Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на петнадесети
декември през
двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
при секретаря Л.Д.
като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 883 по
описа на Плевенски окръжен съд за 2016 г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1394 от
27.09.2016 г по гр. Дело № 2126/2016 г по описа на Пл РС състав на същия съд е ОТМЕНИЛ
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като
незаконосъобразни заповеди
№РД-14-1/29,01,2016
г. и №РД-14-2/29,01,2016 г. на Председателя на РС Червен
бряг, с които на Ц.П.С., ЕГН **********,***, е наложено наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение.
ВЪЗСТАНОВИЛ
е също така на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ Ц.П.С., ЕГН **********,***, на
заеманата преди уволнението длъжност “административен секретар” в Районен съд
Червен бряг.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1
от КТ Районен съд Червен бряг, ЕИК *********, представлявано от
административния ръководител – Председател на РС Червен бряг В.Н., ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.П.С., ЕГН **********,***, сумата
от 3249,72 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от
29,01,2016 г. – 31,01,2016 г. и за периода 18,02,2016 г. – 17,04,2016 г.
ОСЪДИЛ
е също така на основание чл.344, ал.1, т.3
вр.чл.225, ал.2 от КТ Районен съд Червен бряг, ЕИК *********, представлявано от
административния ръководител – Председател на РС Червен бряг В.Н., ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.П.С., ЕГН **********,***, сумата
от 3827,04 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което е работила на по-нископлатена работа, за периода от
01,02,2016 г. – 17,02,2016 г. и за периода 18,04,2016 г. – 29,07,2016 г. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Районен съд – Червен Бряг ,в която се възразява, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства.Възразява се, че Пл
РС се е произнесъл по нередовна искова молба като не е задължил ищцата пред
първоинстанционния съд да посочи кога, къде и как е била избрана за
представител на работниците и служителите в съда по безопасни условя на труд. В
този смисъл, според жалбоподателя, ответникът пред Пл РС е бил поставен в
положение да се защитава срещу факти, с които не е запознат. Твърди се, че е
безспорна тенденцията в съдилищата в РБ да се защитават правата на работниците
пред тези на работодателите, но в случая става въпрос за фрапантни нарушения от страна на служителя и злоупотреба с власт.
Според въззивника изводът на Пл РС, че Ц.С. следва да се ползва от закрила по
чл. 333 ал.1 т.5а от КТ се основава на представен протокол от 24.04.2015
г,съставен ,според въззивника, от С.,в който протокол е описано, че С. е
избрана единодушно за представител на служителите в РС – Ч.БРЯГ без съдиите по
безопасни условия на труд. Въззивникът възразява, че трима служители през този
ден не са били на работа, а други трима са свидетелствали, че такова събрание
не е провеждано изобщо. Въззивникът твърди, че в периода до уволнението си С. е
разполагала и съхранявала
документация,предоставена от службата по трудова медицина, обслужваща РС
– Ч.БРяг, но с тях не е бил запознат новия административен ръководител.
Материалите в т.нар. „папка ЗБУТ“ са били установени едва след уволнението на С..
Възразява се относно извода на Пл
РС относно легитимирането на С. като представител на работниците по определени
въпроси на базата на частен диспозитивен
документ. Сочи се, че са налице гласни доказателства от показанията на бившия
адм. Ръководител на РС – Ч.БРяг, който не си спомня за проведено събрание и на
св. С. М., че всичко по отношение на трудовата медицина е било формално.
Възразява се, че ПлРС правилно е цитирал
разпоредбата на чл. 333ал.1 т.5 а от КТ, но неправилно е преценил, че ищцата пред първата инстанция и въззиваема
пред Пл ОС Ц.С. не е избрана за представител на работниците и служителите по
безопасни условия на труд от общо събрание и в този смисъл не попада в кръга на
лицата, които следва да се ползват от закрилата на цитираната разпоредба.
Възразява се, че Пл РС не е отговорил на редица въпроси, поставени в отговора
на исковата молба и писмените бележки наРС – Ч.Бряг. Възразява се, че ПлРС не е
преценил“годността“ на протокола от общо събрание, от който С. черпи права за
закрила като съдът само се е задоволил да констатира неговото наличие, но не се
е произнесъл по въпроса за истиността на този оспорен протокол. Според
въззивника протоколът е следвало да се изключи
от кръга на доказателствата по делото, но ПлРС не се е произнесъл
относно истиността на съдържанието на протокола.
Възразява се, че ПлРС не е направил разлика между лице,
което е овластено от останалите работници и служители да ги представлява по
въпроса за безопасните условия на труд от лице, което е определено от
работодателя за орган по безопасност и здраве. Твърди се, че закрила по закон е
налице в първия, но не и във втория случай. Твърди се ,че Ц.С. е била лицето,
което е представлявало съда пред службата по трудова медицина, което се
установява от показанията на Х. П., но това не означава, че е представител на
работниците и служители в съда. Възразява се, че като е приел протокола за
годно доказателство по делото, Пл РС е действал единствено и само в полза на
ищцата като, според въззивника, е недопустим и неразбираем изводът на Пл РС, че
ако се установи неистиност на съдържанието на протокола означава“да се
дискредитират всички взети в този период
с нейно участие и съгласие решения и
така да се изложат на риск интересите на
останалите работници и служители…“.В писмените бележки на процесуалния
представител на въззивника се повтаря становището относно липсата на качество у
въззиваемата страна на представител на
работниците и служителите по безопасни условия на труд. Потвърждава се тезата
за липса на проведено общо събрание за избора на С., както и се подновява
възражението относно непроизнасянето от страна първоинстанционния съд досежно
откритото производство по оспорване на учредителния протокол от 24.04.2015 г за
учредяване на група по условия на труд, което, според въззивника, е съществено
нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразяват, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се срещу твърденията за нередовна
искова молба като се взема становище ,че в чл. 127 ал.1 от ГПК лимитативно са
изброени реквизитите на исковата молба и подадената отговаря на всички тях. Документацията
по посочените процедури е налице в
деловодството на въззивника.Според
отговора на въззивната жалба неподобаващо за магистрат е твърдението за
съществуваща тенденция в съдилищата в защита на работниците и служителите.
Изводите на Пл РС са направени на база на събраните доказателства.Счита, че
ПлРС не е нарушил принципа на равнопоставеност на страните и е уважил всички
доказателствени искания на другата страна дори и при възражения за неотносимост
от страна на ищцата пред първата инстанция. Възразява се ,че във въззивната
жалба се тълкува противоречиво фактическата обстановка по делото. По делото,
според въззиваемата страна, няма доказателства административният ръководител да
е изисквал документи или информация от С. във връзка с безопасните условия на
труд и такива да не са били
представяни.Протокол № 1 от 24.04.2015 г е бил в деловодството на съда и
ръководството на съда е било наясно с този протокол доколкото ,което се
установява, според въззиваемата, и от заповед № 23/24.04.2015 г на административния
ръководител на РС – Ч.Бряг. Според въззиваемата страна твърденията за
неистиност на съдържанието на протокола целят да оправдаят факта, че
въззивникът не е изискал и не се е запознал с материалите по безопасни условия на труд, намиращи се в
деловодството на съда. Твърди се, че протоколът от общото събрание за избор на С.
е част от вътрешния документооборот в институцията и самата институция определя
регламента за провеждане на общите
събрания. ПлРС не може да ревизира решенията на това събрание. Твърди се ,че е
налице частен диспозитивен документ, подписан от лицето, което е посочено в
него, при липса на твърдения изобщо за обратното. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят законосъобразността на уволнението на
въззиваемата страна, респективно наличието на условия за ползване на закрила за
работника и служителя по чл. 333 ал.1 т.5а от КТ, основателност на акцесорните
искове
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА КАТО ПОДАДЕНА В СРОК ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЪЗЗИВНИКА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Следва да се отбележи, че по
същество са налице два документа,озаглавени като въззивни жалби от РС – Ч.Бряг от една и съща дата с
припокриващо се съдържание , поради което въззивният съд приема, че се касае за
въззивна жалба от РС – Ч.Бряг.
ПлРС е приел, че не се спори по делото, че
ищцата е работила при ответника на длъжност „административен секретар“ до
29,01,2016 г., когато със заповед №РД-14-1 от 29,01,2016 г. на Административния
ръководител на РС Червен бряг на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, а с последваща заповед №РД-14-2/29,01,2016 г. е прекратено ТПО с
ищцата.
На първо място,според ПлРС, следва да бъде разгледана твърдяната
незаконност на уволнението на ищцата, поради неспазване изискването за
предварително съгласие на инспекцията по труда в хипотезата на чл.333, ал.1,
т.5а от КТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ заповедта за
уволнение и съответно заповедта за прекратяване на ТПО подлежат на отмяна само на това основание,
без да се разглежда трудовият спор по същество.
Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.5а от КТ предвижда, че в случая по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ /какъвто е процесния/ работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, който е избран за представител на работещите по
безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на
пълномощниците по реда на чл.6, за времето, докато има такова качество.
Закрилата предхожда уволнението, затова се нарича предварителна закрила.
Разрешението за нея следва да бъде поискано писмено и дадено писмено за всеки
отделен случай, което разрешение за уволнението на работника се дава от
Инспекцията по труда.
Основният спор в случая, според ПлРС, е дали ищцата е имала към момента на
уволнението си това качество, тъй като се установява, че разрешение от
инспекцията по труда работодателят не е искал и не е получавал.
За някои от обстоятелствата, обуславящи приложимостта на
предварителната закрила спрямо определен работник или служител, работодателят винаги разполага с информация. В тези
случаи изобщо не може да се поставя въпросът дали работодателят е знаел или не,
че лицето попада в съответната категория. Такива са например трудоустроените
работници и служители, работници и служители, започнали ползването на разрешен
им отпуск, различните категории работнически представители /какъвто е и
процесния случай/. Ищцата обосновава закрилата си по чл.333, ал.1, т.5а от КТ
на протокол №1/24,04,2015 г. от проведено общо събрание на работещите в РС
Червен бряг, на което е избрана за представител на работниците и служителите по
безопасност и здраве в ГУТ. Безспорно ,според РС, ответникът следва да е бил
запознат с горецитирания протокол, най-малкото защото същият се е съхранявал
при него и е представен в оригинал по делото именно от него.
В с.з. ответникът е поискал откриване на производство по
чл.193 от ГПК, като е оспорил съдържанието на процесния протокол. Съдът е приел,
че НЕПРАВИЛНО е открил изрично такова производство, тъй като се касае за
подписан частен диспозитивен документ и оспорващият не навежда твърдения, че
той не е подписан от лицето, посочено за негов автор, което е единствената хипотеза на неистинност на
частния диспозитивен документ. Във
всички останали случаи, когато се оспорва верността на съдържанието на такъв
документ, не се допуска откриване на производство по проверка на истинността
му, а тя се преценява с оглед на всички
останали доказателства по делото.
По отношение заявеното оспорване на съдържанието на
процесния протокол от 24,04,2015 г. съдът
е приел, че същото няма как да бъде заявено едва в настоящото
производство, а е следвало да стане по реда за атакуване на решения на общото
събрание на работниците и служителите, поради което съдът не следва да обсъжда
събраните в тази насока доказателства. Да се приеме обратното и едва към
настоящия момент да се установи неистинност на съдържанието и респективно –
липса на представителна власт на ищцата като представител на работниците по
безопасност и здраве, би означавало да се поставят под съмнение всички действия
извършвани от ищцата като представител, да се дискредитират всички взети в този
период с нейно участие и съгласие решения, и така да се изложат на риск
интересите на останалите работници и служители, ползващи се от тях, което
противоречи на целите на КТ и търсената с него пълна и засилена закрила на
работника в отношенията му с работодателя.
С оглед изложеното, съдът
е приел, че цитирания протокол №1 от 24,04,2015 г. легитимира ищцата
като представител на работниците и служителите по безопасност и здраве в ГУТ, и
като такава – като лице, ползващо закрилата по чл.333, ал.1, т.5а от КТ, която
разписва задължително предварително получаване на съгласието на инспекцията по
труда. Липсата на такова прави уволнението й
незаконно и налага неговата отмяна на процесуално основание, без да се
изследват по същество останалите въпроси, свързани със извършени нарушения на
трудовата дисциплина, представляващи материалноправното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
За пълнота Пл РС е
посочил, че не се оспорва от ответника, че ищцата на практика е изпълнявала
функциите на орган и представител на работниците по безопасност и здраве, а
това обстоятелство се установява и от приложените протоколи от заседания на ГУТ
от м.юли и м.октомври 2015 г. /л.562 и л.563 от делото – том II/, поради което
същата следва да се ползва от засилената закрила на чл.333, ал.1, т.5а от КТ.
Искът
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, според РС, се
явява акцесорен по отношение основния иск - този за отмяната на уволнението, и
следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищцата за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, РС е
приел, че основателността на този,
също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за
незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В процесния случай е безспорно, според РС, че
заповеди №РД-14-1/29,01,2016 г. и №РД-14-2/29,01,2016 г. са незаконосъобразни.
Установява се от извършената констатация
в трудовата книжка на ищцата и приложените ТД, че след уволението ищцата не е
работила по трудово правоотношение с изключение на периода 01,02,2016 г. –
17,02,2016 г. и периода 18,04,2016 г. – 29,07,2016 г., и не е получавал доходи
от трудова дейност. С оглед на това, следва да бъде уважен и искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за присъждане
на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в следствие
на незаконното уволнение и за времето, в
което е работила по ТПО, но е получавала по-ниско ТВ, което съгласно
заключението на ВЛ е в размер на 7076,76 лева. РС е приел , че за периода
29,01,2016 г. – 31,01,2016 г. ответникът
е навел доводи, че ищцата е
получила ТВ, поради което не й се дължи обезщетение, но доказателства за това
обстоятелство не са били представени.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
като краен резултат
РС е
изложил мотиви за изводите си , които не се споделят изцяло от въззивния
съд, но като краен резултат решението е правилно.
В доклада по делото, постановен от първоинстанционния съд липсват указания към ищцовата страна пред
първата инстанция, за тежестта на доказване във връзка с откритото производство
по оспорване на протокол от общо събрание от 24.04.2015 г, на който е избран представител на работниците и
служителите по безопасни условия на труд. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал.3
от ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се
оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната,
която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която
го е представила. Това писмено доказателство е посочено от ищцата пред първата
инстанция с исковата молба, в която се съдържа искане за задължаване на другата
страна, Районен съд – Ч.Бряг , да представи този протокол доколкото той се е
намирал при ответника пред първата инстанция.В този смисъл въззивният съд
приема ,че доказателството е посочено от ищцата пред Пл РСН и въззиваема пред
Пл ОС, същата е заявила и в последствие
при оспорването ,че ще се ползва от това доказателство, поради което с оглед
вида на представения като доказателство протокол, тежестта на доказване пада
върху нея. Въззивна жалба обаче от същата страна липсва с оглед изхода на
първоинстанционното производство, а съгласно
т. 2 от ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ въззивният съд не следи
служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване
на делото. В
случай, че въззивната жалба съдържа обосновано
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до
страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат
в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания.В настоящия случай липсва въззивна жалба от страната, на
която не са дадени указания относно тежестта на доказване, поради което
въззивният съд не следва да извършва никакави процесуални действия в този
смисъл. Според въззивния съд не е налице хипотезата на предложение второ на т.
2 от ТР №1/2013 г.
Видно от протокола от с.з на 26.05.2016 г е открито производство по
оспорване на истиността на протокол № 1 от 24.04.2016 г за избор на С.. В
мотивите ПлРС говори за съдържанието на протокола и приема ,че се касае за
частен диспозитивен документ. Пл ОС не е съгласен с този извод на ПлРС като
следва да се приеме, че оспореният протокол е частен свидетелстващ документ, а
не диспозитивен. Свидетелстващите
документи материализират удостоверително изявление на своя издател. Те
имат материална доказателствена сила относно факта, който се удостоверява.
Във връзка с оспорването на протокол
№ 1от 24.04.2015г от общо събрание на работниците на Районен съд –
Ч.Бряг по делото са събрани гласни доказателства. За достигане по делото до извода, че е проведено
успешно оспорването на представения протокол за избор от 24.04.2015 г
следва категорично от събраните
доказателства да се установява, че такова събрание не е провеждано ,в каквато
насока е оспорването от страна на Районен съд – Ч.Бряг. От събраните по делото
гласни доказателства не може да се направи такъв извод. Първоинстанционният съд
не е обсъдил в мотивите подробно и в съвкупност събраните гласни доказателства
във връзка с оспорването, което е следвало да направи.
От разпитаните
свидетели единият свидетел на ищцовата страна пред първата инстанция е
предходния административен ръководител на съда Х. П. , който е заявил, че няма
спомен кога и как точно се е провело събранието за избора на С., но през
неговия мандат са провеждани десетки събрания, за една част от които са
изготвяни протоколи, а за друга – не. Според този свидетел събранията са се провеждали в кабинета на
председателя, а през неговия мандат винаги представител на служителите пред
службата по трудова медицина е бил административния секретар като със сигурност
това правило е спазено при всички
избори. Относно оспорения учредителен
протокол на група по условия на труд свидетелят е заявил, че няма конкретен
спомен, но щом протоколът носи неговия подпис значи такова събрание е
провеждано. Свидетелят П. утвърждава пред съда, че няма специален ред за
свикване на общите събрания в РС – Ч.Бряг ,обикновено административният
секретар или друг служител уведомява намиращите се в сградата служители и
всички, които са на работа участват в събранията. Свидетелят не се спомня колко
пъти са избирани през неговия мандат представители на работниците по
безопасност и здраве.
Св. М., която е
разпитана пред първоинстанционния съд, е лицето, което е заемало длъжността
административен секретар преди ищцата пред първата инстанция. Св. М. заявява
пред съда, че тя е била представител на работниците в групата по условия на
труд, но изборът й е бил отдавна и не си спомня подробности. Според тази
свидетелка са провеждани при необходимост общи събрания в съда, но не за всички
са съставяни протоколи.
Св. Д. Г. заема длъжността съдия по
вписванията. Тази свидетелка твърди, че не е участвала в общо събрание за избор
на представител на работниците по безопасност и здраве и е разбрала това след
като е проверила протокол № 1 от 24.04.2015 г, тъй като не може да си спомни
всички събрания, в които е участвала.
Св. Г. твърди, че е отишла да провери дали се е подписала , тъй като може да не
е била уведомена. Св. Г. твърди, че е видяла една бланка, на която са попълнени
три имена и няма дневен ред. Пише колко са присъствали, но никой не се е
подписал. Св. Г. заявява, че не са провеждани често общи събрания, цитира
няколко случая – за СБКО и болно дете, като не си спомня да се е подписвала на
протоколи. Св. Г. твърди, че е разбрала от протокола, че Ц.С. е избрана за
представител на работниците, не знае и преди нея кой е бил представител като
заявява, че може и да е избиран, но тя не цзнае кой е бил. Не може да каже дали
е била на работа на датата на избора, но счита ,че е била ,защото принципно
през април не излиза в отпуск. Св.Г. завява пред съда, че се е запознала с
протокола след като настоящия административен ръководител на РС – Ч.Бряг я е
посочил за свидетел, а протоколът се е съхранявал при новия административен
секретар. Св.Г. твърди, че тъй като е отговорна е решила да се запознае с
фактите. Свидетелката заявява, че може да е имало случаи на общи събрания, в
които да не е участвала, не си спомня, но , според нея, сигурно е било нещо
незначително. Св. Г. твърди, че не може да каже със сигурност ,че е присъствала
на всички общи събрания, но би трябвало. Св. Г. също така посочва, че лицето Ц.
Д. е избрано за нов представител на работниците
по безопасност и здраве като на въпроса как е станал избора свидетелката е
отговорила „..бяхме на третия етаж, помня го, защото празнувахме рождения ден
на предишния председател“, а на въпрос
дали има предвид свикано общо събрание и всички са присъствали свидетелката е отговорила „ …да, присъстваха,
не мога да кажа точно кои и дали всички, но много присъстваха.“
Св.Росица И. е главен счетоводител в РС – Ч.БРяг. Същата е заявила пред
съд, че не е участвала в общо събрание за избор на Ц.С. като представител на
работниците по безопасност и здраве. Разбрала за нейния избор седмица след уволнението след откриването на
папка с документи. Св. И. е заявила, че от 2004 г обикновено представител на
работниците по безопасност и здраве е административният секретар.Св. И. също
така е заявила, че не си спомня С. М. / предходен административен секретар
преди Ц.С./ да е избирана за такъв представител,, а за 2015 г свидетелката е
заявила, че няма избран представител, тъй като тя не е участвала в такова
събрание, а преди това също не е избиран такъв представител. Св.И. твърди, че в
разговори с други служители е установила, че те също са твърдели, че не са
участвали в такова събрание и не са избирали С.. Цитира се името на напуснала
пенсионирана служителка П. Н.. Свидетелката
И. твърди, че след уволнението на С. се правят протоколи за общите събрания и
всички се подписват. Преди това са се подписвали на протокола за СБКО. Св.И.
твърди, че преди встъпването на В.Н.
като председател се е провеждало само годишно отчетно събрание на съда, там не са се подписвали и протокол не е
правен.
По делото е разпитан и св. В. Т. Д., който е системен администратор в РС
– Ч.Бряг. Същият заявява, че не е
участвал в събрание за избор на представител на работниците по безопасност и
здраве и не знае да е провеждано такова. Св. Д. заявява пред съда, че около
месец преди заседанието е поискано от всеки в съда да заяви дали е бил на това
събрание и кой е бил избран. Свидетелят
твърди, че някои от служителите са казали, че не са били на такова събрание,
други – че ни си спомнят. Св. Д. е заявил, че откакто работи в РС – Ч.Бряг, от 2009г, общи събрания са се
провеждали не повече от 3-4 пъти годишно като цитира и тематиката на
някои събрания – общо отчетно, СБКО, и „нещо чрезвичайно“. Твърди, че не си
спомня дали са съставяни протоколи. Твърди, че и други лица, освен Ц.С., не е
избирано за представител на работниците по безопасност и здраве. Направило му е
впечатление, тъй като е преминал такова обучение.
От разпитаните свидетели всички без св. М. работят в РС – Ч.Бряг. Х. П.
е съдия, Г. е съдия по вписванията, а И. и Д. – служители. Въззивният съд
приема, че показанията на св. И. и св. Д. следва да се оценяват с оглед тяхното
трудово – правно положение като служители на РС – Ч.Бряг с работодател
председателя на РС – Ч.Бряг. Показанията на св. И. са противоречиви доколкото
същата е заявила, че представител на работниците за безопасност и здраве
обикновено е административният секретар, но не си спомня С. М. /предишният
административен секретар преди Ц.С./ да е избирана за такава, нито пък С.. В
този смисъл не е ясно на какво се основава нейното твърдение, че
административният секретар е такъв представител щом административен секретар не
е избиран в това качество. Аргументът на свидетелката, че няма избран
представител ,защото тя не е участвала в такова събрание не може да се приеме за състоятелен доколкото
в РС – Ч.Бряг работят още редица служители освен нея. Фактът, че св. Д., чиито
показания също следва да се преценяват с оглед факта, че председателят на РС –
Ч.Бряг е негов работодател, заявява, че не е участвал в такова събрание, не
опровергава по категоричен начин неговото провеждане, още повече, че в
оспорения протокол е отразено,че присъстват част от служители, 15 на брой, а
всички служители на РС – Ч.Бряг са повече. От показанията на св. Д. се
установява, че е провеждано допитване до служителите относно провеждането на
такова събрание. Св. Г. утвърждава липсата на спомени за провеждането на такова
събрание, но едновременно с това утвърждава, че не е присъствала на всички
провеждани събрания, не си спомня дали е била на работа тогава. Твърди също
така ,че е проверила протокола и е видяла бланка и попълнени три имена. На оспорения протокол № 1 от
24.04.2015 г има едно име и това е на Ц.С., която е избрана и е отбелязана като
протоколчик и не се касае за бланка, а липсата на спомени за проведено събрание
в този смисъл не опровергава провеждането му. Следва да се отбележи, че самата
свидетелка Г. заявява пред съда, че за избора на следващия представител на
работниците по безопасност и здраве си спомня, че е бил на третия етаж на
рождения ден на предишния председател на съда. Това свидетелство води до
извода, че общите събрания в РС – Ч.Бряг протичат неформално,организацията е
имала недостатъци , но това не означава,че следва да се приеме липсата на
такова събрание. Св.П. също няма конкретен спомен от събранието, но той
обяснява пред съда как са се провеждали събранията по неформален ред, което
кореспондира и с показанията на св. Г.. Не следва да се вземат под внимание
свидетелствата за мнението на трети неучастващи в никакво качество в
производството лица относно проведеното
общо събрание. Спорен е въпрос от
разрешаването на който зависят и определени права на уволнен служител досежно
законова закрила при уволнението му и
необходимостта от изискване на предварително разрешение за това . В този
смисъл следва категорично по делото да е успешно оспорен протокола от общо
събрание, а с оглед обсъдените по – горе доказателства, това не е сторено. РС –
Плевен всъщност се е произнесъл в мотивите относно оспорването на протокол № 1
от 24.04.2016 г и е приел, че същият легитимира Ц.С. като представител на
работниците по безопасност и здраве, а произнасяне по въпроса в диспозитива на
решението не се дължи. Въззивинят съд не споделя изводите на РС ,че е следвало
протоколът от общото събрание да се атакува по друг ред. ПлРС не е посочил
какъв точно е този ред и в каква норма се съдържа такава възможност. Пл ОС не споделя и мотивите на първоинстанционния
съд,че приемането за успешно на оспорването означава да се поставят под
съмнение всички последващи действия на С., а това е недопустимо. Този аргумент
е несъстоятелен. Съдът би следвало да проведе производство по оспорване и да направи извод за неговия успех , а
последиците ще се преценяват с оглед конкретната правна и фактическа
обстановка. От показанията на разпитаните свидетели, оценени с оглед и тяхната
противоречивост и евентуална заинтересованост на част от свидетелите с оглед
тяхното трудово – правно положение, описано по – горе, не може да се направи
категоричен извод за успешно проведено производство по оспорване истиността на
протокол № 1 от 24.04.2016 г както е открито производството в с.з. на
26.05.2016 г.
РС – Плевен не е изложил особени мотиви и относно оспорването на
учредителен протокол на група по условия на труд от 24.04.2015 г. Този протокол
е подписан от предходния председател на РС – Ч.Бряг и от административния
секретар по това време , ищца пред РС – Плевен и въззиваема пред Пл ОС, Ц.С..
Оспорването на този протокол е свързано с оспорването на протокола за избор на С.
от същата дата.С оглед гореизложеното във връзка с изхода от предходното оспорване,
то следва да се приеме за неуспешно проведено и оспорването на учредителния
протокол.Доколкото С. е била избрана за представител на работниците, то тя като
такава влиза като член на групата по условия на труд съгласно чл. 28 ал.2 от
ЗЗБУТ. В този смисъл и с оглед на показанията на предходния председател Х. П.,
който заявява, че щом протоколът има негов подпис, значи това събрание е
проведено и групата е учредена, следва да се приеме, че това оспорване също не
е проведено успешно.
Относно възражението във въззивната жалба за смесване на качеството на С.
като представител на работниците по безопасност и здраве и орган по безопасност
и здраве, определен от работодателя, въззивният съд счита, че РС – Плевен
изобщо не се е занимал с този въпрос, но
от доказателствата по делото е видно, че всъщност тези качества се
сливат в едно лице и това е Ц.С., но с оглед характера на спора не следва да се
обсъжда това обстоятелство и дали е допустимо или не. По същество е основателно
възражението, че се дължи закрила само на представителя на работниците по
безопасност и здраве, но не и на назначения от работодателя орган по
безопасност и здраве. По никакъв начин обаче по делото не се коментира
необходимостта от закрила на С. поради определянето й за орган по безопасност и
здраве, което е станало със заповед на председателя на РС – Ч.Бряг № 23 от
24.04.2015 г, л. 314 от първоинстанционното дело.
Пред въззивната инстанция не се
представиха доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които
да мотивират у въззивния съд друг краен извод, различен от този на Пл РС. Предвид
гореизложеното следва да се потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно без да се разглежда спора
по същество. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати
на другата страна деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1000
лв съгласно представения списък на разноските по делото, срещу който няма
възражение от другата страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1394 от 27.09.2016 г по гр. Дело № 2126/2016 г по
описа на Плевенски РС КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, представляван от
административния ръководител – председател В.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.П.С. , ЕГН **********,***
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от връчване на
съобщенията за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :