Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 02.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1049 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001211
от 13.09.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на П.Й.У.
***, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят У., който чрез процесуалния си представител адвокат Е.Ц.
*** го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния и материален
закон. Сочи, че описаните в обстоятелствената част на НП твърдения не отговарят
на истината и фактическата обстановка не е такава. Посочва, че по случая е било
водено досъдебно производство, което е било прекратено поради липсата на
елемент от фактическия състав. Счита, че липсата на този елемент е пречка и за
наказването му по административен ред.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят У. не се явява. Представлява се от адвокат Е.Ц., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Оспорва установеността на вмененото на жалбоподателя
нарушение от субективна страна, като излага доводи в тази насока. Не оспорва
факта на служебна дерегистрация на управлявания от У.
автомобил, но изтъква, че е бил със съзнанието и убедеността, че управлява
регистрирано МПС. Сочи, че автомобила е бил собственост на друго лице, имал е
поставени регистрационни табели и жалбоподателят е нямало как да предположи, че
регистрацията му е прекратена. На следващо място изтъква, че наказателното
постановление е било издадено преждевременно, тъй като постановлението на
прокурора, с което е прекратил воденото наказателно производство не е било
надлежно връчено на П.У., като липсват и доказателства удостоверяващи това
обстоятелство. Счита, че и правната квалификация е непълна, тъй като наказанието
е наложено на основание чл.36 от ЗАНН, а това никъде не е отразено в НП. Претендира
да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 08.05.2019 г., около 06:44
часа жалбоподателят П.У. управлявал собствения си лек автомобил марка „О.Ф.” с
рег.№ *******по ул.”Х.Б.” в гр.У., област Ловеч. На изхода за гр.Ловеч бил
спрян за проверка от полицейските служители Б.З. и Г.И. – служители съответно
на Пътна полиция при ОДМВР Ловеч и на РУ на МВР У.. При проверката, след
направена дистанционна справка в базата данни на КАТ полицейските служители
установили, че управляваният от П.У. автомобил бил с прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация. Поради това Б.З. съставил на П.У. АУАН с
бланков № 924519 /л.4 от дос.п-во/ за нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като обстоятелства при извършване на
нарушението в акта било посочено, че автомобила е собственост на лицето Б. П. П.,
като е наличен и договор за покупко-продажба № 977/04.12.2018 година. Като
свидетел очевидец по акта се подписал Г.И.. Жалбоподателят У. подписал акта и
получил препис от него. В тридневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал
пред РУ У. писмени възражения /л.5 от дос.п-во/, в
които посочил, че закупил на 04.12.2018 г. автомобила от Б. П. с договор за
покупко-продажба, но след това се появил технически проблем с двигателя.
Посочил е, че поради тази причина не е имал възможност да я закара в КАТ за
регистрация. Изтъкнал е, че проблема е бил отстранен на 03.05.2019 г., но тъй
като били почивни дни, едва на 08.05.2019 г. тръгнал към гр.Ловеч, за да я
регистрира, когато бил спрян за проверка от полицейските служители.
От справката по история на ПС с
рег.номер *******/л.6 дос.п-во/ става ясно, че П.У. е
придобил собствеността върху лекия автомобил, като договора за покупко-продажба
е бил регистриран в сектор ПП Ловеч със заявление подадено по електронен път от
нотариуса изповядал сделката на 04.12.2018 г., а на 06.02.2019 г. регистрацията
на автомобила е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На 09.05.2019
г., т.е. на следващия ден след описаната по-горе проверка от служителите на ПП
Ловеч, регистрацията на автомобила е била възстановена.
Така съставеният АУАН, ведно с цялата
административнонаказателна преписка били изпратени на Района прокуратура
гр.Ловеч, с оглед съдържащи се данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК.
С постановление 06.06.2019 г. /л.1
дос.п-во/ прокурор при РП Ловеч е образувал досъдебно производство № 98/2019 г.
по описа на РУ У., за разследване на престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК.
По досъдебното производство не е било
привличано като обвиняем конкретно лице, а жалбоподателят П.У. не е бил
разпитван.
С постановление за прекратяване на
наказателно производство № 1187 от 02.09.2019 г. на наблюдаващия делото
прокурор /л.6/ е било прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 98/2019 г. по описа на РУ на МВР У. на основание чл.243, ал.1,
т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на извършено престъпление.
Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на ПП – КАТ Ловеч за
преценка и налагане на наказания по ЗДвП.
По делото, както и в приложеното
като доказателство досъдебно производство № 98/2019 г. липсват данни
постановлението на прокурора от 02.09.2019 г. да е било връчвано, съответно
получено от П.Й.У..
На 13.09.2019 г. началникът на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч издал обжалваното в настоящето производство
наказателно постановление № 19-00906-001211 срещу П.Й.У., за това, че на
08.05.2019 г., около 06:44 часа, в гр.У., на ул.”Х.Б.”, на изхода за гр.Ловеч, управлявал лек автомобил
«О.Ф.» с регистрационен № ОВ 0210 АТ, собственост на Б. П. П., като автомобила
е бил с прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация. В
обстоятелствената част на НП е посочено още и че с постановление № 1187/02.09.2019
г. Района прокуратура гр.Ловеч е прекратила наказателното производство по досъдебно
производство № 98/2019 г. по описа на РУ МВР У. за престъпление по чл.345, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК и го е изпратила за налагане на административно
наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че
жалбоподателят У. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на П.У. глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му
били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
След внимателна преценка на
ангажираните по административнонаказателната преписка доказателства, както и
събраните такива в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че
обжалваното наказателно постановление е било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочен в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителен
реквизит, а именно: не е посочена датата и номера на акта въз основа на който
се издава, както и името, длъжността и местослуженето
на актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че
с постановление № 1187/02.09.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 98/2019 г. по описа на
РУ на МВР У. за престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и го е
изпратила за налагане на административно наказание, но не е ясно това ли е
основанието за издаване на наказателното постановление, т.е. при условията на
чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или въпросното прокурорско постановление е
отразено като част от обстоятелствата при извършване на нарушението, или
доказателствата, които го потвърждават по смисъла на т.5 на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, по досъдебното производство е наличен АУАН № 924519 от 08.05.2019
г. /л.4 дос.п-во/ и който акт, и проверката въз основа на която е бил съставен
е залегнал като основание за образуване на досъдебно производство № 98/2019 г.
по описа на РУ на МВР У., което пък в последствие е било прекратено с
цитираното в НП постановление на прокурора № 1187/02.09.2019 година. В този
АУАН са описани обстоятелства, които до голяма степен са идентични с посочените
в обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от
това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче,
лицето срещу когото е образувано административнонаказателно
производство следва да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй
като от този момент за него възникват и редица процесуални способи за защита.
Затова и законът предвижда актът да бъде съставен в негово присъствие, като
изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН), както и да му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и
изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава наказателното
постановление е залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление
привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно производство. В този смисъл,
въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено
постановление на прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на
който се издава…” следва да са разбира и съответно посочен и акта на прокурора
или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган,
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Респективно, привлеченото към административнонаказателна отговорност лице следва да е
уведомено и узнало за тези актове на съда или прокурора, а данни в този смисъл
по делото няма, тъй като, както се посочи и по-горе в изложената фактическа
обстановка, липсват доказателства, че постановление № 1187/02.09.2019 г. е било връчено на П.У..
Отнесено на плоскостта на
обсъждания тук случай, посочване на акта, въз основа на който е издадено
наказателното постановление липсва. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правния мир е налице постановление 1187/02.09.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може
да се приеме като изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Освен
това, в обстоятелствената част на НП наказващият орган е посочил, че
постановлението му е било изпратено за налагане на административно наказание.
Следва да бъде отчетено обаче, че постановлението е изпратено, ведно с досъдебното
производство за преценка дали да бъде наложено наказание по ЗДвП. В тази връзка
е необходимо да се отбележи, че по ДП № 98/2019 г. П.У. не е привличан като
обвиняем, нито дори е разпитван в качеството на свидетел. Бил е разследван като
евентуален извършител на престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК,
но никъде от материалите в досъдебното производство не личи той да е бил
известност, че е разследван за извършването на престъпление. Както се посочи
по-горе в изложението, липсват и данни, че му е било връчено постановлението за
прекратяване. На практика, за прокурорското постановление той е научил едва от
обстоятелствената част на наказателното постановление. Същевременно, на него по
случая му е бил известен единствено съставения му АУАН с бланков № 924519 от 08.05.2019
г., тъй като е съставен в негово присъствие и е получил препис от акта. Актът
обаче е бил изпратен от наказващия орган на Районна прокуратура гр.Ловеч, тъй
като е било преценено, че в административнонаказателната преписка се съдържат
данни за извършено престъпление от общ характер. Липсва обаче мотивирана
резолюция от наказващия орган за прекратяване на административнонаказателното
производство. В нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН не е указано с какъв акт следва
да бъде постановено прекратяването, но по аналогия с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН това може да стане с резолюция от страна на наказващия орган. Но
независимо какво ще е наименованието на акта, с който се прекратява административнонаказателното производство, то той следва да
е изрично постановен и обективиран. Не може да се
приеме за мълчаливо прогласен или постановен чрез писмото, с което преписката е
изпратена на прокурора, каквото е и цитираното по-горе.
Ето защо, съдът приема, че в
разглежданият случай административнонаказателното
производство срещу П.У., започнало със съставянето на АУАН № 924519/08.05.2019
г. не е било прекратено, дори и след като преписката е била изпратена на РП
Ловеч. Така на практика за едно и също деяние висящи са били две производства –
наказателно и административнонаказателно, след като прокурорът
е образувал и досъдебно такова. Като краен резултат от двете, жалбоподателят е
получил единствено обжалваното в настоящето производство НП, от
обстоятелствената част на което е научил, че е имало образувано и наказателно
производство. Именно поради тази причина от особена важност е било посочването
въз основа на кой акт е издадено постановлението, така както повелява
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, за да се гарантира в пълна степен
правото на защита на наказаното лице. Той следва да знае и въз основа на какви
данни и доказателства се базират изводите на наказващия орган, за да може да
организира защитата си. В случая, изводите на наказващия орган явно се
основават на доказателствата събрани в хода на досъдебно производство № 98/2019
г., тъй като то е било изпратено на сектор „Пътна полиция” заедно с
постановлението на прокурора и за което жалбоподателят е узнал едва след като
му е било връчено наказателното постановление. В този смисъл, налице е и
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.4-то
от ЗАНН – в НП не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението,
тъй като, за да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че липсва
установеност на престъплението по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК от
субективна страна. При това положение, на жалбоподателят не е било известно въз
основа на какви доказателства наказващият орган е приел, че нарушението е
извършено виновно от него, като се има предвид, че между престъплението по
чл.345, ал.2 от НК и административното нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП е налице фактическата идентичност и съществено сходство, както от
обективна, така и от субективна страна.
Предвид на изложеното съдът намира,
че при издаването на процесното НП са били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които е било накърнено правото на защита на жалбоподателя П.У.,
поради което постановлението следва да бъде отменено на формално основание, без
да се обсъждат въпросите по същество на случая, както и тези за маловажност на
нарушението, тъй като наличието им препятства и преценката правилно ли е бил
приложен материалния закон.
При този изход на делото и с
оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана
от директора, да заплати на П.Й.У. *** сумата 200 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001211 от 13.09.2019 г. на Началник
на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на П.Й.У. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати на П.Й.У. ***, с горните
данни, сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :