ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2217
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2363 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от С.К.М., против Определение № 7368/03.07.2019г., постановено
по гр. д. № 6287 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., X гр.с., с
което е била оставена без разглеждане подадената искова молба от жалбоподателя
и Ц. П.М. като недопустима и е било прекратено производството по делото
В частната
жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и е налице
отказ от правораздаване. Твърди се, че с исковата молба се търси защита за
предявените права не само на Ц. М., но и на С.М.. Сочи се, че по делото за
делба на наследство е постановено решение само по отношение на наследството на
Ц.М. и В.Д., но не и по отношение на жалбоподателя. Посочва се, че предметът,
за който е допусната делбата, се различава от предмета на настоящото дело, тъй
като се касае за масивно жилище с по-голяма квадратура и за гараж, който е
различен по вид и квадратура. Намира се, че решението, с което е допусната
делбата, е нищожно. Моли се да бъде отменено определението.
Окръжен
съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от
легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба с претенция за установяване, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника В.Д.,
че ищците Ц. М. и С. М. са собственици в режим на СИО, на основание давностно
владение, продължило повече от десет години на недвижим имот – 400/960
ид.ч. от УПИ Х-362 в кв. 163 по рег.
план на гр. ***, с адрес гр. ****, ул. ****, община ****, област **в, с площ от
960 кв.м., при граници и съседи: от две страни – улици, УПИ XI-363, УПИ IX-3341, ведно с масивно
жилище, състоящо се от призем и етаж, представляващо южната самостоятелна
секция със самостоятелен вход от къща – близнак, цялата заснета в кадастралната
карта на действащия план „2МЖ“ със застроена площ от 146 кв.м. на цялата къща
близнак, като южната секция е със площ от 73 кв.м. ведно с масивен гараж от 32
кв.м., долепен до южната стена на южната секция на къщата-близнак, при граници
на жилището – от север – северната самостоятелна секция на къщата-близнак, от
юг – гараж, описан по-горе и от всички останали страни – дворно място УПИ X-362, като съдът е бил
сезиран и с евентуално съединен иск да бъде установено, че Ц. П. М. е придобила
по силата на давностно владение ½ ид.ч. от гореописания имот.
Първоинстанционният
съд е приел, че исковите претенции са недопустими. Посочил е, че от решение по
гр.д. № 4973/2017г. на ВКС се установява, че е била допусната делба на имота
между Ц. П. М. и В.П.Д. на основание наследствено правоприемство, като искът е
бил отхвърлен по отношение на С.М., тъй като съдът е приел, че М. не е придобил
право на собственост върху имота на основание давностно владение. Съдът е счел,
че ВКС е разгледал в производството възражението за придобиване на имота по
давност, поради което е налице невъзможност за ищците в настоящото производство
да заявят наново тези права. На основание чл. 299, ал. 2 от ГПК
първоинстанционният съд е прекратил настоящото дело като повторно заведено.
Настоящият
състав е съгласен с изводите на първоинстанционния съд. Действително при
разглеждането на гр.д. 4973/2017г. по описа на ВКС, I г.о. съгласно представеното от
ответника решение №169/08.01.2019г. (л. 45 – л. 47 от първоинстанционното дело),
което решение е било представено и от ищеца (л. 20 – л. 27 от
първоинстанционното дело), ВКС е разгледал спора по същество като се е
произнесъл и по възражението за придобиване на имота по давност на ищците в
настоящото производство. ВКС е посочил, че Ц. М. и С.М. не са провели пълно и
главно доказване за този факт, а В.Д. е провел насрещно доказване, поради което
твърденията на М., че са придобили имота по давност, не са доказани, а
възражението им е неоснователно. Съдът е счел също, че процесният имот е
съсобствен между наследниците М. и Д., а М. не е съсобственик, поради което е
била допусната делбата между М. и Д., а искът по отношение на М. бил отхвърлен.
Съгласно изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящото
производство е налице спор, разрешен с влязло в сила решение, който не може да
бъде пререшаван в настоящия случай.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че има формирана СПН само по отношение на Ц. М., но
не и по отношение на него. Видно от съдържанието на решението на ВКС,
жалбоподателят също е участвал като страна в производството, като е имал
качеството ответник. ВКС се е произнесъл и по отношение на него, като е
посочил, че М. не е придобил по давност имота и не е съсобственик. С
диспозитива на решението е бил отхвърлен искът за делба на В.Д. срещу С.М. за
процесния имот, с което е била формирана СПН и по отношение на жалбоподателя.
Съгласно изложеното той не може да търси наново защита, защото по този начин би
се стигнало до незаконосъобразно пререшаване на спора.
Неоснователен
е и доводът, че предметите на двете производства са различни. Според
жалбоподателя в настоящото производство се касае за масивно жилище с по-голяма
квадратура, а и гаражът е различен по вид и квадратура. В случая безспорно е,
че процесният урегулиран поземлен имот X-362 е индивидуализиран по еднакъв
начин като посочения в решението на ВКС и отговаря като граници и съседи на
посочения в исковата молба и на приложената по делото скица (л. 10 от
първоинстанционното дело). Що се отнася до двата обекта – двуетажна масивна
жилищна сграда и гараж, действително посочените площи в исковата молба и в
представения по делото констативен нотариален акт (л. 7 от първоинстанционното дело) се
различават от посочените в решението на ВКС за допускане на делбата. Следва да
се посочи обаче, че площта на недвижимия имот не е основен белег за индивидуализиране
на правото на собственост върху недвижим имот – основните белези са
местонахождението и границите (съседите). Площта на имота не е присъщ белег за
индивидуализиране на вещта, тъй като зависи от начина на измерване или може да
се промени при изменение на плана – в този смисъл решение № 672 от 07.03.2011г.
по гр.д. № 1584/2009г. на І г.о., ВКС. В тази връзка следва да се отбележи
също, че ВКС, в производството по гр. д. № 4973/2017г., е разгледал именно
възражението за придобиване по давност на двата обекта. Посочените в исковата
молба обекти отговарят напълно на посочените в констативния нотариален акт №
82, т. 2, рег. № 1525, нот. дело № 279 от 2014г., съставен на 20.08.2014г. по
обстоятелствена проверка от нотаруис Н. Б., рег. № 461 на нотариалната камара с
район на действие – ПдРС, тъй като са с
еднакви местонахождение, граници (съседи), включително и квадратура. ВКС е
отменил точно този констативен нотариален акт с решението си, което е още един
довод за това, че СПН по отношение на процесните недвижими вещи е била формирана
в предходното производство и то по отношение и на жалбоподателя, който е бил
признат с отменения констативен нотариален акт за собственик на недвижимия имот
и обектите в него (така, както са посочени в исковата молба по настоящото
производство) и е бил страна в производството пред ВКС.
Посочените
в жалбата аргументи, че решението на ВКС е нищожно, поради причините, че е
допусната делба с неточен и сгрешен предмет, на идеални части на имот, който е
в съсобственост с трето лице и за който наследодателят също е бил в
съсобственост с трето лице, не касаят порока „нищожност“ на съдебното решение,
а неговата правилност, респ. неправилност. Съдът в настоящото производство не е
компетентен да се произнася по правилността на влязлото в сила решение на ВКС,
а доводите на жалбоподателя не сочат на нищожност на решението, поради което и
са неоснователни.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното определение се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7368/03.07.2019г., постановено по гр. д. № 6287 по описа на Пловдивския
районен съд за 2019г., X гр.с.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.