РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9631 по
описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът
К.И.Б. твърди, че е получавал високи сметки за начислена топлинна енергия.
Сезирал е с жалби ответника С.О., но С.О., която е собственик на „Т.С.“ ЕАД не е предприела никакви действия по тези
жалби, не му е отговорила. Сочи, че ответникът „Т.С.“
ЕАД се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу бившата
съпруга на ищеца Т.Б.по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на който ЧСИ М.М.е предприел
принудително изпълнение за събиране на сметките на „Т.С.“ ЕАД срещу
длъжника. Ищецът твърди, че той, а не бившата му съпруга, е ползвател на
топлинната енергия за периода и че не дължи сумите по изпълнителния лист към „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че ответника заедно с „Т.С.“ ЕАД са
оказали натиск върху съда, за да се снабдят с изпълнителен лист срещу Т.Б..
Твърди, че в резултат на изпълнителното производство той е търпял имуществени
вреди за месец юли 2015 година, за месец август 2015 година и за месец октомври
2015 година, през които месеци по изпълнителното производство от заплатата на Б.
са удържани суми от по 751,39 лева , които суми ищецът е възстановил на Т.Б.. Отделно от това ищецът твърди, че ответника с
бездействието си като собственик на топлопреносното дружество, с бездействието
на служителите на общината, които са оставили жалбите му без отговор, с действията си по снабдяване с изпълнителен
лист и предприемане на принудително събиране на сумите по него, му е причинил
неимуществени вреди, които ищецът оценява съответно на 16 000 000 лева по исковата
молба с вх.№ 94318/23.07.2015г., 18 000 000 лева по искова молба с вх.№ 103273/20.08.2015г. и 21
800 000 лева по искова молба с вх.№ 132376/30.10.2015г. Моли съда да осъди
ответника да му заплати претендираните суми за причинените му имуществени и
неимуществени вреди.
Ответникът
С.О. /СО/, чрез кмета Й.Ф.оспорва предявените искове. Намира исковете за
недопустими , като счита, че същите следва да бъдат насочени към „Т.С.“ ЕАД.
Излага съображения и за неоснователност на исковете. Намира, че е трето лице по
отношение на събиране на вземането на едно търговско дружество по принудителен
ред , поради нито от общината, нито от служителите й може да се търси
отговорност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
С
жалба до ответника от 25.01.2013г., получена и регистрирана при ответника под
вх.№ СО-94-К-62/29.01.2013г., ищецът посочва, че не плаща топлинна енергия от
1.11.2006г. след като получил сметка от 600лв. от Т.С. АД за употребена
топлинна енергия през м.11.2006г. с 14 отоплителни дни. Към жалбата си е
приложил фактура от 31.12.2012г. на Т.С.
ЕАД на стойност 729,12лв. като е посочил, че повишението е 245%, и че С.О.
/СО/ като принципал на Т.С. ЕАД носи отговорност „за нейните безобразия“. С писмо изх.№ 00-94-К-6211/13.02.2013г.,
копие до ищеца, зам.кметът на ответника е изпратил жалбата на К.Б. до
изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД. В текста е посочено, че се изпраща
жалбата, която е свързана с несъгласие с получени сметки за топлинна енергия,
като се отправя молба за отговор на поставените от Б. въпроси в 5 дневен срок,
с копие до СО. По делото не се спори, че ищеца Б. не е получил отговор на
жалбата нито от „Т.С. ЕАД, нито от СО.
По
гр.д.№ 32910/2014г. на СРС, І ГО, 49 с-в по реда на чл.410 от ГПК, в полза на „Т.С.“ЕАД
е издаден изпълнителен лист от 6.11.2014г. срещу Т.Б., бивша съпруга на ищеца, за
сумата 3114,83лв. доставена топлинна енергия за периода м.07.2012г. –
м.04.2013г. ведно със законната лихва от 17.06.2014г. , договорна лихва в
размер на 369,28лв. и 421,62лв. разноски по делото за заплащане на топлинна
енергия. Въз основа на изпълнителния лист „Т.С.“ ЕАД е образувала изпълнително
дело срещу Б. под № 1627/2014г. на ЧСИ М.М.. Съдебният изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на Б., като запорното съобщение е получено
от работодателя на Б. на 26.01.2015г. За периода февруари 2015г. – януари 2016г.
от запора на трудовото възнаграждение по изпълнителното дело са постъпвали суми
в размер на 400лв. месечно, като към февруари 2016г. цялата сума е събрана
принудително. Длъжникът Б. и настоящият ищец са депозирали множество жалби пред
ЧСИ М., пред Камарата на ЧСИ, в които се посочили, че Т.Б.не живее на адреса на
жилището, за което се твърди че е ползвала топлинна енергия, че няма неуредени
сметки с взискателя, че не е получавала покана за доброволно изпълнение на
адреса на който живее, че оспорва вземането на взискателя. Ищецът е завел
граждански дела срещу ЧСИ М. търсейки обезщетение за вреди от воденото
изпълнително производство. Отделно от това, ищецът е изпратил нова, втора жалба
до ответника. Същата не е представена от ищеца. Но е представено писмо на
зам.кмета на СО до изпълнителния директор на „Т.-С.“ ЕАД от 24.07.2013г., в което е посочено, че се
изпраща жалба на К.Б. с вх.№ ****316/20.06.2013г., във връзка със заведено
изпълнително дело от страна на „Т.С.“ ЕАД. В писмото се иска становище по
изложените в жалбата твърдения, за което да бъде уведомен Б., с копие до СО. По
делото не се спори, че ищеца Б. не е получил отговор на жалбата нито от „Т.С.
ЕАД, нито от СО.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Т.С. ЕАД като търговско дружество е собственост на С.О. от
2010г. /така справка в Търговския регистър/.
По
делото се установи, че ищецът е сезирал ответника с жалба за начислени високи
сметки за топлинна енергия. СО е препратила жалбата на собственото си топлопреносно
дружество с указание да се извърши проверка и да се отговори на жалбоподателя,
с копие и до СО, но отговор не е последвал, а СО не е реагирала на липсата на
проверка и отговор по повод на жалбата. Последвала е втора жалба от ищеца срещу
воденото от Т.С. ЕАД изпълнително дело срещу съпругата на ищеца за принудително
събиране на същата завишена според него сметка, като ответникът е действал по
тази жалба както при първата - препратил я е на Т.С. ЕАД с указания за
проверка, без реално да изиска такава.
Съдът
намира, че това бездействие на С.О. да изиска реална и ефективна проверка по
жалбите на ищеца е противоправно. Съгласно чл.140 от Конституцията на РБългария
общината има право на своя собственост, която използва в интерес на
териториалната общност. Органът на местно самоуправление в общината е Общинския
съвет. Той взема решение за създаване, преобразуване и прекратяване на
търговски дружества с общинско имущество и избира представителите на общината в
техните органи, съгласно чл.21 ал.1 т.9 от ЗМСМА. Взема решение и за
управлението на това имущество, съгласно т.8 на с.т. Търговското дружество Т.С.
ЕАД, наред с друго, извършва производство и пренасяне на топлоенергия на територията
на С.О. и е единственото топлоснабдително дружество на територията на Софийска
община за битови и корпоративни клиенти.
В този смисъл това дружество има монополно положение, тъй като
клиентите, които искат да получават топлинна енергия нямат алтернатива за друг
доставчик. Цените на топлинната енергия се определят от независим орган – КЕВР.
По силата на чл.154 от Закона за енергетиката Т.С. ЕАД може да се снабди със
заповед за изпълнение срещу неизправни длъжници за задължения, независимо от
техния размер, по реда на чл.410 от ГПК.
При
този улеснен за дружеството път за събиране на вземанията му и при създаденото
монополно положение за потребителите за дружеството, съществува задължението по
чл.2 ал.2 от ЗЕ Т.С. ЕАД да извършва производство и пренос на топлоенергия при
гарантиране интересите на потребителите. Интерес на потребителя е да може да се обърне към
орган, който да извърши проверка дали доставената топлоенергия по цена отговаря
на калкулираната за плащане, каквото искане е отправил ищеца. Още повече че
отчитането на консумираната енергия се извършва по начин, който е неразбираем
за масовия потребител. Кой и как ще извършва проверката по жалби на потребители
на топлинна енергия е в правомощията на С.О., като собственик на Т.С. ЕАД, да
реши, но такъв механизъм е следвало да бъде създаден за гарантиране интересите
на потребителите и на общността. Още повече че липсва независим орган в С.О. и
в държавата, който да може ефективно да проверява дейността на Т.С. ЕАД. Инспекторатът
на С.О. няма правомощия по отношение на ответника. През 2013г. Комисията за
защита на потребителите няма правомощия по Закона за енергетиката и не извършва
проверки на дейността на топлофикационните дружества /така и самите доклади на
комисията, публично достъпни на сайта й, а разпоредбата на чл.62 от ЗЗП е
приета през 2014г./. Едва през 2014г. с решение № 577 от 11.09.2014 г., Столичният
общински съвет създава институцията ”Обществени посредници (омбудсмани) на ”Т.С.”
ЕАД , с функции и задачи подробно посочени в Приложение № 1 към същото решение.
Първите обществени посредници започват дейност през август 2015г. Всъщност през
2013г. жалби на потребители на топлоенергия е разглеждал само Омбудсмана на
РБългария. Видно от публичния доклад на Омбудсмана на Републиката за 2013г. в
институцията пред 2013г. са били получени 526 жалби срещу топлофикационните
дружества /не е диференциран броя на жалбите за кои топлопреносни дружества са
подадени/ , през 2014г. – 289 жалби от които 169 жалби срещу Т.С. ЕАД, касаещи предимно завишени сметки за
топлоенергия. Други публични данни за жалби на потребители във връзка с
услугите, предоставени от Т.С. ЕАД съдът не намери. Посочените в доклада на Омбудсмана
брой жалби сочи, че ищецът не е бил единствен или сред минимален брой
потребители, които през 2013г. са изпратили жалби във връзка със завишени
сметки. Независимо от високия брой жалби на потребители през 2013г., независимо
от задължението си да използва собствеността си в интерес на местното общество
и да работи в интерес на своите граждани, С.О., като собственик на Т.С. ЕАД не
е въвела контролен механизъм върху
дейността на дружеството във връзка с жалби на потрубители. В конкретния случай
длъжностно лице на ответника /зам.-кмета/ е изпратил жалбата на ищеца до топлофикационното
дружество и не е изискал в определен срок резултатите от извършената по случая
проверка. А това е индиция за липсата на интерес дали дружеството работи в
интерес на общността, като в случая се касае за твърдение за завишени сметки. Стандартният
израз в писмата на ответника копие от отговора до ищеца да се изпрати с копие
до СО не означава контрол. Дори и да се приеме, че поради някаква причина
ответникът е пропуснал да изиска резултатите от проверката по първата жалба на
ищеца, то при постъпване на втората жалба реакцията е идентична. Разбира се
спорен е подхода на ответника едно търговско дружество като „Т.С.“ ЕАД само да
си извършва независима проверка на начислената цена на доставената услуга, но
дори и това ефективно не е изискано. Като не е извършил проверка по жалбата на
ищеца, респ. не е изискал ефективно самата „Т.С.“ ЕАД да извърши проверка по
тази жалба, ответникът, чрез съответните си длъжности лица, е нарушил
конституционното си задължение да управлява собствеността в интерес на
обществото, което живее на територията на С.О.. Допуснал е създаване на
монополно положение на топлофикационното дружество, чийто услуги потребителите могат
да атакуват единствено и само пред съда, където производството е свързано с
разходи и време. В случая е без значение дали жалбата е била основателна или
не, дали домакинството на ищеца е дължало фактурираната цена на топлоенергията.
Ответникът е дължал проверка по тази жалба, вкл. създаване на механизъм за
такава проверка.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, като юридическото лице отговаря не за своя вина – действие или бездействие, а за вината- действието или бездействието на свои служители, на които е възложена работа. В случая противоправно поведение е имал Столичния общински съвет, в чието правомощие съгласно чл.21 ал.8 от ЗМСМА е да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и да определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. В случая кметът на общината не може да носи отговорност за противоправно поведение. Правомощията на кмета са изрично посочени в чл.44 от ЗМСМАи между тях липсва задължение във връзка с управление на собствеността на общината. В специалните закони също липсва такова задължение. Чл.166 от ЗЗП / в редакция към 2013г./ възлага на кмета задължение да създаде в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което да осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел III и глава пета, раздели II и III; да консултира потребителите относно правата им по този закон; да предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки; и да сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите. Нито едно от тези правомощия не дава възможност на кмета на С.О. да осъществява контрол върху дейността на Т.С. ЕАД, освен ако самия Общински съвет не му възложи такива. В случая липсват доказателства за такова оправомощаване.
От
противоправното бездействие на ответника за ищеца са настъпили вреди – негативни
емоционални изживявания от очакванията му да получи отговор и решение на
проблема със завишената сметка и от воденото в последствие срещу съпругата му
принудително изпълнение за събиране на задълженията за неплатената топлинна
енергия – съобразно изпълнителния лист за периода м.07.2012г. – м.04.2013г.
съпругата на ищеца е дължала на ответника сумата от 3114,83лв. или по 311,48лв.
месечно, вкл. и в неотоплителен период /месеците юли-септември/, което сочи на
сметка над обичайното месечно потребление. Преки доказателства за тези
негативни емоции ищецът не ангажира, но съдът приема, че в случай като
настоящия всеки гражданин, който подаде жалба до компетентен орган, има
справедливо очакване за отговор. И в случай че не получи такъв, а по-късно дори
се започне принудително събиране на сумата, която жалбата касае, е нормално и
приемливо да се изпитат негативни емоционални изживявания. Налице е пряка и
непосредствена връзка между противоправното бездействие на ответника и
настъпилите за ищеца вреди. Независимо, че изпълнителният лист е издаден срещу съпругата
на ищеца, както и че срещу нея се води изпълнителното производство,
принудителното изпълнение е насочено срещу доход /работна заплата/, който е общ
за семейния бюджет. Това определя и правния интерес на ищеца в настоящото
произовдство.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдържанието на понятието "справедливост"
по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава. Съдът приема, че ищецът е изживял
значителни негативни емоции от бездействието на ответника – това е видно от многобройните искове, които той , вече след
завеждане на изпълнителното дело, е предявил срещу ответника, срещу кмета на С.О.,
срещу частния съдебен изпълнител, който е осъществил принудителното изпълнение
по събиране на сумата, срещу Т.С. ЕАД, срещу съда, издал изпълнителния лист,
срещу длъжностни лица от съда и т.н.
Ищецът твърди, че всеки месец, когато от сметката на Т.Б.са удържани
суми от ЧСИ за погасяване на задълженията й към Т.С. ЕАД, той е търпял негативни
емоции. По настоящото дело претенцията касае три месеца от 2015г.- юли, август
и октомври. По изпълнителното дело пред ЧСИ М. удръжки от заплатата на Т.Б.са
правени в продължение на 12 месеца, в размер на 400лв. на месец. На съда е служебно
известно, че ищецът има заведени и други дела срещу ответника /тъй като е
съдия-докладчик по тези дела/, касаещи други месеци от този едногодишен период.
Съдът намира, че следва да определи един общ размер обезщетение, което да
разпредели по месеците принудително изпълнение, за да може да определи какво
месечно обезщетение се следва на ищеца. Съдът намира, че за репариране на
търпените от ищеца негативни емоции следствие на бездействието на СО да
разгледа жалбата му от 25.01.2013г. за завишени сметки за топлинна енергия и от
20.06.2013г. във връзка със заведеното срещу него изпълнително дело , му се
следва сума в размер на 5000лв. Месечното обезщетението е в размер на 416,67лв.
За претендираните по това дело три месеца ответникът дължи на ищеца обезщетение
в размер на 1250лв.
Следва да се
отхвърли претенцията за настъпили неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника при снабдяване с изпълнителен лист срещу Т.Б.за това ,
че е оказал натиск на съда. Доказателства липсват в подкрепа на това твърдение.
Както и съда вече отбеляза, „Т.С.“ ЕАД се ползва с облекчен ред за снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на неплатени сметки
за топлоенергия по реда на чл.410 от ГПК. Това е законодателно решение, което
съдът е длъжен да изпълнява.
Исковете за
неимуществени вреди над уважения размер следва да се отхвърлят като
неоснователни. По делото липсват доказателства за причинно следствена връзка
между установените с решение на ТЕЛК заболявания на ищеца и изживените от него
негативни емоции от бездействието на ответника.
Претенциите
за имуществени вреди са неоснователни. За разлика от неимуществените вреди,
които се определят от съда по справедливост, то имуществените вреди подлежат на
доказване и по основание и по размер. По делото липсват доказателства, че
ищецът не дължи на Т.С. ЕАД сумите, които са удържани ежемесечно от трудовото
възнаграждение на Т.Б.по изп.дело № 1627/14г. на ЧСИ М.. Дали е била ползвана
топлинна енергия от домакинството на ищеца и Т.Б.за процесния период в жилището
на бул.“Драган Цанков“, на каква стойност е била, съдът не може да определи при
събраните доказателства, въпреки че на пръв поглед сметката изглежда завишена.
Дори и да не е ползвана топлинна енергия в жилището, то за отоплението на
общите части на сградата и за отоплението, отдадено от сградната инсталация, се
дължи заплащане /в този смисъл е и ТР №2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д.№
2/2016г. на ВКС, ОСГК/. Тези претенции са недоказани и следва да се отхвърлят.
Ищецът не
претендира разноски. Ответникът СО претендира юрисконсултско възнаграждение / в
отговора по искова молба по присъединено гр.д.№ 13899/15г./. Съдът намира, че
на СО се следват разноски в размер на 50лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на НЗПП, съгласно чл.78
ал.8 от ГПК. Ответникът е депозирал само кратък отговор на исковата
молба, като негов процесуален представител не се е явил в съдебно заседание
пред съда.
Воден от
горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. с адрес гр.София, ул.“*******да
заплати на К.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.49 от ЗЗД сумата
от 1250лв., представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди
през м. юли 2015г., м.август 2015г. и м. октомври 2015г. /или по 416,67лв.
месечно/ от противоправното бездействие на С.О. да извърши проверка или да
изиска да се извърши проверка на жалби на К.Б. с вх.№ № СО-94-К-62/29.01.2013г.
и СО-94-К-316/20.06.2013г. във връзка със завишени сметки за топлинна енергия и
водено изпълнително производство, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявените размери и за претендираното основание, че С.О. е оказвала натиск
върху съда за снабдяване с изпълнителен лист срещу Т.Б..
ОТХВЪРЛЯ
като недоказани претенциите на К.И.Б. *** заплащане на обезщетение в
размер на по 751,30лв. месечно за м. юли 2015г., м.август 2015г. и м. октомври
2015г., представляващо имуществени вреди от намаляване на имотното състояние на
ищеца.
ОСЪЖДА
К.И.Б., ЕГН **********
*** по делото в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: