РЕШЕНИЕ
гр.
Момчилград, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския
районен съд в публичното заседание на 02.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
|
при секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 287/ 2019г.по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „****“ЕАД-гр.София,представлявано от Изпълнителният директор В.С., срещу
Наказателно постановление № НЯСС- 184/ 03.10.2019г.
на Заместник- председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, на жалбоподателя
е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева, за
неизпълнение на задължения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите.
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена от изпълнителният директор на "****"
ЕАД. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с
което да го отмени изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административно наказващият
орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 10.05.2019г. актосъставителят М.К. и свидетелят Цв.И.-
служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за
водите, са извършили проверка на язовир "КОНЧЕ", находящ
се в землището на с.Конче, община Момчилград /актуван с Акт за частна държавна
собственост, и е включен в капитала на „****“ ЕАД/. За проверката е съставен
констативен протокол № 08-02- 40/ 10.05.2019г. Вследствие на проверката, извършена
чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията за експлоатацията е установено следното, че „изпускателят на
язовира е в лошо състояние и е затлачен“, т.е., че съоръженията /изпускателят/ към язовирната
стена не се подържат в техническа изправност от "****" ЕАД, каквито
задължения има като собственик на язовира- посочено е също така, че при високи
води неизправното експлоатационно състояние на облекчителните съоръжения носи
риск от аварийна ситуация, при която могат да настъпят вредни последици за
живота и здравето на хората, околната среда и материалните ценности.
Въз основа на
констатираните нарушения е издаден АУАН № 08-044/ 01.07.2019г. за нарушение на
чл.144 ал.1 т.1 от Закона за водите, а след това е издадено и НП № НЯСС - 184/
03.10.2019г. / с което за допуснато нарушение на нормата на чл.141 ал.1 т.1 от
ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 4 000 лева на осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/.
Изложената фактическа
обстановка се установява след анализ на показанията на актосъставителят
М.К. и свидетелите Цв.И. /участвала в
проверката/ и М.О. /свидетел по съставеният акт/- служители
в РО НЯСС Южна България при ДАМТН, на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен протокол,
АЧДС, НП, както и другите приети по делото писмени доказателства- посочени с
номера и дати на съставяне, респ. издаване.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановеният
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е наложена
санкция за допуснато нарушение на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците
на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни
да осигурят поддържането им в техническа изправност.
Установи се по делото,
че „изпускателят на язовира е в лошо състояние и е затлачен“, т.е., че съоръженията /изпускателят/ към язовирната
стена не се подържат в техническа изправност от "****" ЕАД, каквито
задължения има като собственик на язовира, като това състояние на съоръжението при
високи води носи риск от аварийна ситуация, при която могат да настъпят вредни
последици за живота и здравето на хората, околната среда и материалните
ценности.
Казано с други думи, съоръженията
/основният изпускател/ към язовирната стена не се подържани в техническа изправност
от "****" ЕАД. Това задължение има жалбоподателят като собственик на
язовира. Съдът приема, че в нак.постановление /а и в АУАН/ прецизно са посочени всички признаци от състава на
нарушението и жалбоподателят не е бил поставен в неизвестност за какво деяние
следва да понесе административно-наказателна отговорност. Безспорно установено
е авторството на нарушението. Съдът счита, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила в ЗАНН,
които да обосноват отмяната на процесното наказателно
постановление. Съдът не приема за състоятелно възражението, че има допуснато
нарушение на ЗАНН в тази насока с сгрешеният номер на констативният протокол,
който е бил съставен по повод на извършената проверка, и това е така поради
обстоятелството, че всяко административно- наказателно производство се образува
със съставяне на УАН, а не със
съставянето на констативен протокол. Поради и това погрешното изписване на
номера, или на датата на конст.протокол не се
отразява на валидността на издаденото НП.
Съдът в същото време
намира, че наложената "имуществена санкция" от 4 000 лева е завишена
по размер. Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил в пълна
степен принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид
нарушения обществена опасност.
Наказанието от
4 000 лева, което е наложено на жалбоподателя от административно- наказващия
орган е към средният размер от абсолютният максимум от 10 000 лева. В тази
насока следва да каже, че конкретното деяние не се отличава съществено от сходни
случаи на нарушения от същия вид, поради и което съдът намира, че неправилно
санкцията е била завишена и е наложена в посоченият размер. Ето защо настоящата
съдебна инстанция счита, че наложената "имуществена санкция" следва
да бъде намалена от 4 000 лева на 2 000 лева. Това наказание съдът счита,
че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното
преследване.
Съдът, предвид горното,
и при извършената служебна проверка на процесните
АУАН и НП, не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Процесното нарушение
е описано в необходимата пълнота с всички относими
към конкретният състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят.
От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво е деянието, което е осъществено
от жалбоподателят, кога е извършено същото и каква е правната квалификация деянието,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до
степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Налице са и достатъчно
доказателства за извършеното деяние, за което по-горе са изложени съответни съображения.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложената „имуществена санкция“ в размер, клонящ към
минимално предвиден в текста, а именно следва да се намали от 4 000 лева
на 2 000 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № НЯСС- 184/ 03.10.2019г.,
издадено от Заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.38 от Закона за водите, на „****“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“******, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 4 000 лева, за
неизпълнение на задължение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, като НАМАЛЯ размера
на имуществената санкция от 4 000 лева
на 2 000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК, пред Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател :