Решение по дело №308/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                  № 296

                                                                                     гр.Г.О., 04.09.2020г.

 

 

                                            В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря  М.К. и в присъствието на прокурора  . . .. . . . , като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№308/2017г., по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

            

           Делбено производство - II фаза.

             С Решение№253/04.07.2017г. по гр.дело№308/2017г. ГОРС е: -отхвърлил предявения инцидентен установителен иск  от страна на Е.Б.Б. против Ж.П.И. за приемане за установено по отношение на Ж.П.И., че придобитият по време на брака  между Е.Б.Б. и Ж.П.И. недвижим имот, находящ се в  гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е изцяло собственост Е.Б.Б., като придобит с негови лични средства дадени по дарение; -отхвърлил предявения иск от страна на Е.Б.Б. за отмяна на нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС в частта, в която Ж.П.И., е вписана като собственик; -допуснато да се извърши съдебна делба между Ж.П.И. и  Е.Б.Б. на недвижим имот, находящ се в  гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС), като делбата е допусната при права: 1/2ид.части  за Е.Б.Б. и  1/2ид.части  за Ж.П.И.; -отхвърлил   предявения иск за съдебна делба от страна на Ж.П.И. против Е.Б.Б. по отношение на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв. С Решение№525/14.12.2017г. по в.гр.дело№776/2017г. ВТОС е: -отменил  решението на ГОРС в частта, с която искът за делба на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв. e отхвърлен, както и изцяло решението на ГОРС в частта за разноските; -допуснал делба на съсобствения между Ж.П.И. и Е.Б.Б. лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв., при равни квоти; -осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 800.00лв., представляваща направените разноски по в.гр.дело№776/2017г. на ВТОС; -потвърдил решението  на ГОРС в останалата обжалвана част. С Решение№13/28.02.2019г. по гр.дело№853/2018г. ВКС е отменил  въззивно решение№525/14.12.2017г. по в.гр.дело№776/2017г. на ВТОС в частта, с която е потвърдено решението на ГОРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.Б.Б. против Ж.П.И. иск с правна квалификация чл.23 ал.3 от СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент №4 със застроена площ 109,01 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение№5 и таванско помещение №1, като и на гараж №17 със застроена площ 16.99 кв.м., находящи се в построената от ЖСК “К....” четириетажна жилищна сграда в УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Горна О., ведно с 15.073% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е допусната делбата на имотите между Ж.П.И. и Е.Б.Б. при квоти по 1/2ид.част за всеки съделител, както и в частта за разноските и е върнал делото на ВТОС  за ново разглеждане от друг състав. С Решение№190/10.04.2019г. по в.гр.дело№194/2019г. ВТОС е потвърдил решението на ГОРС в частта, с която е отхвърлен предявен от Е.Б.Б., против Ж.П. инцидентен установителен иск, за приемане за установено по отношение на Ж.П.И., че придобитият по време на брака между Е.Б.Б. и Ж.П.И. недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот - УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томХI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е изцяло собственост Е.Б.Б., като придобит с негови лични средства дадени по дарение и в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Ж.П.И. и Е.Б.Б. на същия недвижим имот при равни права за съделителите Е.Б.Б. и Ж.П.И.. Със същото решение ВТОС е осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 1600.00лв., представляваща направените разноски по в.гр.дело№194/2019г. на ВТОС и по гр.дело№853/2018г. на ВКС. С Определение№129/06.04.2020г. по гр.дело№61/2020г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение№190/10.04.2019г. по в.гр.дело№194/2019г. на ВТОС, като е осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 800.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№61/2020г. на ВКС.

            Съделителката Ж.П.И.(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК)  е предявила претенция по сметки против Е.Б.Б. на основание чл.346  от ГПК ввр. чл.31 ал.2 от ЗС: –заплащане на обезщетение за ползването на процесния апартамент да периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. в размер на 6825.00лв.(по 175.00лв. на месец); –заплащане на обезщетение за ползването на процесния лек автомобил„Тойота Авенсис 2.0 ТД” за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. в размер на 975.00лв.(по 25.00лв. на месец). На основание чл.32 ал.2 от ЗС  Ж.П.И. поканила Е.Б.Б. с покана от 14.02.2017г. да и заплати месечно обезщетение в размер на 200.00лв., считано от получаването на поканата, за лишаването от ползването на 1/2 ид.част от съсобствените  недвижим имот  и МПС. Претендират се направените по делото разноски във връзка със сметните претенции.

            Съделителят Е.Б.Б.(чрез адв.Н.П. от ВТАК), прави искане по чл.349 ал.1 от ГПК, като имотът, предмет на делбата, представляващ апартамент и гараж да бъде възложен в негов дял. Заявява, че няма друго жилище, каквото има ищцата и желае да уравни нейният дял. Не желае възлагане на лекия автомобил. Двамата съделители не ползват лекия автомобил, като същият се ползва от сина им Д. Ем.Б.. Оспорва претенциите на Ж. П.И. по сметки, на основание чл.346 от ГПК. По никакъв начин Ж. П.И. не е била лишена от възможността да ползва съсобственото си имущество. Тя напуснала доброволно, без ничия принуда семейното жилище и принадлежностите му през ме.юли.2016г., като не е оставила, а е задържала ключовете на жилището и гаража в себе си. Неоснователно било искането и по отношение на лек автомобил „Тойота Авенсис”, тъй като автомобилът не е в държане на Б.. Нейният интерес бил комерсиален. Имала  достъп до имота, но дори не била влязла в него от напускането до момента, включително по време на огледа с вещото лице. Възразява срещу претендираните разноски от  Ж. П.И..

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира за необходимо да изложи следното:

            С Решение№253/04.07.2017г. по гр.дело№308/2017г. ГОРС е: -отхвърлил предявения инцидентен установителен иск  от страна на Е.Б.Б. против Ж.П.И. за приемане за установено по отношение на Ж.П.И., че придобитият по време на брака  между Е.Б.Б. и Ж.П.И. недвижим имот, находящ се в  гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е изцяло собственост Е.Б.Б., като придобит с негови лични средства дадени по дарение; -отхвърлил предявения иск от страна на Е.Б.Б. за отмяна на нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС в частта, в която Ж.П.И., е вписана като собственик; -допуснато да се извърши съдебна делба между Ж.П.И. и  Е.Б.Б. на недвижим имот, находящ се в  гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томXI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС), като делбата е допусната при права: 1/2ид.части  за Е.Б.Б. и  1/2ид.части  за Ж.П.И.; -отхвърлил   предявения иск за съдебна делба от страна на Ж.П.И. против Е.Б.Б. по отношение на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв. С Решение№525/14.12.2017г. по в.гр.дело№776/2017г. ВТОС е: -отменил  решението на ГОРС в частта, с която искът за делба на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв. e отхвърлен, както и изцяло решението на ГОРС в частта за разноските; -допуснал делба на съсобствения между Ж.П.И. и Е.Б.Б. лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв., при равни квоти; -осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 800.00лв., представляваща направените разноски по в.гр.дело№776/2017г. на ВТОС; -потвърдил решението  на ГОРС в останалата обжалвана част. С Решение№13/28.02.2019г. по гр.дело№853/2018г. ВКС е отменил  въззивно решение№525/14.12.2017г. по в.гр.дело№776/2017г. на ВТОС в частта, с която е потвърдено решението на ГОРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.Б.Б. против Ж.П.И. иск с правна квалификация чл.23 ал.3 от СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент №4 със застроена площ 109,01 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение№5 и таванско помещение №1, като и на гараж №17 със застроена площ 16.99 кв.м., находящи се в построената от ЖСК “К....” четириетажна жилищна сграда в УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Горна О., ведно с 15.073% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е допусната делбата на имотите между Ж.П.И. и Е.Б.Б. при квоти по 1/2ид.част за всеки съделител, както и в частта за разноските и е върнал делото на ВТОС  за ново разглеждане от друг състав. С Решение№190/10.04.2019г. по в.гр.дело№194/2019г. ВТОС е потвърдил решението на ГОРС в частта, с която е отхвърлен предявен от Е.Б.Б., против Ж.П. инцидентен установителен иск, за приемане за установено по отношение на Ж.П.И., че придобитият по време на брака между Е.Б.Б. и Ж.П.И. недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот - УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№... томХI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е изцяло собственост Е.Б.Б., като придобит с негови лични средства дадени по дарение и в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Ж.П.И. и Е.Б.Б. на същия недвижим имот при равни права за съделителите Е.Б.Б. и Ж.П.И.. Със същото решение ВТОС е осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 1600.00лв., представляваща направените разноски по в.гр.дело№194/2019г. на ВТОС и по гр.дело№853/2018г. на ВКС. С Определение№129/06.04.2020г. по гр.дело№61/2020г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение№190/10.04.2019г. по в.гр.дело№194/2019г. на ВТОС, като е осъдил Е.Б.Б. да заплати на Ж.П.И. сумата 800.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№61/2020г. на ВКС.

            От заключението на изслушаната по делото съдебна техническо-оценъчна експертиза се установи, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Според вещото лице пазарната стойност на процесния недвижим имот, находиш се в гр.Г.О.ул.....,  представляващ апартамент№4 с  прилежаща изба№5, таванско помещение№1 и гараж№17, заедно с 15,073% идеални части от общите части и правото на строеж, към момента на извършване на експертизата е 70500.00лв. При изготвяне на оценката са били  използвани методите: „метод на „вещната стойност” и „сравнителен метод/пазарен/”.  Според вещото лице седния месечен пазарен наем на сходни апартаменти в гр.Г.О.по местоположение, квадратура е 250.00лв. и за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. е 9750.00лв. В допълнителното заключение на вещото лице са установени идентификаторите на процесните апартамент и гараж, съответно: апартамент№4 има идентификатор - СОС 16359.514.****.1.4, гр.Г.О.ул.”***”№2 ет.I, съгласно КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.  за одобрение на КККР на Изп.директор на АГКК; гараж№17 в сграда, ниво 1 и има идентификатор СОС 16359.514.****.1.15, гр.Г.О.ул.”***”№2 ет.I, съгласно КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.  за одобрение на КККР на Изп.директор на АГКК.

            Според заключението на изслушаната по делото втора съдебна техническо-оценъчна експертиза пазарната стойност на лекия автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, към момента на изготвяне на експертизата(20.07.2020г.) е 3600.00лв. След извършените анализи и изчисления вещото лице е  определило справедлив месечен наем за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г.  за автомобил ’’Тойота Авен­сис 2.0 ТД” с ДК№*****  -  115.00лв. Съдът приема заключенията на вещите лица като компетентни и обосновани. Същите не са оспорени от страните по делото.

            По делото  е депозирана покана от 14.02.2017г.(ведно с исковата молба) от страна на Ж.П.И. до  Е.Б.Б., с която го е поканила  да и заплати месечно обезщетение в размер на 200.00лв., считано от получаването на поканата, за лишаването от ползването на 1/2ид.част от съсобствените  недвижим имот  и МПС.

            От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Петя С.И. твърди, че познава страните. Била дала на съделтелката Ж.И. един чифт ски, но  и до момента  не и гила върнала, като ските останали в жилището  на ул.”***”№2. Ж.И. и споделила, че няма комуникация с  Е.Б. и не можела да и съдейства. Св.И.В.И.познава съделителката Ж.И.(от около пет години), като бил съсед на нейните родители. През 2015г./2016г. му показала жилището на ул.”***”№2, където живяла преди време. Свидетелят правил ремонт на жилището на родителите и, като през това време Ж.И.(и след това) е живяла в жилището на родителите си. Св.М.А.А.твърди, че е запознат развода на двамата съделители, като Ж.И. си тръгнала по собствено желание. В семейното жилище останали Е.Б. и сина им Д. Б..  Д. Б.  и приятелката му сключили миналата година гр.брак(преди това 6-7 години били заедно). Имало период преди развода, в който Е.Б., Ж.И. със сина си Д. и неговата приятелка са живели заедно. Свидетелят не знаел Ж.И. да желае да живее в жилището.  За лекия автомобил „Тойота Авенсис” с първоначална регистрация 2003г. свидетелят твърди, че първоначално се използвал от цялото семейство(в т.ч. и от Ж.И.),  като Е.Б. си закупил друга кола а след м.март.2017г. до настоящия момент, лекият автомобил „Тойота Авенсис” се ползвал от Д. Б., а баща му Е.Б. карал друг автомобил. Св.Д. Б.(син на страните) заявява, че  майка му Ж.И. си тръгнала от семейното жилище по собствено желание. С приятелката си заживели в жилището в гр.Г.О.на ул.”***”№2 от 2016г.(тогава Е.Б. и  Ж.И. живеели заедно). От м.април.2020г. Д. Б.  и приятелката му(вече негова съпруга)  се изнесли от жилището. Ж.И. не е заявявала, че има желание да ползва жилището. Лекият автомобил ”Тойота Авенсис” се ползвал от св.Д. Б. от 2011г.(майката  Ж.И. също ползвала по-рядко колата, а от 2018г. не я е ползвала), като документите и ключовете били в него. Заявява, че когато Ж.И. излязла от жилището, баща му  Е.Б. не е сменял ключовете на апартамента, както и на гаража. Всеки  от Е.Б. и Ж.И.  имал ключ за апартамента и за гаража. Показанията  и на двете групи  свидетели(всяка доведена от съответната страна)  са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на страните-съделители и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК),  у съдът констатира относимост на същите към предмета на делото.

            С Определение от 26.08.2020г. по гр.дело№308/2017г. съдът е одобрил спогодба между страните, според която: -  в дял на Е.Б.Б. се дава и същият става изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 с идентификатор СОС 16359.514.****.1.4, съгласно КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.  за одобрение на КККР на Изп.директор на АГКК,  на втори жилищен етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№****, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.** по ПУП на гр.Г.О.от 1988г., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение №5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 с идентификатор СОС 16359.514.****.1.15 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.  за одобрение на КККР на Изп.директор на АГКК със застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж (описан в нот.акт №... том XI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС); -за уравнение на дела, Е.Б.Б. се задължава да заплати на Ж.П.И. сумата 35 000.00лв. в срок до 30.09.2020г. по банкова сметка *** Ж.П.И.; -в дял на Е.Б.Б. се дава и същият става изключителен собственик на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв.; - Ж.П.И. и Е.Б.Б. се съгласяват, че Е.Б.Б. не дължи сума – уравнение на дела си на Ж.П.И. по отношение на лекия автомобил. Одобрената от съда спогодба има последиците на влязло в законна сила решение.

            Заявени са претенции по сметки на основание чл.346  от ГПК ввр. чл.31 ал.2 от ЗС: –заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. в размер на 6825.00лв.(по 175.00лв. на месец); –заплащане на обезщетение за ползването на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№***** за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. в размер на 975.00лв.(по 25.00лв. на месец).

            Съгласно чл.31 ал.1 oт ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А според нормата на чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Установеното от закона правило съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение, в рамките на притежавания обем права в съсобствеността.

            Предявеният иск е с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС. За основателността на исковата претенция е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: 1.наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния период, за който се претендира обезщетение; 2.ползване/служене/ с общата вещ лично или, чрез другиго(Тълкувателно решение№7/2012г. по тълк.дело№7/2012г. на ОСГК на ВКС) член на семейството, съобразно предназначението на веща за задоволяване на лични или на семейството потребности от единият от съсобствениците или имайки достъп до веща да е допуснал на безвъзмездно основание  трето за собствеността лице;  3.другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване; 4.размер на обезщетението. Под „лишаване от ползване” не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде допуснат да ползва имота/веща и му е отказано или е бил отстранен. Това обстоятелства следва да се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил правото си да ползва общата вещ, респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които притежава.

            Ж.П.И. поканила Е.Б.Б. с покана от 14.02.2017г., на основание чл.31 ал.2 от ЗС, да и заплати месечно обезщетение в размер на 200.00лв., считано от получаването на поканата, за лишаването от ползването на 1/2 ид.част от съсобствените  недвижим имот  и МПС. Поканата е изпратена чрез предявената искова молба от 16.02.2017г. във връзка с образуваното делбено производство – гр.дело№308/2017г. на ГОРС.

            Съгласно чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От разпоредбата се установява, че съсобственикът, в конкретния случай Ж.П.И., може да претендира обезщетение от деня на получаването на писменото поискване от съсобственика Е.Б.Б. ползващ имота/движимата вещ, а не за периода, който предхожда писменото поискване. В този смисъл е и практиката на ВКС, че такова обезщетение може да се претендира, само и единствено, ако е изпратено писмено поискване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС и то от деня на получаването му от ползващият имота съсобственик, а не за минал период. В поканата от 14.02.2017г. Ж.П.И. претендира от Е.Б.Б. да и заплати обезщетение за това, че е  била лишена от правото да ползва съсобствения им имот и лекия автомобил, съобразно нейната 1/2ид.част, като не и е осигурил достъп до имота и автомобила. Изрично е посочен периодът, за който се претендира това обезщетение: 01.03.2017г.-01.06.2020г., в който е инкорпорирано това искане, като то ще породи правните си последици от момента, в който е стигнал до другия съсобственик.

-по отношение на заплащане на обезщетение за ползването на процесния недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О.ул..... за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г.

            В разглеждания случай не се спори между страните и се установява безспорно по делото, че за исковия период е налице съсобственост между страните по отношение на процесния имот. Налице са и третата и четвъртата  предпоставки- другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване, както и е посочен  конкретен размер на  претендираното обезщетение.

            По отношение на втората материалноправна предпоставка лично ползване на вещта от единия съсобственик, като този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение, съдът намира следното.

            Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение№7/2012г. по тълк.дело№7/2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2  от ЗС представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

            Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период жилището се е ползвало само от съделителя Б., а Ж. П.И. не е обитавал, респ. не е ползвала имота. Анализирайки гласните доказателства, се установява, по безспорен и категоричен начин, горното, че именно Е. Б.Б. е ползвал процесния имот през исковия период. Това се потвърждава от показанията на св.Петя С.И., св.М.А.А., св.Д. Ем.Б.. Показанията на свидетелите са последователни, конкретни и са изложени безпристрастно. Св.Петя С.И.  заявява, че „Ж. П.И. и споделила, че няма комуникация с  Е. Б.Б. и не можела да и съдейства да си върне чифт ски. Св.И.В.И.твърди, че Ж.И. е живяла известно време в жилището на родителите си, като „през 2015г./2016г. му показала жилището на ул.”***”№2, където живяла преди време”. Св.М.А.А.твърди, че Ж. П.И. си тръгнала по собствено желание, а в семейното жилище останали Е. Б.Б. и сина им Д. Ем.Б.. „Имало период преди развода, в който Е.Б., Ж. П.И. със сина им Д. и неговата приятелка са живели заедно”. Св.Д. Ем.Б.(син на страните) заявява, че  майка му Ж.И. си тръгнала от семейното жилище по собствено желание. С приятелката си заживели в жилището в гр.Г.О.на ул.”***”№2 от 2016г.(тогава Е. Б.Б. и  Ж. П.И. живеели заедно). От м.април.2020г. Д. Ем.Б.  и приятелката му(вече негова съпруга)  се изнесли от жилището. Св.Д. Ем.Б. заявява, че когато Ж.И. излязла от жилището, баща му  Е.Б. не е сменял ключовете на апартамента, както и на гаража. Всеки  от Е.Б. и Ж. П.И.  имал ключ за апартамента и за гаража.

            Спорният по делото въпрос е дали съсобственикът Е. Б.Б. е възпрепятствал  съсобственичката Ж. П.И. да ползва общия имот, съобразносвоите права. Ж. П.И. не е била лишена от достъп и съответно не препятствано ползване на имота от нейна страна, тъй като също като Е. Б.Б. е имала ключове от имота и няма данни да не  е допускана в имота, да се е пречело от страна на Е. Б.Б. на Ж. П.И.  да ползва имота. Няма данни ключовете и бравите на имота да са били сменяни от никого, напротив Св.Д. Ем.Б. твърди, че баща му  Е.Б. не е сменял ключовете на апартамента, както и на гаража  и Ж. П.И. е имала ключ от имота, съответен безпрепятствен достъп. Това не е било пречка ищцата да ползва имота, ако е пожелала.   Впрочем с поканата до Е. Б.Б., Ж. П.И. не е искала да ползва имота според правата си, а само да й се плаща обезщетение.

            По иска по чл.31 ал.2 от ЗС е без значение придобиването на държането(фактическата власт) или на владението върху вещта и дали то е противоправно, тъй като основанието за възникването на тази отговорност не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик(Решение№416/20.01.2015г.  по гр.дело№2198/2014г. - IVг.о. ВКС). Ако общата вещ не е обременена от вещно право на ползване(или обитаване), всеки съсобственик може да ползва вещта наред с другите съсобственици според участието им в съсобствеността, но ако вещта е обременена(изцяло или частично) от вещно право на ползване(или обитаване), титулярят на ограниченото вещно право може да ползва вещта, според обема на притежаваното от него ограничено вещно право, наред с другите титуляри на такива права и съсобствениците, доколкото тяхното право на собственост не е ограничено. Това определя и размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването - част от наема на общата вещ, съответна на правото на препятствания съсобственик и/или титуляр на ограничено вещно право на ползване(или обитаване). Установените по делото факти сочат на извод за нежелание за лично ползване, защото макар да живее в съсобствения апартамент, Е. Б.Б. не е отнел на Ж. П.И. възможността и тя да го ползва, доколкото и преди  и след раздялата им тя също е имала ключ за апартамента, като ищцата се установила в друго жилище. Ползването на Ж. П.И. на съсобствения делбен имот не било препятствано от Е. Б.Б.. Следователно претенциите на  обезщетяване за лишаване от ползване на недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., са неоснователни и  следва да бъдат изцяло отхвърлени. 

-по отношение на заплащане на обезщетение за ползването на процесния апартамент лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№***** за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г.

            В разглеждания случай не се спори между страните и се установява безспорно по делото, че за исковия период е налице съсобственост между страните по отношение на лекия автомобил. Налице са и третата и четвъртата  предпоставки - другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване, както и е посочен  конкретен размер на  претендираното обезщетение.

            По отношение на втората материалноправна предпоставка лично ползване на вещта от единия съсобственик, като този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение, съдът намира следното.

            Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период лекият автомобил се е ползвал само от Д. Ем.Б.(син на страните). Това се потвърждава от показанията на св.М.А.А., св.Д. Ем.Б.. Св.М.А.А.твърди, че лекия автомобил „Тойота Авенсис” с първоначална регистрация 2003г. първоначално се използвал от цялото семейство(в т.ч. и от Ж. П.И.),  като Е. Б.Б. си закупил друга кола, а след м.март.2017г. до настоящия момент, лекият автомобил „Тойота Авенсис” се ползвал от Д. Ем.Б.(син на съделителите), като Е. Б.Б. карал друг автомобил. Св.Д. Ем.Б.(син на страните) заявява, че „ползвал лекия автомобил от 2011г.(майка му  Ж. П.И. също ползвала по-рядко колата, а от 2018г. не я е ползвала)”, като документите и ключовете били в него.

            За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени действия, чрез действия осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират(Тълкувателно решение№7/02.11.2012г. по тълк.дело№7/2012г. на ОСГК на ВКС). Пак според цитираното тълк.решение обезщетение по  чл.31 ал.2 от ЗС се дължи,  както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта. Съвкупната преценка на ангажираните гласни доказателства не установява по категоричен начин, че Е. Б.Б. да е ограничил достъпа на Ж. П.И. до лекия автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” през периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. Установеното по делото, че Д. Ем.Б. е син на  Е. Б.Б. и Ж. П.И. и е ползвал лекия автомобил, не е достатъчно, за да се приеме, че съсобствениците ползват лично общите вещи, след като не е установено те пряко и неспосредствено да са си служили с общата вещ, съобразно предназначението и, за задоволяване на свои/лични или на семейството си/потребности, нито че те или член на тяхното семейство, макар и да не си служат пряко и неспосредствено с вещта, имайки достъп до вещта, не допускат другите съсобственици да си служат с нея, държейки ключа, нито че ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. С оглед изложеното, не може да се приеме, че автомобилът „Тойота Авенсис 2.0 ТД” през периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г. е ползван от Е. Б.Б. лично или чрез трето, поради което съдът приема, нито че същият е лишил Ж. П.И.. от ползването му. Предвид изложеното, предявената претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да бъде отхвърлена.

            При предявяване на исканията по чл.346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага върху осъдените лица с решението на съда, като държавна такса се дължи съобразно уважената част, съгласно чл.10 от Тарифата за ДТССГПК. По аргумент от противното при отхвърляне  на исканията по чл.346 от ГПК държавна такса не се възлага върху предявилия отхвърлената претенция съделител.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, съдът

                                                          Р    Е     Ш     И:

 

           ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от страна на Ж.П.И. с ЕГН**********, с  адрес: *** против Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, за сумата 6825.00лв.(по 175.00лв. на месец), представляваща обезщетение за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г., през който Ж.П.И. е била лишена от ползването на недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О.ул......

           ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от страна на Ж.П.И. с ЕГН**********, с  адрес: *** против Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, за сумата 975.00лв.(по 25.00лв. на месец), представляваща обезщетение за периода: 01.03.2017г.-01.06.2020г., през който Ж.П.И. е била лишена от ползването на лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№*****.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                            Районен съдия: