Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 17.09.2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1279 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби" АД с
вх.№ 37917/28.05.2019г срещу решението на ВРС-XXIV-ти с-в № 1913/07.05.2019г по гр.д.№ 1793/2019г, с което е осъдено „Енерго–Про Продажби“ АД да заплати
на М.Х.Б., сумата от 90,73лв, представляваща
платена при начална липса на основание по корекция на потребена, неотчетена и
незаплатена стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г до 27.02.2017г в обект, находящ се в гр.Варна ул.„Райно
Попович“ бл.14 ап.4 по издадена фактура № **********/21.04.2017г, на осн.чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, както и
сумата от 420,95лв, представляваща сторени по делото
съдебно–деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК;
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди,
че са налице предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да
извърши корекция в сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура,
тъй като същата има своето законово основание
Моли за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от М.Х.Б. с вх.№ 41302/07.06.2019г
в
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Предявен е иск с правно осн.чл 55 ал.1
предл.1 ЗЗД от М.Б. срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД ЕИК ********* за връщане на
сумата от 132, 23лв, претендирана
като платена при начална липса на основание по корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г до
27.02.2017г в обект, находящ се в гр.Варна ул.“Райно Попович“ бл.14 ап.4 по
издадена ф-ра №
**********/21.04.2017г.
Ищецът твърди, че служители на ЕНЕРГО ПРО
МРЕЖИ АД са извършили проверка на СТИ, монтирано в имота, собственост на ищеца,
чиито резултати били обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа
на констатациите, ответното дружество е издало фактура за начислена
електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество, но я е заплатил.
В срока за отговор ответникът е оспорил
иска. Излага съображения, че ищецът е потребител на електроенергия, съгласно
влезли в сила ОУДПЕЕМ като при извършената корекционна процедура са спазени
всички изисквания и методики, предвидени в ОУДПЕЕМ. Отделно, сумата е заплатена
разсрочено въз основа на споразумителен протокол. Претендира присъждане на
сторени разноски.
Така предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.55 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че са в облигационна връзка по силата на валидно сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на ел. енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Затова
ищецът се явява битов клиент по смисъл на §1 т.2а от ДР ЗЕ на дружеството за описания в
исковата молба обект на потребление.
На 21.02.2017г. служители на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1114021666920883,
монтиран в гр…………….., чиито констатации са обективирани в КП № 11193212,
подписан от М.Б..
В съставения
протокол е посочено, че при проверката е установено, че монтираното средство за
търговско измерване е с повреден дисплей, което е наложило демонтажа му и
изпращането му в БИМ. На мястото на демонтирания електромер бил поставен нов с
фабр. № 1114021666902977.
Истинността на така
представения документ е оспорена своевременно, в частта досежно положение
подпис на потребителя М.Б., а от изготвената СГЕ, чието заключение съдът
кредитира, като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че подписът не е положен от лицето, сочено за негов автор.
Въз основа на така
ангажираните доказателства, съдът приема, че документът е неистински и следва
да бъде изключен от доказателствения материал по делото, на осн.чл.194 ал.2 ГПК.
От КП на БИМ, ГД„Мерки
и измервателни уреди“, РО–Варна се установява, че е констатираната повреда –
липсващи сегменти от дисплея, което е пречка за измерването на ел.енергия.
Електромерът отговаря на техническите изисквания, но не съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
От
заключението на в.лице по СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно
дадено, и от дадените устни обяснения в с.з., се установява, че демонтираният
електромер е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ
162 ISKRA”. Корекцията е
извършена на осн. чл.38 ал.6 ОУ, а сумата е математически точно изчислена.
На 21.04.2017г ответното дружество е
издало ф-ра № ********** на стойност
132,23лв.
В същия ден, на
21.04.2017г. е издадено кредитно известие № ********** на стойност 41,50лв, с
което е намалено задължението по фактура № **********/10.03.2017г,
инкорпорираща стойност на консумирана електроенергия, отчетена чрез СТИ,
монтиран на 21.02.2017г.
От извлечение за
фактури и плащания /л.30-І/ се установява, че със сумата от 41,50лв по ф-ра №
0252206954/10.03.2017г. е погасена
съответната част от задължението по фактура № 0253700746/21.04.2017г. и след погасяване на двете по размера на
по-малкото от тях, е останала дължима сумата от 90,73лв., която е погасена на
29.05.2017г /л. 31-І/.
Ответното дружество
е навело правоизключващото възражение, че извършената корекция за минал период
е съобразно чл.38 ал.6 от ОУДПЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, одобрени
с Решение № ОУ-060/07.11.2007г на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009г на ДКЕВР.
