Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 17.12.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи ноември през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4001 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 242167 от 18.10.2017
г., постановено по гр.д. № 7993/2017
г. на СРС, 34 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.П.Г., обективно
съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 873,59 лв.,
включваща еумата от 852.41 лева - главница за ползвана топлоенергия и сумата от
21,18 лева- за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2014год. до 30.04.2015год., за топлоснабден имот, находящ ее в гр.София,
ж.к. „*******, обезщетение за забава в размер на 83,68 лв. /е включена еумата
от 3,25 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/
за периода от 15.09.2015год. до 18.08.2016 год., ведно със законната лихва от
18.10.2016год. - датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца- „Техем сървисиз“ ЕООД.
Това решение е обжалвано
от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат
се доводи за
неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че в нарушение на събраните по делото доказателства СРС е направил
извод за наличие на отказ от наследство от товетника, при условие че няма данни
този отказда е вписан в специалната книга на съда, също и че неправилно СРС е
приел, че ответникът няма качеството потребител на ТЕ за битови нужди съгласно
пар.1, .42 от ДР на ЗЕ/сега чл.153, пар.2а от ДР на ЗЕ. Счита още, че
недекларирането че В.п. е собственик на
имота не можело да се постави във вреда на ищеца, и че е без значение кое лице
потребява ТЕ в имота, доколкото отговорността за плащане цената на потребена ТЕ
е на това лице, което закона поределя като страна в правоотношението по договора
за ТЕ. Моли решението да се отмени, прави и искане за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК,
вкл. и за защита от юрисконсулт.
Въззиваемата страна – ответник и третото лице-помагач на
ищеца, не са взели становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи
и възражения на страните.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ), ответника се явява потребител на
ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за доставена и потребена ТЕ за жилище-ап.68 в гр.София, жк.*******, като ответникът не
му заплатили дължимата цена в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като
дължимите от ответника суми са в размер на 1/ 2 от сумата за ТЕ и лихви за
забава за жилището, или само от ответника дължими са сумата от 852.41 лева
- главница за ползвана топлоенергия и сумата от 21,18 лева - за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014год. до
30.04.2015год., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
обезщетение за забава в размер на 83,68 лв. /с включена сумата от 3,25 лева -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ за периода от
15.09.2015год. до 18.08.2016 г.
Ответникът не е взел становище по исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, нито след това. С възражението си по чл.414 от ГПК в рамките на
заповедното производство, е направил възражение, че не дълж търсените от него
суми.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, относно направен отказ от
наследство от ответника, относно липсата на доказателства дали ответника е
бил собственик или ползвател на процесния имот, поради което е заключил, че не
е доказано възникване на облигационно отношение между страните по договор за
продажба на ТЕ.
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на
ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните,
качеството потребител на ТЕ на ответинка-собственик или ползвател, изпълнение
на задълженията на ищеца по това правоотношение за доставка и разпределение на
ТЕ в претендирания размер, респ. и настъпилана забава на ответника да плати
паричните задължения. Относно доказателствените искания на ищеца, извън
приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, съдът с
проекто- доклада е оставил произнасянето по тях в открито съдебно заседание. В
това открито съдебно заседание и до
приключване на устните прения, пълномощникът на ищеца не е поискал ангажиране
на други доказателства, извън приетите писмени такива..
С въззивната жалба ищецът не е направил
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата,
поради които въззивния съд, с оглед и ТР № 1/2013г. не може служебно да събира
нови писмени доказателства, нито да допуска събиране на доказателства за правно
значими факти, за които ищецът носи
доказателствената тежест.
Въззивният съд споделя
мотивите на СРС по отношение
неоснователността на иска спрямо ответника, за когото не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца,че той-В.Г., е
носител на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху
жилището, нито да е носител на правото на собственост по силата на наследствено
правоприемство. Ето защо същият няма качеството потребител на ТЕ по смисъла на
ЗЕ.
Събраните по делото писмени доказателства
освен това сочат, че от 16.09.2001 г. след смъртта на общия наследодател и баща
на ответника-П.Г., само друг наследни-сестрата на ответника-Н.Г., е подала молба-декларация до ищеца за
откриване на партида само на нейно име за процесното жилище. Тези доказателства
водят до извода, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.),
пар.1, т.13 от ДР - в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на
закона е физическо или
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди, само Н.Г. се явява
потребители на ТЕ за битови нужди за жилището, респ. същата се явя и заварени
потребител на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г.,
въпреки липсата на доказателства дали правото на собственост върху процесното
жилище е бил притежавано от наследодателя П.Г.. Това е така, защото ЗЕЕЕ не
отдава значение на качеството потребител на собственика, а само на получателя
на ТЕ за битови нужди, какъвто в случая се легитимира само Н.Г. за исковия период.
Отделно от това възивният съд отбелязва, че събраните по делото писмени
доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на
собственост/вещното право на ползване на
ищеца върху процесното жилище, описано в издаваните от ответника фактури за
исковите суми. Представеният от ищеца проткол от ОС на ЕС на бл.229 и писмото от СО за наличие на договор за
продажба на процесното жилище от 1991г. на родителите на ищеца, не са такива
документи, тъй като не се ползват с такава материална удостоверителна сила -
същите не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на
собственост съгласно чл.77 от ЗС и чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени
договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен
или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за
признаване право на собственост, постановленияза възлагане при публична продан.
Протоколът от решение на ОС на ЕС има удостоверителна стойност относно
присъствалите лица и взетите решения, но не и отонсно качеството собственици на
присъствалите на ОС на ЕС, поради което не може от него да се установи
качеството потребител на ТЕ на ищеца, респ. на неговия наследодател.
След като ищецът, като доставчик на топлинна
енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2002г. предложение
на Н.Г., то е сключен само с нея облигационен договор при Общи условия (ОУ) за ползване на топлинна енергия за жилището.
Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период
, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била
прекъсната по-рано. Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№
2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за
лицата-потребители на топлинна енрегия.
Неправилен е извода на СРС, че по делото е
доказан отказ от наследство от ответника- представеното с възражението на същия
по чл.414 от ГТК в заповедното производство заявление, няма данни да е
представено в съда и отказът да е вписан в специалната книга на съда по Закона
за наследството. Независимо от това, този извод не е бил решаващ за отхвърляне
на иска, и фактът на наличие/липса на отказ от наследство не се отразява върху липсата на доказателства за възникване на
договорно отношение по силата на закона за продажба на ТЕ за битови нужду между
ищеца и ответника, както вече бе изложено по-горе от въззивния съд.
Поради съвпадане крайния извод на двете
инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответника,
решението следва да се потвърди. С обжалваното решение СРС не е присъждал
разноски според изхода на спора.
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест. Ответникът не е направил
искане за разноски.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 242167 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 7993/2017 г. на СРС, 34 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т. с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.