Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
06 октомври 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело
№ 1545, по описа на ВОС за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно е и е образувано две въззивни жалби, както
следва:
1.На К.С.Р.,
чрез адв.К. против Решение № 2776 от 20.06.2019 година, постановено по гр.дело
№ 2807/2019 година, по описа на ВРС, в
частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата над
сумата от 1 000 лева до размера на 100 001 /сто хиляди и един/ лева,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр от страна на ответника Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември
2012 година до 07.07.2016 година, по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от
ЗЗДискр.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства, досежно размера на претендираното обезщетение, което го
прави неправедливо.Настоява се, съдът да отмени атакуваната част и да присъди
обезщетението в пълен размер.
2. На Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез ю.к. С. против Решение № 2776 от 20.06.2019
година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година, по описа на ВРС в частите
му, както следва:
1.С
което е признато за установено по
отношение на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас,
осъден с наказания „Доживотен затвор“, че за периода от м. 09.2012г. до
07.07.2016г. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение
на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по лично положение
– липса на поставени преградни стени между спалното помещение и изградения в
същото санитарен възел, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
2.В частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р.,
ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на ответника Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември
2012 година до 07.07.2016 година.
Излага се, че съдът превратно е тълкувал материалния
закон, което прави извода му необоснован.Твърди се, че не е налице
дискриминационен признак и че не е достатъчно да се установи само
неблагоприятно третиране на лицето лишено от свобода.Сочи се, че липсата на
преградна стена между санитарен възел и останалата част от помещението не се
явява дискриминиране.По същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на исковите претенции.
3.Третата жалба е Частна жалба, изхождаща от К.С.Р., чрез
адв.К. против Определение № 8916 от 12.07.2019 година, постановено по гр.дело №
2807/2019 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането за изменение
на решението в частта за разноските.Сочи се, че то е неправилно и че
противоречи на закона.Иска се неговата отмяна.
Отговор по делото е постъпил само против Частната жалба и
с него Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – град София, чрез ю.к.С.
приема, че въззивника Р. не е бил освобождаван от разноски, така че същите му
се следват.
В съдебно заседание, въззиваемия К.С.Р. е редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – град
София, чрез ю.к.С. приема, че жалбата у неоснователна, оспорва и поддържа
своята въззивна жалба.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция са били
предявени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗкр.Д от страна на К.С.Р.
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, а именно за установяване на
дискриминационното му третиране на признак „лично положение“ – осъден на „Доживотен
затвор“, изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в
сравнение с другите лишени от свобода в затвора Варна, Ловеч, Плевен и София,
поради липса на поставени плътни преградни стени и врати на изградения в
спалното му помещение санитарен възел и иск с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 001 /сто
хиляди и един/ лева, представляваща обезщетение за търпените от Р.
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни изживявани, унизено човешко
достойнство и емоционален стрес за периода от месец септември 2012 година до 07.07.2016
година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 08.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба молителя излага, че търпи
присъда в Затвора – град Варна, като от август 2007 година е бил настанен в
първи коридор, килия 23.Той сочи, че през есента на 2012 година, в целия първи коридор е бил осъществен
ремонт, в резултат на които всички единадесет килиите били модернизирани - били
поставени тоалетни чинии с казанчета с вода и чешми с течаща вода, и малки
мивки. Ищеца твърди, че в две от килиите обаче - 15-та и 25-та, тоалетните
чинии и мивките били отделени с преградни стени и врати, както и изпълнена и
вентилация, така както са обособени санитарните възли в затворите София, Плевен
и Ловеч в зоните за засилен надзор и охрана. Твърди, че килията, в която е
настанен, е с малки размери и по този начин удовлетворява физиологичните си
нужди пред погледа и в присъствието на други лишен от свобода, с когото
обитават помещението, а в не редки случаи и пред служителите на затвора.Ищеца
настоява, че не може да използва общите тоалетни помещения в коридора, поради изключително
лоши хигиенни условия от една страна, а от друга – също е открита и не
позволява уединение, а и може да се ползва само три пъти дневно, когато
отключват килиите им за закуска, обяд и вечеря.Опитите на Р. да промени
ситуацията, чрез намесата на затворническата администрация, която е сезирал, не
довели до реални резултати.Ищеца твърди, че
отношението към него изпълва нормата на чл.4, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр.
на лично положение, поради което и сезира съда с искане за установяване на това
дискриминационно третиране и присъждане на обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, че ищеца К.С.Р.
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Варна „Доживотен затвор“,
приведено с начало 19.07.1989 година.Не е спорно между страните още, че той е бил
настанен в спално помещение № 23, където са съществували санитарен възел, личен
шкаф за дрехи на лишените от свобода, поставка и телевизор, легло, маса и стол.
Установен е още, и не се спори, че през 2016 година е извършен основен ремонт
на корпус затвора – Варна, при който в горното спално помещение е изградена
нова ВиК инсталация, подменена е старата ПВЦ дограма, стените са облицовани и
боядисани, сменена е стара тоалетна чиния с нов метален моноблок с мивка.
По делото има данни, че Р. е изразил недоволството
си, че в две нарочни декларации от 2016 година и 2017 година, т.к. в изградения
през 2012г. санитарен възел в спално помещение № 23 няма преградни стени. В
тази връзка ВРС е приобщил към доказателствения материал по делото са и молби К.С.Р.,
адресирани до началника на затвора – Варна. С молба от 29.04.2014г. /л. 68 от
адм.д. № 359/2017г./ е отправил искане да бъде заградена тоалетната в килия №
23. Върху същата е поставено разпореждане „КД“ от същата дата.
Посочено в представената справка от
26.04.2017г. /л. 84-85 от адм.д. № 359/2017г./ е, че всички лишени от свобода
се настаняват в спално помещение и преместват в друго след преценка на
администрацията на затвора, като обединяващият принцип е лишените от свобода да
бъдат третирани в стандартна, унифицирана среда, без дискриминационни признаци
в това отношение. Посочено е, че няма установена практика лишените от свобода
сами са посочват или определят спалното помещение, в което, като не е
установена практика лишените от свобода сами да посочват или определят спалното
помещение, в което да бъдат настанени, освен в случаите на несходство в
характерите, което крие риск от конфликт, нарушаване на права свързани с етнос,
религия и раса, медицински проблеми и други такива, свързани с пренаселеност,
битови условия, режим на изисквания. Отразено в коментираната справка е, че за
периода м. 09.2012г.-м.09.2016г., спални помещения 15 и 25 са били заети
непрекъснато от лишени от свобода, с изключение на периода от 08.07.2016г. до
м. 08.2016г., когато спално помещение № 25 е било освободено, с установяване на
статута му в зона с повишена сигурност. Посочено в справката е, че за процесния
период няма регистрирани молби от К.Р., в които последният да е изявявал
желание за преместването му в спално помещение № 15 или № 25. Установява се от
справката, че през м. 08.2016г., след предварително проведен разговор с ищеца и
по преценка на ръководството, същият е настанен в спално помещение № 25.
От приложената на л. 94 от адм.д. №
359/2017г. справка от 25.05.2017г., изготвена от Началника на Затвора – град Варна,
се установява, че всички спални помещения са обезпечени със санитарни възли и
течаща вода. От общия брой санитарни възли само в 13 броя (два от които в
наказателни килии) не са обособени с преградни стени. Посочено е, че цялостен
ремонт в корпус затвора Варна е извършен в периода м. 09.2016г. до м. 02.2017г.
Приобщено към доказателствения материал по
делото е и решение от 17.11.2015г. на Европейския съд по правата на човека,
видно от което е, че на ищеца Р. е присъдено обезщетение в размер на 8000 евро
за претърпени неимуществени вреди в резултат на изолация, в която е бил
поставен и липсата на постоянен достъп до тоалетна за периода от 1999г. до
2004г. и от 2007г. до 2012г.
Събрани в хода на производството са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Н.– служител на затвора-Варна и М.Л.Ж.,
изтърпяващ наказание в затвора-Варна.
При тези данни ВРС е приел, че е налице
дискриминационен признак и е закрепил извода си в обжалваното решение.
Виждането
на настоящата инстанция е следното:
Закона за защита от дискриминацията е в сила от
01.01.2004 година и в него не се съдържа легална дефиниция на родовото понятие,
но от законовите разпоредби следва извод, че законодателят разглежда като
дискриминация несправедливото /по-неблагоприятното/ отношение към един или
повече членове на определена група в сравнение с други хора по определени
критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е
извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, имуществено състояние или на други признаци,
установени в закон или в международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната
разпоредба са дадени дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и
непряка. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране въз основа на
изброените по-горе защитени признаци, доколкото се третира и е било третирано
друго лице при сходни обстоятелства. Предвид изложеното, съдът приема, че за да
е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е
по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно
третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или
международен договор, по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1 т.7 от
ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което
пряко или непряко засяга права и законни интереси.Освен горното обаче е редно
да се посочи и друго - Закона за защита от дискриминация е
специален закон по отношение на защитаваните с него права и законни интереси и
предписания режим. ЗЗДискр. и ЗИНЗС не са в отношение на общ към специален, за
да се приеме, че разпоредбите на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана
за дискриминация и задълженията на органите на държавна власт по чл.11 от
ЗЗДискр. да предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в
неравностойно положение на основата на признаците по чл.4 ал.1 от същия закон с
цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са
необходими. Ето защо специалният режим на лишените от свобода, изтърпяващи
наказанието „Доживотен затвор“, не може да бъде основание за неспазване на
основните права на личността и човешкото достойнство.Касае се до паралелното
действие на два специални законови режима – по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които
охранява различни правоотношение и законови интереси, поради което единият не
може да е основание за неспазването на другия.
От друга страна - спазването на правата на
човека и зачитането на личното достойнство са обект на правна защита в редица
международноправни актове, по които Република България е страна, като
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като те са
основна ценност на правовата държава. Така в преамбюла на Конституцията на Р
България правата на личността и нейното достойнство са издигнати във върховен
принцип.В конкретния
случай, от твърденията в исковата и допълнителни молби, може да се направи
извод, че ищецът счита, че е по-неблагоприятно третиран спрямо лишени от
свобода, настанени в Затвора – Варна и в други институции за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Р България въз основа на признаците
"лично и обществено положение". Доказателствената тежест е за
страната, която претендира проявеното дискриминационно отношение.Разпоредбата
на чл.9 от ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест едва тогава, когато
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация.Съобразно константната
практика на ВКС - Решение № 231 от
31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Р., от значение при установяването на дискриминация е
обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания.Дискриминационния закон цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.Също ВКС
сочи, че именно това по – неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.4 следва да се преценява в сравнение с начина, по който се
третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.Това, което е относимо за едно лице, е относимо и за всички лица
от определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна".
Както съдът посочи по – горе, в нормата на § 7 от ДР
на ЗЗДискр е дадено легално определение на понятието "неблагоприятно
третиране". Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други
лица.Нормите на ал.2 и ал.4 на чл.4 от Закона съдържат определения на понятията
"пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица,
които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на
дискриминация по някой от признаците по чл.4, следва да се направи сравнение
между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други
лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона
вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория
лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е
достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица,
а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено
по някой от признаците, очертани в чл.4, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл.4.
Съгласно чл.197 от ЗИНЗС и чл.123 от ПП ЗИНЗС наказанието "доживотен затвор без замяна"
и "доживотен затвор" се изтърпява в отделни затвори или в обособени
зони към другите затвори с повишена сигурност. Те се държат в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана, т. е. законодателят е
предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в
сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода. От значение за
установяване на дискриминация по някои от признаците по чл.4 е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се
доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени
лицата. В случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода
при изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на
замяна. Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени
от свобода със същите наказания в един затвор, но не и в различни. Това е така,
тъй като затворите в отделни населени места имат различна архитектура, строени
са по различно време и с оглед на това и на други обективно обусловени причини,
предоставят различни битови условия за осъдените. Затова не може да се приеме,
че има сравними сходни обстоятелства между осъдените, изтърпяващи съответното
наказание "Лишаване от свобода" в различни затвори, респективно
осъществена дискриминация. Ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в
сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанията доживотен затвор
без право на замяна в други населени
места, поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация
по признак лично положение.
Освен базата за сравнение с места за лишени
от свобода в други населени места обаче, е въведен и довод за неравностойно
третиране с лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание в същия Затвор.По
този повод не се спори, че през 2012 година е бил осъществен ремонт в Първи
коридор, и в намиращите се там 11 килии са били поставени тоалетни чинии, с
казанчета за вода и мивка, като само в две от тях - № 15 и № 25 са били
поставени и преградни стени около санитарния възел.В останалите такъв липсва.Също
не е спорно, че въззивника обитава помещение в което санитарния възел не е
отделен с параван и/или преграда от останалата част от него.Като сравнение той
изтъква обстоятелството, че поставянето му в неравностойно положение се дължи
на факта, че Килии № № 15 и 25 имат такива преградни стени.Данните по делото
безпротиворечиво сочат, че ищеца действително търпи посочените вреди, под
формата на битови пречки, които понася ежедневно.Правото на обезщетяване обаче
възниква в случаите, в които се установи съзнателно поддържано поведение на
ответната страна, основано на един или повече от признаците, посочени в чл.4 от
ЗЗДискр., в резултат на което са настъпили вреди. Съдът приема, че в случая
ответникът не поддържа такова съзнателно поведение.От фактите по делото се
установява, че ремонтната дейност е била осъществена през 2012 година и че в
посочения коридор всички килии са получили тоалет и умивалник, но само в две от
тях, преграден параван/стена.В последна сметка се касае за разходване на
финансови средства и те са били достатъчни за изграждането на тези преградни
стени само в две килии, но не и в останалите.Разходването на тези средства и
най – вече техния перманентен недостиг не зависи от Главна Дирекция „Изпълнения
на наказанията“, гр. София, а определянето им и тяхното оползотворяване е част
от дейността на Министерство на правосъдието и Министерство на финансите.Факта,
че средствата са достигнали за изграждането само на две преградни стени, в
никакъв случай не обуславя виновно поведение или дискриминационно такова по
отношение на Р. от страна на администрацията.Нещо повече – установено е по
делото е, и то на базата на гласните доказателства, конкретно разпита на
свидетеля Г.П.Н., че в двете килии, където има поставени преградни стени
съществуват две групи лица – едните са все още подсъдими / обвиняеми, а другата
група са лишени от свобода, с приключили наказателни производства, с които
обаче ищеца се намира в конфликт,
и следователно предвид запазването на социалния мир и нормалното протичане на
ежедневието, той /ищеца/ не може да бъде настанен там.Обстоятелството, че Р.
има влязла в сила присъда не дава възможност на същия да ползва другото
помещение, където са задържани обвиняеми или все още подсъдими лица, съгласно
вътрешните правила на Затвора.Не без
значение е и друг факт – обстоятелството, че във всички останали килии са
налице сходни с тези на ищеца условия на обитаване.Касае се за помещения с
тоалет и умивалня, но без преграда, следователно не е налице и дискриминация
основана на лично положение.Заключението за наличие на дискриминационно отношение
може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма,
както от обективна страна, така и по отношение на субектите. В случая това
означава, че предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е
разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака,
предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения
признак.ВОС намира, че макар да е налице неблагоприятно третиране, то не е
налице причинно – следствената връзка между него и защитения признак, по
съображенията изложени по – горе.
Предвид горното, настоящата инстанция намира,
че атакувания съдебен акт се явява неправилен и по тази причина следва да бъде
отменен, в частта с която е признато дискриминационно отношение и в частта, с
която ГД е осъдена да заплати сумата от 1 000 лева.С оглед изхода на спора
и предвид нормата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в полза на Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията“ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 400 /четиристотин/ лева, както
следва – 200 лева пред ВРС и 200 лева пред ВОС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2776 от
20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с което е признато за
установено по отношение на К.С.Р.,
ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, осъден с наказания
„доживотен затвор“, че за периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г. Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2
ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по лично положение – липса на
поставени преградни стени между спалното помещение и изградения в същото
санитарен възел, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, както и в частта, с която е била осъдена Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21,
да заплати на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас,
сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на ответника Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от м. 09.2012г. до
07.07.2016г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в Затвора-Бургас, осъден с наказания
„Доживотен затвор“, против Главна Дирекция
„Изпълнения на наказанията“ – град София, за признаване на установено, че за
периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г. е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2
ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по лично положение – липса на
поставени преградни стени между спалното помещение и изградения в същото
санитарен възел, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр,
ОТХВЪРЛЯ по иска на К.С.Р., ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21
да му заплати сумата от 1 000.00 лева
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в
резултат на горното нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на ответника
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от
м. 09.2012г. до 07.07.2016 година.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2776 от
20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена
претенцията на К.С.Р., ЕГН **********
против Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“, № 21, за разликата над 1
000.00 /хиляда/ лева до предявения размер от 100 001.00 /сто хиляди и един/ лева, на основание чл. 71, ал. 1, т.
3 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********,
пребиваващ понастоящем в Затвора-Бургас, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, сумата
от 400 лева /четиристотин/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: