Р
Е Ш Е
Н И Е
№157
гр. Хасково, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
и прокурора Елеонора И.
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 145 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Х. -
гражданин на И., срещу Решение № УПХ-6/27.01.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административно-производствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Същото било постановено в нарушение на чл. 8 и чл.
9 от ЗУБ. Изложените от решаващия орган съображения били незаконосъобразни, тъй
като същият игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си
на произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. В
обжалваното решение били изложени формални съображения, което не можело да се
възприеме като надлежно мотивИ.е на обжалвания административен акт. В нарушение
на закона административният орган не преценил фактите и обстоятелствата,
касаещи бежанската история на жалбоподателя. Заявява се, че по отношение на
него били налице основания за прилагане както на чл. 8 от ЗУБ, така и на чл. 9,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Твърди се, че от страна на административния орган не
била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в И., от която
да се направи извод за това, че в страната са гарантИ.и основните човешки права
и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на гражданите си.
Твърди се също, че постановеното решение не било съобразено с методологията на Европейската
служба за подпомагане в областта на убежището, която изисквала цялостен подход
при преценката на основанията за предоставянето на статут, което било свързано
най-вече със събИ.е на доказателства от повече от един източник и анализИ.ето
им в качествено и количествено отношение. Следвало да бъде събрана информация от общодостъпни източници и
най-вече информация за страните по произход, публикувана на поддържаната от
Европейската служба за подпомагане в областта на убежището интернет-страница www.ecoi.net, което не било сторено. В
жалбата се излагат и съображения за необходимост от мотивИ.о произнасяне на
органа относно ситуацията в страната на произход, което било от съществено
значение за спазване на принципа за забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която били застрашени неговите свобода и живот. С
оглед на така изложеното, се моли атакуваното решение да бъде отменено, ведно
със законните последици от това.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, подадена чрез Дирекция „Миграция“ СДВНЧ
Любимец с вх.№ 105450-24/08.01.2020г. и подадена чрез РПЦ – Харманли с вх.№ 46/14.01.2020г.,
заведени в ДАБ под рег.№ УП-15437/14.01.2020г., жалбоподателят е поискал
международна закрила от Република България.
Попълнен бил Регистрационен лист
към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.Х. от И., роден на ***г.
в И., гр.М., с постоянен адрес в гр.Т., И., религия – м., шиит, етническа
принадлежност – п., професия – к. специалист, с полувисше образование, н., без
документи за самоличност. Впоследствие жалбоподателят представя Лична карта,
издадена от Министерство на вътрешните работи на Ислямска република И.
Национален персонален № 0921******, в което фигурира с име: М., фамилия: Х. Т.,
дата на раждане: ***г. име на бащата: А..
С Писмо рег. № УП-15437/14.01.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се е представил като М. Х. от И..
С кандидата било проведено интервю
по Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол
рег.№ УП-15437/17.01.2020г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че
напуснал И. нелегално на 24.11.2019г. през сухопътна граница на Турция, като
останал в страната един месец. Напускайки Турция, бил задържан в България на
граничния пункт, след като представил фалшив френски паспорт. Целта му била да
стигне до Англия. Посочва, че не е арестуван и не е осъждан в И., че е нямал
проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната религия.
Заявява, че не е имал проблеми с официалната власт в И., че не е членувал в
политическа партия или организация и не е участвал в религиозни организации.
Като причина за напускане на И. изтъква, че на 16.11.2019г. участвал в уличен
протест. По време на същия снимал с мобилния си телефон, при което телефонът му
бил взет от полицай. Чрез този телефон разбрали името и адреса му. След
протеста баща му го изпратил при негови приятели на друг адрес в Т.. Няколко
дни след това полицаи отишли в дома на жалбоподателя и казали на баща му, че
трябва да се яви в полицейското управление. Баща му обаче му казал да не ходи и
го изпратил в Турция – това била и причината да напусне И.. Посочва, че нямало
отправени лично към него заплахи. На въпроса за оказано му насилие, отговаря,
че полицаите го ритнали два – три пъти, преди да избяга. На въпроса защо подава
молба за закрила в Република България, посочва, че нямал избор, тъй като бил
заловен тук.
На 24.01.2020г. жалбоподателят
подава до директора на РПЦ – Харманли молба, към която прилага копия от
електронна призовка, присъда и лична карта.
На 27.01.2020г. с жалбоподателя е
проведено второ интервю, отразено в Протокол № УПХ-15437/27.01.2020г., на което
по повод зададени му въпроси по отношение на представените документи,
жалбоподателят заявява, че се сдобил с тях, след като семейството му ги снимало
и изпратило. Разполагал с призовката, още докато бил в И., а останалите
документи му били изпратени, докато бил в Турция. Тогава ги изтъркал от телефона
си, но преди шест дни баща му отново му ги изпратил и съответно той ги
представя. Не казал за съществуването им при първото интервю, тъй като не бил
питан дали има такива документи. На въпроса защо при предходното интервю е
заявил, че няма проблеми с властите в И., посочва, че не е имал такива проблеми
преди издаването на присъдата за участието му в протеста. На въпроси за
фалшивия френски паспорт заявява, че платил за него 20 000 евро и се
сдобил с него в Турция. Искал да отиде в Англия, защото знаел английски език.
Посочва, че целта му била да отиде някъде, където има бъдеще.
С Решение № УПХ-6/27.01.2020г. на Интервюиращ
орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Евгени Чипилски, е
отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х. на основание
чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена
преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с
държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна
неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 30.01.2020г., а жалбата е подадена същия ден (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозИ.а в преклузивния срок по
чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимИ.а страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Евгени Чипилски, младши
експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със
Заповед № РД05-422/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Решението
е обективИ.о в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за
постановяването му.
Оспореното
решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда
на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се
образува с регистрИ.ето на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. В случая чужденецът е регистрИ. на 14.01.2020г., а оспореният акт е
издаден на 27.01.2020г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за
произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли, с чужденеца са проведени две интервюта,
отразени в нарочни протоколи, прочетени на интервюИ.ия в присъствието на
преводач на разбираем за него език.
Не се установява
и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а
в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 9 изр. 2 от ЗУБ такова
становище не се изисква.
Независимо
от горното, съдът счита, че оспореното решение е издадено при съществено
нарушение на административно-производствените правила, довело и до
несъответствие с материалния закон. Според настоящия състав, неправилно
интервюиращият орган е приложил в случая ускорената процедура в производството
по общия ред.
За да
отхвърли молбата на чужденеца за закрила, интервюиращият орган е приел, че
същата е явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне
на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са
налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и
чужденецът: т. 1 - се позовава на основания извън предмета на този закон и т. 2
– не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
Според
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от ЗУБ в срок от
десет работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да
приложи ускорената процедура в производство по общия ред, като вземе решение за
отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Тоест органът, след като изслуша
бежанската история на конкретния молител за убежище, има правната възможност да
издаде решение по чл. 70, ал. 1, като неговата преценка за това подлежи на
съдебен контрол. За да е правилно такова решение, следва освен да не се установяват
предпоставките на чл. 8, ал. 1 и ал. 9, чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ и да
е налице едно или повече от алтернативно предвидените обстоятелства в чл. 13,
ал. 1, т. 1 - 14 от същия закон.
Конкретното
решение е издадено в хипотезата на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, но съдът го намира за
неправилно и не споделя становището, че в случая чужденецът се е позовал на
основания извън предмета на закона и не е посочил никакви причини за
основателни опасения от преследване, които основания са цитИ.и от административния
орган в издаденото решение.
В
настоящия случай, видно от протоколите от проведените с оспорващия интервюта,
заявената от чужденеца причина за напускане на страната му по произход – И., е
обоснована с конкретни опасения от преследване. Интервюиращият орган е приел,
че бежанската история е недостоверна, позовавайки се на констатИ.и редица
противоречия в същата и липса на достоверност. Съдът обаче счита, че тези
противоречия, макар и факт, не опровергават обстоятелствата, които са от
съществено значение за преценката дали молбата за закрила попада в обхвата на
ЗУБ. Освен това някои от тях не са в такава степен противоречиви, че да
обосноват недостоверност на бежанската история, като се имат предвид обстоятелствата,
свързани със събитията, в резултат на които чуждият гражданин е бил издирван и
впоследствие осъден.
По делото е представена “Призовка
и съобщение“ от 20.11.2019г. издадена от Областна прокуратура на гр.Т., с
получател М.Х. Т.. Видно от превода на този документ, посоченото лице следва да
се яви на 09.12.2019г. в съда за даване на обяснения във връзка с повдигнато по
повод оплакване на разузнаването на гр.Т. обвинение в нарушаване на обществения
ред и обида на високопоставени държавни лица.
Представена е и Присъда №
980827978327869, издадена на дата 21.12.2019г. от отдел 1167 на Наказателен съд
– гр.Куц Т., видно от която обвиняемият М.Х. Т. от гр.Т. се осъжда по две
обвинения: 1. Нарушения на обществения ред, чрез участие в нелегални
демонстрации през м.октомври 2019г. и 2. Обида към високопоставени държавни
служители, на основание чл. 618 от Наказателния кодекс на Ислямска република И.
на две години затвор и 72 удара с камшик. Посочено е, че присъдата е обявена
без присъствието на обвиняемия.
Сами по себе си тези доказателства
сочат, че изводите на решаващия орган в неговото решение, че жалбоподателят не
сочи причини, релевантни по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, са необосновани,
което прави постановения административен акт неправилен и постановен в
противоречие с приложимия закон.
Причините, които българският
законодател урежда като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се
отчита произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да даде или да се получава от
държавата по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай още при
първото си интервю чужденецът е заявил пред органа, че основната причина да
напусне И. е фактът, че е бил търсен от официалните власти поради участието му
в демонстрация, тоест той изрично се е позовал в своята бежанска история на
това обстоятелство. Действително не е заявил да е бил осъждан, но впоследствие
е представил данни за издадена задочно срещу него присъда в държавата му по
произход за две наказания, сред които и унижаващо такова – 72 удара с камшик. В
тази връзка съдът приема, че историята на жалбоподателя сочи на данни за
преследване и за реална опасност от такова.
Доколкото молбата на оспорващия попада в приложното поле на ЗУБ,
то е препятствана възможността същата да бъде квалифицИ.а като явно
неоснователна. Това е така, тъй като, както вече бе посочено, съгласно чл. 13,
ал. 1 от ЗУБ, за да е явно неоснователна молбата за закрила, освен някоя от
допълнително изискуемите предпоставки посочени в т. 1 – т. 14, на първо място
следва тя да не отговаря на условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, респективно чл. 9,
ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, а в настоящия случай такива условия са налице.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт следва да
се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за ново
произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила със становище по
чл. 74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището да се представи на
Председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне в
образуваното вече производството по общия ред, следва да бъдат обсъдени в цялост
и взаимна връзка всички представени от търсещия закрила документи, да се
извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на закрила при
отчитане на опасността жалбоподателят да бъде засегнат от тежки посегателства
по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ с оглед факта на постановената присъда
и наложеното му наказание.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № УПХ-6/27.01.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците.
ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган
при РПЦ - Харманли към ДАБ при МС за произнасяне със становище по чл. 74 от
ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на
Председателя на ДАБ за вземане на решение, при съблюдаване на дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: