№ 431
гр. Плевен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500681 по описа за 2023 година
С решение № 260009/ 07.07.2023г. Плевенски районен съд е осъдил „*** „
ЕООД да заплати на Б. Е. Г. сумата 55 000 лв. представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 03.07.2020г.
трудова злополука ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на трудовата злополука – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението ,като за разликата над 55 000 лв. до претендираните 130
000лв.представляващи частичен иск от 150 000лв.,отхвърлил иска като
неоснователен. Присъдил адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от
ЗА в полза на адв.С.Б.. Присъдил и съответна част от направените от
ответника деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на
иска,както и разноски в полза на ПлРС.
Това решение е било съобщено на страните по делото както следва :
- На Б. Е. Г.,чрез пълномощника му адв.Б. –на 20.07.2023г.,на която дата
адв.Б. е получила лично съобщението с приложения препис от решение,макар
преди това –на 12.07.2023г. да е отказала да получи съобщението , поради
това ,че били оттеглени пълномощията от доверителя и . С оглед на
изрично доведеното до знанието на съда на 21.07.2023г. оттегляне на
пълномощното, дадено на адв.Б. , ПлРС е приел ,че следва да се връчи отново
препис от решението на новия пълномощник на Б. Г.- адв. дружество „ Д.а и
Д. „ , което връчване е станало на 01.08.2023г. По този начин РС-Плевен
фактически е дал по –голям срок за обжалване на решението от Б. Г..
1
- На „*** „ ЕООД – на 17.07.2023г.
На 14.08.2023г. по ел. поща на ПлРС,чрез пълномощника адв. дружество
„Д.а и Д. „ е била подадена въззивна жалба от Б. Е. Г. срещу решението на
ПлРС ,като то се обжалва в отхвърлителната част за разликата над 55 000 до
100 000 лв. / а не до първоначално претендираните 130 000лв. /.
Въззивната инстанция приема ,че тази въззивна жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК и има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК
,поради което като редовна и допустима следва да бъде разгледана в открито
съдебно заседание.
Срещу тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от противната
страна по делото - „*** „ ЕООД.
На 31.07.2023г. е постъпила въззивна жалба и от „*** „ ЕООД срещу
решението на ПлРС ,като се счита ,че присъденото обезщетение е завишено
,иска се неговото намаляване като абсолютен размер , а след това и неговото
редуциране поради съпричиняване от пострадалия.
Тази жалба също така е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,внесена е
дължимата д.т. и жалбата има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК
,поради което също следва да бъде разгледана в о.с.з. съгл. Чл. 268 от ГПК.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от Б. Е. Г. ,чрез
неговите пълномощници ,според който въззивната жалба е неоснователна.
С двете въззивни жалби не са представени нови писмени доказателства ,
нито се прави искане за събиране на нови доказателства пред ПлОС.Такова
искане не е направено и с писмения отговор,подаден от Б. Г. срещу
въззивната жалба на „*** „ ЕООД.
Като разгледа двете въззивни жалби по реда на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение на ПлРС съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил
едно валидно и допустимо решение ,което обаче е частично неправилно – в
частта с която предявеният иск по чл. 200 от КТ е бил отхвърлен от РС-
Плевен за горницата над 55 000лв. до 80 000 лв. обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди,поради което в тази част обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по
съществото на спора с което предявеният иск по чл. 200 от КТ следва да бъде
уважен за разликата над над 55 000лв. до 80 000 лв.,ведно със законната
лихва върху тази сдума ,считано от деня на увреждането до окончателното и
изплащане.
РС-Плевен ,обсъждайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства , е установил правилно фактическата обстановка ,която
включва следните по съществени елементи :
-че на 03.07.2020г. ищецът като строителен работник в „ *** „ ЕООД на
обект „Автомагистрала Хемус „ ЛОТ № 3.1 в работно време –около 8,15 ч. е
претърпял трудова злополука , като при укрепване на армировка, поставена
предния работен ден е бил ударен и затиснат от падналата армировка при
което той е получил политравма ,изразяваща се в счупване костите на
2
дясната подбедрица и счупване – изкълчване на талонавикуларната става
вляво с травматична лезия.
- че след като е бил транспортиран в болнично заведение ,там са му били
извършени четири операции-три при първоначалното постъпване в
болницата в периода от 03.07.2020г. до 29.07.2020г. и една в периода от
26.08.2020г. до 29.08.2020г.
- че срокът за възстановяване на ищеца от най-тежката травма е между 200-
250 дни.
-че в продължение на седмици ищецът е бил на легло ,като впоследствие
придвижването му е започнало с инвалидна количка и едва месеци по –късно
е започнал да се придвижва с патерици ,като близо година след операцията на
ищеца му е било трудно да стои прав ,макар и подкрепян с помощни средства
,както и че стоенето прав за по –продължително време е водело след себе си
големи болки
-че в продължение на месеци наред ищецът е търпял болки ,налагащи прием
на обезболяващи ,които обаче не винаги са полагали за облекчаване на
болката.
-че претърпяната телесна повреда е дала огромно негативно отражение върху
психическото състояние на ищеца ,който към датата на злополуката е бил на
34 години ,млад работещ мъж ,които е осигурявал издръжката на семейството
си , обичащ да прекарва свободното си време с малката си дъщеря като и
осигурява забавления ,което поради травмата е станал неспособен да прави и
това е допринесло за допълнителни психически страдания
-че е в резултат на травмата е изпитвал страх , тревога , безпокойство
,неувереност ,занижена самооценка ,нарушено социално функциониране
,нарушение в съня ,храненето ,завишена употреба на алкохол.
- че увреждането е довело до съществени изменения в социалния живот на
ищеца
- че три години след инцидента ищецът не се е възстановил напълно –накуцва
и не може да кляка ,което според В.Л. ще остане дефинитивна последица
,както и че са налице дегенеративни промени , а освен това в.л предвижда в
бъдеще и възможни артрозни промени с висока степен на вероятност ,
каквито се наблюдават при 50% от хората,преживели подобни травми.
Въпреки посоченото правилно установяване от РС-Плевен на
съществените елементи на фактическата обстановка ,свързана с преживяната
от ищеца трудова злополука ,въззивната инстанция намира ,че една част от
тези елементи изобщо не са били взети предвид от решаващия
първоинстанционен съд , а друга част от тези елементи са останали
недооценени от РС-Плевен при определяне на действително претърпените от
ищеца болки и страдания, а оттам и на адекватния размер на дължимото
обезщетение.
На първо място прави впечатление ,че при обсъждане на травмите и
търпените болки и страдания , РС-Плевен се е концентрирал върху периода
,следващ по време самата травма , а именно –след постъпването на
3
пострадалия ищец в болнично заведение и върху извършените там
оперативни интервенции ,които както беше посочено по-горе са били четири
на брой.
Не се вижда от мотивите на РС-Плевен да са обсъдени изобщо
претърпените от пострадалия болки и страдания към момента на
претърпяване на травматичните увреждания – падането му и затискането му
от падналата арматура,както и за периода до идването на екипа на Спешна
медицинска помощ и до транспортирането му до УМБАЛ „д-р Георги
Странски „ –Плевен,където е постъпил за лечение.
При това следва да се има предвид ,че именно в този начален момент
търпените от ищеца болки и страдания са били с най-голям интензитет и че
това състояние при което той е лежал затиснат от падналата арматура и с
открити счупвания ,които е възприемал , е продължило около 20минути ,
след което арматурата е била отместена и пострадалият е бил преместен
върху строително платно , а десетина минути след това е дошла и линейката с
която е бил транспортиран до болничното заведение. Тези данни се
установяват от показанията на свидетеля Р. С. , който е пряк очевидец на
инцидента и който сочи ,че пострадалият през цялото време е бил в съзнание
и е искал допълнително обезболяващи , докато са го качвали в линейката
,което също така дава основание да се направи извода ,че именно във времето
на инцидента и непосредствено след него –преди и по време на
транспортирането му до болничното заведение търпените от пострадалия
болки и страдания са били най-интензивни . В т.вр.следва да се отбележи ,че
и в представената по делото „травматологична част „ на комплексната СМЕ
не е разглеждан въпросът за търпените от ищеца болки и страдания по време
и непосредствено след инцидента , а експертизата се концентрира върху
периода след постъпване на пострадалия в болничното заведение УМБАЛ „
Д-р Георги Странски „ и върху оперативните интервенции,извършени там ,
което постъпване според медицинската документация е станало на
03.07.2020г. едва в 11,12 ч. , а инцидента е станал рано сутринта на
03.07.2020г. около 8,15 ч. ,като това се подкрепя и от анамнезата в издадената
Епикриза от болничното заведение ,където е отразено ,че „ няколко часа
преди приемането арматура пада върху долните крайници и по спешност е
транспортиран от СПО за лечение „. От изложеното следва ,че са изминали
най-малко около три часа преди пострадалият да бъде приет в болничното
заведение и преди да бъдат предприети конкретни оперативни интервенции,
насочени към подобряване състоянието на пострадалия.
По този начин,според въззивната инстанция , извън вниманието на ПлРС са
останали търпените от ищеца болки и страдания от момента на самия
инцидент до приемането му за лечение в болничното заведение ,което време е
най-малко три часа , и през което време тези болки и страдания са били най-
силни и комплексни ,поради характера на политравмата –открити счупвания
и на двата долни крайника ,като пострадалият е бил в съзнание и се е
нуждаел от допълнителни обезболяващи ,както сочи и свидетелят Р. С..В
мотивите на РС-Плевен не е отразено какво обезщетение счита
първоинстанционният съд ,че се дължи именно за тези болки и страдания,т.е.
4
те са останали несъобразени от него при определяне общия размер на
обезщетението.
На следващо място , в мотивите на РС-Плевен е посочено ,че „ според
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ е посочено ,че срокът за
физическото възстановяване на ищеца от най-тежката травма е между 200-
250 дни .“ Не е налице обаче, изрично обсъждане на другите данни от СМЕ
, а и на събраните писмени доказателства , а именно на тези според които
„ищецът е ползвал временна нетрудоспособност за период от 410 дни ,след
което е била определена с експертно решение на ТЕЛК № *** от 16.08.2021г.
75 % ТНР на Б. Г. за период от 1 година ,считано от 16.08.2021г. Налице е
следователно ,според въззивната инстанция ,период на временна
нетрудоспособност ,който надхвърля обичайните за подобен род телесни
повреди срокове за възстановяване до състояние на трудоспособност на
пострадалия, като това продължително състояние на временна
нетрудоспособност е прераснало в трайна нетрудоспособност за срок от една
година съобразно посоченото решение на ТЕЛК. През целия този период
пострадалият продължава да изпитва страдания поради невъзможността си да
полага труд и така да издържа семейството си, което безспорно е
допринесло за установените от съдебно-психологична експертиза изпитвани
от пострадалия чувства на тревога ,безпокойство ,неувереност ,занижена
самооценка поради нарушеното му социално функциониране . Този аспект
на изпитваните от ищеца болки и страдания ,свързан с продължителното/
повече от обичайното / състояние на временна нетрудоспособност и
последвалата трайна нетрудоспособност ,според въззивната инстанция също
така е останал недооценен от Плевенски районен съд при определяне размера
на дължимото обезщетение.
Според Плевенски окръжен съд ,недооценен ,макар и обсъждан в мотивите
на решението е останал и фактът/ отразен в СМЕ / , че три години след
инцидента ищецът все още не се е възстановил напълно –накуцва и не може
да кляка,което състояние според експертизата ще остане дефинитивна
последица ,тъй като двете основни стави от заден ходилен отдел са били
изкълчени и има дефицит в крайните движения на тези стави ,които образуват
походката .
В т.вр. следва да се съобрази цялата палитра от констатираните от в.л. д-р
М.Х.М.,проблеми при извършения от него преглед на актуалното състояние
на пострадалия към датата на депозиране на експертизата в съда през м. май
2023г., а именно-наличие на стар оперативен цикатрикс от предно вътрешен
достъп до средна дистална част на дясната подбедрица ,зараснал първично ;
хипотрофия на мускулатурата на лявата подбедрица с цикатрикс от достъп до
вътрешната част на глезенната става и ходило ,зараснал първично в горната и
долната си част и по вторичен начин зарастване в средната част в зоната на
инцидентната рана/като по отношение на тези цикатрикси вещото лице сочи
,че те са трайна последица от травмата и от лечението, и че може пластично
да се коригират ,но не и да се премахнат напълно/ ; лявото ходило е леко
оточно и деформирано в задната си част ; освен куцащата походка и
невъзможността за клякане ,което е отразено и от ПлРС е констатирано също
5
така ,че пострадалият „ не може да ходи на пръсти и пети с левия долен
крайник „ ,както и че има „ леко намалена чувствителност по плантарната
страна на пръстите и ходилото „; ограничена дорзална флексия с лявото
ходило от 20 градуса спрямо дясното и от 10 градуса ограничение за
плантарната флексия.“ При извършената рентгенография на в.л. е
установило също така „ лека остеопораза на част от костите в средния и
дистален ходилен отдел „ ,както и „ начални дегенеративни промени в
талонавикуларната и субталарната стави „ .
Освен всичко това ,което не е било адекватно обсъдено и преценено от
ПлРС , въззивната инстанция съобрази и това ,че на дясната подбедрица на
пострадалия е поставен остеосинтезен материал –заключваща плака с
винтове,която към датата на изготвяне на допълнителното заключение по
СМЕ 04.05.2023г. не е извадена и която при желание на пострадалия с оглед
възрастта му може да бъде извадена,т.е. с висока степен на вероятност
предстои последваща оперативна интервенция за изваждане на тази
заключваща плака.
Всичко изложено дотук от въззивния съд ,или изобщо не е било отчетено
от първоинстанционния съд или не е отчетено в достатъчна степен при
определяне общия размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки
и страдания .
При неговото отчитане ,Плевенски окръжен съд намира ,че адекватният
размер за обезщетяване на действително претърпените от ищеца болки и
страдания е 80 000 лв. или с 25 000 лв. повече от определеното от РС-Плевен
обезщетение.
Що се касае до възражението на ответника за намаляване размера на
обезщетението поради съпричиняване поради проявена от работника груба
небрежност , ПлОС изцяло споделя изложените от РС-Плевен съображения
,че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на
пострадалия да са били извършени такива действия ,който да представляват
проявна форма на груба небрежност и които заедно с това да се намират в
причинна връзка с претърпяната трудова злополука.
Според съда , от страна на ответника не се ангажирани доказателства -нито
гласни ,нито пък е поискана специализирана строително-техническа
експертиза ,при чието обсъждане да се налага извод ,че работникът не е
положил най-елементарната , дължима и от най-небрежният човек грижа при
изпълнение на извършваната от него работа и именно поради това да се е
стигнало до трудовата злополука.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ,които са работели на
строителния обект заедно с ищеца се установява ,че се касае за изпълнение на
обичайния работен процес при който първоначално се монтира на обекта
арматура –фусове на колони на фундамент , като се монтират по четири броя
арматурни пръти вертикално ,които следва да се укрепят и надлежно. Касае
се следователно до обичайната за работниците последователност при
изпълнение на този процес при която най-напред се извършва вертикалния
монтаж на арматурните пръти след което се извършва и укрепването на
6
армировката. От това следва ,че има риск от падане на процесната армировка
след нейното вертикално издигане и преди да бъде извършено нейното
надлежно укрепване ,независимо от това колко бързо ще бъде извършено
въпросното укрепване и от страна на работодателя не е посочено как този
риск би могъл да бъде избегнат от работниците ,т.е. не е посочено какви
действия биха могли да предприемат те ,така че изобщо да изключат риска от
падането на армировката в процеса на нейното поставяне и които те да не са
извършили и именно това да е довело до трудовата злополука. Или иначе
казано , работата по извършване на надлежното укрепване на вертикално
издигнатата армировка е неотменима част от работния процес и докато тя се
извършва /независимо дали веднага след вертикалното издигане на
армировката или на следващия ден / винаги съществува риска от падането на
тази армировка и в т.см. не е налице виновно поведение на работниците
,които са предприели надлежното укрепване на армировката веднага
сутринта на следващия ден, след като е била поставена. Заедно с това не се
твърди , а и не се установява работникът да не е носил и ползвал
необходимите предпазни средства на строителния обект ,не се установява да
е извършил някакви необичайни , нехарактерни за работния процес действия
,които да са увеличили в значителна степен риска ,така ,че именно поради
тяхното извършване да се е стигнало до падането на арматурата. Заедно с това
не се установява другите трима работници пък да са имали различно
поведение от това на пострадалия ,т.е. да са предприели в повече от него
някакви други мерки или да са проявили по –голяма бдителност или
съобразителност , които да са предотвратили за тях настъпването на трудова
злополука и които ако ищецът беше предприел ,то да би избегнал непременно
настъпването и. Фактът ,че Б. Г. не е успял да отскочи достатъчно далече от
падащата арматура ,както това са сторили другите трима работници , не
представлява проява на груба небрежност ,доколкото не се установи той да е
имал в конкретния случай фактическата възможност да стори това ,но
въпреки това да е останал непосредствено до падащата арматура ,надявайки
се самонадеяно ,че тя ще падне встрани от него ,без да го засегне.
Поради тези допълнителни съображения, Плевенски окръжен съд намира
,че няма основание за редуциране размера на определеното обезщетение за
претърпените от пострадалия вреди , а същото се дължи изцяло в размер на
посочените по –горе 80 000лв.
За разликата над 80 000 лв. до претендираните с въззивната жалба 100 000
лв. обезщетение ,ПлОС намира ,че претенцията е неоснователна,поради което
в тази обжалвана част ,решението на ПлРС следва да бъде потвърдено.
В частта с която за разликата над 100 000 лв. до претендираните с исковата
молба 130 000 лв., искът е отхвърлен от ПлРС като неоснователен, решението
в тази част не е било обжалвано и е влязло в сила.
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът „*** „ ЕООД да заплати
на осн. чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата ,адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Н. Д. от адвокатско дружество „Д.а и Д. „ с адрес гр.София ,
бул.“ ***„ №*** ,ет.2 , ап. 6, в общ размер на 6 350лв. / от които
7
1300лв.дължими върху уважения размер на въззивната жалба на Б. Г. срещу
решението на ПлРС и 5050 лв. дължими за отхвърлената част на въззивната
жалба от „*** „ ЕООД/.
Б. Г. пък следва да заплати на „*** „ ЕООД част от направените от това
дружество деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на неговата
въззивна жалба ,която част от разноските се равнява на 2689 лв.Съдът намира
възражението на Б. Г. за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на адв. Р. С. за неоснователно,тъй като то е определено в
законовия минимум ,който съгласно чл.7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед оспорвания от „*** „ ЕООД материален интерес от 55 000лв. , е равно
именно на 5050лв. ,колкото са договорени и заплатени според представения
договор за правна помощ.
„*** „ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ПлОС
допълнителна държавна такса върху присъдените още 25 000лв.обезщетение
, която такса се равнява на 1000лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260009/ 07.07.2023г.,постановено по гр.д.№ 6506/
2020г. на Плевенски районен съд в ЧАСТТА с която предявеният от Б. Е. Г.
срещу „*** „ ЕООД иск по чл. 200 от КТ е отхвърлен като неоснователен за
разликата над присъдените 55 000 лв. до 80 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата
на 03.07.2020г. трудова злополука ,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от датата на трудовата злополука – 03.07.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. 200 от КТ „*** „ ЕООД, с ЕИК-***, с адрес на
управление гр.Плевен,ул.“*** „ №***, представлявано от управителя Милен
И., да заплати на Б. Е. Г., ЕГН-**********, с адрес –гр.К. , обл.Плевен , ул.“***
„ №*** допълнително сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева /,
представляваща разликата над присъдените от ПлРС 55 000лв. до
действително дължимите 80 000лв./осемдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата
на 03.07.2020г. трудова злополука ,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от датата на трудовата злополука – 03.07.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/ 07.07.2023г.,по гр.д.№ 6506/ 2020г.
на Плевенски районен съд в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ: - В
ЧАСТТА с която предявеният от Б. Е. Г. срещу „*** „ ЕООД иск по чл. 200
от КТ е бил уважен за сумата 55 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 03.07.2020г.
трудова злополука , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на трудовата злополука – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на
8
обезщетението, както и В ЧАСТТА с която предявеният от Б. Е. Г. срещу
„*** „ ЕООД иск по чл. 200 от КТ е бил отхвърлен като неоснователен , за
разликата над 80 000 лв. до 100 000лв. /претендирани с въззивната жалба /.
ОСЪЖДА „*** „ ЕООД на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати в полза на адв. Н. Д. от адвокатско дружество „ Д.а и Д. „ с адрес
гр.София , бул.“ *** „ №*** ,ет.2 , ап. 6, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в общ размер на 6 350лв.
ОСЪЖДА Б. Е. Г. да заплати на „*** „ ЕООД част от направените от това
дружество деловодни разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с
отхвърлената част на неговата въззивна жалба ,която част от разноските се
равнява на 2689 лв.
ОСЪЖДА „*** „ ЕООД да заплати по сметка на ПлОС допълнителна
държавна такса върху присъдените още 25 000лв.обезщетение , която такса
се равнява на 1000лв.
Решението е постановено при участието на Живото застрахователна
компания „ Съгласие „ АД- гр.София , като трето лице-помагач на страната
на „*** „ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9