Р Е
Ш Е Н
И Е
18. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на осми ноември , през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора М.Димитров,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 4264 по описа за 2019г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 25.06.2019г. по н. о. х. д. № 1767/19г. Софийски районен съд, НК, 107 с –в е признал подсъдимия Н.Г.Л. за виновен
в това ,че на 10.11.2016г. в гр.София,,на ул.*********,без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества: марихуана и амфетамин на обща стойност 137.34 лв.лв.,поради което и на осн.чл.354А
ал.3 т.1 вр.чл.58А ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца,изпълнението на което е отложено за срок от три години и
глоба в полза на Държавата в размер на 2000лв.В тежест на подсъдимият са
възложени и направените по делото разноски.Със същата присъда е признат за
виновен и осъден и подсъдимия А.Б. Седефчов,по отношение на който съдебния акт
е влязъл в сила.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимият Л. ,с която се оспорва правилността на съдебния акт.Прави се
искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова-оправдателна такава по
отношение на подсъдимия Л. на осн.чл.9
ал.2 от НК.Алтернативно се релевира искане за преквалафикация на
извършеното по чл.354А ал.5 от НК.
В
съдебно заседание, защитникът на
подсъдимият ,поддържа жалбата и доводите изложени в нея.
Представителят
на СГП,счита ,че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият Л. поддържа
изложеното от защитника си.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е провел съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК като подсъдимите са признали изцяло
фактите,включени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Въз основа на
анализа на събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства,първият съд е приел за установено следното:
На 10.11.2016 г. около 08:20 часа подсъдимите се намирали в паркиран в
гр. София, на ул. „*********лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Галант” с
регистрационен номер *********, като подс. Л. седял на шофьорското място, а на предна дясна седалка в автомобила
седял подс. С..
На същите била извършена полицейска проверка от свидетелите А.К.и Г.Х. -
полицейски служители от 05 РУ - СДВР, които давали дежурство на посочената дата
за времето от 07:00 часа до 19:00 часа като ППГ - 447.
След като установили самоличността на двамата подсъдими, полицейските служители
ги попитали дали имат в себе си вещества, забранени със закон. С. извадил от
джоба на дрехата си самозалепващ плик, в който имало бучка бяло вещество с
приблизителни размери 2/4 см, обвита в черен целофан /обект № 1/ за което С.
заявил, че представлява амфетамин. Същото той предал с протокол за доброволно
предаване от 10.11.2016 г., в който посочил, че амфетаминът е лично негов и е
за лична употреба.
Подс. Л. извадил от джоба
на якето си метална кутия с надпис „DUNHILL“, съдържаща прозрачно самозалепващо
пликче, в което имало суха растителна маса /обект № 3/ и един брой черен плик,
съдържащ три броя бучки, бели на цвят, с неправилна форма /обект № 2/ и един
брой малка мелничка. Същите той предал с протокол за доброволно предаване от 10.11.2016
г., в който писмено отразил, че амфетаминът и марихуаната са лично негови и са
за лична употреба.
В хода на досъдебното производство били назначени две физикохимични
експертизи. От експертното заключение в протокола за експертиза № 11 - Х/2017
г. от О „ЕКД” - СДВР е видно, че растителната маса от обект № 3 представлява
коноп със съдържание на основно вещество тетрахидроканабинол 15 %, като нетното
му тегло преди извършването на изследването е 1,09 грама.
От експертното заключение в протокола за експертиза № 17/НАР - 843 от
НИКК - МВР пък е видно, че веществата от обекти № 1 и № 2 представляват
амфетамин със съдържание на основно вещество амфетамин 11,2 %, като нетното
тегло на обектите преди извършването на изследването е, както следва: обект № 1
- 4,27 грама и обект № 2 - 4,36 грама.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се установява, че при Н.Л. е налице вредна употреба на марихуана без
прояви на зависимост. Вредната употреба не представлява психически недостатък.
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
При така установеното от фактическа страна,първата съдебна инстанция е
приела,че подсъдимият Л. е осъществил
състава на престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК ,както от обективна ,така и
от субективна страна.
Както фактическите констатации,
така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия
състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
Обосновано
съдът е дал вяра на показанията на свидетелите К. и Х.,разпитани в хода на
досъдебното производство,които намират потвърждение в протокола за доброволно
предаване и кореспондират със самопризнанията на подс.Л..Показанията на свидетелите са еднопосочни и по категоричен
начин установяват факта на държане на инкриминираното вещество от подсъдимия.Назначените
експертизи,от друга страна установяват неговото съдържание и произход като
високорисково наркотично вещество,вида и стойността му.
Правилно,действията на
подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл.354А Ал.3 т.1 от НК. От обективна страна
подсъдимият е извършил система от действия под контрола на съзнанието, насочени
към държане на инкриминираното вещество. Подсъдимият е упражнявал фактическа
власт върху наркотичното вещество и е
осъществявал тази власт до момента,в който е предал наркотичното вещество на
полицейските служители.Подсъдимият е съзнавал ,че държането на наркотичното
вещество е запретено от закона и ,че не разполага с разрешение за това.
Неоснователни са доводите в
жалбата за приложението на чл.9 ал.2 от НК.Нормата на чл.9 ал.2 от НК посочва
две хипотези,при които извършеното не е престъпление.Основанието за това е,че
деянието или въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на
обществена опасност,която е явно незначителна.При това и двете хипотези законът
свързва с факта ,че деянието се явява малозначително.Нито една от предвидените
в закона предпоставки не е налице в настоящият случай.Подсъдимият е държал два
вида високорисково наркотично вещество,макар и в неголямо количество.От
заключението на СППЕ се установява,че същият не е зависим към нито едно от
двете ,т.е. поведението му не е болестно обусловено,но е налице вредна употреба
на марихуана.Следователно, не се касае за инцидентен изолиран случай на държане
на наркотично вещество,който да бъде окачествен като малозначителност на
деянието –съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие,което
конкретното престъпление оказва върху съществуващата система от обществени
отношения- а практика.В случаят ,се касае за престъпна упоритост от страна на
подсъдимият ,който е употребявал наркотични вещества и преди инкриминираната
дата.Това води до извода ,че се касае за трайна нагласа към държане на
наркотични вещества.Посоченото обстоятелство рефлектира върху степента на
обществена опасност на деянието,което не е малозначително по смисъла на чл.9
ал.2 от НК,респективно обществената му опасност не се отличава с такава явна
незначителност,каквато законодателя е заложил в разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Извършеното от подсъдимия не се
субсумира и под признаците на маловажен случай на престъплението,визиран в
чл.354А ал.5 от НК.Това е така,тъй като както бе отбелязано вече се касае за
държане на два вида наркотично вещество и освен сравнително ниската обща стойност,липсват
други смекчаващи отговорността обстоятелства,които да водят до по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в конкретния случай.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание на подсъдимият е
справедливо и е съобразено с всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчетени са като смекчаващи
обстоятелства – младата възраст и липсата на отрицателни характеристични
данни,както и факта ,че е с чисто съдебно минало.Изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са от категорията на многобройните , а според въззивната
инстнация също липсва изключително
такова ,което да налага приложението на чл.55 вр.чл.58А ал.4 от НК. Както
наложеното наказание лишаване от свобода ,така и кумулативно определеното
наказание-глоба са в минимален размер,поради което въззивната инстанция ,счита
,че подсъдимият е третиран максимално снизходително..Няма основание наложеното
наказание да се определи като несправедливо,тъй като не са нарушени правилата
за индивидуализация на наказанието.Размерът на наказанието е определен при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Налице е
съответствие между извършеното и целите на чл.36 от НК,поради което няма
основание за проява на по-голяма снизходителност,доколкото с наложеното
наказание е постигната максималната такава.
Обосновано ,първата съдебна
инстанция е счела ,че по отношение на подсъдимия са налице материално-правните
предпоставки на чл.66 от НК,като е отложила изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години.Законосъобразен е извода
й,че поведението на подсъдимия не изисква изолирането му от обществото в
местата за лишаване от свобода.
Накрая ,законосъобразно,с оглед
изхода на делото в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 25.06.2019г. по н. о. х. д. №
1767/2019 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 107 с – в.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.