Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр. Н., 25.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1187/2015г. по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК – установителен иск за собственост върху недвижим имот от ищцата Ж.А.Й. ***, срещу брат й Н.А.М. за недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 123кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, за които е отредено УПИ ***от кв. 105 по плана на с. Т. с цена на иска 5 653,50 лв.
Ищцата сочи, в исковата си молба, че заедно с ответника са наследници на А. М. Х., поч. На ***г. и тя има право на 1/6ид.ч. от неговото имущество, в т.ч и върху притежаваните от него недвижими имоти, включващи дворно място с площ от 1 123кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, за което е отреден УПИ ***от кв. 105 по плана на с. Т., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, както и земеделски земи, находящи се в землището на с. Т. и представляващи нива с площ от 11,497дка в м. „***“ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Т. и нива с площ от 35,995 дка в м. „***“, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Т..
Относно земеделските земи исковете на ищцата са отделени в отделно производство по гр.д. № 7532016 г. на РС Н..
Ищцата сочи, че е трайно установена и живее в РТ. и до 2001/2002 г. никой от наследниците не е претендирал за заплащане на рента или каквато и да е наемна цена за ползването на имотите. Ищцата сочи, че през 2007 или 2008 г., когато се завърнала в Р България узнала от брат си, че е отдал нивите дългосрочно под наем и тя не може да си служи с тях. През 2014 г. ищцата сочи, че когато помолила брат си Н. да и плати рента за ползване на нивите и той отказал, тя едва тогава разбрала, че през 2006 г. брат й е продал нивите. По този повод тя разбрала, че брат й Н.А.М. е използвал документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници, в което бил посочен за единствен наследник на общия наследодател. Ищцата подала жалба в прокуратурата, в резултат на което било образувана преписка № 1198/21014 г. и в резултат на това било установено използването на неистински документ от страна на брат й.
Ищцата твърди, че на *** г. брат й Н., използвайки същия официален документ с невярното съдържание се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, представляващ дворно място с площ от 1 123кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, за които е отредено УПИ ***от кв. 105 по плана на с. Т., като придобит по наследство. Ищцата твърди, че брат й не е едноличен собственик на имота, т.к не е единствен наследник на общия наследодател.
Поради гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че тя е собственик на 1/6ид.ч. от имота, както и да и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Н.А.М., чрез процесуалният му представител адв. Г.К. (от 07.04.2016 г. и от 20.06.2016 г.), оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва, че с ищцата са наследници на А. М. Х., който е имал общо 6 наследници. Ответникът сочи, че бракът на родителите на ищцата и ответника е втори по ред и за двамата, като той е прекратен на 05.02.1980г. по гр.д. № 848/1979 г. на ОС Ш.. В последствие те пак сключили граждански брак, трети по ред, който също бил прекратен с решение по гр.д. № 54/1987 г. на РС Н.. След прекратяването на този брак майката М. и дъщеря й Ж., ищцата, са напуснали жилището в с. Т. и се установили в гр. Н., като в имота в с. Т. от всички наследници останал да живее само ответникът. Родените от първия брак на наследодателя деца – А. и Ф. не са живели в имота, а останалите деца на наследодателя след *** г. не са се завръщали в имота никога. В този имот останали да живеят наследодателя и ответникът, като грижите за бащата се полагали от ответника и неговото семейството, т.к през *** г. той се оженил за Г.О.М. и там е живял с децата си А., род. *** г. и М., род. *** г.
През 1991 г. наследодателят е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, като и след издаването на акта ответникът и семейството му продължили да живеят в имота и да се грижат за наследодателя. Ответникът сочи, че ищцата след 1989 г. се установила трайно да живее в Р Т., а останалите наследници се установили да живеят извън с. Т. и не са се връщали в имота и не са се интересували от баща си.
Ответникът сочи, че на ***г. баща му е продал имота, съгласно договор за покупко – продажба. Договорът е с нотариална заверка на подписите под № ***г. Ответникът сочи, че от датата на сключване на договорът е започнало за него недобросъвестно владение на имота. Ответникът сочи, че след смъртта на наследодателя на ***г., т.к той до този момент не е могъл да стане собственик по давност на имота, то всички негови наследници са имали право на по 1/6ид.ч. от процесния имот. След смъртта на наследодателя ответникът сочи, че само той и семейството му са владели имота. Поради това, че останалите сънаследници не са афиширали по никакъв начин намеренията си да владеят имота, в съответствие с полагащите им се части и не са отхвърляли владението на имота от ответника, то той се е превърнал в съсобственик владелец. Ответникът сочи, че след смъртта на наследодателя си, от ***г. до предявяване на иска 01.12.2015 г. (това са почти 20г.) той е направил в имота подобрения, които са свързани с подобряване на условията за живот в имота, а и явна демонстрация на намерението му за своене на имота. Ответникът единствен е декларирал имота в данъчната служба, извършвал е явно всякакви действия по опазване на имота, неговото поддържане в добро състояние, поправки и пр.подобрения. Поради това ответникът сочи, че е владелец на имота, а не държател на идеалните части на останалите наследници.
Ответникът сочи, че за него е изтекла 10 годишна придобивна давност, през която той е владял имота изключително за себе си явно, необезпокоявано, несъмнено и непрекъснато от 01.11.1995 г. до 01.12.2015 г. В отговора ответникът посочва изрично по вид и направените от него подобрения в имота.
Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния имот.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли иска на ищцата и да му се присъдят всички направени разноски.
От третото лице помагач на ответника, неговата съпруга Г.О.М. (това качество тя има, т.к придобит от ответника-неин съпруг недвижим имот, съгласно НА ***, дело № *** г. от *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, е придобит по наследство, а не въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което този имот има характер на лична собственост, а не на съпружеска имуществена общност, съгл.чл. 22, ал.1 от СК, респ.чл.20, ал.1 от СК отм.и действал към 2006 г), е постъпил писмен отговор, с който тя не оспорва твърденията на ищцата относно качеството й и това на ответника Н.А.М. на наследници на общия наследодател А. М. Х., но оспорва основателността на иска. Третото лице помагач напълно повтаря и с това подкрепя изразеното от ответника Н.А.М. становище в писмения му отговор и конкретно на това, че след смъртта на общия наследодател от ***г. до предявяване на иска 01.12.2015 г. (това са почти 20г.) в имота са живели само семейството на ответника, а самия ответник е направил в имота много подобрения. Трето лице сочи, че в полза на ответника и за нея като негова съпруга е изтекла 10 годишна придобивна давност, през която са владели имота изключително за себе си явно, необезпокоявано, несъмнено и непрекъснато от 01.11.1995 г. до 01.12.2015 г. Поради изложеното, третото лице моли искът срещу ответника Н.А.М. да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Като съобрази всички
посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно представено удостоверение за наследници № *** г. на Кметство с. Т., общ. К. се установява, че наследниците на починалия на ***г. А. М. Х. с ЕГН **********, са неговите общо 6 деца – А.А.М., Ф.А.М., В.А.М., Ж.А.Й., Н.А.М. и В.А.Б..
Съгласно НА № ***, дело № *** г. на НПРС, приложен на л. 222 от делото, наследодателят на страните е бил признат за собственик по давностно владение на имот, представляващ дворно място с подобренията и тр.насаждения, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, цялото застроено и незастроено от 1123кв.м., за който имот по плана на селото е отреден урегулиран парцел ***от кв. 105 по плана на с. Т.***.
По делото е представена на л.60 скица на имот, представляващ УПИ ***от кв. 105 по плана на с. Т., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, който включва дворно място с площ от 1 123кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Данъчната оценка на имота е в размер на 5653,50лв.
Имота, в който наследодателят е живял, съгласно представеното по делото на л.199, копие от личния картон на лицето А. М. Е. (А. М. Х.) с ЕГН ********** е в с. Т. ***, на адрес ***. Отбелязването на извършената промяна на името на лицето от А. М. Е. на А. М. Х. е извършена, съгласно отбелязаното на гърба на личния картон по силата на Закона за имената на българските граждани през 1991 г.
По делото са представени копия от актовете за женитба на наследодателя на страните, л. 254-255 от делото, които установяват, че наследодателят е имал няколко граждански брака. С акт за женитба № ***г., който е втори за мъжа и за жената, наследодателят е сключил граждански брак с лицето М.Т.Ф.. Този брак е прекратен с решение от 05.02.1980 г. на ОС Ш.. С Акт за граждански брак № ***г. наследодателят на страните, тогава с имената А. М. Е. е сключил трети по ред брак с лицето М.Т.Б.. Всъщност това е същото лице, с което той е сключил и втория си брак, доколкото по делото е представено копие от личния й регистрационен картон, л. 217 от делото, където лицето фигурира с двете имена М.Т.Ф. и М.Т.Б.. На гърба на личния картон на М.Т.Ф. е записано в „бележки“ промяната на името.
Съгласно представеното по делото удостоверение № ***г. на РС Н., бракът между наследодателят и съпругата му М.Т. Е.а е прекратен с Решение № 81/21.04.*** г. по гр.д. № 54/1987 г. по взаимно съгласие.
На ***г. наследодателят на страните е сключил с ответника Н.А.М. договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ дворно място и тр.насаждения, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, цялото застроено и незастроено от 1123кв.м., за който имот по плана на селото е отреден урегулиран парцел ***от кв. 105 по плана на с. Т.***. Имота е продаден за сумата от 50 000лв.
С нот. акт за собственост на недвижим имот по наследство НА ***, дело № *** г. от *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара ответникът Н.А.М. е бил признат за собственик по наследство от А. М. Х. на недвижим имот, представляващ дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, цялото застроено и незастроено от 1123кв.м., за който имот по плана на селото е отреден урегулиран парцел ***от кв. 105 по плана на с. Т.***.
По делото е приложено копие от жалба до РП Н., л. 124 от делото, от ищцата за това, че брат й бил използвал документ с невярно съдържание, удостоверение за наследници, в което само той бил вписан за наследник на баща си.
Приложено е удостоверение от Районна прокуратура Н., л. 257 от делото, от което се установява, че с постановление на НПРП от 27.07.2016 г. ДП № ***г. по описа на РУ К. е върнато за доразследване в срок до 24.10.2016 г.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, доведени от ищцата се установи, че ищцата от 1989 г. живее трайно в РТ., в гр. Ч., където е съседка на св. Е.А.. Същата не се е завръщала в бащиния имот, както и не го е посещавала лично или със съпруга си. През всички години от преди смъртта на бащата на ищцата през 1995г. и след това в имота е живял единствено и само ответникът Н. и семейството му, включващо съпругата и децата. Никой не е оспорвал владеенето на имота от ответника, което е било явно, спокойно, необезпокоявано и продължително.
Тези изводи съдът направи от свидетелските показания, които са еднопосочни при установяване, както на факта, че ищцата не се е завръщала в имота, за който спори, повече от 20 години, всъщност от напускането на РБългария, така и по отношение на факта на владеене на имота от нейният брат и семейството му от преди 1995 г. до момента. Съдът намира, че показанията на св. Ф.С., която е от РТ., съседка на ищцата в гр. Ч., че ищцата често изпращала пари не дават яснота на кого ги е изпращала и с каква цел, а липсата на доказателства за подобни парични преводи напълно поставят под съмнение казаното, т.к то не се основава на непосредствените наблюдения на тази свидетелка. От казаното от тази свидетелка, съдът кредитира с доверие единствено твърдението й, че бащата на ищцата ходил при нея в РТ., а майка й оставала при братята й, които са в РТ.. Свидетелката сочи, че от всички деца – братята и ищцата, само единият брат останал да живее в България. Посочената от ищцата свидетелка Е.А. от своя страна никога не е ходила в с. Т., а от установяването й в РТ. преди 27 години се върнала в България едва преди около половин месец от разглеждането на последното съдебно заседание. Свидетелката не знае какви имоти е имал бащата на ищцата и за какво спорят страните. Тази свидетелка сочи, че ищцата е идвала в България за последно, преди настоящето дело, във времето докато е бил жив баща й. След смъртта на баща си, Ж. не е идвала в България, а за самата смърт, т.к той починал в България не е пристигнала, т.к според свидетелката братята не са и разрешили. Свидетелката сочи, че ищцата се грижела за баща си, когато бил при нея в Т., т.к бил болен от рак. Това продължило около 4-5 месеца. След смъртта на баща си ищцата полагала грижи и за майка си, която също се разболяла. Съпругът на ищцата, св. А. Й. сочи, че се установили в РТ. през 1989 г., но от тогава често се връщат. Според него почти всеки месец или на 2-3 месеца. Твърди, че винаги се връща заедно със съпругата си и т.к нямат собствен имот отсядат в хотел в гр. Ш. или при познати. Понякога спят в колата. Твърди, че идват за да разговарят с ответника Н., но той все отлагал, казвал, че сложил имотите „на лихва“, т.е дал ги е под рента и не им казвал, че е продал земите. Свидетелят твърди, че винаги когато идвали в България ходили и до къщата в с. Т. при ответника Н., но последният път дори не ги пуснал, не ги изслушал и ги заплашил с убийство. Доказателство, че ищцата не се е завръщала в селото и в дома, за който има претенции са и показанията на свидетелите Й.Х., който сочи, че не му е известно Ж. да е идвала в селото, св. И.А. сочи, че познава ищцата, но от повече от 20 години не я е виждал в селото. В този смисъл са и показанията на дъщерята на ответниците М.А., която сочи, че всъщност никога не е виждала ищцата, в селото или другаде.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели доказват безспорно установения факт, че откакто се е установила в РТ., през 1989 г. ищцата не се е завръщала в имота, за който претендира и до завеждането на делото тя не е заявявала претенции за имота. Подадената от нея жалба пред Районата прокуратура не прекъсва владението на ответника Н., а основание за такова е само предявения иск, който ищцата е завела на 01.12.2015 г.
От показанията на останалите разпитани свидетели, съдът намери за безспорно установено по делото, че отпреди смъртта на бащата на ищцата, който е починал на ***г. и след това в имота, за който ищцата претендира е живял и продължава да живее единствено ответникът, неин брат Н.А.М., заедно със семейството си. Същия е живял преди смъртта на баща си заедно с него и също се е грижил за него, а след смъртта му е направил ремонт на къщата и изградил външни баня, тоалетна, лятна кухня и пр. Свидетелите Й.Х., Й.Х. и М.А. напълно еднозначно и без каквито и да е противоречия установяват пред съда, че преди сделката между бащата и сина му Н. и след това, както и след смъртта на бащата, в имота е живял ответника Н. със семейството си, както и че никой не е оспорвал владението на имота от и не е имал претенции за него. В този смисъл е казаното от св. Й.Х., че не му е известно Ж. да е идвала в селото, че в спорния имот винаги е живял ответника Н. и семейството му, а в имота ответника извършил множество ремонти, както и че никой не е оспорвал владението на имота от ответника. Самият свидетел е присъствал на сделката между бащата на ищцата и ответника Н., когато бил подписан договора от ***г. При предявяване на договора на свидетеля в съдебното заседание, той посочи, че подписът под № 1 е неговия. По време на сделката бащата бил в съзнание, нямал заболявания. По – късно свидетелят доуточнява, че бащата на страните е бил „психически добре, в добро здраве“. Свидетелят сочи, че преди сделката и след това, както и след смъртта на бащата, в имота е живял ответника Н.. Този свидетел, който е племенник на ищцата и нейният брат - ответник сочи, че винаги е живял в селото не познава ищцата и нейният съпруг и не ги е виждал в селото. Твърди, че никой не е оспорвал владението на имота от ответника Н. и неговото семейство. Разпитания по делото свидетел Й.Х. сочи, че познава ищцата, но от повече от 20 години не я е виждал в селото. Сочи, че не му е известно, не е виждал, а и не е чувал ищцата и съпругът и да са идвали в селото. Преди смъртта на бащата на Н. и ищцата в къщата е живял отново и само ответникът Н. и семейството му заедно с бащата. Свидетелят сочи, че дори на смъртта на бащата ищцата не е идвала. На свидетелят не му е известно някой да има претенции към имота, както преди смъртта на бащата, така и след това. Самият свидетел е присъствал на подписването на договора в кметството през 1995 г. и също потвърди своя подпис под №2 в него. На свидетелят му е било известно, че бащата на ищцата и ответника Н. е бил болен от рак на белите дробове, но в същото време той сочи, че бащата А. бил в съзнание, контактен, а български език знаел дори по – добре от него. Към момента на смъртта на бащата в имота живеел само ответникът Н. със семейството си. Свидетелят описва извършените от ответника Н. ремонти в имота – подмяна на врати, прозорци, лятна кухня, покриви и на лятната кухня и на къщата, баня, тоалетна, залепена до къщата, вътре в къщата – гипсокартон, теракота на пода и др. Всичко това направил ответникът сам, т.к бил майстор, а през тези години гледал животни – крави, които продал. Свидетелят сочи, че знае, че между ищцата и брат й Н. има конфликт и не контактуват. Свидетелката М.А., която е дъщеря на ответниците и племенница на ищцата сочи, че всъщност никога не е виждала ищцата, в селото или другаде. Знае за нейното съществуване, но не я е виждала. Свидетелката описва, че баща й лично направил всички ремонти в имота – смяна на покрива, отвътре ремонтирал къщата, вратите, всичко. Помощ в ремонта оказвала майката на свидетелката, като родителите й сами си купували материалите. Самата свидетелка също помагала в ремонта. От всички роднини на бащата, свидетелката сочи, че познава само брат му В. от Т., но не познава ищцата и нейният съпруг. Свидетелката категорично сочи, че ищцата и нейният съпруг не са идвали в дома им в с. Т..
Казаното от самата ищца по реда на чл. 176 от ГПК, относно начина по който тя е упражнявала правото си на собственост, а именно, че идвала често в Р България, но не е пребивавала в имота, т.к не била допускана в него не се доказва от показанията на свидетелите, поради което съдът намира, че дори и да е идвала в страната по местонахождение на спорния имот, тя не го е посещавала и реално не е оспорвала или заявявала претенции спрямо упражняваното от брат й владение до момента на предявяване на иска.
Всичко гореописано, установява, че от 1995 г.единствено ответникът със семейството си живее в процесният имот, ищцата не е се е завръщала в него, не е заявявала претенции за собственост върху имота, както и не е оспорвала владението на имота от брат й.
От така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че същата е изгубила правото си на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Относно моментът на придобиването на имота от ответника, важно значение има сключения между него и баща му А. Х. договор за покупко – продажба, сключен на ***г. в писмена форма и удостоверен с подписите на свидетелите Й.Х. и И.А., с нотариална заверка на подписите им от Кмета на с. Т. под № ***г. Безспорно този договор е сключен практически дни преди смъртта на продавача, който както сочат свидетелите и самата ищца е бил болен от рак. Съгласно чл. 19 от ЗЗД този писмен договор има характер на предварителен договор, доколкото за сключването на договор за покупко – продажба на недвижим имот се изисква съгл. чл. 18 от ЗЗД нотариален акт, а договорът между бащата и синът му не е в тази форма. От този момент за ответникът Н. е започнал да тече срок за владеене при условията на кратка придобивна давност от 5 години, доколкото чл. 70, ал.1 от ЗС сочи, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Тази кратка давност обаче, към момента на смъртта на продавача не е била изтекла, т.к праводателят на ответника е починал на ***г. След смъртта на прехвърлителя, поради това, че ответникът е продължил да владее целият имот като свой собствен, явно, продължително, спокойно и необезпокоявано за него е започнала да тече давност като за недобросъвестен владелец, чийто начален момент е от ***г. ответникът е бил владелец на собствените си 1/6 ид.ч. от имота и държател на частта на останалите си братя и сестра си, които са имали също по 1/6 ид.ч. извършените от ответника фактически действия обаче сочат, че той явно, недвусмислено е показал пред своите съседи и роднини, че отрича владението на имота от останалите сънаследници. Показал е чрез извършваните в имота ремонти и подобрения, че го свои за себе си и го подобрява и преустройва за собствените на семейството си нужди, а не за задоволяване на нуждите на останалите си братя и сестра. Средствата, с които е извършвал ремонта са собствени – собствен труд, т.к бил майстор и собствено финансиране от отглежданите от семейството животни, които са продали. С това ответникът е демострирал пред всички, в т.ч и пред ищцата, че е престанал да държи идеалните части от имота за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Всичко това се доказва по неоспорим начин от събраните писмени и гласни доказателства – декларирането на имота в данъчната служба, показанията на свидетелите относно начина на упражняване на владението и пр., което явно показва намерението му за своене на целия имот. Всичко това придава на упражняваната фактическа власт от ответника върху имота на такава на недобросъвестен владелец на същия. В този смисъл са и Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013 г., II г. о.; Решение № 4 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 418/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 8 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2011 г., I г. о., ГК; Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о., ГК и мн.др.
Към момента на издаването на НА ***, дело № *** г. от *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, л. 46 от делото, с който ответникът Н.А.М. е бил признат за собственик по наследство от А. М. Х. на недвижимия имот, представляващ дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, цялото застроено и незастроено от 1123кв.м., за който имот по плана на селото е отреден урегулиран парцел ***от кв. 105 по плана на с. Т.***, но към този момент в негова полза вече е била изтекла изискуемата от закона 10 годишна придобивна давност като недобросъвестен владелец и с това той е станал негов собственик, макар и не на посоченото в този нотариален акт придобивно основание – наследство. Посочването в нотариалният акт на основание за правото на собственост, различно от това, което в действителност е притежавал титуляра на собствеността, а именно наследство не променя качеството му на собственик на имота. В този смисъл, съдът намира за процесуално допустимо и основателно направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, която е започнала да тече от момента на предаване на владението на имота от ***г. Владението на имота от ответника и неговото семейство е било явно, необезпокоявано и трайно, продължително във времето от момента на придобиването му от ***г. до момента, т.к и сега ответника продължава да живее в имота заедно със съпругата и децата си. Ответникът е декларирал имота като свой, съгласно посоченото в удостоверението от Община К. с молба с вх.№ 11617001199/30.03.1998 г., л.258 от делото и от тогава заплаща данъци за имота. Това е публично задължение, за което ищцата, която твърди, че едва през 2014 г. узнала за нотариалният акт в полза на брат си би могла да провери и да оспори ако е желаела да стори това.
Съдът не приема за основателен аргумент в полза на ищцата, твърдението й, че брат й е ползвал документ с невярно съдържание, което било установено по прокурорската преписка. Съгласно представеното по делото удостоверение от Районна прокуратура Н., л. 257 от делото, се установява, че с постановление на НПРП от 27.07.2016 г. ДП № ***г. по описа на РУ К. е върнато за доразследване в срок до 24.10.2016 г. Следователно разследването не е приключило и липсва дори съответно прокурорско постановление в тази връзка. За гражданския съд има значение единствено и само влязла в законна сила присъда по наказателното дело, съгл. чл. 300 от ГПК, както относно деянието, така и относно дееца, неговото авторство и в конкретния случай – дали ответникът Н.М. е негов извършител. В настоящия случай подобно твърдение е необосновано и в разрез с презумпцията за невиновност, поради което съдът намира, че липсват доказателства за такова престъпно поведение от страна на ответника.
Обобщавайки събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, съдът прие за безспорно установено следното:
От 1995 г. до настоящия момент процесния имот се владее лично от ответника и неговото семейство, трайно, явно и необезпокоявано през годините, поради което той е придобил правото на собственост върху него въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, в продължение на повече от 10 години. Ищцата, макар че е наследник на баща си и има равни с брат си, ответника Н.М. наследствени права, каквито притежават и останалите им четири братя е изгубила това свое право на собственост по наследство на основание чл. 99 от ЗС, т.к друг, в случая брат й Н.М. го е придобил на основание чл. 79, ал.1 от ЗС. За извършването на тази сделка не е необходимо съгласие на останалите деца, бъдещи наследници на наследодателя за да бъде тя действителна. Освен това и самата ищца не твърди, че сделката е недействителна и не претендира прогласяване на нейната нищожност, поради което сключения между бащата А. М. Х. и неговият син Н.А.М. договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите под № ***г. следва да се преценява като предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко – продажба на имота. Към датата на предявяване на иска – 02.12.2015 г. в полза на ответника е била изтекла изискуемата дълга придобивна давност, считано от 1995 г., тя е изтекла през 2005 г.
В този смисъл направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност е основателно.
Съдът намира, че искът на ищцата е неоснователен и недоказан, поради това, че собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност е ответникът, а в същото време ищцата е изгубила правото си на собственост върху претендираната от нея 1/6ид.ч. от имота. Това обуславя и изхода от делото, като съдът намира, че искът по чл. 124 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът имат право на присъждане на направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част. Поради това, че искът се отхвърля изцяло, то ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски от всеки от ответниците по делото.
Съгласно приложеното по делото списък на разноските, л.267 от делото ответникът Н.А.М. претендира такива в размер на 1005,00лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. ДТ за съдебно удостоверение. Ищцата в съдебно заседание не е оспорила претенцията за разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, в т.ч и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника Г.О.М. не е направила разноски по делото и не претендира такива. Решението има установително действие, съгл. чл. 223 от ГПК и спрямо участващата като трето лице помагач, съпруга на ответника, Г.О.М. от с. Т.. Това нейно качество е произтича от факта, че имота, върху който претендира права ищцата, съгласно посоченото в исковата молба има характер на лична собственост, а не на съпружеска имуществена общност, т.к нотариалният акт е за собственост по наследство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Ж.А.Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, СРЕЩУ Н. А. М. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Ж.А.Й. с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: 1/6 ид.ч. (една шеста идеална част) от УПИ ***от кв. 105 по плана на с. Т., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, който включва дворно място с площ от 1 123кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж.А.Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. М. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 1005,00лв.(хиляда и пет лева).
По делото участва като трето лице помагач Г.О.М. с ЕГН ********** *** и решението има действие спрямо нея, съгл. чл. 223 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен съдия: ..............................................
Галина Николова