№ 241
гр. Плевен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100621 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. И. В. от гр. Плевен, подадена чрез
пълномощникът му адв. М. М. от АК - Плевен против Р. Г. Б. от същия град, с
която са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв. и за имуществени вреди
в размер на сумата 1260 лв. Сумите се претендират ведно със законната лихва
върху тях считано от 09.08.2023г./дата на увреждането/ до окончателното им
заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2023 г. ищецът е минавал
с автомобила си покрай Окръжна болница - Плевен в посока ж.к. ***. Пред
него се е движел ответника, управлявайки микробус. Карал е много бавно,
може би с около 20 км/ч и е създал задръстване. Когато приближил
кръстовището за магазин „Технополис", ответникът подал ляв мигач, но е
завил надясно. Ищецът е спрял автомобила си пред Ортопедичната клиника, а
до него е спрял и бусът на ответника. Тогава ищецът е попитал: „Накъде си
тръгнал с ляв мигач!?", в отговор на което ответникът го е приближил и силно
го ударил с юмрук в лицето, псувайки го. Ищецът твърди, че е усетил
изключително силна болка, не е могъл да каже нищо. Впоследствие се е
1
установило, че при удара му е причинено двустранно счупване на долната
челюст, вляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл.
В исковата молба се твърди и това, че с присъда по НОХД №
393/2024 г. на РС – Плевен, на Р. Б. му е наложено наказание на основание
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.371 ал.2 от НПК и
чл.372 ал.4 от НПК, вр.чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК лишаване от свобода за
срок от една година, като така определеното наказание е намалено с 1/3 и е
определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66
ал.1 от НК.
Ищецът твърди, че е изминала година от причинената му травма,
но той продължава да изпитва силни болки при хранене. Появили са се и
усложнения след направените му операции. Твърди, че не може да стиска и да
дъвче с челюстта си по-твърда храна, поради силната болка, която се засилва
изключително много при движение на челюстта. Първоначално се е хранел
със сламка и с течна храна, а в момента приема пасирана и по-мека храна. Не е
можел да говори нормално, тъй като челюстите са му били фиксирани и е
говорел с почти затворена уста. Не е могъл и да работи. Твърди, че
изложените обстоятелства са довели до промяна в начина му на живот. От
лекарите е разбрал, че ще останат завинаги последици от травмата, поради
настъпило усложнение, което не позволява на раната да се затвори. Твърди, че
продължава да търпи неудобства и че е останал инвалид за цял живот.
В заключение, ищецът моли да бъде прието, че са налице всички
предпоставки на чл.45 от ЗЗД и прави искане за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди и сумата
от 1260 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от деня на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди е за причинените му болки и страдания, а
имуществените вреди произтичат от разходите за закупуване на медицински
консумативи с фактура, приложена в наказателното производство. Претендира
и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Р. Г. Б., чрез пълномощника му адв. М. Б. от ПлАК, в който е взето
становище, че исковата претенция е неоснователна. Ответникът признава, че е
2
налице влязла в сила присъда по НОХД № 393/2024 г. по описа на PC -
Плевен. Оспорва твърдението на ищеца, че той не е провокирал със своето
поведение ответника. Навежда доводи, че в наказателното производство е
установено, че между ищеца и ответника е имало спречкване на кръстовището
на бул. *** и бул. „*** първо чрез размяна на реплики, а след като двамата
водачи са спрели управляваните от тях автомобили, помежду им е възникнало
спречкване и физическа саморазправа. Ответникът Р. Б. твърди, че ищецът
пръв се е опитал да му нанесе удар, при което, като ответна реакция, той е
нанесъл един удар на ищеца. Ответникът счита, че предявената претенция за
неимуществени вреди е изключително завишена и не съответства на
претърпените от ищеца болки и страдания, свързани с влязлата в сила присъда
по чл. 129 ал.2, вр. с ал.1 от НК. Навежда доводи, че усложненията, които са
настъпили, вследствие на направените операции, не биха могли да му се
вменяват във вина, тъй като не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с нанесената телесна повреда, за която има влязла в сила присъда.
Твърди, че поведението на ищеца е било повече от арогантно, което само по
себе си е станало причина ответникът да му нанесе удар.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди,
ответникът не взема конкретно становище, тъй като от ИМ не става ясно какви
точно са закупените консумативи и дали са във връзка с лечението на ищеца,
тъй като липсва фактурата за закупуването им. В тази връзка счита, че
законната лихва върху разходите, представляващи имуществени вреди,
неоснователно се претендира от датата на деянието, а не от датата на
закупуването на консумативите.Ответникът моли, да бъдат отхвърлени
исковите претенции, като евентуално, в случай, че съдът намери иска за
основателен, моли, да бъде намален размера на обезщетението за
неимуществени вреди, тъй като претендирания не съответства на практиката
на съдилищата по аналогични случаи за процесния период и на степента на
причинените от престъплението по чл.129, ал.2 от НК неимуществени вреди,
респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от
пострадалия.
В съдебно заседание, ищецът Б. И. В. се явява лично, като разказва
подробно какво се е случило между него и ответника и относно цената на
исковата му претенция. В депозираната писмена молба, пълномощникът му
3
адв. М. М. от ПлАК моли съда да уважи предявената искова молба.
Претендира направените по делото разноски. Ответникът Р. Г. Б. не се е явява
в съдебно заседание. Процесуалният му представител адв. М. Б. от ПлАК
изразява становище, че исковата претенция за неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана. В случай, че съдът я намери за основателна,
моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение. По
отношение на иска за имуществени вреди признава, че същият е доказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 от ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди са с правно основание чл.45 от ЗЗД и са допустими.
Относно тяхната основателност, съдът взе предвид следното: За уважаването
им следва да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни
предпоставки, а именно: противоправно поведение на ответника; вреди,
причинени на ищеца; причинените вреди на ищеца да са в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника и неговото поведение да е виновно,
като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция за вина.
Безспорно е между страните, че вследствие нанесен побой на
09.08.2023 г. в гр. Плевен на ищеца е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от брадата и
в областта на десния долночелюстен ъгъл. Ищецът е бил приет в Клиниката
по УНГ болести и лицево-челюстна хирургия, където е претърпял операция,
при която счупените костни фрагменти са били наместени и фиксирани със
специални метални импланти/заключващи плаки и винтове/. Безспорно е, че
по повод извършеното от Р. Г. Б. на 09.08.2023 г. в Районна прокуратура –
Плевен е образувано досъдебно производство пр. пр. № 5004/2023г. за
престъпление по чл.129, ал.2 от НК. След приключване на разследването е
внесен обвинителен акт в Районен съд – гр. Плевен, като е образувано НОХД
№ 393/2024г. по описа на същия съд. Наказателното производство е
приключило с Присъда № 28/05.03.2024г., постановена по НОХД № 393/2024г.
по описа на Плевенски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Б. е признат за
виновен в това, че на 09.08.2023 г. в гр. Плевен причинил средна телесна
4
повреда на Б. И. В., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст –
в ляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, поради което и
на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.371,
т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК, вр. чл.54, ал.1 от НК и чл.58а от НК е
осъден на лишаване от свобода в размер на една година, което е намалено с 1/3
и е определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок.
Безспорно е извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, установено в проведеното наказателно производство.
В тази връзка, съдът съобрази ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС, с което е прието, че ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, в гражданския
процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или
неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е
установен с влязлата в сила присъда, респективно споразумение или решение.
В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме
установеното с Присъда № 28/05.03.2024 г., постановена по НОХД №
393/2024 г. по описа на Плевенски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Б. е
признат за виновен в това, че на 09.08.2023 г. в гр. Плевен причинил средна
телесна повреда на Б. И. В., изразяваща се в двустранно счупване на долната
челюст – в ляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл,
поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК
вр. чл.371 т.2 от НПК и чл.372 ал.4 от НПК вр. чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК
е осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с
тригодишен изпитателен срок.Причинната връзка между нанесения побой и
травматичните увреждания, причинени на ищеца се установява от
заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, от
което е видно, че на ищеца Б. И. В. е било причинено счупване на долната
челюст на две места /двустранно счупване/ със следните локализации:
Фрактурна линия в ляво от брадичката и Фрактурна линия в дясно в областта
5
на долночелюстния ъгъл, както и от приложения Амбулаторен лист № 272 от
19.05.2025 г.
Безспорен е и размерът на претърпяната имуществена вреда,
изразяваща се в разходи за заплащане на металните импланти, с които е
фиксирана счупената челюст, за които ищецът е заплатил сумата от 1260 лева.
Спорно по делото е какъв е вида и размера на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, какъв е справедливият размер на
обезщетението, който може да компенсира парично претърпяната травма,
представляваща средна телесна повреда, с оглед оздравителния период и
степента на възстановяване на здравето на ищеца.
За изясняване на тези обстоятелства по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. Д.. От
заключението на вещото лице се установява, че на ищеца Б. И. В. е било
причинено счупване на долната челюст на две места /двустранно счупване/
със следните локализации: Фрактурна линия в ляво от брадичката и
Фрактурна линия в дясно в областта на долночелюстния ъгъл. Медико-
биологичната квалификация на описаното увреждане е счупване на челюст,
водещо до затруднение на дъвченето и говоренето. Първата фрактурна линия е
на мястото на нанасяне на удара /директна фрактура/, а втората фрактурна
линия е получена по механизма на огъване на костта /индиректна фрактура/.
Вещото лице е посочило, че ищецът е бил приет в Клиниката по УНГ болести
и лицево-челюстна хирургия и е пролежал там 5 дни. Бил е опериран с обща
анестезия, посредством интубация /вкарване на тръба в трахеята/. Счупените
костни фрагменти били наместени и фиксирани със специални метални
импланти- заключващи плаки и винтове. На 14.08.2023 г. ищецът е бил
изписан за продължаване на лечението в домашни и амбулаторни условия.
Издаден му е болничен лист за временна нетрудоспособност за 30 календарни
дни. Вещото лице е посочило, че нормалния оздравителен период, през който
пациентите имат право на болничен лист за временна нетрудоспособност, при
подобни двустранни счупвания е около два и половина месеца. През този
период пациентът търпи болки и страдания, които особено през първите 35-40
дни са значителни. Обикновено, най-малко 25 дни след изписването от
болницата, храненето става само с течна храна /сокове, бульони/ със сламка.
6
След това постепенно се преминава на супи и кашички. Обикновено, след
около два и половина до три месеца, при липса на усложнения дъвченето и
говора се възстановяват. Във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба
за това, че е разбрал от лекарите, че ще останат завинаги последици от
травмата, тъй като е настъпило някакво усложнение, от което не може да се
затвори раната, вещото лице отбелязва, че ищецът не представя никаква
медицинска документация в подкрепа на своето твърдение. Освен това,
въпреки опитите на вещото лице да се свърже с ищеца, за да осъществи
преглед на същия и да му бъдат представени медицински документи за
евентуалните усложнения и удължаване на оздравителния процес, които се
съобщават в исковата молба, в заключението е отразено, че до приключване на
експертизата – на 06.01.2025 г. ищецът не се е явил на преглед в съдебна
медицина и не е бил прегледан от ВЛ.
След изготвяне на експертизата, ищецът е представил като
писмено доказателство по делото Амбулаторен лист № 272 от 19.05.2025 г., от
който е видно, че при проведения преглед на посочената дата при д-р Ц. С. -
специалист по лицево-челюстна хирургия, лекарят е установил „отворена
захапка отпред – в контакт са премоларите и моларите, а резците не. На
мястото на фрактурна линия между 33 и 34 зъб се установява леко хлътване и
болезненост, вероятно има леко отваряне на фрактурата в горния край към
зъбите. Липсата на чувствителност вероятно се дължи на прекъсване от
травмата на долночелюстния нерв и ще е постоянно.“ Вместо терапия,
лекарят е записал, че вероятно ще се наложи оперативна интервенция-ревизия
и евентуално махане на титаниевата пластина или фиксирането и след
събиране на отворения край на фрактурата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
исковата претенция се явява частично основателна. Относно интензитета и
продължителността на търпените от ищеца травматични увреждания,
вследствие нанесения удар следва да се вземат предвид констатациите и
изводите на съдебно-медицинската експертиза, според която на ищеца Б. И. В.
е причинено счупване на долната челюст на две места /двустранно счупване/
със следните локализации: Фрактурна линия в ляво от брадичката и
Фрактурна линия в дясно в областта на долночелюстния ъгъл, което
представлява счупване на челюст, водещо до затруднение на дъвченето и
7
говоренето. Ищецът е претърпял операция, при която счупените костни
фрагменти са били наместени и фиксирани със специални метални импланти -
заключващи плаки и винтове, като е ползвал болничен лист за временна
нетрудоспособност за 30 календарни дни. Нормалният оздравителен период
при подобни двустранни счупвания ВЛ е определил на около два и половина
месеца, през който период ищецът е търпял болки и страдания, които особено
през първите 35-40 дни са значителни. Обикновено, след около два и половина
до три месеца, при липса на усложнения дъвченето и говора се възстановяват.
В случая, обаче, липсват гласни доказателства, които да установяват как
конкретно при ищеца е протекъл оздравителния процес и колко са били
интензивни болките му, какви лишения е преодолявал и т.н.Въпреки дадените
му още с проекта за доклад указания да посочи и доведе свидетели за
установяване на относимите към спора факти и обстоятелства, ищецът не е
ангажирал гласни доказателства нито за вида и периода на търпените болки и
страдания, нито за настъпилите усложнение, за които излага твърдение в
исковата си молба. За евентуални усложнения и за причинната им връзка с
деянието на ответника, могат да се извлекат сведения само от констатираното
в приложения амбулаторен лист от 19.05.2025 г., за обективното състояние на
ищеца към настоящия момент. Лекарят е отразил, че на мястото на фрактурна
линия между 33 и 34 зъб се установява леко хлътване и болезненост, като
вероятно има леко отваряне на фрактурата в горния край към зъбите. По
отношение на оплакването за изтръпване и липсата на чувствителност на
долната устна, лекарят е посочил, че вероятно се дължи на прекъсване от
травмата на долночелюстния нерв и че ще е постоянно.
При така събраните доказателства и с оглед на изискването на
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди да се определи по
справедливост, съдът намира че следва да се съблюдават разясненията по
прилагане на справедливостта, като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди дадени в ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968г. Следва да се преценят редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. Следва да се има предвид и съдебната практика
относно критерия икономическа конюктура, за да може с оглед конкретния
период на претърпяните вреди, да се прецени какъв размер на обезщетението
8
отговаря на действително претъпените болки и страдания, за да може
имущественото благо да послужи за морално удовлетворение на пострадалия,
който емоционално да успее да подтисне изживените неблагоприятни
последици от причиненото му увреждане.
В конкретния случай освен вида на увреждането, начина на
причиняването му, обстоятелствата, при които е извършено, следва да се
отчете, че травмата представлява средна телесна повреда и че е претърпяна
една операция от ищеца. При липса на други данни, следва да се приеме
нормален оздравителен период от около два и половина месеца, през който
период въз основа на установеното от ВЛ, съдът приема, че ищецът е търпял
болки и страдания, които през първите 35-40 дни са били значителни, с оглед
вида и мястото на травмата. Следва да се отчете и установената липса на
чувствителност, която продължава и понастоящем, която според лекаря, който
я е констатирал, вероятно се дължи на прекъсване от травмата на
долночелюстния нерв и която се очаква да е постоянна. Съобразявайки
изложеното и съответните обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на вредите – м. август 2023г., съдът приема, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди причинени
на ищеца е в размер на сумата 25 000 лв.От анализа на доказателствата и
съобразявайки съдебната практика по чл.45 от ЗЗД по подобни казуси, съдът
приема, че посочения размер на обезщетението би могъл адекватно да
компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните
състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства
на ищеца. Няма основания за присъждане на обезщетение в по-висок размер,
тъй като няма установени усложнени, удължени или тежко протичащи
възстановителни процедури, които ищеца да е преживял. Не са събрани
доказателства за причинено трайно увреждане на здравето му, което да влияе
на здравния му статус. Посочената липса на чувствителност на долната устна
вероятно се дължи, на прекъсване на долночелюстния нерв, но това не е
установено с необходимата категоричност. По същия начин стои и въпросът за
евентуални и бъдещи събития, които не могат да се вземат предвид при
определяне на обезщетението. Дали има отворен край на фрактурата, дали ще
се наложи и извърши оперативна интервенция за ревизия, дали ще се махне
титаниевата пластина и какъв вид ще е лечението, са все вероятности, които се
съдържат в данните от последния преглед на ищеца отразени в амбулаторния
9
лист от 19.05.2025г., а не са факти, които са се осъществили. Данните за
хлътване и болезненост в областта на челюстта две години след деликта, не
могат, въз основа само на събраните и обсъдени по-горе доказателства, да се
причислят еднозначно към преките и непосредствени последици от деянието
на ответника. Ето защо определянето на обезщетение в по-висок размер, би
било необосновано. При ексцес на вредите, при наличие на усложнение и
провеждане на лечение, което е в пряка причинно-следствена връзка със
същото увреждане, може да се търси обезщетение в отделно производство.
По отношение на предявения от Б. И. В. иск за заплащане на
сумата от 1260 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
закупени медицински консумативи, съдът намира, че същият е основателен и
доказан. От признанието на ответника, от заключението на вещото лице и от
приложеното в досъдебното производство платежно нареждане с отразено
основание „Операция с цел лечение“ се установява, че за металните импланти,
които са поставени на ищеца, същият е заплатил сумата 1260 лв. Сумите на
двете обезщетения се дължат, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.08.2023 г. до изплащането им. За разликата до 100 000 лв.
искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход на делото, съобразно уважената част от иска,
ищецът има право на разноски в размер на 777.99 лв. от общо направените в
размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът,
пропорционално на отхвърлената част от иска има право на разноски в размер
на 2962.67 лв. от общо направените такива в размер на 4000 лв. за адвокатско
възнаграждение или по компенсация следва ищецът да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по делото в размер на 2 184.68лв. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и разноски по делото в полза на Плевенски ОС в
размер на 500 лв. за възнаграждение за ВЛ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД Р. Г. Б., ЕГН **********
от гр. Плевен, ул. *** да заплати, на Б. И. В., ЕГН ********** от гр. Плевен,
м. *** сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от
брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 09.08.2023г. /датата на увреждането/ до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендираната сума в
размер на 100 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** да
заплати на Б. И. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, м. *** сумата от 1260.00
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - закупени
медицински консумативи, вследствие на причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от брадата и
в областта на десния долночелюстен ъгъл, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 09.08.2023г. /датата на увреждането/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, м. *** да
заплати на Р. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** деловодни разноски
по компенсация в размер на 2 184.68 лв.
ОСЪЖДА Р. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** да
заплати на Плевенски окръжен съд сумата от 500,00 лв. за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11