ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1106
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500264 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по
частната жалба (вх. № 1423/16.02.2022 г. на РС Несебър), подадена от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.София, ЕИК *********, против Разпореждане № 327 от
03.02.2022 г. по ч.гр.д.98/2022 г. по описа на Несебърски районен съд, в частта му, с която
съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника М. И. И. от ***, за сумата от 3254,26 лв,
представляваща такса управление, сумата от 60 лв – такса уведомяване чрез ЧСИ.
Твърди се, че разпореждането на НРС в обжалваната част е неправилно. Сочи се,
че като е приел в мотивите на разпореждането си, че липсва поясняване дали
претендиралите такси са включени в представения от заявителя списък на видовите такси,
както и на яснота по какъв начин е формиран техният общ размер, заповедният съд вместо
да обездвижи производството и да даде указания на заявителя да изясни тези неясноти,
съдът неправилно е отхвърлил претенцията. Твърди се, че по този начин се е стигнало до
неправилна интерпретация на релевантните и установени по спора факти и са нарушени два
основни принципа на гражданския процес - принципите на диспозитивното и на служебното
начало. На второ място се твърди, че неправилно заповедният съд е приложил по аналогия
претендиралите в настоящото производство такси с такса за застраховка на недвижим имот.
Излагат се съображения, че възмездността на договора за банков потребителски кредит, се
изразява във възможността кредитодателя да получава граждански плодове -
възнаградителни лихви, такси, комисионни /чл.9, ал.1 ЗПК/. Твърди се, че от договора - т.7
от раздел I „ИНДИВИДУАЛНИ УСЛОВИЯ“, където са конкретизирани дължимите такси и
1
комисионни по кредита, и от т.15.7 от Договора, където изрично е упоменато задължението
на кредитополучателя да заплаща на БАНКАТА и всички останали такси и комисионни,
посочени в Тарифата за таксите и комисионните за физически лица на ОББ АД,
включително и тези по обслужване на кредита, се установява, че е изпълнено изискването
на чл.10а, ал.4 от ЗПК - в договора да бъдат точно и ясно определени видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите.
Уточнява се, че в представените от заявителя документи е допусната лексикална
грешка, изразяваща се в стилистично неправилна употреба на думи, а именно – че
претендираната сума от 3254,26 лв погрешно е посочена като „такса управление на
кредита“, тъй като тя представлява „отложени плащания, съгласно Допълнително
споразумение от 05.01.2021 г., с което е договорено временно облекчаване на плащанията
по кредита, във връзка с предприетите действия за ограничаване на пандемията от Covid-19
и последиците от тях“. Твърди се, че в чл.2.1. от Допълнителното споразумение, страните са
договорили гратисен период за издължаването на вноските по главница и лихва по редовен
дълг, съгласно Приложение № 1 - „погасителен план“. Сочи се, че сумата от 3 254,26 лв
представлява отсрочени плащания по Договора за кредит, поради което са налице всички
предпоставки за присъждането й.
По отношение на сумата от 60 лв за сторените от кредитора разходи за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост се твърди, тя се претендира на основание
т.18.1.3. от Договора, съгласно която кредитополучателят се задължава да заплаща всички
обявени от Банката такси и всички други разходи по банковото обслужване на
задължението, както и по принудителното събиране на вземането, като към заявлението по
чл. 417 е представено доказателство за направения от Банката разход, за което е издадена
фактура от ЧСИ, извършил връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Претендира се отмяна на разпореждането на НРС в обжалваната част и
постановяване издаването на заповед за изпълнение за посочените суми. Претендират се
съдебни разноски. Към частната жалба са приложени отново представените със заявлението
писмени доказателства.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по заявлението на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, против длъжника М. И. И. с
постоянен адрес в *** и настоящ адрес в от ***, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК въз основа на документ - извлечение от счетоводни книги, с което се установява
вземане на банка против длъжника за следните суми: 92 016,17 лв, представляваща остатък
от главница по договор за потребителски кредит от 25.02.2020 г.; 4270,60 лв,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.01.2021 г. до 04.01.2022
г.; 553,61 лв, представляваща обезщетение за забава на просрочените плащания за периода
от 21.01.2021 г. до 04.01.2022 г.; 127,80 лв, представляваща обезщетение за забава на
предсрочно изискуемата главница за периода от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г.; 3254,26 лв,
представляваща „такса управление“; 60 лв – такса за уведомяване чрез ЧСИ, както и
разноски за заповедното производство – 2005,47 лв за платена държавна такса, и 180 лв
юрисконсултско възнаграждение.
2
Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, Договор за потребителски кредит, Потгасителен
план и Допълнително споразумение към него, Уведомително писмо - покана до длъжника, с
което Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, Констативен протокол на ЧСИ.
По подаденото заявление НРС е издал Заповед № 47 от 03.02.2022 г. за
изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за
всички претендирани суми, с изключение на сумата от 3254,26 лв и сумата от 60 лв, както и
за юрисконсултско възнаграждение – над присъдения размер от 50 лв до претендирания
размер от 180 лв. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на
Банката, в частта, с която се претендира да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение
са сумата в размер на 3254,26 лв представляваща „такса управление“; 60 лв – такса за
уведомяване чрез ЧСИ, срещу длъжника М. И. И.. Съдът е изложил съображения, че на
първо място не е пояснено дали тези такси са предвидени, т.е. дали са включени в
представения от заявителя списък на видовите такси, нито е посочено по какъв начин е
формиран техния общ размер, а освен това, дори и да са предвидени като задължение на
кредитополучателя, претенциите за тяхното заплащане се основават на неравноправни
клаузи по договор, сключен с потребител, какъвто е длъжника. Съдът се е позовал на
Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т.д.1768/2018 г. на ВКС, II т.о., съгласно което
предвиждането на такса, свързана с неизпълнение от страна на длъжника не отговаря на
изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд
досежно характера на претендираната сума от 3254,26 лв, както и за неравноправния
характер (по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП) на таксата за уведомяване чрез ЧСИ, съотв.за
това, че за тези суми не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
На първо място съдът приема, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че като е приел в мотивите на разпореждането си, че липсва поясняване
дали претендиралите такси са включени в представения от заявителя списък на видовите
такси, както и на яснота по какъв начин е формиран техният общ размер, заповедният съд е
следвало да обездвижи производството и да даде указания на заявителя да изясни тези
неясноти. В заявлението не е налице неяснота какво е основанието на претедираните суми
от 3254,26 лв и 60 лв, тъй като в заявлението изрично са посочени тези основания ("такса
управление" и "такса за уведомяване чрез ЧСИ"), и тези основания съвпадат с посочените
основания за сумите в приложеното към заявлението Извлечение от счетоводните книги на
Банката. При това положение не е налице твърдяната от частния жалбоподател неправилна
интерпретация на релевантните и установени по спора факти, нито са нарушени посочените
в частната жалба основни принципи на гражданския процес - на диспозитивното и на
служебното начало. Напротив, именно спазвайки принципа на диспозитивното начало,
заповедният съд се е произнесъл по така заявените от заявителя основания за двете
претендирани суми.
По отношение на претендираната сума от 3254,26 лв следва да се отбележи на
първо място, че и в подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, и в прилогеното към това заявление Извлечение към
10.01.2022 г. от счетоводните книги на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за
задълженията на М. И. И. – кредитополучател и длъжник по Договор за потребителски
кредит № 20R-L390591, сключен на 25.02.2020 г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 2 от 05.01.2021 г., като основание за търсене на сумата от 3254,26 лв е
посочено „такса управление“. С оглед еднаквото посочване на основанието за претендиране
на сумата и в заявлението, и в Извлечението от счетоводните книги на Банката-заявител,
3
съдът намира, че не се касае за твърдяната от частния жалбоподател „лексикална грешка,
изразяваща се в стилистично неправилна употреба на думи“. Налице е изрично посочено
основание за претендиране на сумата, което е недопустимо да се изменя с частната жалба.
На второ място, след при така посоченото в заявлението и в Извлечението от счетоводните
книги на Банката основание за претендиране на сумата от 3254,26 лв – „такса управление“,
съдът намира, че правилно заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за тази сума, тъй като в т.7 от Договора за потребителски кредит №
20R-L390591, сключен на 25.02.2020 г. – „Дължими такси и комисионни по кредита“, такава
такса не е предвидена. Налице е основание по чл.418, ал.2, изр.първо ГПК съдът да откаже
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за тази сума.
По отношение на сумата от 60 лв - такса за уведомяване чрез ЧСИ, настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за тази сума следва да се остави без уважение, тъй като в т.7 от
Договора за потребителски кредит № 20R-L390591, сключен на 25.02.2020 г. – „Дължими
такси и комисионни по кредита“, такава такса не е предвидена. Също следва да се посочи,
че и в този случай, едва с частната жалба заявителят посочва, че сумата от 60 лв
представлява „сторените от кредитора разходи за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, претендирани на основание т.18.1.3 от Договора“. Това „уточнение“, според
настоящия състав, също представлява изменение на основанието за претендиране на сумата
от 60 лв, заявена и в заявлението, и в Извлечението от счетоводните книги на Банката-
заявител като „такса за уведомяване чрез ЧСИ“, което е недопустимо да стане с частната
жалба.
Съгласно чл.418, ал.2, изр.първо ГПК, заповедният съд издава изпълнителен
лист, след като провери дали документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като такива такси
не са предвидени в представения със заявлението Договор за потребителски кредит,
Извлечението от счетоводните книги на Банката не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 327 от 03.02.2022 г. по ч.гр.д.98/2022 г. по
описа на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА му, с която съдът е отхвърлил заявлението на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.София, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника М. И. И. от ***, егн **********, за сумата от 3254,26
лв, представляваща такса управление, за сумата от 60 лв – такса уведомяване чрез ЧСИ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5