка
за малолетната си дъщеря А. А. Ц..
4
Въззивният съд намира за изцяло неоснователни възраженията на въззивника
за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на
първоинстанциоинното решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Обжалваното решение, като постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани. Представен и договор за правна защита и
съдействие от 13.09.2024г., както и доказателство за платена сума по банков път от 600
лв. – за адвокатско възнаграждение (лист 72-73 от делото). Адвокатският хонорар е
договорен и заплатен по банков път, като своевременно е представено доказателство
за извършеното плащане. В договора е вписан начина на плащане съгласно приетото в
т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Изцяло
неоснователни са възраженията на въззивника за прилагане нормите на чл. 78, ал. 2 и
ал. 5 от ГПК. С подаване на въззивна жалба, въззивникът е станал причина за
направените разноски от виззиваемата по договора от 13.09.2024г., а платеното
адвокатско възнаграждение е в незначително по-висок размер от минималния такъв по
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съдът не счита за необходимо да го намалява.
По изложените съображения съдът осъжда въззивника да заплати на
въззиваемата разноски за настоящото производство в размер от 600 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 13811 от 12.07.2024г.,
постановено по гр. дело № 20307/2024г. по описа на Софийски районен съд,
80 състав.
ОСЪЖДА А. К. Ц., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на А. А. Ц., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Н. М. Н., ЕГН: **********, сумата от 600 (шестстотин)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело №
10892/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6