Р Е Ш Е Н И Е
№
08.05.2019
г.
град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик
граждански състав
на осми април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател :
Цонко И.
Членове :
Съдебни
заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор БЕЗ
като
разгледа докладваното от съдия И.
гр.дело № 664 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.32, ал.2 ЗС от
Х.Ж.Р. с ЕГН ********** и Н.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез
адвокат Ю.О. *** срещу Д.К.И.
с ЕГН ********** с адрес *** и Б.К.И. с ЕГН ********** с адрес ***.
Ищците твърдят, че с ответниците са
съсобственици на дворно място с площ от 925 кв. м, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 39459.502.55, находящо се в с. Кранево, ул. Черно море, № 14 -
16. Сочат, че през 1962 г. дядо им И.К.С.б. ж. на с.
Кранево, поч. 17.01.1967 г., в брак с баба им Б.С.С.,
придобива по силата на давностно владение недвижим имот, представляващ дворно
място от 1590 кв. м, застроена и незастроена площ, ведно с построената в него
къща, имот съставляващ парцел IV, пл. 90 в кв. 15 по плана на с. Кранево,
обективиран в нот. акт № 16, том IV, дело №
1289/1962г. на нотариус при ВНС. Към настоящият момент в имота има построени
две сгради - една с идентификатор 39459.502.55.1 и още една, която макар и
незаконна, се намира в съсобственото дворно място и е с идентификатор
39459.502.55.2, която се води на името на Д.К.И.. Съсобствеността им върху
имота се е разпределила до размера на 7/10 ид. част
за двамата ищци по силата на прехвърлителни сделки,
респ. по давност, като към владението си са присъединили и това на тяхната майка
и баба. Между страните съсобственици твърдят,
че непрекъснато съществуват спорове относно ползването на дворно място. Първият
ответник е построил върху част от наследствения им недвижим имот незаконна
сграда с идентификатор 39459.502.55.2 и не ги допуска да ползват пълноценно
имота си, в частност дворното място, съобразно притежаваните от тях права в
него. Въпреки опитите им мирно и разумно да си разпределят мястото, такова
разбирателство помежду, им няма. Молят съдът да постанови решение по силата, на
което да определи начин на ползване на съсобственото им дворно място с площ от
925 кв. м, съставляващо поземлен имот с идентификатор 39459.502.55, находящо се
в с. Кранево, ул. „Черно море" № 14-16 по вариант-проект при квоти 7/10 за
тях и 3/10 за ответниците по представеното заключение на вещото лице. Молят да
им се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски по водене на делото.
Ответника Б.К.И. с ЕГН ********** с
адрес *** в
указания от съда срок,
не подава писмен отговор.
Ответника Д.К.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, депозира писмен отговор. Твърди, че имота помежду страните е
разделен повече от 38години. Твърди, че има изградена ограда помежду и никоя от
страните досега не е имала претенции. Съгласен е да поделят на доброволен
принцип имота. Сочи, че така наречената
„незаконна“ къща е построено върху дядовата му къща, която реновирал. Твърди,
че притежава всички необходими за това документи и ще представи каквито му
бъдат посочени. Твърди, че страните имат стари сметки за уреждане, като е
съгласен в разумни граници доброволно да поделят имота.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и доказателствата приема: Спорът
между страните е породен от това, че не могат да разпределят ползването на
съсобствения си имот. Няма
спор между тях, че са съсобственици на дворно
място с площ от 925кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор
39459.502.55, находящо се в с. Кранево, ул. Черно море № 14-16. Спорно е
помежду им, кой колко и какво има право да ползва от него. Оспорва се от ищците
правото на собственост на ответника Д.И. върху едноетажна жилищна сграда
ЗП-95.22кв.м. по акт за узаконяване № 22/24.08.1999 г., приписка вх.№
94-ДО-195/23.12.1998 г. във връзка с подадения от него отговор, че е собственик
на тази сграда и надстройката й.
Във второ съдебно заседание се
явява адв. Б., като пълномощник на ответниците. Претендира от името на
доверители си, придобиване на всеки по 1/4 от процесното дворно място, както и
жилищната сграда за Д.И. по силата давностно владение, и то кратката давност.
Адв. О. от името на ищците оспорва това и
сочи, че е преклудирано, защото не е направено в
хипотезата на чл.131 ГПК. Съдът приема, че действително е преклудирано
възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза давност, каквато е и наложената
от ВКС практика. Ответниците е следвало да наемат своевременно адв.Б., за подаване отговор на иска.
Разпитани са по двама свидетели на ищцовата и ответната страна. Свидетелите на ищците сочат,
че докато била жива майка им част от дворното место се обработвало, но след
смъртта й до настоящия момент е буренясало и не е обработва от никой. Този факт
се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответниците П.Ц.. Съдът не
кредитира показанията на св. Х. И.-съпруга на ответника Д.И., като същите дори
и да са достоверни не се подкрепят от други доказателства. Те са досежно
възникналите помежду страните спорове и влошени взаимоотношения. Твърденията на
ответниците и св.Ц. за наличие на остатъци от някаква ограда разделяща дворното
место се подкрепят от заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Сочи се,
че още праводателите на страните са разделили дворното място, като това е с
оглед остатъците и изградената от ответника Д.И. стабилна основа на
съществувалата ограда. Не се събраха доказателства, че ответниците пречат на
ищците да упражняват правата си върху дворното място предвид свидетелските
показания, че източната половина от двора е буренясал и никой не го обработва,
а е бил обработван от праводателите на ищците. Страните не направиха искания,
възражения, представляващи по съществото си преюдициални
спорове за собственост предвид представените от тях нот.
актове. Всяка от страните излага аргументи за нарушение на закона при прехвърлителните
сделки, но не се правят искания за разваляне на договори, а се иска само
разпределяне на правото на ползване при квоти несъответстващи на квотите по
документите им. Характерът и целта на производството за спорна съдебна
администрация на граждански правоотношения по чл. 32, ал. 2 ЗС налагат в
рамките на същото да не бъдат допускани за разглеждане само такива възражения
на страните, чрез които те упражняват свои потестативни
права (например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал.
1 ЗН, за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и уважаването
на които налага постановяване на конститутивно
съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в
съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои
субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, е
допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се
разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като обективно
съединен с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствена
вещ. Явно е, че страните не желаят да се реши спора помежду им и ще водят
занапред дела помежду си докато не бъде установено кой колко от съсобствениците
и от кое притежава.
От правна страна правото на строеж в
съсобствен имот, съгласно чл. 56, ал.3 от ЗТСУ (отм.); се учредява в полза на
съсобственик със съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление
до общинския народен съвет с нот.заверка на подписите
на съсобствениците и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа,
което също подлежи на вписване. Т.е. заявлението по чл. 56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ
(отм.); поражда действие от момента, в който достигне до адм.орган,
до когото е адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на
неговото представяне пред компетентния орган. В настоящия случай нямаме
адресирано до съответния адм.орган заявление, от
съсобствениците, което да е вписано, предвид на което и приетата по делото
декларация не може да бъде ценена, като такава учредяваща право на строеж на ответника
Д.И. да построи жилищната сграда. Факта, на изграждане на сградата при
невписани декларации от съсобствениците, обаче не влече, като последица
незаконност на строежа, като недопустим, а по смисъла на чл.92 от ЗС, води до
извод, че представлява приращение върху съсобствения
на страните имот. Отделно от това фактическото изграждане на строеж без
надлежно учредено право на строеж по своята правна същност не представлява
неоснователно действие, което да пречи на ищците и наследодателката
им да упражняват своето право на собственост върху дворното място.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
има характера на спорна съдебна администрация и има за цел ползването да
отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от
тях подобрения, да се постигне най-целесъобразното ползуване с оглед
фактическото положение към момента на разрешаването на спора и при наличието на
построените към този момент жилищни, стопански и други постройки.
Вещото лице посочва, че ползването
на дворното место е разпределило при равни квоти за страните и при квоти 7/10
за ищците и 3/10 за ответниците. Ищцовата
страна претендира ползването на съсобствения имот да се разпредели по вариант 7/10
за тях и 3/10 за ответниците. Ответната страна претендира по ½ ид. част за всяка от страните.
При
това положение, което и от двете разрешения да бъдат приети, то дворното място
остава съсобствено при различни квоти и е допустимо претендиране разпределение
на ползването между субектите, притежаващи като идеална част повече от половината
от ПИ срещу субектите, притежаващи идеална част останалата от ПИ по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗС. В тази връзка, отчитайки сегашното състояние на имота, за
всяка група от съсобствениците при различни квоти за разпределение за ползване съдът
счита, че най-точно правата на страните, както и съобразно достъпът към и
обслужването на сградите им които притежават и завареното фактическо положение
на извършени от страните в дворното място подобрения, съответства на проект при квоти 7/10 за ищците и 3/10 за
ответниците от заключението на вещото лице, изслушано пред съда и
съобразно обозначаването на това разпределение със жълт и зелен цвят върху
скицата, представляваща приложение л. 145 от делото, която приподписана
от настоящия съд следва да съставлява неразделна част от настоящото решение. В
този смисъл следва да се постанови съдебния акт от настоящата инстанция.
Производството е с характер на
спорна съдебна администрация и за разлика от исковото в него не се разрешава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие на страните
относно начина на осъществяване на техни безспорни материални права-в частност
относно начина на ползване от двете правоимащи страни на съсобствено дворно
място. Липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник /окачествяването им като такива е формално/. Съдебното решение
не се основава на изначално предложен с исковата молба или с отговора на
исковата молба от някоя от страните начин на ползване на общия ПИ, който да е
възприет от съда, за да се приеме, че искането на някоя от страните е уважено. Същото
изхожда от правилото за съблюдаване и защита по най-добрия начин на интересите
и на двете правоимащи страни. Решението ползва еднакво и двете страни по спора.
И двете страни са станали повод за завеждане на делото, доколкото не са успели
по доброволен начин да уредят взаимоотношенията си и са прибегнали до
администрирането им от съда-ищците чрез предявяване на иска, а ответниците чрез
поддържане на становището за необходимост от съдебно уреждане на спора ,доколкото
извънсъдебно сформиране на общо съгласие между страните се оказва невъзможно. В
този случай общите правила по чл.78 от ГПК за разпределяне отговорността за
разноски в производството не намират приложение и всяка страна следва да понесе
разноските, които е сторила, независимо от изхода на делото. Следователно
разноски в полза на страните не следва да се присъждат за нито една от двете
инстанции.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на съсобственото
им дворно място с площ от 925 кв. м, съставляващо поземлен имот с идентификатор
39459.502.55, по КККР, находящо се в с. Кранево, ул. „Черно море" № 14-16,
както следва:
Х.Ж.Р.
с ЕГН ********** и Н.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да ползват по
вариант-проект при квоти 7/10 за тях и 3/10 за ответниците по представеното
заключение на вещото лице в жълт цвят към заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, приложена на лист 145 от делото, а
Д.К.И.
с ЕГН ********** с адрес *** и Б.К.И. с ЕГН ********** с адрес *** да ползват по
вариант-проект при квоти 3/10 за тях и 7/10 за ищците по представеното
заключение на вещото лице в зелен цвят към заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, приложена на лист 145 от делото.
Скица-вариант проект за начин на
ползване при квоти 3/10 и 7/10 към
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, приложена на лист 145
от делото е неразделна част от решението.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването на страните, пред Окръжен
съд-Добрич.
Съдия
: