РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Търговище, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500123 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 123/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника ОП „Б....“, чрез своя
процесуален представител адв. Д.П. против Решение № 136/29.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1832/2021 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, с
което е отменено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“
и прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово
възнаграждение, съгласно Методиката за определяне и разпределение на
средствата за допълнително трудово възнаграждение до изтичане на срока на
наказанието, наложено на осн. чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т. 1, 7 и 8 КТ
със Заповед № 913/20.12.2021 г., издадена от директора на ОП „Б....“, на
ищцата по делото М. В. СТ. на длъжност „Технически организатор“ в отдел
„Транспорт и механизация“, по повод преждевременно напускане на работа и
неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните нареждания
на работодателя, злоупотреба с доверието на предприятието, а именно
предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието,
като незаконно, на осн. чл. 195, ал. 1 КТ и по реда на чл. 357, ал. 1 КТ.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на първоинстанционното решение. На първо място, въззивникът
твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена в
1
предвидената форма и е проведена съгласно разпоредбите на Кодекса на
труда. Спазвайки разпоредбата на чл. 193 КТ въззивникът излага
съображения, че лично е обяснил на ищцата какви са точно нейните
нарушения на трудовите задължения, като това се потвърждава от
депозираната от М.С. обяснителна записка, както и от разпита на св. Д.
Ванкова. Въззивникът твърди също, че на ищцата многократно й е било
разпореждано да не дава предварителна информация на служители на
общината без разрешение на директора на предприятието или на главния
счетоводител, като това се потвърждава от показанията на другата разпитана
свидетелка. Според въззивника за служителя е било ясно дисциплинарното
наказание по повод на какво дисциплинарно нарушение се налага, като не е
било необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да
са вписани всички обективни и субективни елементи на деянието, деня и часа
на извършване и какво дисциплинарно нарушение, съобразно класификацията
на чл. 187 КТ, е осъществено. В подкрепа на тези доводи е цитирана практика
на ВКС. Претендират се също и сторените разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна М. В. СТ., чрез процесуалния си представител адв. Н.С. оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
на РС - Търговище. Въззиваемата твърди, че първоинстанционното решение е
правилно, доколкото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
липсва един от законовите реквизити, а именно точно посочване на
вмененото на М.С. нарушение. Претендират се и сторените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуалния си
представител – адв. Д.П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли
да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт, като бъде постановен нов,
с който да бъде отхвърлена подадената искова молба. Претендира и сторените
разноски в настоящото производство, съобразно представения списък.
Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител адв. Н.С., преупълномощен от адв. Н.С., който поддържа
подадения отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено
решението на Районен съд – Търговище. Претендира и разноски по чл. 38, ал.
2 ЗА.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Към личното трудово досие на ищцата не е приложен трудовия договор,
а само допълнителните споразумения към него /6 бр./, като в пет от тях е
посочено, че са част от трудов договор № 771/24.04.1985 г. , а в едно от тях -
че е част от трудов договор № 771/24.04.2018 г. Независимо от това - няма
спор между страните, че ищцата и ответникът са в трудово правоотношение,
2
като ищцата заема длъжност „Технически организатор“ в отдел „Транспорт и
механизация“. Същата ежегодно поддържа и актуализира професионалната си
квалификация, което е видно от приложените към личното й трудово досие
удостоверения за преминати обучения и участия в курсове.
Със заповед № 913, издадена на 20.12.2021 г. на директора на ОП „БКС-
ТЪРГОВИЩЕ“, връчена й лично на 20.12.2021 г., работодателят наказва М.
В. СТ. с наказанието „Предупреждение за уволнение“ и прекратяване на
правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение, съгласно
Методика за определяне и разпределяне на средства за допълнително трудово
възнаграждение - до изтичане на срока на наказанието. В заповедта е
записано, че наказанието се налага дословно: „по повод преждевременно
напускане на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на
предприятието, а именно предоставяне на справка без знанието на
ръководителя на предприятието“. Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание е изписано: чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т.
1, т. 7 и т. 8 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 188 КТ - дисциплинарни
наказания са: т. 2. предупреждение за уволнение. Законовата уредба на
видовете нарушения на трудовата дисциплина е дадена в чл. 187 КТ. В чл.
187, т. 1 КТ са дадени четири хипотези: закъснение; преждевременно
напускане на работа; неявяване на работа; неуплътняване на работното време.
От тях в заповедта са цитирани втората и четвъртата - преждевременно
напускане на работа и неуплътняване на работното време. По силата на чл.
187, т. 7 КТ друг вид нарушение на трудовата дисциплина е: неизпълнение на
законните нареждания на работодателя. Същото е посочено на второ място
като повод за налагане на наказание. В законовата разпоредба на чл. 187, т. 8
КТ са регламентирани други видове нарушения на трудовата дисциплина,
обособени в три отделни хипотези: злоупотреба с доверието; уронване на
доброто име на предприятието; разпространение на поверителни за него
сведения. В процесната заповед е цитирана първата хипотеза - злоупотреба с
доверието на предприятието, като единствено по отношение на това в
заповедта има някакъв опит за визиране на факт - предоставяне на справка без
знанието на ръководителя на предприятието.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на
първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели: Д.Б.,
заемаща длъжност „Главен специалист Човешки ресурси“ и Р.Р. заемаща
длъжност „Главен счетоводител“ в ответното предприятие. От показанията на
св. Банкова се установи, че е имало среща между инж. Неделчев - директора
на предприятието и ищцата - М.С., на която среща са присъствали и тя, като
Главен специалист Човешки ресурси, ръководителят на отдел „Чистота“ и
заместник-директорът на предприятието. Срещата била за това директорът да
изиска обяснения от ищцата по повод на конфликта, а именно, че: когато се
подава някаква информация до общината директорът изисква да е
съгласувана с него, а ищцата не е споделила предварително информацията с
3
директора относно графиците за селско и градско сметоизвозване; за това, че
директорът срещнал ищцата в сградата на общината по време на работния
ден, т.е. тя не е била на работното си място. Св. Банкова не знае дали ищцата е
имала досега други нарушения на трудовата дисциплина; не е запозната с
графиците за сметоизвозването, но знае, че по принцип директорът ги
одобрява. Св. Р. не е присъствала на срещата, когато директорът казал на
ищцата, че има нарушения на трудовата дисциплина. От показанията на
същата се установи, че през м. 12.2021 г. служители на община Търговище са
поискали от ищцата справка за прогнозни стойности във връзка с план-
сметката и тя е подала информация, но без да я съгласува с директора.
Впоследствие дори и директорът да иска да нанесе корекции по план-
сметката, не е възможно същите да се извършат, защото вече информацията е
била придвижена до общината.
В последната фаза на съдебното исково производство - след
приключване на съдебното дирене и в хода на устните състезания,
директорът, който ръководи и представлява ответника - ОП „Б....“ обясни, че
при издаване на заповедта е имал предвид и други предишни действия на
ищцата, за които й е казвал, само й е правел забележка, без да й е изисквал
писмени обяснения. Относно одобряването на графиците за сметоизвозване -
директорът ги одобрява и същите се дават само за информация на общината,
но не е необходимо никакво съгласуване със служител на общината, както е
било преди години. По отношение на план-сметката: служител на общината
изисква неформално информация от ищцата, която я подава вероятно по
имейл, след това този служител подава информация до ресорния зам.-кмет,
гласува се от Общински съвет и така вече повече не могат да се правят
корекции от предприятието. По отношение неуплътняване на работното
време: директорът забелязал, че ищцата е много активна в социалните мрежи,
т.е. не си уплътнява работното време; направил й забележка за това, в
резултат на което той бил блокиран като неин приятел в социалните мрежи.
Другото нарушение било, когато случайно я видял в общината да си приказва
с един служител и на въпроса какво прави там, ищцата отговорила, че си
копира едни документи. За това излизане от работа не е искала разрешение от
директора, той не знае тя от кого е искала разрешение и за колко време да
напусне работното си място.
Кога или поне в какъв период са извършвани нарушенията, които е
имал предвид директорът на предприятието никъде не е посочено писмено и
не става ясно. Кога е провеждана срещата с ищцата, за да й се изискат
обяснения не се установи и не е ясно колко време е имала, за подготовка да
отговори. Факт е, че ищцата е депозирала на 20.12.2021 г. т.нар.
„Обяснителна записка“. Видно от писмените обяснения, те са разделени за
три нарушения, както следва: 1. За графика за сметоизвозването на кв.
„Въбел“ и кв. „Бряг“ и защо същите са в графика на градското
сметоизвозване – защото те са там повече от 10 години; 2. За това, че е
направила план-сметката по „нареждане“ на Ф.Ч. - не, не е правила план-
4
сметка на предприятието, а само по дадената сума от Ф. Ч. за
разпределението на курсовете по сметоизвозването на градски и селски
курсове, за което Р. Р. – Главен счетоводител в предприятието знаела 2 дни
преди това.; 3. За това , че е „седнала на седянка“ при Ф.Ч. на 10.12.2021 г. :
по нареждане на директора, ако излиза някъде тя се обажда на Ц. Ц. и тогава
тя му се обадила, че отива в общината, за да вземе удостоверение за
наследници, тъй като майка й починала на 30.11.2021 г. и трябвало да се
оправят много неща. Когато ги взела се оказало, че трябват още два
екземпляра от удостоверението и за да стане по-бързо, тя влязла при Ф. Ч., за
да й ги ксерокопира, поради това че е била там.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
На първо място, въззивникът твърди, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е спазена в предвидената форма и е проведена
съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Спазвайки разпоредбата на чл.
193 КТ въззивникът излага съображения, че лично е обяснил на ищцата какви
са точно нейните нарушения на трудовите задължения, като това се
потвърждава от депозираната от М.С. обяснителна записка, както и от
разпита на св. Д. В. Тези възражения са неоснователни.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд
е изложил обстойни мотиви относно това, че заповедта, с която е наложено
оспореното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не
отговаря на законовите изисквания, в случая. Тези доводи се споделят
напълно от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях. В допълнение
следва да се посочи, че твърденията на въззивника, според които той лично е
обяснил конкретните нарушения на трудовите задължения, извършени от
ищцата не означават, че въпросните нарушения на трудовата дисциплина са
посочени по разбираем за служителя начин. От депозираната обяснителна
записка не става ясно кога са извършени цитираните нарушения на трудовата
дисциплина освен по отношение на твърдяното неуплътняване на работното
време на 10.12.2021 г., когато според същите обяснения ищцата е „седяла на
седянка“ при Ф.Ч. в сградата на община Търговище. По всички твърдени
нарушения на трудовата дисциплина ищцата е дала своите обяснения и
доводи, поради които счита, че същите не съставляват нарушения на
трудовата дисциплина. Не става ясно тези обяснения как са съобразени от
работодателя при преценката за налагане на дисциплинарно наказание и дали
въобще са били съобразени. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е
длъжен да съобрази и оцени посочените доказателства от служителя в
писмените му обяснения. Подобна оценка и въобще съобразяване на
писмените обяснения в заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“ липсват в случая.
В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание са
5
посочени единствено бланкетно част от видовете нарушения на трудовата
дисциплина, изброени в чл. 187, ал. 1 КТ. Това изброяване няма как да бъде
прието, че посочва ясно за служителя с кои нейни действия/бездействия е
нарушила трудовата дисциплина и й се налага дисциплинарно наказание.
Подобно общо примерно изброяване без конкретизация кога е извършено
конкретното нарушение, както и в какво конкретно се изразява същото
създава несигурност дали дисциплинарното наказание е наложено в
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, както и дали е спазен принципа „non bis in
idem“ („не два пъти за едно и също“), установен за дисциплинарната
отговорност в чл. 189, ал. 2 КТ.
Според въззивника за служителя е било ясно дисциплинарното
наказание по повод на какво дисциплинарно нарушение се налага, като не е
било необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да
са вписани всички обективни и субективни елементи на деянието, деня и часа
на извършване и какво дисциплинарно нарушение, съобразно класификацията
на чл. 187 КТ, е осъществено. Действително, съгласно практиката на ВКС в
подобни случаи заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание не
следва да включва всички обективни и субективни елементи на деянието, но
следва да е било ясно в отношенията между работодателя и служителя за
какво нарушение се налага на служителя дисциплинарно наказание. В случая
е липсвала подобна яснота в отношенията работодател – служител. От
обяснителната записка се установява, че част от нарушенията, които са били
общо квалифицирани като такива от работодателя в оспорваната заповед са
били устно уточнени и конкретизирани на ищцата. Самият директор на
ответното предприятие признава, че с издадената заповед е взел предвид и
предишни нарушения на трудовата дисциплина, за които не й е изискал
писмените обяснения. По този начин директорът на ответното предприятие
признава, че не е спазил изискванията при провеждането на дисциплинарното
производство за предварително изслушване на служителя и приемане на
писмените му обяснения за част от нарушенията, за които се налага
дисциплинарното наказание. При липса на изслушване на служителя и на
приемане на писмените му обяснения чл. 193, ал. 2 КТ предвижда отмяна на
дисциплинарното наказание само на това основание без да бъде разглеждан
спорът по същество.
На следващо място, настоящият съдебен състав при извършената
служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение, намира, че
същото е постановено по иск, за който липсва правен интерес за
предявяването му от ищеца. Същото следва да бъде частично обезсилено, в
частта, с която съдът се е произнесъл по недопустим иск. С исковата си молба
М.С. е поискала признаването за незаконосъобразна на Заповед № 913 от
20.12.2021 г., с която на основание чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т. 1, 7 и 8
КТ, директорът на ОП „Б....“ й е наложил наказание – „предупреждение за
уволнение“, както и прекратяване на правото на получаване на допълнително
трудово възнаграждение, съгласно Методиката за определяне и
6
разпределение на средствата за допълнително трудово възнаграждение до
изтичане на срока на наказанието. В чл. 188 КТ са изброени изчерпателно
трите вида дисциплинарни наказания, а именно: забележка, предупреждение
за уволнение и уволнение. С процесната заповед наред с „предупреждение за
уволнение“ работодателят е наложил и „прекратяване на правото на
получаване на допълнително трудово възнаграждение“. Подобно
дисциплинарно наказание не е регламентирано в трудовото законодателство.
Иск за отмяна на подобно дисциплинарно наказание е недопустим, тъй като
липсва правен интерес за ищеца да иска отмяната на наказание, което не
спада сред нормативно уредените. В случай, че за ищеца са били настъпили
някакви неблагоприятни имуществени последици, за него съществува друг
път за защита, а именно чрез предявяването на осъдителен иск срещу
работодателя за заплащането на това допълнително трудово възнаграждение,
от което е бил лишен като последица от налагането на дисциплинарно
наказание „забележка“ или „предупреждение за уволнение“, съгласно
цитираната Методиката за определяне и разпределение на средствата за
допълнително трудово възнаграждение, действала при работодателя.
Районният съд в диспозитива на своето решение неправилно е отменил, както
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, така
и „прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово
възнаграждение“. По отношение на второто наказание първоинстанционният
съд е следвало да прекрати производството поради липса на правен интерес,
от страна на ищеца.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, в частта, с която съдът се
произнесъл по недопустим иск – за отмяна на дисциплинарно наказание
„прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово
възнаграждение“, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено,
като допустимо и правилно.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата
страна, която се е защитавала по изцяло неоснователна въззивна жалба. Тъй
като решението на първоинстанционния съд се обезсилва в една своя част, но
не поради подадена срещу него жалба, а поради произнасяне по недопустим
иск от първоинстанционния съд, а в останалата си част същото се
потвърждава изцяло, право на разноски има единствено въззиваемата страна.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
процесуалният представител на въззиваемата адв. Н.С. претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ по дела с предмет
неоценяеми трудови спорове минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 600 лева. При това положение въззивникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева на адв. Н.С..
7
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 136/29.03.2022 г., постановено по гр.д. №
1832/2021 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, в частта, с която е
отменено дисциплинарно наказание „прекратяване на правото на получаване
на допълнително трудово възнаграждение“, съгласно Методиката за
определяне и разпределение на средствата за допълнително трудово
възнаграждение до изтичане на срока на наказанието, наложено на осн. чл.
188, т. 2, във връзка с чл. 187, т. 1, 7 и 8 КТ със Заповед № 913/20.12.2021 г.,
издадена от директора на ОП „Б....“, на ищцата по делото М. В. СТ. на
длъжност „Технически организатор“ в отдел „Транспорт и механизация“, по
повод преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното
време, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба
с доверието на предприятието, а именно предоставяне на справка без знанието
на ръководителя на предприятието, като незаконно, на осн. чл. 195, ал. 1 КТ и
по реда на чл. 357, ал. 1 КТ, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1832/2021 г. на Районен съд
– Търговище, IX състав в посочената част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1
ГПК, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/29.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1832/2021 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, в останалите му части,
като допустимо, правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ОП „Б....“, ЕИК **********...., със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „В.П.“ № ..., представлявано от директора –
инж. Н.Д.Н., да заплати на адв. Н.П. С., със съдебен адрес: гр. Търговище, ул.
„Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, офис 8, сумата от 600 /шестстотин/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, представляваща минималният
размер на адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред Апелативен съд - Варна само в частта, с
която производството по делото е прекратено.
В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8