Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА,
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и
в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 593 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 405 от
Кодекса на труда / КТ/ .
Образувано е по жалба на Районен
съд гр. Варна , подадена чрез неговия председател Е.Я.- П. , срещу протокол №
ПР1843084/11.01.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда „ /ДИТ/ гр. Варна , с
който на основание чл. 404, ал.1 т.1 , 10 и 12 от КТ във вр.с чл. 78 от
ЗНЗ и чл. 72 , ал.1 т.1 3 и 4 от
ЗТМТМ са дадени задължителни
предписания.
Релевира се материална
незаконосъобразност с довод за неспазване на
решение по т. 49 на протокол
№15/31.05.2018 г. на Пленума на ВСС, с което
приети като празнични и неприсъствени дни от общински съвети на
основание чл. 21 , ал.1 т.23 от ЗМСМА ,
не са неприсъствени дни за органите на съдебната власт. Според подателя
на жалбата ВСС организира работата на
съдилища предвид правилото на чл. 16 от ЗСВ, а районният съд е само
второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
На изложените основания се
отправя искане за отмяна на дадените задължителни предписания с атакувания
протокол.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован, не се представлява .
Ответната страна по жалбата-
Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Варна
, редовно призован, се представлява от ст. юриск.
Д.О.-К. , която излага становище за неоснователност на оспорването поради
законосъобразност на дадени задължителни предписания.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена до
териториално компетентния адм. съд , изхожда от надлежна страна- адресат на атакувания
адм. акт , с който се вменява правно задължение и поради тази причина
съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на
оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното
процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.149
от АПК . Протоколът е връчен на 11.01.2019 г. По повод негово обжалване по
административен ред на 28.02.2019 г е издадено решение от изп.
директор на ИА „ Главна инспекция по труда“ ,с което е отхвърлена жалбата на
Варненския районен съд с доводи за законосъобразност на дадените задължителни
предписания / л. 11-12 от делото/. На 01.03.2019 г. е подадена жалба до Адм.
съд-Варна срещу протокола със задължителни предписания , потвърден от горестоящия адм. орган.
В обобщение подадената жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
На 10.10.2018 г. е подаден сигнал
до ДИТ-Варна от К.В.М.- Димитрова / съдебен секретар при Районен съд –Варна/
поради положен труд на 15.08.2018 г., който
не е бил заплатен , въпреки решение на ОбС
Варна , с което тази дата е обявена за празничен и неприсъствен ден на
територията на град Варна / л. 28 от преписката/.
При извършена проверка по
сигнала са били събрани като писмени
доказателства книга за отчитане на
положен труд през почивни и празнични
дни на ВРС , в която няма записвания за датата 15.08.2018 г.; трудови договори,
допълнителни споразумения и заповеди за определяне на основно трудово възнаграждение
и декларации по чл. 402 от КТ от съдебните секретари В.Н.Т., К.В.М.-Д., Т.С.С.и М.Д.Д. ; извлечение от ведомост за заплати за м.
август 2018г. на ВРС.
Административният орган е
приобщил към доказателствения материал
решение №1327-10/28.06.2018 г. на
Общински съвет Варна , с което на основание
чл. 21, ал.1 , т.23 от ЗМСМА 15 август
2018 г. е обявен за празничен и неприсъствен ден на територията на Община Варна , понеже е
празник на града /л.5/.
Приложено към преписката е и
решение по протокол № 15/31.05.2018 г. на Пленума на ВСС, според което определеният с решение по чл. 21,ал.1 т.23 от ЗМСМА празничен ден не е неприсъствен за органите на съдебната власт на територията на съответната община, район
,кметство или населено място /
л.7/.
По повод отправено запитване на
ответника до ИА „Главна инспекция по труда“ е изразена позиция , че ЗСВ и
ПАС не съдържат разпоредби , чрез които
да се определят различни празнични и
почивни дни от „общо приложимите закони“
/ л. 3-4/.
На 12.12.2018 г. служители на
ДИТ-Варна са съставили протокол, с който
са дадени две задължителни предписания
със срок за изпълнение 28.02.2019 г. Първото от тях е „ да се коригират
„ издадени писмени разрешения по ползване на платен годишен отпуск през м. август 2018 г. на
служителите по трудово правоотношение в Районен съд –Варна ,
включително и на К.В.М.-Д., спрямо
работни дни за м. август 2018
г. на територията на Община Варна съобразно решение № 1327-10 по протокол №
32/28.06.2018 г. на Общински съвет Варна
„.
Второто предписание е за
начисляване и изплащане на служителите по трудово правоотношение в Районен съд
гр. Варна , в това число на В.Т. , на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд на 15.08.2018 г. , обявен за
празничен и неприсъствен ден с решение №
1327-10 на Общински съвет Варна като възнаграждението бъде не по-малко от
определеното в чл. 262, ал.1,т.2 от КТ.
В мотивите на протокола относно
първото предписание е посочено, че при проверка е констатирано, че на съдебния
секретар К.М.-Д. е разрешено ползване на
20 дин платен отпуск от 30.07.2018 г. до
24.08.2018 г. като й е начислено
възнаграждение за отпуск от 18 дни,
въпреки че от 01.08.2018 г до 24.08.2018 г. работните дни са 17 предвид решение
№ 1327-10/28.06.2018 г. на ОбС Варна.
Като мотив за второто предписание
се посочва, че от събраните платежни фишове на служители и техни писмени сведения е установено, че „част
от служителите „ са положили труд на 15.08.2018 г. , като не им е начислено и
изплатено допълнително трудово възнаграждение , включително на В.Т..
Жалбоподателят представя писмено
становище на представляващия ВСС ,
адресирано до жалбоподателя и ДИТ –Варна , според което от изключителната
компетентност на ВСС е да определи неприсъствените дни за органите на съдебната
власт / л. 13-14 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
По
съдебен ред се атакуват дадени задължителни предписания по чл. 404 от КТ от ДИТ-Варна. Съгласно
посочената правна норма за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки- да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда.
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика / чл. 399
от КТ/ . Изложената правна регламентация навежда на извод за постановен
административен акт от компетентен административен орган.
Жалбоподателят не заявява
оплакване за съществено нарушаване
на административнопроизводствените
правила, а и съдебната проверка по реда на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира
подобен порок на протеклия адм. процес.
Обжалваното волеизявление е
обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението
се съдържат възприетите от адм. орган фактически данни и са посочени относимите правни норми
, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са
индивидуализирани по съдържанието двете задължителни предписания на ДИТ-Варна с
определен срок за тяхното изпълнение ,
поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на адм. акт.
Изследвайки материалната законосъобразност съдът установи погрешно тълкуване и прилагане на материалноправните
разпоредби от страна на ответника при постановяване на неговия акт. Адм. орган
обосновава своето решение по налагане на принудителни адм. мерки на Варненския
районен съд под формата на задължителни
предписания с разпоредбата на чл. 21, ал.1 т. 23 от ЗМСМА и издаденото решение
на ОбС Варна от 28.06.2018 г. на това правно
основание, с което 15 август е обявен за неприсъствен празничен ден .
Новелата
на посочената правна норма гласи, че общинският съвет решава
и други въпроси от местно значение, които
не са от изключителната
компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за
празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или
населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с
областния управител.
Това нормативно правило делегира правомощие на орган на местното
самоуправление , включително по определяне на неприсъствени дни , само в
случаите , когато други органи не
разполагат с изрично законово предвидена изключителна компетентност .
Организацията на работа на
съдилищата , включително по полагане на труд , е от изключителната
компетентност на Висшия съдебен съвет по
аргумент на чл. 16 от ЗСВ и по-специално
на Пленума на ВСС, който решава
организационните въпроси за
съдебната власт / чл. 30, ал.1 т. 20 от ЗСВ/.
В тази връзка съдът не счита , че е налице колизия между чл. 21, ал. 1,
т. 23 от ЗМСМА и чл. 30 от ЗКСВ, тъй като особеното правило на посочена
разпоредба от Закона за съдебната власт изключва приложимост на разпоредбата чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. При
тази взаимовръзка на действащата нормативна уредба погрешно ответникът е взел
своето решение , позовавайки се на
решението на ОбС Варна, вместо на представеното от жалбоподателя в
хода на адм. производство решение на Пленума на ВСС от 31.05.2018 г.
В контекста на изложените правни съображения съдът счита наложените принудителни мерки за
незаконосъобразни и поради тази причина подлежат на съдебна отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172 и сл. от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Районен съд гр. Варна протокол № ПР1843084/11.01.2019 г. на Дирекция
„Инспекция по труда „ гр. Варна , с който на основание чл. 404, ал.1 т.1 , 10 и
12 от КТ във вр.с
чл. 78 от ЗНЗ и чл. 72 , ал.1 т.1 3 и 4
от ЗТМТМ са дадени задължителни
предписания.
Съдебното решение подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
Административен съдия :