Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 / 13.2.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 924 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на П.Д.М., ЕГН **********,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Н.Б., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., издаден от Т.В.П.на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията и Т.В.А.-В.на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 390/30.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр.
Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ
на НАП), с който му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за изискуемите
задължения на „М.“ ЕООД по ЗДДС в общ размер на 29 092,27 лв., в т.ч.
главница – 18 723,33 лв. и лихви – 10 368,94 лв.
Релевирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издадения РА. Твърди, че не е доказано, а и че липсва
съзнателно укрИ.е на факти и обстоятелства от страна на П.М.. Твърди, че не е
спазена поредността на принудителното изпълнение, както и че органът не е
доказал всички елементи от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Посочва,
че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя на
задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения. В
съдебно заседание и представени писмени бележки, процесуалният представител адвокат
Б. поддържа жалбата и излага подробно становище за незаконосъобразност на РА,
по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в представена писмена защита чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.К., изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001322001053-020-001/02.03.2022
г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив. Предмета и периода на ревизията
обхваща установяване на отговорността на П.М. за задълженията на „М.“ ЕООД
отговорност за ДДС за данъчен период от 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. С
Решение № Р-16001322001053-098-001/16.05.2022 г. горестоящият орган – началник
на сектор е иззел разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка от Р.Б.М.и
е възложил правомощията по извършване на Т.В.А.-В.в качеството й на ръководител
на ревизията. В тази връзка е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001322001053-020-002/16.05.2022
г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 ДОПК, е определен нов
срок за завършване на ревизията.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001322001053-092-001/06.06.2022 г., връчен на 06.06.2022 г.
по електронен път, като П.М. не се е възползвал от възможността да подаде възражение
срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Констатациите в РД са дали основание на
ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022
г. от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.В.А.-В.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание
чл. 119, ал. 2 ДОПК, който е връчен на 05.07.2022 г.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ
на доказателствата и е приел, че са налице основанията за приложението на чл.
19, ал. 1 ДОПК за периода 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. по отношение на П.М.
като управител на „М.“ ЕООД и вменяването на отговорност за задълженията по
ЗДДС на дружеството, установени с Ревизионен акт № Р-16001316006920-091-001/22.03.2017
г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001317054708-003-001/30.03.2017 г.
Посочено е, че отговорността е както за главницата на задълженията, така и за
лихвите за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.
120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт.
Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват
мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика,
обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на
ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно вменяването на П.М. на
отговорност за задълженията по ЗДДС на дружеството.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК. По делото е изискана и
представена Заповед № 2-370/21.04.2022 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с
която Р.Б.М.е преназначена от длъжност „главен инспектор по приходите“ на
длъжността „началник сектор“; Заповед № РД-09-790/13.05.2022 г. на директора на
ТД на НАП-Пловдив, с която Р.М. е изключена като ръководител на екип и е
определена Т.В.А.-В.да изпълнява тези функции. Представена е и Заповед №
РД-09-787/13.05.2022 г., с която са определени органите по приходите, които
следва да приключват ревизионните производства на М., като в Приложение № 1 към
заповедта е ревизията, извършвана по отношение на П.М. и като ръководител на
екип е посочена Т.В.А.-В.. В тази връзка съдът приема, че е спазено изискването
по чл. 7, ал. 3 ДОПК, а именно горестоящият орган – началникът на сектора е
иззел разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от
компетентния орган по приходите, поради невъзможност, произтичаща от промяна в
длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността му, и
е възложил правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен
по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът – Т.В.А.-В.,
главен инспектор по приходите и изпълняваща функциите „ръководител на екип“.
На 13.07.2022 г., в регламентирания по чл. 152,
ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик до директора на
дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба вх.№ 20-28-155/19.07.2022 г., с която П.М.
оспорва изцяло РА № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., с който на
основание чл. 19, ал. 1 ДОПК му е вменена отговорност за задълженията по ЗДДС
на „М.“ ЕООД в размер на 18 723,33 лв. и са начислени прилежащи лихви на
стойност 10 368,94 лв., като незаконосъобразен.
С обжалвания пред съда и потвърден РА от решаващия
орган с Решение № 390/30.08.2022 г., на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК на П.М. му
е вменена отговорност за изискуемите на „М.“ ЕООД задължения в общ размер на
29 092,27 лв.
Въз основа на събраните доказателства,
установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от
органите по приходите:
„М.“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 01.10.2007 г.,
а по реда на ЗДДС, считано от 15.01.2009 г., като на 29.08.2017 г. е прекратена
регистрацията му по ДДС. До 30.01.2017 г. управител на дружеството е бил П.Д.М.,
на която дата същото е прехвърлено на Г.а.м.. Юридическото лице е осъществявало
дейност, свързана с търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.
Органите по приходите са констатирали, че „М.“
ЕООД има непогасени задължения, които са определени съгласно РА №
Р-16001317054708-003-001/30.03.2017 г., поправен с РА № П-16001317054708-003-001/30.03.2017
г. за корпоративен данък за финансовите 2011 г., 2013 г. и 2015 г., и ДДС за
2011 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с изричното посочване, че само за
задълженията за ДДС за м. 12.2016 г. не е изтекъл срокът по чл. 109 ДОПК.
С РА от 2017 г. органите по приходите са
констатирали, че към 31.12.2016 г. е съставен инвентаризационен опис, подписан
от П.М. и двама счетоводители, в който са отразени липси на стоково-материални
запаси (цигари) на обща стойност 85 935 лв. Стоките са закупувани по
фактури, отразени в дневника за покупките и за тях е упражнено правото на
приспадане на пълен данъчен кредит през съответните периоди. Ревизиращият екип
е посочил, че на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, задълженото лице е следвало да
начисли косвен данък в размер на ползвания от дружеството данъчен кредит при
придобИ.е на стоките в размер на 17 187 лв., което не е сторено и е
формирано задължение по ДДС, възлизащо на сумата от 18 723,33 лв.
При така установеното, в ревизионния доклад, предмет
на настоящото производство е посочено, че към момента на деклариране на
дължимия ДДС за внасяне, касаещ м. 12.2016 г., управителят П.М. е бил наясно с
обстоятелството, че декларираните данни не отговарят на действителните, след
като не е съставен протокол за корекция на ползвания данъчен кредит по повод
установените липсващи стоки. Прието е, че П.М. демонстрира недобросъвестно
поведение, тъй като чрез бездействието му е декларирал по-нисък размер на ДДС
за внасяне, поради което е осъществен съставът на чл. 19, ал. 1 ДОПК за
ангажиране на отговорност за задълженията по ЗДДС на „М.“ ЕООД.
Към ревизията са присъединени доказателства, имащи
отношение към определяне на задълженията на ревизираното лице, като от страна
на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив е предоставена информация, в която
е посочено, че е образувано изпълнително дело № *********/2017 г. Във връзка с
действията по обезпечаване и събиране на вземанията е установено, че
дружеството не притежава открити банкови сметки и ценни книжа, нито движимо и
недвижимо имущество и задълженията са категоризирани като несъбираеми.
За да потвърди РА директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив
при ЦУ на НАП приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
19, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че за периода, за който е ангажирана отговорността,
П.М. е имал качеството управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството, организирал е и е ръководил дейността му и е осъществявал
ефективно дейност от името на „М.“ ЕООД – сключвал е сделки, подписвал е
фактури, счетоводни и платежни документи. Прието е, че съзнателно са укрити
определени обстоятелства от страна на М., изразяващи се в това, че същият
знаейки за установената липса на цигари, подписвайки инвентаризационния опис и
за възникнало задължение за начисляване на косвен данък по реда на чл. 79, ал.
3 ЗДДС, не е извършил такова начисляване и не е декларирал реалния размер на
дължимия данъчен резултат за периода м. 12.2016 г. Счита, че тези задължения се
явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях
преди издаване на РА, с които същите са вменени на дружеството. По отношение на
причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността за
събиране на задълженията за данъци от „М.“ ЕООД, органите по приходите и
решаващият орган са приели, че същата се явява недекларирания протокол по чл.
79, ал .4 ЗДДС, който е следвало да се състави за липсващите стоки, както и че
преди приключване на ревизионното производство през 2017 г., П.М. е прехвърлил
дружествените си дялове на трето лице – Г.а.м., с което е възпрепятствал
събирането на ДДС.
По делото са разпитани свидетелите С.Д. и Д. М..
Първият посочва, че в периода 2014-2016 г. е работил като дистрибутор на цигари
и е извършвал курсове от гр. Пловдив до гр. Велинград. Твърди, че е доставял
цигари на „М.“ ЕООД по подадена заявка, като е работил само с Д. М. и не знае
за установената липса. Заявява, че не е виждал и не познава П.М..
Вторият свидетел – Д. М., син на жалбоподателя
заявява, че дружеството е управлявано единствено и само от него на основание
нотариално заверено пълномощно. Твърди, че той е ръководил обекта, приемал е
стоката и е подписвал фактури, като е представял някои документи за подпис от
баща му. Посочва, че в края на 2016 г. лично той е участвал при
инвентаризацията, а П.М. не е присъствал
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен
случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за
данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва
кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на
управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към
момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това лице, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка
между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични
вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване
на всички тези елементи от фактическия състав е на органа по приходите, който
следва да докаже същите.
Безспорно установено е и не се спори по делото, че
е налице първата предвидена в чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставка, а именно че П.М.
е имал качеството на управител на дружеството – длъжник за процесния период от
време.
Елемент на фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК е наличието на укрИ.е на факти и обстоятелства, които по закон лицето е
било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. УкрИ.ето
на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на
отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на
законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление
или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по
приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 ДОПК
изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на
фактите и обстоятелствата, а да ги укрие. Неизпълнението, което може да е
резултат на различни причини, включително и на небрежност, не е достатъчно, тъй
като разпоредбата изисква да е налице волево действие по укрИ.ето на тези
факти. В настоящия казус приходният орган твърди, че жалбоподателят е извършил
инвентаризация на стоката, налична в обекта и изготвил и подписал инвентаризационен
опис, според който е установена липса на цигари на обща стойност 85 935
лв. Фактурите за въпросните стоки са отразени в дневника за покупките и
дружеството се е възползвало от правото си на приспадане на пълен данъчен
кредит. Решаващият орган приема, че след като не е съставен протокол по реда на
чл. 79, ал. 4 ЗДДС за липсващите стоки, то П.М. съзнателно е укрил определени
обстоятелства, а именно възникнало задължение за начисляване на косвен данък,
съответно различен от действителния размер на дължимия ДДС. Твърде възможно е П.М.,
подписвайки инвентаризационния опис и узнавайки за липсата на цигари, без за
това да е съставен протокол по чл. 79, ал 4 ЗДДС да е целял данъчно предимство.
Но предвидимата и желана последица тук не е данъчното предимство, а
настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци.
Неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, не се свързва
автоматично обаче с невъзможността да се съберат установените задължения. В
този смисъл доводите на данъчната администрация остават необосновани. Доколкото
управителят на дружеството по закон е длъжен да обяви пред органите по
приходите подаването на справки-декларации по ЗДДС, съответно начисляване на
косвен данък във връзка с установените липси и приспаднатия данъчен кредит, то
следва да се приеме, че е налице укрИ.е на факти. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетеля Д. М., че лично той е управлявал и ръководил
дружеството и че баща му не е бил наясно с дейността му, доколкото при
действието на чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят представлява дружеството,
организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 ТЗ). Представеното по делото
пълномощно не опровергава констатациите на органа, доколкото инвентаризационния
опис е подписан от управителя П.М., за което не се спори.
В случая обаче съдът не споделя изводите на
решаващия орган, че с действията си П.М. е укрил задължения към държавния
бюджет, декларирайки резултат, различен от действителния размер на дължимия
ДДС. Напротив, видно от Ревизионен доклад № Р-16001316006920-092-001/23.02.2017
г. за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. „М.“ ЕООД е подало
справка-декларация вх.№ 13001449839/01.02.2017 г. с резултат за възстановяване
на ДДС (ДДС за внасяне) в размер на 22 419,24 лв. При извършената през 2017
г. ревизия, органите по приходите са установили задължения на дружеството за
внасяне на ДДС в размер от 18 879,13 лв., което е с 3 540,11 лв.
по-малко. Разминаването между декларираното и действителното е укрИ.е само ако
поведението на управителя е умишлено и е с по-нисък резултат, което в случая не
е така.
Следващият елемент от фактическия състав на чл.
19, ал. 1 ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски. Законът поставя обаче обективната
невъзможност за събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с
действията по укрИ.ето на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице
отговорност на жалбоподателя е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че
действията му по укрИ.е на факти и обстоятелства са довели/са станали причина
за несъбирането на задълженията.
Причинно-следствената връзка, обусловеността на
несъбираемостта на публичните задължения от укрИ.ето на фактите и
обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на
отговорността по ал. 1 на чл. 19 ДОПК. За да е налице причина, действията на П.М.
по укрИ.е на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за
настъпване на последицата – на невъзможността да се съберат установените
задължения. Такава обусловеност не е налице. Очевидна е липсата на причинна
връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от М.
и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице.
Неправомерното попълване на СД по ЗДДС или на ГДД, може да е предпоставка за
възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат
събрани. Освен това тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича
от укрИ.ето на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжен да
обяви пред органа по приходите. Едно задължение става несъбираемо, когато
имуществото на дружеството е намаляло в резултат именно на умишлените действия
на управителя. От съдържанието на процесния РД не се установява, ревизиращият
екип да е изследвал как действията на управителя на дружеството са рефлектирали
върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните
задължения.
Независимо дали укритите факти и обстоятелства са
относими към определянето на данъчните задължения пред/от органа по приходите,
или към етапа на принудителното изпълнение, предприето от публичния изпълнител,
във всички случаи тяхното укрИ.е следва да бъде причината за несъбирането на
задълженията. В този смисъл е необходимо да бъде установено имущественото
състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ДОПК преди и
след твърдяното поведение на субекта на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В
случая ревизиращите органи не са извършили подобно сравнение. Констатация за
несъбираемост на задълженията, предмет на ИД № *********/2017 г. е направена с
Протокол № С210013-026-0043032/17.08.2021 г. на публичен изпълнител, в който е
посочено, че производството по принудително изпълнение е прекратено на
основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В актовете на органите на приходната
администрация липсват данни за имущественото състояние на „М.“ ЕООД, както в
ревизираните данъчни периоди, така и по време на извършваната на дружеството
ревизия и след това. Установяването на тези обстоятелства е от значение, за да
може да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди
твърдяното деяние по укрИ.е на факти и обстоятелства от управителя на
дружеството и след тези действия. В случая в хода на ревизията за установяване
на отговорност на П.М. по чл. 19, ал. 1 ДОПК не са направени каквито и да е
било констатации за това какво е било имущественото състояние на задълженото
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК преди и след твърдяното поведение
на управителя на „М.“ ЕООД. Не е изследвано, нито установено, още по-малко
доказано, че вследствие на възприетите като основание за ангажиране на
отговорността действия на управителя на задълженото за данъци дружество,
последното не е притежавало необходимите парични средства и ДМА, за да покрие
публичните задължения към фиска. За дружество, което не е разполагало с активи
и парични средства, т. е. поначало не може да изпълнява задълженията си поради
финансовото си състояние, не може да се обоснове, че не е изпълнило
впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укрИ.е от страна
на управителя на факти при декларирането по ЗДДС. Обстоятелството, че дългът на
„М.“ ЕООД е категоризиран в групата на лицата с „несъбираем дълг“ към 17.08.2021
г., отразява един резултат, но по никакъв начин не обуславя наличието на този
резултат като пряка последица от недобросъвестни действия на управителя на
дружеството по чл. 19, ал. 1 ДОПК т. е не е доказано еднозначно уникалността на
каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността
като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.
Следва също така да се отбележи, че само въз
основа на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето
лице – Г.а.м., в хода на ревизионното производство на „М.“ ЕООД не може да се
обоснове недобросъвестното поведение на ревизираното лице, което да води до
невъзможност за събиране на установените с РА публични задължения. В случая
прехвърлянето на дружествените дялове е направено преди на „М.“ ЕООД да бъде
издаден РА, а и е неотносимо в случаите когато се установява отговорност по
реда на чл. 19 ДОПК.
Предвид обстоятелството, че предпоставките на чл.
19, ал. 1 ДОПК се прилагат само в условията на кумулативност и липсата дори на
една от тях води до невъзможност да се ангажира личната отговорност на
управителя, съдът намира, че ревизионният акт, като издаден в противоречие с
материалния закон, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски и
на основание чл. 161 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на П.М. сумата
от 10 лв., представляваща внесена държавна такса. Адвокатско възнаграждение не
следва да бъде присъждано, доколкото няма данни за реалното му изплащане.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., издаден
от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.В.А.-В.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 390/30.08.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на П.М. е вменена отговорност по чл.
19, ал. 1 ДОПК за изискуемите задължения на „М.“ ЕООД по ЗДДС в общ размер на
29 092,27 лв., в т.ч. главница – 18 723,33 лв. и лихви – 10 368,94 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на П.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 10 (десет) лева, представляваща деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/