РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _28.10._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември  2020 г. в състав:

 

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_467_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 265 ал.1 предложение 2 от ЗЗД.

В районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от Р.С.Д. против ******** АД гр. Б. В исковата молба се твърди, че между страните на 30.04.2018 г.  е сключен договор  за изработка, по силата на който ответника е следвало да изпълни строително монтажни работи на „пункт за технически прегледи и жилище в имот с идентификатор **** по плана на гр. С., с обем на СМР равняващ се на 99 509,46 лв. без ДДС, както и че на 08.05.2018 г. А. Л. Т. като представител на изпълнителя на обекта е съставил протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

 Твърди се, че с договора е уговорено възложителя да заплати 50% от дължимата се сума авансово – равняваща се на 49754,73 лв. без ДДС и че съгласно чл. 4.2. от договора след тези плащания започва да тече срокът за изпълнение.

Твърди се, че авансово дължимите суми са преведени на пет вноски, а именно на 4,5 и 11 май 2018 г. и на 12.06.2018 г.

Твърди се, че на 11.06.2018 г. е издаден Протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 18984,92 лв. без ДДС, въз основа на който е издадена фактура № **********/19.06.2018 г. и след приспадане на 50% аванс, същата е платена както следва: на 20.06.2018 г. сумата от 6800 лв., на 26.06.2018 г. сумата от 3000 лв. и на 03.07.2018 г. сумата от 1590 лв.

Твърди се, че на 18.07.2018 г. е издаден Протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 20150,18 лв. без ДДС, въз основа на който е издадена фактура № ********** и след приспадане на 50% аванс, същата е окончателно платена на 25.07.2018 г.

Твърди се, че на 05.09.2018 г. е издаден протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 20852,68 лв. без ДДС, въз основа на който е издадена фактура № **********/05.09.2018 г. и след приспадане на 50% аванс, същата е платена както следва: на 10.09.2018 г. сумата от 10497,20 лв., на 02.10.2018 г. – сумата от 1670 лв. и на 05.10.2018 г. сумата от 330 лв.

Твърди се, че на 01.10.2018 г. е сключен Анекс № 1, съгласно който обемът на СМР по договора и във връзка с Приложение № 1 се намалява общо със сумата от 11 228,91 лв., в резултат на което обема на изпълнение на СМР възлиза на сумата от 88280,55 лв. без ДДС.

Твърди се, че на 22.10.2018 г. е издаден протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 18870,66 лв., въз основа на който е издадена фактура № **********/24.10.2018 г. и след преспадане на 50% аванс, същата е окончателно платена на 01.11.2018 г.

Твърди се, че на 05.12.2018 г. е издаден протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 8965,84 лв. без ДДС, въз основа на който е издадена фактура № **********/05.12.2018 г. в която са включени предадени ВиК части съгласно Анекс № 1 и след приспадане на 50% аванс фактурата е окончателно платена както следва: на 14.12.2018 г. сумата от 4500 лв., на 17.12.2018 г. сумата от 679 лв. и на 25.01.2019 г. сумата от 1415,44 лв.

Твърди се, че на 05.02.2019 г. е издаден протокол за изпълнени видове и количества работа за сумата от 6693,75 лв. без ДДС, въз основа на който е издадена фактура № **********/01.03.2019 г. и след приспадане на 50% аванс, същата е окончателно платена както следва: на 01.03.2019 г. сумата от 2500 лв. и на 16.04.2019 г. сумата от 1516,25 лв.

Твърди се, че тъй като е констатирано некачествено изпълнение на СМР ищецът на 19.04.2019 г. по електронна поща е изпратил писмо, в което е описал и поискал корекция на некачествено изпълнените СМР, след което на 23.04.2019 г. е получил писмо изх. № 052/23.04.2019 г., с което ответното дружество го е уведомило, че прекратява договора от 30.04.2018 г., считано от 01.09.2019 г.

Твърди се, че към датата на прекратяване на договора е налице неизпълнение на договорения обем СМР общо за сумата от 8057,39 лв. а именно: част архитектура – цокъл 32 кв.м. х 24,60  = 787,20 лв.; силикатна мазилка 207,2 кв.м. х 20,66 = 4280,75 лв.; грундиране по фасади 239,2 х 1,48 = 354,02 лв., водоустойчиви улуци, казанче и тръби – за 731,95 лв. и мазилка по стени 130 кв.м. х 9,85 = 1282,47 лв.,а в ел.част неизпълнения обем е равен на сумата от 621 лв.

Твърди се, че в изпълнителя е останал и неусвоен аванс от 897,70 лв.

 Твърди се, че покривната конструкция е обшита с текстилно влакно вместо предвидената в Проект част ***** хидроизолационна битумна мушама с дебелина 3 мм, както и че покривните скатове са изпълнени с по 29 дървени ребра вместо предвидените Част Конструкции 30 броя, поради което за поправка на недостатъка е необходима сумата от 3500 лв.

Твърди се, че топлоизолацията на външните стени е изпълнена с експандиран полистирен с плътност 10кг/м.куб. вместо предвидения в Проект Част *** екструдиран полистирен с плътност 20 кг/м.куб. Твърди се, че топлинните мостове не са изпълнени с екструдиран полистирен с плътност 60 кг/м.куб, както е предвидено в част Енергийна ефективност в проекта, че шпакловката на топлоизолационната обшивка по фасадите е изпълнена с множество недопустими отклонения в равнина, на места до 20 мм, отклонения от праволинейност на хоризонталните и вертикалните ръбове на стените /особено фасадата на ул. Трети март” и за поправката на тези недостатъци е необходима сумата от 11 581,14 лв.

Твърди се, че стените на халето за ГТП с изключение на северната стена към ул. Трети март са изпълнени с гипсокартон вместо предвидената в Проект част Енергийна ефективност варово-циментова мазилка, а северната стена – към ул. „Трети март” вместо предвидената варово-циментова мазилка е изпълнена само с гипсова шпакловка и за поправката на тези недостатъци е необходима сумата от 2000 лв.

Твърди се, че коминът е облицован с гипсокартон вместо мазилка и не е изпълнено изискването на чл. 131 и 132 от Наредба 1з-1971/29.10.2009 г. ДВ бр.96/04.12.2009 г. и за поправката на този недостатък е необходима сумата от 1000 лв.

Твърди се, че керамичните капаци на покрива не са монтирани с необходимите метални скопи, както е предвидил техния производител, а в края към западната страна капаците и циглите са монтирани лошокачествено, че е нарушена геометрията на покрива, и скатовете вместо правоъгълни, са изпълнени във формата на ромб, че на места керамичните керемиди са отрязани така, че не е осъществена предвидената свързаност помежду им и създава възможност за свличане и представляват риск за пешеходците по ул. „Трети март”, и счита, че за поправката на тези недостатъци е необходима сумата от 500 лв.

Твърди се, че стълбището е изпълнено с 24 броя стъпала вместо нормативно допустимите и проектирани в част Архитектура 25 броя, че на места в стълбищната клетка по стените е налице остатъчен бетон, който няма да позволи полагане на мазилката и за поправката на тези недостатъци е необходима сумата от 2000 лв.

Твърди се, че част от кабелните линии в помещението за ГТП не са положени в мазилката съгласно проект Част Електрическа, а са изпълнени във външни канали и за поправката на този недостатък е необходима сумата от 1000 лв.

Твърди се, че общо дължимата се сума от ответника на ищеца е в размер на 24097,70 лв. от които: сумата от 897,70 лв. неусвоен аванс /остатък от получения такъв от изпълнителя/, сумата от 17081,14 лв. необходима за поправка на вложените строителни материали и сумата от 4500 лв. необходима за поправка на качеството на изпълнение на СМР.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника *** АД да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща частичен иск от цялостното вземане от 24097,70 лв. дължимо за поправка на неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството /обем/ на вложените строителни материали и качеството на изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2019 г. – датата на прекратяване на договора с писмо изх. № 052/23.04.2019 г.

В съдебно заседание на 14.10.2019 г. ищецът е направил изменение на размера на предявения иск, което е прието от съда и делото е продължило по предявен иск не за сумата от 2000 лв. като частичен иск от цялостно вземане в размер на 24097,70 лв., а за сумата от 21 581,14 лв. – представляваща пълен размер на твърдяното вземане от неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството, вложените строителни продукти и качеството на изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 04.07.2019 г.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез своя представител – изпълнителния директор Х. Х. е представил отговор на исковата молба, в която е изразил становище, че дефектите не са конкретизирани, като не са посочени съответните суми за поправка разбити по труд и материали. Оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Твърди се, че не са налице нарушения на договора и закона, тъй като процесните СМР са извършени по желание на възложителя – ищеца, приети са по реда на чл. 264 от ЗЗД от него с двустранни протоколи без забележки и възражения по смисъла на чл. 265 от ЗЗД, акцептирани са издадените въз основан на приетите протоколи фактури без забележки и възражения, след което същите са заплатени изцяло по реда на чл. 266 от ЗЗД с банкови бордера, поради което счита, че възраженията на ищеца  са се преклудирали от момента на приемане на процесните СМР без възражения/забележки и тяхното заплащане.  Счита, че ищецът цели неоснователното си обогатяване и увреждане на ответника като не плати изработеното и получи пари за поправка каквато няма да направи. Твърди се, че всички работи са изпълнени качествено, според желанията на ищеца-възложител, приети са от него и са заплатени без твърдения за „некачествени работи” и без възражения. Твърди се, че договора е прекратен по вина на ищеца на 31.05.2019 г., както и че преди прекратяване на договора ответникът е закупил минерална мазилка, която ищецът е поканен да получи и дозаплати нейната стойност след приспадане на остатъка от аванса, но същия не е спорил това, нито е осигурил възможност на ответника да продължи изпълнението на договора, в указания в писмото 7 дневен срок, поради което договора е прекратен. Твърди се, че ищеца е заключил обекта и е прекратил достъпа до него.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и да присъди на ответната страна направените деловодни разноски.

В съдебно заседание след направеното искане за изменение на размера на предявения иск, процесуалният представител на ответника е изразил становище, че изменението на иска е допустимо, но искът изцяло е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото писмено доказателство /л. 10 от делото/ е, че на 07.03.2018 г. е издадено разрешение за строеж № 18  от  Община Свищов за строеж на сграда със смесено предназначение – пункт за технически прегледи и жилище в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. *** в УПИ *** по плана на гр. С*, одобрен с решение № 348/30.10.2008 г. на ОбС Свищов, с административен адрес: гр.********.

Видно от представения на л. 16 от делото Договор за изпълнение на строително монтажни работи е, че същия е сключен на 30.04.2018 г. между Р.С.Д. и „******“ АД и със същия Р.С.Д. в качеството си на възложител е възложил на „******“ АД в качеството на изпълнител да изпълни обект „Пункт за технически прегледи и жилище в поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Свищов в количества и обем съгласно приложението към договора. С чл. 11 от Договора изпълнителят се е задължил да изпълни възложените му строително монтажни работи съгласно работните проекти качествено и в сроковете по договора, а с чл. 13 се е задължил да влага материали и изделия, притежаващи необходимите декларации за експлоатационни показатели и разрешения за ползване в съответствие с действащите стандарти. Съгласно чл. 18 от същия договор е прието, за изпълнените видове и количества СМР в съответствие с чл. 3 от Договора, техническият ръководител на изпълнителя и представителя на възложителя ежемесечно да съставят и подписват протокол, а съгласно чл. 19 от договора разплащането на изпълнените СМР се извършва ежемесечно въз основа на подписан протокол по чл. 18 от договора и фактура, в която се приспада процентно изплатеният аванс, като това следва да се извършва в 7-дневен срок след подписването на горните документи. Съгласно чл. 3 от договора отчитането на изпълнените СМР е договорено да става ежемесечно в съответствие с приложената към договора количествено стойностна сметка /КСС/ на обекта, като единичните цени се считат за твърдо договорени, а в процеса на актуването ще се отразяват реално изпълнените количества през съответния период.

По делото са представени протоколи подписани от страните по чл. 18 от договора /л. 61, 62, 63, 64, 65, 66,67,68/ от които се установяват извършените и одобрени от възложителя строително монтажни работи.

Представени са и фактури за извършени плащания от ищцовата на ответната страна съгласно договора.

В съдебно заседание е разпитан в качеството на свидетел А. Т.. Видно от показанията на този свидетел /л. 425 на гърба, л. 426 и л. 427/ е, че в момента е пенсионер, но през 2018-2019 г. е работил като директор по производството в ответното дружество. Установява се, че почти ежедневно С. Д. /като представител на възложителя Р.Д./ е ходил на обекта, че са правили протокол образец 19 /цитираните по-горе протоколи/ за извършените строително монтажни работи, че след съставяне на протокола Д. е правил проверки, които са траели около седмица и че след това е подписвал и пристъпвал към плащане. Установява се, че ако Д. е имал възражения е нямало да подпише протоколът за извършените и изпълнени натурални видове работа, както и че всички въпроси са уточнявани преди да се подпишат протоколите.

За установяване дали е налице несъответствие при изпълнение на строително монтажните работи /неточно и некачествено изпълнение възложеното съгласно договора/ по делото е назначена техническа експертиза, която е извършена от вещото лице С.С.. Вещото лице е представило писмено заключение, в което е отразило някои несъответствия и неточности при изпълнение на строително монтажните работи, но в съдебно заседание заявява, че след изготвяне на експертизата е установило факт, който не му е съобщен от ищеца, а именно, че обекта е въведен в експлоатация и е заявило /л. 344 от делото/, „е на база на съставените документи за приемане вече на сградата и въвеждането в експлоатация означава, че всички недостатъци на конструкцията, които са установени на място на покрив, по изпълнение на комин, топлоизолация /които са отразени в таблицата към заключението/ означава, че са приети от възложителя като качествено изпълнени съгласно проекта и заявява, че удостоверението за въвеждане в експлоатация издадено от Община Свищов е представено на вещото лице от ответната страна, но след огледа на място и след изготвяне на заключението.

За установяване, дали и кога обекта е въведен в експлоатация по искане на ответната страна е изискана информация от Община Свищов и по делото е постъпило писмо от Община Свищов, с което уведомява съда, че обекта е въведен в експлоатация и към писмото са представени копия от документи от които – удостоверение за въвеждане в експлоатация № 45 от 01.10.2019 г. / л. 352 от делото/, както и цялата документация към преписката по въвеждане в експлоатация на обекта измежду която: копие от констативен акт за установяване съответствие на строежа от 4 юни 2018 г. /л. 373/, акт образец 7  - за приемане на извършените СМР по нива е елементи – 5 броя от 25.05.2018 г., от 23.06.2018 г., от 20.07.2018 г., от 15.08.2018 г. и от 20.09.2018 г. /приложени съответно от л. 374 до л. 382 по делото/, от които се установява, че с всички видове строително монтажни работи, подлежащи на закриване са постигнати изискванията на проекта. Представени са също така и копия от акт образец  14 – за приемане на конструкцията /л. 386/, констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от 26.07.2019 г. /л. 388/, както и протоколи за изпитване, протоколи за контрол, сертификати, декларации и сертификати за строителни материали, договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа и служебна бележка за присъединяване към ВиК. От представените документи от Община Свищов приложени в преписката и от удостоверение № 45 от 01.10.2019 г. се установява, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 07.03.2018 г. от Главния архитект на Община Свищов, разрешение за строеж № 18 от 07.03.2018 г. издадено от Главния архитект на Община Свищов и Протокол от 08.05.2018 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с резултатите от проверките на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към строежите съгласно чл. 169 ал.1 и 2 от ЗУТ. Установява се, че е съставен е технически паспорт на строежа с рег. № 65766.702.3660.3/01.10.2019 г. и в удостоверението е отразено, че гаранционните срокове за изпълнените строителни и монтажни работи са съгласно договора между възложителя и изпълнителя, но не по-малки от минималните срокове определени с наредбата по чл. 160 ал. 3 от ЗУТ и започват да текат от деня на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.

Предвид представените от Община Свищов писмени доказателства и съобразявайки изложеното от вещото лице С.С., съдът приема, че на база на съставените документи за приемане на сградата и въвеждането й в експлоатация, констатираните преди това от вещото лице недостатъци на конструкцията на покрив, по изпълнение на комин и топлоизолация са приети от ищеца, в качеството му на възложител, за качествено изпълнени съгласно проекта. Такава е и констатацията отразена в издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, че „строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 07.03.2018 г. от Главния архитект на Община Свищов, разрешение за строеж № 18 от 07.03.2018 г. издадено от Главния архитект на Община Свищов и Протокол от 08.05.2018 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с резултатите от проверките на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към строежите съгласно чл. 169 ал.1 и 2 от ЗУТ“ и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В случай, че възложителя /ищец в настоящото производство/ е считал, че строително-монтажните работи не са извършени в съответствие с одобрените проекти и че са неточни и некачествени е нямало да пристъпи към искане Община Свищов да въведе в експлоатация строежа. Видно от отразеното в мотивите на издаденото удостоверение /л. 354/ е, че удостоверението е издадено на основание чл. 177 ал. 3 от ЗУТ, чл. 2а на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. и по искане на възложителя вх. № 94-ТСУ-32 от 27.09.2019 г., което е било придружено с актове и протоколи, съставени по време на строителството от техническия ръководител инж. Атанас Любомиров Тошев.

По делото не са представени доказателства ищецът да е извършил каквито и да било действия по поправка на некачествено и неточно изпълнени според него строително-монтажни работи, а се е възползвал от свършената работа от ответника и издадените му документи и е поискал въвеждане на сградата в експлоатация. Всички твърдени от ищеца неточности са били видими за него, още към момента на извършване на съответните строително-монтажни работи /тъй като почти ежедневно е бил на обекта и е подписвал съответните протоколи едва след проверка на свършеното – съгласно обсъдените по-горе показания на св.  Тошев/ и в случай, че същия е считал, че са съществени до такава степен, че да правят изпълнението несъответно на проекта и уговорките между страните е имал възможност да не подпише протоколите, да не плати извършените строително-монтажни работи, както и да отстрани съответните неточности, а не да се възползва от издадените му документи и да поиска въвеждане на обект в експлоатация, който счита, че не е годен за това. Поведението на ищеца е в противоречие със собствените му твърдения в исковата молба, която предшества искането на ищеца за въвеждане на обекта в експлоатация.

При този изход на делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответната страна направените деловодни разноски в размер на 1250 лв., от които сумата от 650 лв. – заплатена като депозит за възнаграждения на вещи лица и сумата от 600 лв. – заплатена като възнаграждение на 1 адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.С.Д., ЕГН ********** *** против „*****“ АД със седалище и адрес на управление: гр.****, ЕИК **** иск с правно основание чл. 265 ал.1 предложение 2 от ЗЗД за присъждане на сумата от 21 581,14 лв. – представляваща претендирана необходима сума за поправка на неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството /обем/ на вложените строителни материали и качеството на изпълнение по сключен договор за изработка на 30.04.2018 г. за изпълнение на строително монтажни работи на „пункт за технически прегледи и жилище“ в имот с идентификатор 65766.702.3669 по плана на гр. Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 04.07.2019 г.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: