Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55/06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№248/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.Н.Д. ***
срещу Ревизионен акт №Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. издаден от В*** Т*** Д***
на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ - възложила ревизията и П*** И*** А***
на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение №38/29.04.2021г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който
са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2014г. до 31.12.2015г. общо в размер на 104487,21 лева и лихви в размер
на 57036,86 лева, ДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.05.2016г. в размер на
187246,69 лева и лихви в размер на 101071,96 лева, вноски по ДОО за
самоосигуряващо се лице в периода 01.012014г. до 31.12.2015г. общо в размер на
6389,76 лева и лихви в размер на 3401,96 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014г. до 31.12.2015г. общо в размер
на 2496,00 лева и лихви в размер на 1328,89 лева и вноски за ЗО за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014г. до 31.12.2015г. общо в размер
на 3993,60 лева и лихви в размер на 2126,23 лева. В жалбата са развити доводи,
че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като сочените основание
са свързани с неправилно прилагане на материалния закон, липса на установяване
по безспорен начин на задълженията и неправилно определяне на основата за
облагане. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат К.,
поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен акт,
претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък, като
допълнителни доводи излага и в писмени бележки.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт В., оспорва жалбата и развива
доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на
разноски по воденото съдебно производство съобразно представен списък, като
допълнителни доводи излага в писмено защита.
Встъпилия
по делото прокурор дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, като се отмени изцяло оспореният административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-04001220004942-020-001/14.08.2020г. на В*** Т*** Д*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.211 по делото),
която видно от приетата на л.208-210 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е
възложено извършване на ревизия на П.Н.Д. с регистрация като ЕТ „А*** -П.Д.“ за
задължения по приходи за за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2014г. до 31.12.2015г., ДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.05.2016г.,
ДОО за самоосигуряващо се лице, здравно осигуряване за периода 01.01.2014г. до
31.12.2015г. и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2014г. до 31.12.2015г., като е определен тримесечен срок за извършване на
ревизията. По делото не се спори относно надлежно връчване на заповедите по реда на чл.30,
ал.6 от ДОПК.
В срока по чл.117 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад №Р-04001220004942-092-001/03.12.2020г. (л.166-201 по
делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.3 от ДОПК (известие
на л.202 по делото). Оспорващия е подал възражение №94-П-8/22.01.2021г.
(л.163-165 по делото), с което е оспорил констатациите в ревизионния доклад.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК,
от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. (л.145-161 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия по
реда на чл.30, ал.3 от ДОПК (известие за доставяне на л.162 по делото). С жалба
№94-П-19/23.02.2021г. (л.140-144 по делото), оспорващия е оспорил Ревизионен
акт №Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. С Решение №38/29.04.2021г. на Директор Дирекция
ОДОП – Велико Търново (л.14-29 по делото) е потвърден Ревизионен акт
№Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г..
Решение по жалба срещу ревизионен акт
№146/04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново надлежно връчено на оспорващия на
10.05.2021г. по реда на чл.30, ал.3 от ДОПК ( извлечение от куриерска услуга на
л.32 по делото), тоест жалбата с вх.№807/20.05.2021г., с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е
процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства и приетите съдебно икономически експертизи, съдът, стига до
следните правни изводи:
В
рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът,
констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е
приключило в определения срок. Това е така, тъй като със Заповед за възлагане
на ревизия №Р-04001220004942-020-001/14.08.2020г. на В*** Т*** Д*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.211 по делото),
която видно от приетата на л.208-210 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е
възложено на П*** А*** (ръководител на ревизията) и Р*** Б*** извършване на
ревизия на П.Н.Д. с регистрация като ЕТ „А*** -П.Д.“ за задължения по приходи
за за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014г. до
31.12.2015г., ДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.05.2016г., ДОО за
самоосигуряващо се лице, здравно осигуряване за периода 01.01.2014г. до
31.12.2015г. и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2014г. до 31.12.2015г., като е определен тримесечен срок за извършване на
ревизията, тоест спазени са изискванията на чл.112-114 от ДОПК. При издаването
на Ревизионен акт №Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. са спазени изискванията
по чл.117 от ДОПК, като той е издаден в предвидения срок. Ревизионния акт е
издаден от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК в 14-дневен срок от
постъпване на възраженията на оспорващия, тоест в случая компетентните органи
са издали оспорения административен акт в сроковете предвидени в приложимия
закон, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да налагат
отмяната му.
По
разбиране на настоящия съдебен състав, административния акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон при
неизясняване на факти и обстоятелства от значение за воденото административно
производство.
За
изясняване на спора по делото е назначена и приета съдебно компютърна
експертиза изготвена от вещото лице В.Н., която се кредитира от настоящият
съдебен състав като обективна и безпристрастна. По делото е назначена и приета
съдебно графологична експертиза изготвена от вещото лице Л.С., като се
кредитира от настоящият съдебен състав като обективна и безпристрастна. По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена от
вещото лице Х.Д., която се кредитира от настоящият съдебен състав като
обективна и безпристрастна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и приетите съдебно компютърна и съдебно
графологична експертиза не са установява по безсъмнен начин наличието на
изпратени пратки до трети лица чрез куриерската фирма „Е*** Е*** " ООД, респективно
получени във връзка с това парични средства с наложен платеж и неотчетени от оспорващият
доходи за периода 2014г. - 2016 г. По делото не може да бъде установено
действително изпратени пратки от името на ревизираното лице и съответно
получени от него суми, наредени в негова полза от получателите на стоките. Органът
по приходите е направил извод за обема на извършените доставки и размера на
получени от оспорващият доходи в посочените в размери, в това число изпратените
пратки и тяхната стойност, стойността на върната към оспорващият стока и
размера на възстановените на клиентите суми за периода 01.01.2014г. - 31.05,2016
г., въз основа на представените още при ПУФО от "Е*** Е*** " ООД с
отговора на електронен носител справки във вид на таблици с наименования,
съдържащи данни за извършените куриерски и пощенски услуги за жалбоподателя за
процесиите периоди, а така също и файлове със снимки на документи - разходни
касови ордери /РКО/, показващи изплащането на събрания наложен платеж. Тези
данни ревизиращите органи са обобщили в съответните таблици с наименования. В
хода на съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК бяха оспорени досежно
авторството и съдържанието на всички тези документи, както и съставените от
органите по приходите протоколи за проверки, документи от "Е*** Е*** "
ООД и скрепените на ВДС изображения. Безспорно е, че писмата от „Е*** Е*** " ООД не представляват електронен документ,
при което и няма как да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис,
тоест тези писма имат обикновена писмена форма с характер на частен документ и
са отговори на куриерското дружество по повод връчени им искания за
предоставяне на информация. Какъв е източникът, с какви способи са събрани, кой,
и в какво качество го е направил, в това число положил подпис върху отговорите
не се установява от приетите по делото експертизи, респективно не е изяснено.
По разбиране на
настоящият съдебен състав е основателен довода, че представените таблици не са
достатъчни като документална опора за издаването на оспорения ревизионен акт.
Това е така, тъй като нито тези таблици, съдържащи се в технически носител,
нито самият технически носител, представляват документ, който може да
удостовери изпратени от жалбоподателя стоки чрез куриерската форма или получени
от него суми по наложени платежи. Тези таблици във формат ,,xls", освен че не са подписани с квалифициран
електронен подпис от представител на "Е*** Е*** " ООД, не са
счетоводен документ, а съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
изготвена от трета неучастваща в спора страна въз основа на издавани РКО,
товарителници и т.н, но същата не може да бъде кредитирана без представянето
на документите, послужили за съставянето й. Тази информация в табличен вид сама по себе си има
единствено информативен характер. Направените от органите по приходите изводи
въз основа на представените таблици се явяват неверни по отношение на
констатациите, тъй като не почиват на каквито и да било първични счетоводни
документи. Непредставянето на всички документи,
послужили за съставянето им водят и до незачитане на доказателствената й сила,
а не обстоятелството, че е съставена и представена по делото като електронен
документ. Не могат да послужат като доказателство за получени суми от
ревизираното лице, съответно за формиране на размера на оборот от продажба на
стоки и изготвените в хода на ревизията от орган по приходите файлове в
табличен вид, които въпреки че също не са подписани като електронни документи с
квалифициран електронен подпис, освен че са продукт от дейността на ответника,
но и съдържат обобщена информация на предоставените от дружеството - куриер
данни, като могат да бъдат послужат единствено за служебно ползване на
ревизиращите и за улеснение при извеждане на конкретни изводи, но не и като
доказателства за релевантни по делото факти. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на
облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето или негови контрагенти,
какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито
самият технически носител. Според данните от дружеството - куриер
за извършването на продажбите и получаването/изплащането на паричните суми са
съставяни многобройни документи - товарителници, разходни касови ордери (РКО) и
разписки, които са писмени доказателства по смисъла на чл. 49 от ДОПК и по
смисъла на чл. 178 и сл, ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на
ревизионния акт на основание §
2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай всички тези писмени
доказателства, на които реално се гради изводът на ревизиращият орган за общия
брой на продадените стоки и съответно получените за това суми от лицето не са
събрани в хода на ревизията и делото, с изключение на представените на оптичен
носител файлове, съдържащи изображения. Тези файлове със снимки,
представени на оптичен носител, са оспорени от по съответния ред. При изготвяне
на заключението на допуснатата съдебно - графическата експертиза, вещото лице е
работело по тези файлове на снимки, приложени по ревизионната преписка на CD.
Тези
изображения безспорно не са електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014, не са и копия на документи, а сканирани изображения
на документи на оптичен носител и непредставянето им в годен за това вид, има
за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи
по спора. Но дори и тези фото снимки на касови ордери да бяха разпечатани от
страната, същите не представляват заверен препис от документа по смисъла на чл.
183 ГПК, нито електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл. 3,
ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Става дума за
частни свидетелстващи документи, които по принцип имат материална
доказателствена сила, които удостоверяват неизгодни за жалбоподателя факти, но
без оригиналите или дори заверени преписи, всяка идентификация на подписите не
е обективна (В посочения смисъл са постановените Решение № 5283 от 01.06.2022
г. на ВАС по адм. д. № 8447/2021 г., Решение № 2998 от 30.03.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 7240/2021 г., VIII о., Решение № 11141 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 3670/2021 г., VIII о.; Решение № 10156 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 5499/2020 г., I о. и др.). Таблиците са изготвени и представени от органа по
приходите, но изображенията не са изготвени като електронен документ, подписан
от получателя на сумите с електронен подпис.. Изготвената експертиза въз основа
на сканирани копия от документи не е обективна, не почива на достоверни и
обективни факти и не позволява пълно и главно доказване в производство по чл.
193 ГПК. Въпреки че в хода на съдебното производство на основание чл. 192 от ГПК съдът задължи "Е*** Е*** " ООД да представи заверени копия, т.е
на хартиен носител, на всички товарителниците и разписките по силата на които
жалбоподателят е получавал суми от наложени платежи и парични преводи през
ревизирания период. Такива доказателства обаче не бяха представени.
Освен това,
голяма част от файловете ие съдържат подписа на ревизираното лице, а част от
тях въобще не са подписани или са непригодни за почеркова експертиза. Въпреки
това, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното
такова са ангажирани доказателства, че сумите по всички тези наложни платежи са
предадени на ревизираното лице. Да се приеме без доказателства, че едно лице
получава плащания (приходи), без наличието на доказателства за това, означава
да се приемат за доказани факти само по предположение, което не е допустимо и
не е целта на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Ето
защо, констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било
първични документи /снимките не са такива, а и не са електронни документи/ и
съответно при липсата на такива документи по делото не може да се приеме, че
суми по съответните снимки са получавани от ревизираното лице.
При наличието на
горния анализ следва да се приеме, че производството по оспорването на
документи, което е открито по делото, е доказано, тъй като не е установено
подписването на доказателствата с електронен подпис. Данните, съдържащи се в писмото
на „Е*** Е*** " ООД са неясни и противоречиви, тъй като "Е*** Е*** "
ООД е уведомило ревизиращите органи, че липсва картон на ЕТ "А*** - П. Д.". В този смисъл са доказани твърденията,
че изпращането на съответните пратки и получаването на суми за тях от
ревизираното лице, е неустановено. От една страна куриерското дружество не е
представило по делото изисканите документи, а от друга – вещото лице Л.С. е установило,
че само върху 148 броя изследвани документи, за почти три години, са установени
частични съвпадения, които обективно са в допустимата форма на възможност. За
останалите поставени задачи, експертът е посочил, че не може да ги изпълни,
поради непредставянето на изисканите документи. Недопустимо е определянето на
облагаемата данъчна основа чрез негодни доказателства, с използването на
замъглени и неясни снимки, за които в.л. е заявило, че могат да породят само
предположения. В потвърждение на извода за недоказване основанието по чл.122,
ал.2 ДОПК са констатациите на вещото лице Х.Д. относно представените по делото таблици
в неподписан вариант (така е прието и в Решение № 9445/26.10.2022 г. по
Административно дело № 10834/2021 г. на ВАС, което е при абсолютно идентични
доказателствени установявания).
Пълнотата
изисква да се посочи, че при липса на товарителниците и други доказателства за
изпращане на стоките до крайния получател, и съответно получаването и
заплащането им, не биха могли да установят тезата на органите по приходите за
неотчетени приходи от осъществена от жалбоподателя търговска дейност, свързана
с изпращане на стоки по куриер, тъй като само и единствено въз основа на тези
РКО не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени
доставки. На представените дискове със записаните таблици с обобщена информация
се съдържат номер на товарителницата за изпратените от ревизираното лице и за
получените от него суми по наложените платежи и пощенски записи, но
доказателства за направените доставки на стоки с изпращач ревизираното лице не
са налични. Резултатите от предприетите насрещни проверки на физическите лица,
за които се твърди, че са получили от стоки, също не може да послужи за
установяване на релевантни за делото факти. След като приходната администрация
е разполагала с информация за общия брой на товарителниците и наложени платежи
за суми, е извършила минимален брой проверки на крайните получатели по
доставките на стоки от посочените в РА доставки на стоки. Така на практика
приходната администрация се е задоволила с една крайно ограничена и
непредставителна проверка на много малка част от лицата като получатели на
стоки по товарителници и неясно на какво основание е пристъпила към хипотетични
изчисления на стойността на получените суми, като основната част от последните
също липсват по делото, а останалите са негодни да удостоверяват получени суми
по - изложените по - горе съображения. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на
облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката,
но в резултат на близо пет годишно процесуалното бездействие на приходните
органи не е установено какво, на кого и кога точно е доставено. Предвид това,
само въз основа на представените на оптичен носител файлове с изображения на
РКО, и то само за една много малка част от плащания по наложените платежи,
предмет на РА, не могат да установят по категоричен начин както предаването на
стоите, за които се твърди, че са предмет на продажба използване на куриерски
услуги, така и получаването на парични суми за тези продажби, при липса на
първични документи или на каквито и да било други доказателства, в това число и
на товарителници за предаване на стоката на куриерското дружество. От тук
следва, че фактическите констатации в ревизионния акт относно получените суми
от продажба на стоки чрез куриерските фирми, от които не са декларирани доходи,
са оборени от оспорващият.
При този анализ следва да се
приеме, че неправилно органът по приходите е преминал към установяване на
задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК доколкото
приложението на нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК установява в тежест на органите
по приходите да установят обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК за провеждане
на ревизията при особени случаи Недоказано е приемането по делото на сочената
от ответника молба за установяване на търговската надценка, която очевидно е
била подадена за целите на различна проверка – аналогичен е извода в Решение №
9445/26.10.2022 г. по Административно дело № 10834/2021 г. на ВАС, което както
стана дума касае абсолютно аналогична фактическа обстановка, но за различен
период на ревизиране на същото лице.
По разбиране на
настоящият съдебен състав приходната администрация не е доказва с надлежни
доказателства укриване на доходи за целите на данъчното облагане. В този смисъл
следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по допуснатата основна и
допълнителна съдебно счетоводна експертиза почива на предположения, тъй като
при определяне на данъчния финансов резултат на ЕТ за 2014 г., 2015 г. и 2016
г., а от там и на основите за данъчно облагане и задълженията за данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ не се ползват безспорни величини. Сумите по представените
от „Е*** Е*** " ООД изображения във вид на файлове, за които съдебно
графологичната потвърди, че съдържат подпис на ревизираното лице, са негодни да
удостоверят доставки и получените плащания по наложни платежи, а от там и на
недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи. Поради това не следва да
бъдат включени в облагаемата основа, то, не е налице правно основание за
установяване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Недоказаното от
органите по приходите наличие на недеклариран облагаем доход от ревизираното
лице, води и до неосъществяване на материалноправните предпоставки за
установяване на задължения по КСО и 330 за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Посочените
по-горе аргументи формират извод, че в случая липсват основания и за
регистрацията му по ЗДДС и съответно начисляването на косвен данък за
ревизирания период. Анализът е направен въз основа на данните, съдържащи се в
представените от „Е*** Е*** " ООД справки.Определен е ДДС по реда на чл.
122 от ДОПК във вр. чл.102, ал.З, т.2 от ЗДДС за всеки един от данъчните
периоди.
Неправилни са
изводите на органите по приходите относно извършването на облагаеми доставки в
процесния случай, стойността на които ревизираното лице да е получил чрез
наложен платеж, а от там и наличието на основания за регистрация по ЗДДС.
Фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на
получените данни от трето лице "Е*** експрес" ООД, както в табличния
им обобщен вид в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни
документи /РК0/, приложени на технически носител. За да бъде установено
извършването на облагаема сделка и получаването на цената, от значение са документи,
изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи не са нито
представените от куриерското дружество таблици, съдържащи се в технически
носител, нито самия технически носител. Описанието на пратките в табличен вид
от представител на куриерското дружество, не е основание да се приеме че са му
предадени стоки, че същите са получени от трети лица, и че са реализирани
доходи, които не са декларирани. Органите по приходите твърдят, че става дума
за изпратени пратки, които са реализирани към трети лица. Предвид на това, че
процесиите стоки са индивидуално определени такива, то съгласно чл. 24, ал. 2
от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането им, чрез
определянето и по съгласие между страните или чрез предаването им. При ревизията не са представени приемо-предавателни
протоколи, разписки, товарителници или други, които да установяват безспорно
предаването на стоките. При липсата на товарителници или друг документ за
товара не може да бъде установен нито каква е била изпратената стока, нито
изпращача, нито кой е получателят, за да могат същите евентуално да се
съпоставят със съответните документи за плащания. Както
посочихме, въз основа на таблиците, които нямат характер на счетоводен документ
и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета
неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и
до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Представените
и оспорени на оптичен носител изображения на РКО са с разколебана
доказателствена стойност, а освен това сами по себе си не установяват
съществени елементи от доставките - няма периоди на придобиване и продажба,
няма данни за получател и подател на пратките, също така стоката не е
индивидуализирана в тях, и само въз основа на тях не може да се приеме, че се
касае за плащания по направени конкретни доставки. В заключението на основната
и допълнителната съдебно счетоводна експертиза и в двата изследвани варианти
вещото лице е посочило, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над
50 000 лв., но тъй като при формирането на размера на продажбите е включило
представените на оптичен носител файлове на касови ордери, същото не следва да
се кредитира. От процесуалното бездействие на приходните органи не са
установени получателите на стоките и какво е доставено. След като липсват годни доказателства, установяващи съществените елементи
на доставките, съответно не може да се приеме, че са налице плащания по тях,
които да формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
При
този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по
водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски
по делото изразяващите се в разноски за платена държавна такса за образуване на
делото в размер на 50 лева, заплатени депозити за допуснати и назначени съдебни
експертизи в размер на 3706 лева и договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лева по Договор за правна помощ и съдействие
964546 или общо разноски в размер на 7756 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспореният Ревизионен акт №Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. издаден от В*** Т*** Д***
на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ - възложила ревизията и П*** И*** А***
на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение №38/29.04.2021г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
предвид което на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04001220004942-091-001/05.02.2021г. потвърден с Решение
№38/29.04.2021г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново да заплати на П.Н.Д. ***, ЕГН * разноски по
воденото съдебно производство в размер на 7756 (седем хиляди седемстотин
петдесет и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: