Решение по дело №7800/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е561

гр. Перник, 04.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                              СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА

При участието на секретар Цветелина Малинова, като разгледа гр.дело №7800 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация София” АД обективно съединени искове за установяване, че Г.К.Т. дължи на ищеца от сумата 9980,74 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.06.2017г. г. за имот находящ се в ***, както и сумата от 1628,79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2015г. до 19.07.2018г., ведно със сумата от 35,76лв. дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №6195/2018г. на РС-Перник и 50887/18 на СРС.

Ответникът дава становище за частична неоснователност на предявения иск. Заявява, че част от вземането е погасена по давност.

                По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са съдебно-икономическа и съдебно-техническа експретизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. и 2014г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. 

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

Ответникът не оспорва, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е ползвател на процесния  имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза  от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонатен №335671 с титуляр Г.К. Тасевв периода от 01.05.2014 г. до 30.06.2014г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се ***  е в размер на 9980,74лв,  а  обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 1608,79 лв. за периода  от 16.09.2014 г. до 30.06.2017 г.

Установява се от заключението по допуснатата СТЕ, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката залегнала в Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. Фирмата за дялово разпре­деление на топлинната енергия, редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди монтирани в имотите на потребителите от СЕС. Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти /абонати/. Спазени са принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба N9 16 - 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Начислените суми за разход на топлинна енергия в процесният имот отговарят на действащата нормативна уредба през процесуалния период. Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
                Съдът кредитира изцяло заключенията и по двете експертизи като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
                По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

По делото не се оспорва в отношенията между страните, че  за процесния период, за който е предявен установителният иск за цена на топлинна енергия, ответникът е ползвател на процесния топлоснабден имот.

Правото на ползване върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение между „Топлофикация София” и ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от 01.05.2014г. до 30.06.2017г., за който е предявен искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице - „Техем сървисис” ЕООД.

Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание – в периода от 01.05.2014г. до 30.06.2017г ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла на  §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължи плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.

Въз основа на заключението на назначената по делото съдебно-техническа  и съдебно-икономически експертизи съдът приема, че общият размер на задължението на ответника за плащане на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.06.2017г. е доказан до сумата от 9980,74 лв.

Заключението на СТЕ е изготвено на база ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, индивидуалните отчети за ползвания от ответника имот и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, които както се посочи по-горе са съставени от трето за правоотношението между страните лице.

 Съдът кредитира заключението на техническата експертиза изцяло и при липса на доказателства, от които да се установи, че към сградата, в която се намира процесния имот, е подадена енергия в по-нисък обем от отчетения от дружеството, извършило дялово разпределение, приема за доказано, че в периода от 01.05.2014г. до 30.06.2017г за имота на ответникът  е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба цена.       

 Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения.

Като последица от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност част от тези задължения са погасени. Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.

Изложеното предпоставя, че вземанията за главница и лихви, които са станали изискуеми три години преди 02.08.2018г. - датата на подаване на заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК, са погасени по давност. С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.

Непогасени са вземанията за доставена топлинна енергия в сградата, в която е имотът на ответницата, които са станали изискуеми след 02.08.2015г.. Общият размер на тези вземания, изчислен от съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата 5884,99 лв., дължима за доставена топлинна енергия в периода от 02.08.2015г. до 30.04.2017г. Установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за посочения размер и период.

Лихвите за забава върху главните вземания на ищеца, които не са погасени по давност, изтекли от датата на забавата по всяко от тях до 19.07.2018гг (крайният период на претендираната от ищеца лихва), изчислени от счетоводната експертиза по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №72 от 08.04.1994г. на база основния лихвен процент на БНБ за този период, увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер от 941,75 лв. Установителният иск за лихви е основателен за този размер и периода от 15.09.2015г. до 19.07.2018г. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Обстоятелството, че установителните искове подлежат на отхвърляне в едната им част, предпоставя правото на ищеца да иска възстановяване на разноските, които е направил за заповедното производство по чл. 410 от ГПК, да бъде признато само за част от тези разноски, съответна на уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и част от разноските за исковото производство, съразмерна на сумите, за които установителните искове са уважени.

Ответникът не претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Съдът констатира, че е пропуснал да събере дължимата се държавна такса за исковото производство, като на основание чл.77 ГПК страните дължат внасянето й съразмерно на уважената респ. на отхвърлената част от исковете.

При тези мотиви съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, Г.К.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б сумата 5884,99 лв. за доставена в периода от 02.08.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 02.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата 941,75 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015г. до 19.07.2018г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 6295/2018г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове за признаване за установено, че Г.К.Т. дължи сумата над 5884,99 лв. до предявения размер от 10011,54 лв. за доставена в периода от 01.05.2014г. до 01.08.2015г. топлинна енергия, сумата над 941,75 лв. до предявения размер от 1633,75лв. - лихви за забава, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Г.К.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 205,18 лв. – разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА Г.К.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 165,85 лв. – разноски за заповедното  производство.

 

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ПРС сумата от 96,37лв. – държавна такса за исковото производство.

ОСЪЖДА Г.К.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да  заплати в полза на съдебната власт и по сметка на ПРС сумата от 136,53лв.            

                След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 6295/ 2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

                                                                                                      

СЪДИЯ: