Решение по дело №3627/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20221100603627
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора И. Г. Т.
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 12.05.2022 г., по НОХД № 11900/2020 г., Софйски
районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 7-ми състав е признал
подсъдимия В. Т. В. за невиновен в това, че на 22.10.2019 г., около 20:00 часа
в гр. София, ж.к. „Враждебна“, в градинката в близост до последната спирка
на автобус № 78, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на челюстта
причинил на А.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период
по-голям от 30 дни, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, а именно: НОХД № 22013/2013 г. по описа на СРС,
със споразумение, влязло в сила на 17.04.2014 г., за престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 година, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така
1
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.
Недоволство от решението е изразил представител на държавното
обвинение, който в срочно депозиран протест, атакува съдебния акт като
неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон,
тъй като изводите на решаващия съд почиват на неточна интерпретация на
събраните доказателствени материали. В протеста се посочва, че дори удари
върху пострадалия да са нанесени не само от подсъдимия, то именно в
резултат на приложената физическа сила от негова страна, пострадалият С. е
паднал на земята, а от устата му е потекла кръв. Твърди, че свидетелските
показания на разпитаните в хода на производството младежи си противоречат
със заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. В
обобщение се посочва, че в рамките на досъдебното производство (ДП), а и в
хода на съдебното следствие, са събрани достатъчно годни доказателства,
които да установят извършването на инкриминираното престъпно деяние по
чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК от подсъдимия
В., противно на приетото от съда.
Въз основа на тези си доводи обвинението моли да бъде отменена
атакуваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият В. Т. В. да
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.
В закрито заседание, въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим
разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура изразява становище, че не поддържа подадения протест. Намира,
че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, защото в
мотивната му част са изложени достатъчно подробни аргументи, послужили
за оправдаване на предаденото на съд лице. В този смисъл възприема, че от
ангажираната в рамките на производството доказателствена съвкупност не се
установява авторството на деянието да е доказано по несъмнен начин. В
частност от същата се установява, че дори подсъдимият да е нанесъл шамар в
2
областта на дясното ухо на пострадалия С., то са констатирани и редица други
удари, нанесни от други лица, като само по себе си това обстоятелство
компрометира авторството на консумираната престъпна проява.
Подсъдимият В. Т. В. се явява в съдебното заседание пред въззивния
съд, като за него се явява и адв. В. К. от АК-Благоевград, надлежно
упълномощен за всички съдебни инстанции с пълномощно, приложено по ДП
(л. 153).
Договорният защитник на подсъдимия оспорва протеста. Счита, че
обективната истина е отразена в присъдата на първоинстанционния съд. Сочи,
че доказателствената маса е попълнена с многобройни доказателства, сочещи
липсата на съпричастност на подсъдимия към конкретно инкриминираното
обвинение за нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в получени
травматични увреждания на челюстта на пострадалия. Отправя молба за
потвърждаване на така постановената първоинстанционна присъда.
В своя лична защита подсъдимият В. Т. В. добавя, че само е искал да
разтърве децата, а не да се бие с някой.
В последната си дума подсъдимият поддържа, че е невинен.
Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК,
като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на присъдата, намира
въззивния протест за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна
с право и интерес от търсената защита. Разгледан по същество,
протестът е неоснователен по следните съображения:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото,
намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за
правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз
основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод за
невиновността на подсъдимия В.. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за
промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
3
Подсъдимият В. В. живеел в гр. София, ж.к. „Враждебна“. В същия
квартал живеел и пострадалият А.С., като двамата се познавали.
Към момента на долуописаната случка подсъдимият В. е бил осъждан
с влязло в сила на 17.04.2014 г. споразумение за извършено престъпление по
чл. 198, ал. 1 от НК, с определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година при първоначален „строг“ режим, като наказанието било
изтърпяно на 23.12.2014 г.
На инкриминираната дата - 22.10.2019 г., свидетелят А.С. имал рожден
ден, по който повод той се разбрал с приятелите си – свидетеля Л.С. и
свидетеля С.А., да ги почерпи. Уречено било свидетелят С. да вземе с
автомобила си свидетеля С.А., след което двамата заедно да отидат до
свидетеля Л.С., който по това време щял да бъде на работа.
Около 19:00 часа на горепосочената дата свидетелят С. отишъл с лекия
си автомобил до гориста местност, находяща се в кв. „Враждебна“, където
край беседка се намирали група младежи, сред които свидетелите Д.С., Р.В.,
Д.В., Х.И., К.М. и Ц.М.. Наблизо до беседката разговаряла с приятелки и
свидетеля И..
С пристигането на свидетеля С., към него се приближил свидетелят
Д.С., наричан „Б.“, като последният усетил, че С. бил под въздействието на
наркотични вещества. Понеже преди време свидетелят Д.С. услужил на
пострадалия С. с 20 лева за марихуана, свидетелят С. решил да си поиска
обратно парите. Това подразнило свидетеля С., заради което той избутал
свидетеля С. с вратата на автомобила си, а след това излязъл навън и започнал
да го дърпа за дрехите, и го хванал за гърлото. Свидетелят Д.С. отвърнал на
нападението, удряйки С. с лакът в областта на устата и гърлото, което довело
до падането му на земята. Притеснена от нагнетената обстановка и с желание
да прекрати случващото се, свидетелят С.А. застанала между тях.
Непосредствено след инцидента, свидетелят А. и свидетелят С. се
качили в автомобила на последния и се насочили към свидетеля С..
Последният по това време бил в автосервиз в кв. „Враждебна“, където
работел. Веднага щом тримата се събрали, свидетелят А. започнала да
разказва за внезапно възникналата конфликтна ситуация. Това дало стимул на
свидетеля С. да се саморазправя. Афектиран, свидетелят С. шофирал много
бързо, понеже искал да пристигне по-скоро обратно край бесетката.
4
Вече пристигнали на мястото на събитията от малко по-рано същата
вечер, свидетелите А. и С. слезли от автомобила, докато свидетелят С.
директно се насочил към хората, събрали се около запаления край бесетката
огън. Край огъня били свидетелите Д.С., Р.В., Д.В., Х.И., К.М. и Ц.М..
Свидетелят С. искал да си „върне“ за предишното спречкване и налетял с
юмрук в лицето на свидетеля С., в резултат на което той паднал на земята.
Настанала суматоха, свидетелят Р.В. се притекъл на помощ на свидетеля С. и
ударил с юмручни удари лицето на свидетеля С., а тялото му – с шутове. От
своя страна, свидетелят С. също решил да не остане „длъжен“ и ударил
свидетеля С. неколкократно на различни места по тялото му.
Физическата разправа между тримата мъже била наблюдавана от
останалите край бесетката, като свидетелят Д.В. споделя, че е видял около 15
удара, в това число юмручни такива и ритници, нанесени на различни места
по тялото на свидетеля С., включително и по лицето на последния.
Свидетелят В.ев разказва, че от нанесните му удари, свидетелят С. паднал, а
после се изправил, крещейки „Зъбите ми, Близнак!“. Идентични реплики,
изречени от свидетеля С. към свидетеля С., по прякор „Б.“, дочул и
свидетелят Х.И. - „Зъбите ми, бе!“.
На фона на горящия огън, боят се проследявал и от свидетеля К.М. и
неговата сестра – свидетеля Ц.М., като и двамата чули как пострадалият С. се
оплаква, че го болят зъбите, след като свидетелят С. го ударил по лицето.
Свидетелят М. чула „Ох, Близнак, направи ми нещо на зъбите, на челюстта!“.
За да се справи със ситуацията, свидетелят С. решил, че трябва да
прибегне до използването на странични средстава, навел се и взел камък от
земята. Това уплашило свидетеля С. и той побягнал, а подир него се затичал
свидетелят С.. Свидетеля В. също тръгнал да бяга след двамата. Тичайки,
свидетелят С. чул пострадалия да му се заканва, изричайки „Зъбите ми, сега
ще умреш!“.
Така, близо час след началото на развоя на събитията, към 20:00 часа,
свидетелят С. стигнал до градинката, край последната спирка на автобус №
78. Там били подсъдимият В. В. и жената, с която живеел на семейни начала –
свидетеля Х.В. Те запитали бягащия С., какво го е накарало да постъпи така, а
той обяснил, че го гони свидетелят С. и застанал непосредствено зад
подсъдимия, за да се защити. В същия момент на мястото се появил и
5
свидетелят С., при което подсъдимият В. веднага го запитал защо се занимава
с малки деца, а за назидание му ударил два шамара.
Намесата на подсъдимия накарала пострадалия С. да се откаже.
Последният се качил в автомобила си, където установил, в огледалото за
обратно виждане, че му е счупено ченето. Макар да не усещал болка, лицето
му било изкривено и не можел да затваря устата си. Решил да потърси
лекарска помощ и така сам се запътил към УМБАЛСМ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза по делото, изготвена с участието на специалист по орално и
лицево-челюстна хирургия, на свидетеля А.С. са били причинени
травматични увреждания, както следва: спукване на тъпанчевата мембрана на
дясното ухо /централна перфорация/, което довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота; счупване на долната челюст на две места,
което довело до реализиране на медико – биологичния признак счупване на
челюст довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-
дълъг от 45 дни. Така констатираното счупване на долната челюст било в
резултат на действието на твърд тъп предмет с неохлузваща контактна
повърхност, каквато представлява свитата в юмрук ръка. Установен бил и
един удар в носната пирамида на лицето на пострадалия. Обобщено, нанесени
са най-малко три отделни удара, насочени съответно в областта на дясното
ухо, носната пирамида и в областта на долната челюст, вдясно. Експертите
предполагат, че същите са причинени с бърза последователност. В съдебно
заседание, проведено на 16.12.2022 г., вещите лица разясняват, че при
счупване на челюст има изключително интензивна болка, кървене, челюстта
увисва, езикът стои непривично в устата, а това може да доведе до
задушаване. Допълнено е, че при опиянени и дрогирани хора силната болка
може да се усеща притъпена. Последно, вещите лица са категорични, че удар
с шамар може да предизвиква спукване на тъпанчевата мембрана, ала не и
счупване на челюст, като според д-р Н. тази възможност категорично не
съществува, а според д-р Д. същата е малко вероятна.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
следните групи доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, събрани в хода на ДП, както и в рамките на съдебното следствие,
6
проведено пред първоинстанционния съд: гласни доказателствени средства –
показанията на следните свидетели: Д.С., Р.В., Л.С., С.А. /включително
показанията й, дадени пред друг състав на съда по реда на чл. 223 НПК в ДП
и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК/, Д.В., Х.И.,
Х.В./включително прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК
нейни показания, дадени на ДП/, К.М., Ц.М. и А.С. /включително и
приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК негови показания,
дадени пред друг състав на съда по чл. 223 НПК/ (частично) и обясненията на
подсъдимия В. Т. В.; писмени доказателства и доказателствени средства –
медицинска документация относно лечението на А.С., проведено в
УМБАЛСМ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ /л. 110 – 145 от ДП/, ведно с епикриза
и рентгенови снимки, справка за съдимост на В. В.; способи за доказване –
заключенията по назначените експертизи, както следва: първа по ред
съдебномедицинската експертиза /СМЕ/ (л. 85 - 88 от ДП), комплексната
съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/ (л. 94 – 106 от ДП).
Въззивният съд намира, че не са налице основания за ревизиране на
изводите на първоинстанционния съд, които са направени при анализа на
събраните по делото доказателства, тъй като последните са правилно оценени
и кредитирани, за което са изложени и мотиви.
На първо място, съвсем резонно първоинстанционният съд е поставил
в основата на фактите събраните по делото свидетелски показания на
свидетелите С., В., С., А., В.ев, И., В.ева, М. и М., като последните се
отличават със своята хронологична последователност, еднопосочност и
хумогенност. Дадените от гореизброените свидетели показания, преценени
съобразно правилата на чл. 117 НПК, следва да бъдат кредитирани в цялост,
тъй като са подредени и житейски логични. Въпреки наличието на
противоречия в някои детайли, например по отношение броя на ударите с
ръце, съответно с крака, нанесени от свидетелите С. и В. по лицето и други
части от тялото на пострадалия С., а също така и дали последният е паднал на
земята в резултат от насен/и шамар/и от страна на подсъдимия В., горните
несъответствия не могат да доведат до извод за противоречивост,
нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с
оглед момента на деянието, свидетелите да си спомнят случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни
7
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни
също така, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е съвсем естествено свидетелите да описват някои детайли,
според собствената си гледна точка. Горното обстоятелство се обуславя от
човешкото сетивно възприятие, внушение и девнушение, които са
обусловени, както от обективни, така и от субективни фактори, поради което
представянето на дейталите от субективна гледна точка е неизбежно, ала в
същото време не е възможно от него да се направи извод за
взаимоизключващи се показания. Ето защо и настоящата съдебна инстанция
намира, че различията са несъществени и не са в състояние да разколебаят
умозаключението на първоинстанционния съд, че в случая, от една страна,
става въпрос за редица нанесени удари от свидетелите С. и В. по лицето и
тялото на пострадалия свидетел С., а от друга, че подсъдимият не е ударил с
юмрук пострадалия, а единствено го е зашливил с два шамара в областта на
лицето.
Обективно в мотивите към контролирания съдебен акт е отречена
възможността за евентуална заинтересованост на свидетеля Х.В. доколкото
същата се намира във фактическо съжителство с подсъдимия, понеже тя
очертава идентичната картина, на тази, която акуратно и в пълнота обрисуват
и останалите разпитани по делото свидетели. Представените разкази на
свидетелите С. и В. не са компрометирани от участието им във физическата
разправа с пострадалия С., защото съобщеното от тях не само е в унисон с
останалите доказателствени източници, а освен това същото се характеризира
като такова, увреждащо техния социален статус и престиж. Последното
навежда на извод за липса на какъвто и да било субективизъм при
свидетелстването на посочените двама свидетели, а напротив подчертава
отговорното им отношение към процесуалното им задължение по чл. 120, ал.
1 НПК да изложат всичко, което знаят по делото и да отговорят на
поставените им въпроси.
Неслучайно, районният съд се е отнесъл с подчертано внимание към
споделеното от пострадалия – свидетеля С., съобразявайки качеството му на
лице, претърпяло неимуществени вреди от престъплението. Задълбоченият
прочит на разказаното от горепосочения свидетел сочи, че същият привнася в
показанията си факти и обстоятелства, които се явяват изолирани такива и
8
неподкрепени от целокупния доказателствен материал и по-специално при
съпоставката им с другите показания на свидетелите – очевидци. В този
смисъл, резонно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля
С. само в частта, в която той споделя за възникналата физическа разправа
между него и свидетеля С., ненадейната намеса на подсъдимия В. в
конфликта, както и за нанесения от последния шамар в областта на дясното
ухо на пострадалия. Твърденията на свидетеля С., че подсъдимият му нанесъл
шамар, вследствие на който първият загубил съзнание, а в това време му били
нанесени други юмручни удари, остават голословни такива. Тезата за загуба
на съзнание, получена в резултат на шамар, не само влиза в сблъсък с
доказателствената маса по делото, но освен това звучи необосновано и
житейски нелогично. В този смисъл, нито едно от останалите лица, очевидци
на инкриминираната престъпна проява и дали показания за същата, не
споделя за момент, в който пострадалият да е бил в състояние на безсъзнание.
Неподкрепени от доказателствата по делото остават и показанията на
свидетеля С., като според последните в рамките на безсъзнателното му
състояние, някой му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Буди
съмнение констатацията на свидетеля, че хем е в невъзможност да възприема
заобикалящата го действителност, доколкото е изпаднал в безсъзнание, хем с
леснота разумява, че спрямо него е насочена невербална, физическа агресия
от неустановено лице, обективирана в нанесен юмручен удар в областта на
лицето. По-нататък, свидетелят С. твърди и нанесените от свидетелите С. и В.
удари да са били насочени единствено спрямо неговото тяло, но не и в зоната
на лицето. Така формулираното становище на пострадалия отностно
локацията на нанесените му удари от двете лица отново се явява
несъстоятелно и дискредитирано от останалите свидетелски показания, а
също така и от компетентно изготвената и неоспорена от страните КСМЕ.
Критика към изнесената от пострадалия информация се провокира и от
изводимото от останалите свидетелски показания, навеждащи, че
пострадалият С. е бил под въздедйствието на психоактивни вещества, че бил
подчертано превъзбуден. Пострадалият сам признава в своите показания, че
прибягва до консумация на наркотични вещества /марихуана/, като именно
заети на заем от свидетеля С. 20 лева за закупуване на трева станали повод за
възникналата на 22.10.2019 г. физическа разправа между двамата. В подкрепа
на така изведеното е и маркираното от експертите по КСМЕ, че лице с травма
9
като процесната /счупено чене/ следва да изпитва изключително интензивна
болка, като установеният факт, че пострадалият С. сам, без медицинска
помощ, е стигнал до болнично заведение, насочва, че най-вероятно е бил под
въздействието на опиати, които са притъпявали болката. В резюме,
гореизложеното навежда, че към показанията на свидетеля С. трябва да се
подходи в голяма степен със скептицизъм, предвид че с неговите свидетелски
показания не могат да се установят много факти, които да допринасят за
разкриване на обективната истина.
От заключението на вещите лица, изготвили КСМЕ по делото, се
констатира, че счупването на долната челюст, която лицева травма е
оправдала реализирането на медико-биологичния признак счупване на
челюст, довело до затруднение в дъвченето и говоренето за период по-дълъг
от 45 дни, е в резултат от действието на твърд, тъп предмет с неохлузваща
контактна повърхност, каквато е свитата в юмрук ръка. Вещото лице Д., която
е специалист по орално и лицево-челюстна хирургия в съдебно заседание,
проведено на 16.12.2022 г., посочва, че удар с шамар не може да доведе до
счупване на челюст и допълва, че това е малко вероятно, тъй като трябва
освен шамарът да е много силен и устата на пострадалия да е отворена. В
същото съдебно заседание вещото лице Димитров, съдебен лекар, обяснява,
че уврежданията на пострадалия са в различни анатомични области, откъдето
се извежда, че става въпрос за поредица от три удара – в областта на ухото,
брадата и носа, установени с категоричност. Поддържа, че няма как да се
установи кое лице кой точно удар е нанесъл, но с категоричност не е
възможно шамар по лицето да предизвика счупване на челюстта.
Ноторно е, че обясненията на подсъдимия са освен доказателствено
средство, още и средство за защита, поради което същите следва да се ценят с
особено внимание. Съобщеното от подсъдимия обаче е правдиво - относно
разразилата се словесна и физическа разправия между подрастващите и
желанието му да ги разтърве, доколкото то напълно съответства на
останалата част от целокупния доказателствен материал по делото.
Подсъдимият сам признава, че е ударил пострадалия, но ударът бил не с
юмрук, а с шамар. Това твърдение на подсъдимото лице се подкрепя и от
заключението на вещите лица по КСМЕ, съгласно което спукването на
тъпънчевата мембрана на дясното ухо е резултат от индиректна травма – след
повишаване на налягането на ушната кал при удар с отворена длан – шамар.
10
Въз основа на така изложените фактически изводи въззивната съдебна
инстанция намира от правна страна следното:
Иницииращият настоящото въззивно производство протест е
неоснователен. По същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият В.
Т. В. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131а, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК поради неговата
недоказаност. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт. При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъде
направен единствен и категоричен извод, че подсъдимият е извършител на
инкриминираното престъпление – налице е обосновано съмнение по
отношение главния факт по делото – участието на подсъдимия във вмененото
му деяние по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Макар по делото да са ангажирани доказателства, установяващи
някакъв вид касателство на подсъдимия в разразилата се на 22.10.2019 г.
телесна схватка, то те са единствено обуславящи нанесени от негова страна
два шамара в областта на дясното ухо на пострадалия, което непосредствено
въздействие върху последния увредило тъпънчевата му мембрана, а
последното довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Така констатираното увреждане на телесния интегритет на свидетеля
С. покрива единствено законоустановения критерий за лека телесна повреда
по чл. 130, ал. 1 от НК, а в случая същият се явява несъставомерен и съгласно
чл. 161, ал. 1 НК наказателно преследване за това девиантно поведение се
преследва по друг ред.
В допълнение, в хода на производството са събрани достатъчно
еднопосочни и последователни в своя извод доказателства, установяващи, че
други, различни от подсъдимия, лица, а именно свидетелите С. и В., са
нанасяли многократно удари, при това с юмрук, по лицето на свидетеля С.. В
подкрепа на горното е и заключението по КСМЕ.
При така приетото за установено и събрания доказателствен материал
СГС счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
признал подсъдимия В. за невиновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и е отказал да ангажира неговата
наказателна отговорност. Недопустимо е постановяването на осъдителна
11
присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са
изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,
съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може
да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
досежно престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и
неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за
виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин по аргумент от чл. 303, ал.2 от НПК, което е гаранция за реализиране
правата на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 16 от
НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция
не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК
разноските по делото следва да останат в тежест на Държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.05.2022 г., по НОХД №
11900/2020 г., Софйски районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 7-ми
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13