Според посочената
разпоредба в случаите на техническа неизправност на СТИ
електроразпределителното предприятие, същото извършва корекция. В този случай
коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел.енергия за
аналогичен период от предходната година.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
В тежест на ищеца
е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на
договор за доставка на ел. енергия, по който факт няма спор между страните.
Основният спорен момент е доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва едностранно корекция на сметката за потребената ел.енергия за процесния период.
За настоящия казус, освен договора при ОУ на
ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката /ЗЕ/
(обн.ДВ.бр.107/9.12.2003г), Наредба № 6/9.06.2004г за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(обн.ДВ бр.74/24.08.2004) и Правила за
измерване на количеството ел.енергия – ПИКЕЕ (обн.ДВ бр.98/12.11.2013г).
След допълненията и
измененията в нормите на чл.83 ал.1, чл.98 ал.2, чл.98а и чл.104а ал.2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ
(обн.ДВ бр.54/2012г в сила от 17.07.2012г), е налице законоустановен ред за
приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Към настоящия
момент, съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г възможност, е
налице приключило производство по реда на чл.83 ал.2 ЗЕ, тъй като на
14.10.2013г от ДКЕВР са приети нови Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (обн.ДВ бр.98/12.11.2013).
В раздел ІХ от същите е уреден редът за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на р-л III, гл.V от АПК, тъй като се
приемат на основание чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката и затова не
представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен
характер за всички негови адресати. Затова след 16.11.2013г /респ.. през
процесния период/ е налице предвидена законова възможност за прилагане на
установените в ОУ корекционни клаузи.
Понастоящем с
Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ
15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по
т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по
която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице
законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
Процесната корекция е извършена
след посочената дата и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в
специална подзаконова норма форма, с който да е съобразена. Дори и да се
приеме, че отмяната на нормите уреждащи формалната процедура при реализиране на
материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ не обуславя незаконосъобразността и на
самото му прилагане, процесната корекция отново е необоснована.
Въз основа на цитираните правни норми се налага изводът, че предоставената на
енергоснабдителното предприятие възможност за едностранна корекция на
потребеното, но неотчено количество електроенергия за минало време, възниква
при наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: Продажбата на ел.
енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да
е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената по правилата
на чл.
83 ал.1 т.6 от ЗЕ
корекция на сметката му; Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от
наличие на потребена енергия, която е била неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена; Последното
да е в резултат от доказано неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от
потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на
чл.120 ал.3 ЗЕ; спазване на нормативно и договорно уредената процедура при
удостоверяването и уведомяването на клиента за извършената корекция.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по
т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна
ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение №
29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№
39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение
№ 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия
съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които
попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните
решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така
и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с
клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи
условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер
подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Въззивният съд
споделя изложените съображения, тъй като, макар ВКС да се е произнесъл да са
дадени по повод искове на потребители срещу други доставчици на ел.енергия, те
са относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания
правен спор.
С оглед
изложеното съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз
основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не
биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
По изложените
съображения погасената чрез плащане на 29.05.2017г сума от 90,73лв подлежи на
връщане при начална липса на основание, а претенцията по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД
като основателна следва да бъде уважена в посочения размер.
Претенцията за
сумата от 41,50лв, представляваща разлика между пълния претендиран размер от
132,23лв по ф-ра от 21.04.2017г и платената сума от 90,73лв е отхвърлена от ВРС,
тъй е прието като ищецът не е погасил чрез плащане тази част от начислената
сума, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно изхода
на спора са присъдените в полза на ищеца разноски по делото, които за първата
инстанция възлизат на 420,95лв, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Неоснователността
на жалбата предпоставя потвърждаване решението на РС в обжалваната му част,
както и присъждането на сторените от въззиваемия разноски за настоящата
инстанция в размер на 360лв.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXIV-ти с-в № 1913/07.05.2019г по
гр.д.№ 1793/2019г, с което е осъдено „Енерго–Про Продажби“ АД да заплати на М.Х.Б., сумата от 90,73лв, представляваща платена при начална липса на основание по корекция на
потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 29.01.2017г до 27.02.2017г в обект,
находящ се в гр.Варна ул.„Райно Попович“ бл.14 ап.4 по издадена фактура №
**********/21.04.2017г, на осн.чл.55
ал.1 предл.1 ЗЗД, както и сумата от 420,95лв, представляваща сторени по делото
съдебно–деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Б., ЕГН **********,*** сумата от 360лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението на
ВРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата от 41,50лв,
представляваща разлика между пълния претендиран размер от 132,23лв по ф-ра от
21.04.2017г и платената сума от 90,73лв, не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението
ВОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: