Присъда по дело №346/2025 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда №14/23.04.2025г. по ВНЧХД № 346/2025г. по
описа на ОС-Благоевград

Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда №32 от 25.10.2024г., постановена по НЧХД №521/2023г.,РС-С. е
признал подсъдимата Т. В. М.,с ЕГН****,от гр.С. за ВИНОВНА в това, че на
****г., около 10:30-11:30 часа, в град С., на ул. „М.“ № 7, в района на пазара на
град С., публично, пред трети лица е казала на Н. Н. К. от град С., ЕГН
********** обидни думи, с които е накърнила нейните чест и достойнство –
„к.… ****, остави го на мира… ****“ и преценявайки,че това деяние изпълва
признаците на състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146,
ал.1 от НК,на осн. чл.305, ал.5 от НПК, вр. с чл.301, ал.1 от НПК, вр. с чл.78а
от НК освободил подсъдимата от наказателна отговорност като й наложил
наказание "глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.Със същата присъда е
уважил предявената от Н. Н. К.,от град С.,ЕГН********** гражданска
претенция за сумата от 500 /петстотин/лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от ****г. до окончателното изплащане на сумата,като за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 5000 лв. е
отхвърлил гражданския иск като недоказан.
Поради този резултат от делото е осъдил подсъдимата Т. М. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Н. Н. К. сумата от 800.00 /осемстотин/
лева, представляваща разноски направени от нея по водене на делото,както е
възложил и в тежест на подсъдимата заплащането по сметка на Районен съд С.
на сума в размер на 50/петдесет лева/, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила в срок въззивна жалба от
защитника на подсъдимата-адв.Я. Т.,която е бланкетна.С въззивната жалба
присъдата е определена като неправилна,поради постановяването й при
превратно тълкуване на доказателствата и при липсата на категоричност
относно авторството.Изразява се становище и за явна несправедливост на
наложеното наказание,поради несъответствието му на обществената опасност
на деянието и дееца,на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите
на наказанието.Ето защо,се иска отмяна на присъдата и постановяването на
нова,с която подсъдимата да бъде оправдана както и да бъде отхвърлен изцяло
предявения граждански иск.
Въззиваемият частен тъжител-Н. К.,се явява лично пред въззивния
съд,представлява се и от повереника си –адв.Ц..Повереникът намира
постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен,постановен при
правилно тълкуване на целия доказателствен материал,при безспорно
доказано авторство на престъпната проява,поради което настоява за неговото
потвърждаване.Претендира направените пред въззивния съд разноски по
делото.
1

Частната тъжителка изразява становище за пълна доказаност на
престъплението и иска потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата Т. В. М.,редовно призована,се явява лично.Представлява се и от
защитника си-адв.Т..Изложените съображения във въззивната жалба се
поддържат от защитника и в хода на въззивното производство.Изразява се
становище,че първостепенният съд неправилно е анализирал събраните по
делото доказателства,в недостатъчна степен е обсъдил показанията на
свидетелите ,поради което е направил погрешни правни
изводи,приемайки,че подсъдимата е изрекла обидните изрази,посочени в
тъжбата.Становището им е,че тя не е изричала посочените в тъжбата
думи,както и на посоченото в обвинението място не е имало други хора,нито
пък било доказано,че частната тъжителка е чула казаното.Отново се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимата да бъде
оправдана за престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1 от НК,както
и да се отхвърли предявения граждански иск изцяло.Претендира
разноските,направени и пред втората инстанция.
Подсъдимата подкрепя становището на защитника си и иска да бъде
оправдана,тъй като думите,посочени в обвинението никога не е изричала и
липсват в речника й.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна
жалба,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313
и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за
установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка е
подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на събитията
на инкриминираната дата /****г/ и цялостно изследване на доказателствения
материал по делото - гласните доказателствени средства и писмените
доказателства.Въз основа на тези доказателства, настоящият съдебен състав
споделя част от достигнатите фактически изводи на контролирания
съд,установявайки безспорност само на един от изразите, посочени в
обвинението и липса на доказателства за останалите,приети от районния
съд,поради което приетата фактическа обстановка от проверявания съд следва
да бъде променена:
Подсъдимата Т. В. М. е жена в пенсионна възраст-към настоящия момент е на
77г, към датата на обвинението на 75г,със средно специално
образование,омъжена,неосъждана.
Частната тъжителка Н. Н. К. е жена на 53г.,към датата на обвинението на
2

51г.С постоянен адрес е в с.С.,ул. „С.С.“ № 14,но живее в град С.,ул.„М.“ №
7.Частната тъжителка е с ***** – С..
Отношенията между частната тъжителка и подсъдимата са влошени,поради
несъгласието и противопоставянето от страна на подсъдимата на интимната
връзка на сина й –свид.В.М. с частната тъжителка Н. К.,датираща от месец
октомври 2022г.,когато заживели на семейни начала.Като такива се настанили
в семейната къща на сем.М.,в която сина на подсъдимата живеел на третия
етаж ,а подсъдимата и нейния съпруг-свид.Р.М. на първия етаж.Заедно с
новата семейна двойка живеели и децата на В.М. от първия му брак-голямото
дете/син/ е студент в С./на ***/,а по-малкото дете/дъщеря/ е на ****.
Подсъдимата и нейния съпруг не одобрявали връзката на сина им,
основавайки твърденията си на лошо отношение на частната тъжителка към
децата,на отказа на двамата да се грижат за тях както физически ,така и
финансово,причината, за който подсъдимата намирала основно в частната
тъжителка,тъй като синът й се бил променил,откакто е в тази връзка.
Подсъдимата виждала в лицето на частната тъжителка враг,тъй като
намерението й било не само да взема парите на сина й,който работи в
строителството,но целта й била да вземе и къщата.Именно и поради
непрекъснатите конфликти между подсъдимата и частната тъжителка,
положението в къщата било нетърпимо,поради което Н. К. и В.М. се изнесли
от дома и заживели на квартира в град С.,на ул. „М.“ №7,който адрес се
намирал в близост до кооперативния пазар на града.
Подсъдимата М. от внучето си разбрала къде се намира квартирата на сина й
,и отивала там ,за да го търси с идеята да го убеждава да се върне у дома и да
изостави К.,тъй като за децата му се грижила тя,заедно със съпруга си,а синът
й нито издържал финансова децата,нито се грижил за тях,нито пък се
интересувал какво се случва с тях.
С идеята да търси пари от сина си и да обясни колко е тежка ситуацията в
дома им,тъй като възрастните хора вече не издържали финансово,на ****г.
подсъдимата М. отишла пред жилището ,наето от сина й и тъжителката К..
В часовия диапазон между 10.30 и 11.30 часа подсъдимата М. забелязала
частната тъжителка К.,която се прибирала от пазар и се опитала да говори с
нея,но частната тъжителка не й обърнала никакво внимание и влязла в
квартирата.Подсъдимата останала отвън и започнала да отправя обиди по
адрес на К. на висок тон. Наричала я „к.“ и не преставала да вика като именно
поради високия тон и крясъци било привлечено вниманието на свидетеля
К.,който работел във фризьорски салон,разположен от отсрещната страна на
улицата и за да види какво се случва,последният излязъл на улицата,където
видял подсъдимата.Частната тъжителка не се показала отвън,но чувала
крясъците на възрастната жена,поради което няколко пъти звъняла на мъжа
си-свид.В.М.,на когото обяснила,че „майка му е отвън,постоянно върти,вика
отдолу и всички хора я слушат“.
3

Тъй като частната тъжителка не се показала и не установила словесен
конфликт с подсъдимата,последната си тръгнала.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени
доказателства,като пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие.

При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд,воден от разпоредбата на чл. 13 от НПК е
извършил анализ на събраните доказателства,давайки вяра и позовавайки се
на всички гласни доказателствени средства като е игнорирал единствено
обясненията на подсъдимата,основавайки се на тяхната противоречимост и
определяйки ги заради това като нейна защитна позиция.Проверяваният съд
съобразно изискването на чл.305,ал.3 от НПК е посочил кои факти приема за
установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето
вътрешно убеждение.Посочил е,че с доверие е кредитирал показанията на
двамата свидетели очевидци- К. и Г., които били категорични, че са чули
подсъдимата М. да отправя обидни думи по отношение на К.,а именно
посочените в обвинението.Тук,възприетото от районната инстанция като
безспорно установено по отношение на изречени обидни изрази,всички
съдържащи се в обвинението,не се споделя от въззивната инстанция.Корекция
в аналитичната дейност на проверявания съд следва да бъде
извършена,поради обстоятелството,че горната инстанция достигна до извод за
неистинност на показанията на свид.Г.,в чиято коректност се е усъмнил и
първия съд,но ги е възприел ,поради идентичната им насока с тази на
свид.К.,както и доколкото не се установяват някакви близки отношения между
свидетелите К. и Г., и тъжителката К.,нито пък се установява същите
свидетели да имат каквито и да е отношения с подсъдимата,поради което ги е
определил за безпристрастни.Посоченото, макар и да има своята
опора,поради липсата на доказателства за пристрастие на посочените от
частното обвинение свидетели,не може да остане незабелязано едно основно
противоречие в показанията на тези двама основни свидетели,наречени
очевидци.И това е обстоятелството,че свид.К. твърди,че в нито един момент
частната тъжителка Н. К. не е излизала на балкона,не е провеждала разговор с
подсъдимата,не е отговаряла на заявеното от нея и той в нито един момент не
я е видял,а този момент е продължил не повече от 4-5 минути.А показанията
на свид.Г. съдържат точно обратния факт,че частната тъжителка се е намирала
на балкона: „Н. притеснена от балкона се опитваше да изгони въпросната
госпожа, защото минаваха много хора, все пак това е понеделник пазарен
ден“.
С основание районният съд се е доверил напълно на показанията на
свид.К.,тъй като неговото присъствие на мястото не се отрича от
подсъдимата,тя също го е видяла.Посоченото от този свидетел следва да бъде
4

възприето и защото работното му място се намира точно срещу жилищната
сграда,в която се намира квартирата на частната тъжителка и както посочва
самият свидетел „са прозорец срещу прозорец“,т.е дели ги само
улицата.Именно привлечен от високия тон,с който е говорила
подсъдимата,различавайки в крясъците думата „к.“,последният е проявил
любопитство към кого е била насочена,тъй като е била повторена няколко
пъти,но не е установил.Разбрал е едва вечерта,когато частната тъжителка е
поискала извинение,заради сцената,на която е станал свидетел.Именно от
частната тъжителка последният е разбрал,че изразът „к.“ е бил насочен към
нея.Обстоятелството,че този свидетел е имал абсолютната видимост към
мястото, на което се е намирала подсъдимата и поради близкото разстояние е
могъл да чуе изреченото от нея,показанията на този свидетел следва да бъдат
възприети и именно те са базата, на която следва да бъде изградена
фактическата обстановка.Фактът,че този свидетел в нито един момент не е
видял частната тъжителка да излиза на балкона,да слиза пред къщата ,или пък
да влиза в какъвто и да било словесен конфликт с подсъдимата идва да
покаже,че такъв не е имало и частната тъжителка липсва в ситуацията.Ето
защо,посоченото от свид.Г. ,че последната е възприела частната
тъжителка,която се е „опитвала притеснена да изгони въпросната
госпожа“/подсъдимата/ не може да бъде възприето.Този факт,че частната
тъжителка е излизала на балкона не се съдържа дори и в показанията на
мъжа,с който съжителства- свид.В.М.,който твърди,че Н. К. му се е обадила
като споделила,че майка му е под балкона и вика,поради което я слушат
съседите.Само на посоченото основание ,показанията на свид.Г. следва да
бъдат игнорирани,още повече,че съмнение буди и мястото, на което се е
намирала и възможността именно от това място и разстояние да чуе и
възприеме казаното.
При този анализ,следва като доказан да бъде възприет единствено
посочения от свид.К. израз „к.“.Този свидетел макар и да твърди, че
подсъдимата е изричала и други обидни изрази ,такива не посочва,въпреки
настоятелността на страните по делото.Няколкократно повтаря,че
подсъдимата е изрекла поне три пъти думата „к.“.Ето защо, за доказан следва
да бъде възприет единствено и само този израз,поради което
първоинстанционната присъда следва да претърпи корекция в тази насока и
подсъдимата да бъда оправдана за останалите изрази ,посочени в
обвинението:“ ****, остави го на мира… ****“.
Подсъдимата не отрича ,че на посочената в обвинението дата-****г и в
посочения час,се е намирала на посоченото място- в град С., на ул. „М.“ № 7, в
района на пазара на град С..Както и въз основа на нейните обяснения се
установява,че частната тъжителка е била в дома си,тъй като подсъдимата
сочи,че К. се е прибирала,казала й посоченото по-горе на входа на стълбите и
тя се скрила ,като повече не е излизала.Последната единствено отрича да е
изричала изразите,посочени в обвинението,твърдейки,че друго е казала,а
именно:„Че си гърбава, гърбава, ама толкова време,осем месеца,така ли не
5

можа да си напълниш гърбицата, та да остане нещо и за нашите деца.“Така
посоченото от подсъдимата не се сочи от свид.К.,поради което правилно
районният съд е възприел тези обяснения на подсъдимата като нейна защитна
позиция.
При тези отклонения от анализа ,извършен от първоинстанционния
съд,окръжният съд също достигна до извода, направен от районния,че
поведението на подсъдимата М. осъществява от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1 от НК,но
въззивният съд достигна до различния от първата инстанция извод,че този
състав е осъществен само формално.А именно,на ****г., около 10:30-11:30
часа, в град С., на ул. „М.“ № 7, в района на пазара на град С., подсъдимата М.
публично, пред трети лица е казала на Н. Н. К. от град С., ЕГН **********
обидна дума-„к.“, с което е накърнила нейните чест и достойнство.Както
съдът отбеляза по-горе,прие за доказана единствено тази дума,поради което за
останалите, посочени в обвинението: :“ ****, остави го на мира… ****“
оправда подсъдимата. Употребеният от подсъдимата М. израз „к.“ е безспорно
обиден,тъй като смисълът на думата изразява поведението на лека,развратна
жена,достъпна за много мъже,поради което е унизителна за честта и
достойнството на частната тъжителка.Тази дума е изпълваща състава на
престъплението „обида“ не само, защото притежава унизително за личността
на частната тъжителка съдържание,но и защото обективно е изказана по
начин,способстващ да достигне до знанието на пострадалата-викайки под
балкона и знаейки,че частната тъжителка се намира в квартирата,тъй като
преди това е видяла същата на входа.Високият тон е използван от подсъдимата
именно заради желанието й този обиден израз да достигне до Н. К. и
безспорно същият е бил възприет от нея,след като в късния следобед се е
извинила на свид.К., заради сцената ,разиграна от подсъдимата и след като се
е обадила на свид.В.М.,за да му обясни за развиващата се неприятна ситуация
пред жилищната сграда.Налице е и квалифициращото обстоятелство по
чл.148,ал.1,т.1 от НК-обидата е нанесена публично-на улицата,която се намира
в близост до пазара ,в работен ден и активен часови диапазон-10.30-11.30ч и
безспорно пред свид.К.,който свидетелства за случилото се.
Въззивният съд обаче достигна до различен от първия съд извод като прие,че
осъщественото от подсъдимата Т. М. деяние макар и формално да
осъществява признаците на престъплението по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с
чл.146,ал.1 от НК,поради явно незначителната степен на неговата обществена
опасност не е престъпно,поради което на осн. чл.9,ал.2,пр.2 от НК и
чл.304,пр.последно от НПК я оправда по това обвинение.За да се произнесе
въззивният съд взе предвид следното:
Основният критерий за оценка относно приложението на чл.9,ал.2 НК е,че
обществената опасност на осъщественото деяние следва да е значително по-
ниска в сравнение с тази при обикновените случаи от същия вид.Степента на
обществена опасност следва да се определя с оглед на конкретните
6

обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка.
Що се касае за характеристиките на дееца-Т. М. е възрастна жена в пенсионна
възраст-на 77г,която до тази преклонна възраст никога не е била осъждана или
освобождавана от наказателна отговорност.Не се установява да е била
агресивен и скандален човек.От показанията на съпруга й-свид.Р.М. се
установява,че винаги са били задружно и разбиращо се семейство ,тя никога
не е повишавала тон,винаги му е помагала и заедно са построила къщата ,в
която живеят като дори са осигурили апартаменти и за внуците си.Проблемите
в това семейство всъщност са възникнали в момента,в който сина на
подсъдимата-свид.В.М. е заживял на съпружески начала с частната тъжителка
Н. К..Както подсъдимата,така и нейният съпруг са установили промяна в
поведението на сина си именно от този момент.Макар обществено и морално
неприемливо е децата да нямат уважение към родителите си/в казуса
свид.В.М. към своите родители/,то този факт в казуса следва да отстъпи
главното място на другия морално укорим и обществено неоправдан факт-
родител да не полага грижи за собствените си деца,при положение,че едното
от тях е малолетно,а другото е студент,а тези грижи да бъдат полагани от
бабата и дядото на тези деца.Очевидно,че основната причина за поведението
на подсъдимата към частната тъжителка се корени в дълбокото й схващане,че
синът /свид.В.М./ не издържа финансово децата си и не се интересува от тях
само,защото цялото му внимание и финансова издръжка е насочено към
частната тъжителка Н. К..Ситуацията пред сградата,в която живее частната
тъжителка се е случила не защото подсъдимата целенасочено е търсила да
открие и обиди пострадалата,а защото е търсила начин да срещне сина си,да
обясни проблемите с децата му,да сподели,че не издържа на финансовите
разходи ,тъй като цялата й пенсия отива за издръжката на големия внук,а
живеят с пенсията на съпруга й.Именно липсата на каквато и да било
съпричастност и възможност да привлече вниманието и на двамата-сина й
В.М. и частната тъжителка Н. К.,е довела до поведение на
подсъдимата,насочено към търсене на начини да ги открие и да разговаря с
тях,като очевидно положението отдавна е станало неконтролируемо след като
синът свидетелства срещу майка си в наказателно производство,инициирано
от приятелката му.
Безспорно е,че никой няма право да обижда другия и настоящата съдебна
инстанция не би приела ,че обществената опасност на деянието е явно
незначителна ,ако зад обидната квалификация на подсъдимата стоеше
единствено и само нейната неприязън към частната тъжителка.Но тази
неприязън е подплатена с лошото отношение на същата към децата на
свид.В.М. и с липсата на грижа към тези деца.
Посочените по-горе обстоятелства според въззивната инстанция следва да се
приемат като такива, които определят една явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието на подсъдимата,засегнало честта на
7

частната тъжителка в една незначителна степен-тук следва да бъде отчетен и
факта,че изречената от подсъдимата обидна квалификация е чута доказано
само от свид.К.,като дори последният е разбрал за нейната насоченост от
самата частна тъжителка,отишла при него да се извинява за неприятната
сцена,на която бил станал свидетел.Ето защо,въззивната инстанция прие, че
деянието на подсъдимата не е престъпно по своя характер.
Поради горните съображения въззивният съд намери, че постановената и
обжалвана присъда в наказателната й част следва да бъде отменена и
постановено оправдаването на подсъдимата М. на осн. чл.9,ал.2,пр.2 от
НК,във вр. с чл.304,пр.последно от НПК за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1 от НК.
Макар и непрестъпно,то това деяние осъществява състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД,поради което е основание за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата Т. М..Във връзка с предявения в
наказателното производство граждански иск за неимуществени вреди: В тази
част въззивната инстанция намира постановената присъда за частично
правилна и законосъобразна. Налице е фактическият състав на непозволено
увреждане – извършено е от подсъдимата деяние, това деяние е виновно и
противоправно, същото е засегнало честта и достойнството на частната
тъжителка К.,тъй като последната е позната в обществото ,поради работното й
място в ЦСМП при М., но то е станало достояние само на свид.К.,виковете на
подсъдимата са продължили само 4-5 мин.,в които обидният израз е повторен
поне три пъти, като не се установяват след тази дата негативни последици за
частната тъжителка.Отчитайки и обстоятелството,че въззивният съд оправда
подсъдимата за част от посочените като обидни изрази в обвинението, краткия
период от време, през който частната тъжителка е изпитвала срам и
притеснение от създадената ситуация и изречените думи, според въззивната
инстанция размерът на присъденото от първата инстанция обезщетението от
500лв. е несправедлив, като обезщетение в размер на 300 лв. в достатъчна
степен ще възмезди частната тъжителка К. за претърпените от същата
неимуществени вреди,в който смисъл присъдата следва да бъде изменена.
Дължимата от подсъдимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за неимуществени вреди съобразно закона е 50 лева,които
районният съд правилно е присъдил да бъдат заплатени по сметка на РС-С..
С оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК и оправдаването на подсъдимата Т.
М.,направените от тъжителката разноски в производството следва да останат
за нейна сметка, поради което въззивният съд отмени присъдата в частта, с
която районният съд я е осъдил да заплати на тъжителката Н. К. сумата от 800
лева,представляващи направени от последната разноски в производството.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
8

акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
По горните мотиви ОС- Благоевград постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
9

Номер на акта:	14
Дата:	23 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия:	Божана Манасиева

Дело:	20251200600346
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	17 март 2025 г.

Присъда по дело №346/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите