Р Е Ш
Е Н И Е
№ 677
гр.Бургас,
28.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М. Р., като разгледа НАХД № 1453
по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Т.П.С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Е.М. – БАК,
със съдебен адрес: ***-2, против Наказателно постановление № НП-27-218/05.01.2018г.,
издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит” – София, с което за
нарушение по чл. 86, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4, вр.с чл. 79 от
Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 229, ал.1 и чл. 235 от ЗЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Застъпва се, че неправилно в АУАН и НП контролните органи са се позовали на
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „Гръдна
хирургия” към МБАЛ „***” – гр. Бургас, доколкото този правилник има характер на
вътрешноустройствен акт на самата болница, а не на нормативен акт, поради което
и неспазването му не води до административнонаказателна отговорност, а
най-много до дисциплинарна такава. На следващо място се застъпва, че цитираните
в АУАН и НП правни норми са бланкетни, като твърдението, че жалбоподателят като
лекуващ лекар не е представил качествена медицинска помощ е неправилно. В тази
връзка се акцентира, че понятието „качествена помощ” е общо като, за да е
налице нарушение следва това понятие да се запълни с конкретни правила за
поведение, които да са били нарушени. Акцентира се, че по същество липсва извършено
от лекуващия лека нарушение, доколкото в случая не са съобразени конкретните
факти по случая. В тази връзка се доразвива, че престоят на пациента в
болницата е продължил само 24 часа, като поради краткия период от време
обективно не е било възможно да се назначат образни изследвания и мониторинг.
На следващо място се акцентира, че няма основание липсата на консултация с
анестезиолог да е съществено нарушение на качеството на медицинската услуга,
доколкото конкретната медицинска процедура не предполага такава консултация, а
и дори да е била необходима – то няма данни за настъпили усложнения, именно
поради липсата на такава консултация. Обобщава се, че следенето на жизнените
показатели е само при перспективно болни, като в конкретния случай приемът на
пациента е бил само по хуманни причини, като по отношение на него са
неприложими клиничните пътеки и утвърдените с тях медицински стандарти. Посочва
се, че приемът е бил само за временни палеативни грижи, като близките са били
наясно с това. В заключение се сочи, че жалбоподателят е наказан едва ли не по
„общи, принципни съображения”, без конкретно установено противоправно
поведение, довело до влошаване на състоянието на пациента, което да може да се
определи като съществено отклонение от медицинския стандарт. На последно място
се застъпва, че липсват мотиви на АНО защо налага наказание около средния
размер и защо не намира приложение чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не представлява. В
постъпила по делото молба от пълномощника се поддържат развитите в жалбата
доводи за незаконосъобразност, като се допълва, че позоваването на неназовани
„литературни източници” е особено драматично отклонение от принципа на
противоправност на деянието. Пледира се за отмяна на НП.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт Калин Петков, надлежно упълномощен, който оспорва
жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, поради
което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.49 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2018г., а жалбата е депозирана на 14.02.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Към дата 21.04.2017г. жалбоподателя изпълнявал длъжността „лекар – Началник отделение „Гръдна хирургия” при МБАЛ - „***” - гр.Бургас.
На 21.04.2017г. пациентът В.Т.В., бил насочен за незабавна хоспитализация от Спешно отделение на лечебното заведение, след консултация с гръден хирург, с диагноза: „Плеврален излив, неквалифициран другаде” - МКБ J90. Пациентът бил в тежко общо състояние, с напреднало онкологично заболяване. Пациентът постъпил в Отделение по гръдна хирургия на 21.04.2017 г. в 10,25 часа с предварителна диагноза: „Hydrothorax dex”, като му била издадена История на заболяването № 11692/2017г., а като лекуващ лекар бил д-р Т. С., лекар със специалност гръдна хирургия.
От медицинската документация е видно, че пациентът е постъпил в тежко общо състояние, с анамнестични данни за задух и умора при леки физически усилия, с рентгенови данни за плеврален излив в дясно /хомогенно засенчена дясна гръдна половина/ и ателектаза на десен горен лоб. Било проведено лечение по повод на артериална хипертония, химиотерапия по повод на белодробен карцином, антибиотична терапия. При прегледа било установено, че болният е контактен, неадекватен, объркан, с периферна цианоза. Артериалното кръвно налягане било 100/70, фреквенция - 150 уд/мин. Тахиаритмична сърдечна дейност. Дихателна система - тъп перкуторен тон в основата в дясно, отслабено до липсващо дишане в дясна гръдна половина, изострено дишане с прибавени влажни хрипове в лява гръдна половина, отоци по долните крайници от застоен тип, оточна дясна ръка. Резултатите от клинико-лабораторните изследвания сочели за средно изразен анемичен синдром, хипопротеинемия с тежка хипоалбуминемия /общ белтък - 53 г/л, албумин - 23г/л./, хипоксемия.
По повод на тахиаритмия с високочестотна камерна честота 152 уд/мин. била осъществена консултация с кардиолог, който назначил антиаритмична терапия по схема /Cordaron - 300 мг болус, Cordaron - инфузия през 8 часа и от 22.04.17г. х 1 амп./дневно или по 1 табл./дневно/ и наблюдение на пациента.
На 21.04.2017г. от 13,00 до 13,30 часа, без да е извършена предоперативна анестезиологична консултация и преценка, била осъществена торакоцентеза в дясно от екип в състав д-р Т. С. и д-р И. Теменугов, при което бил евакуиран около 300 мл. кръвенист екстравазат и бил монтиран гръден дрен.
В ИЗ било посочено: „След инфузия с Cordaron- трептене 3:1, 2:1 с честота 114 уд/мин. Повишен риск от ССС на фона на терапия”.
На 21.04.2017 г. било отбелязано: „Операцио. Назначена е терапия: „Fraxiparin 0,4 -D N -III, S: s.c, Tramalgin DN - 6, S: 2x1, Ceftriaxon D N: 6, S: 2x1, Paracetamol DN 6, S ..."
Микробиологично изследване на плеврален пунктат: Резултат от микроскопско изследване - Левкоцити масово, Гр/+/ коки в умерено количество; Резултат от културелно изследване: Staphylococus aureus >105 CFU/ml.
На 22.04.2017 г. било отбелязано: „В тежко общо състояние-терминално. На базата с Кордарон - стабилизирана хемодинамика. Отслабено дишане в дясно. Дрен 150 мл.”
В ИЗ е отразено:
„18.15 часа - По настояване на близките
пациента се изписва, д-р С.”.
След изписване на пациента дъщеря му – Д.Й.останала недоволна от медицинските грижи, които били положени за баща й, поради което и сезирала ИА „Медицински одит”-София с жалба вх. № МО 05-212/17.05.2017г., настоявайки за проверка. Въз основа на жалбата била издадена Заповед № РД 27-218/13.06.2017г. на изпълнителния директор, с която на комисия, председателствана от държавен здравен инспектор д-р М.К.–В., било възложено извършването на проверка по случая. В хода на проверката св. К.-В. извършила посещение на място в болницата, като изискала редица документи и провела разговор с жалбоподателя и с дежурната медицинска сестра.
На база на събраната информация св. К.-В., преценила, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 86, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4, вр.с чл. 79 от Закона за здравето, поради което пристъпила към съставяне на АУАН. Понеже нарушителят не могъл да присъства лично при съставяне на акта, същият бил съставен на 14.07.2017г., в негово отсъствие, след което бил изпратен за връчване. Видно от приложената на л. 40 разписка, АУАН бил връчен на жалбоподателя лично на 31.07.2017г. В законоустановения срок – на 01.08.2017г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу акта, в което посочил, че не е извършил вмененото му нарушение, обяснявайки подробно действията си. Изрично посочил, че приемането на пациента е било по хуманитарни индикации, като същият е бил без изглед за излекуване и е получил повече от необходимите лечебни процедури и внимание, въпреки състоянието си. Посочено е, че действително не е осъществена консултация с анестезиолог, но това е, защото поставянето на гръден дрен е било осъществено след инфилтриране на Сол. Лидокаин от хирурга, осъществяващ манипулацията.
Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел
фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки
възраженията за неоснователни. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя
като нарушение на чл. 86, ал.1, т.
3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4, вр.с чл. 79 от Закона за здравето,
поради което и на 05.01.2018г. издал срещу него процесното наказателно
постановление, като на основание чл.
229, ал.1 и чл. 235 от ЗЗ му наложил административно наказание – „Глоба” в
размер на 300,00 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на проверяващите, като счита
обаче, че поведението му не е нарушение по цитираната разпоредба.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, поради което
и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. Съдът констатира, че на
едно място в НП е посочена година на издаване „2017”, вместо действителната
„2018”, но отдава това на очевидна техническа грешка, която по никакъв начин не
се е отразила на законосъобразността на постановлението, най-малкото, защото
при изписване на индивидуалния номер на НП годината е коректно посочена.
По същество следва
да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗ предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Не са предвидени никакви различния в обема на правата, с оглед състоянието на гражданите – дали са „перспективно” или „неперспективно” болни, дали има изгледи за оздравяване или не. В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са дефинирани принципите, при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В понятието "качество" на медицинската помощ, посочено в чл. 80 от ЗЗ, се включват и нейната своевременност и достатъчност. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Наредбите се обнародват в ДВ съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В настоящия случай, предвид конкретните оплаквания на пациента, е бил приложим медицинският стандарт и дейности на НАРЕДБА № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия. Въпросната Наредба е била в сила към месец Април 2017г., като с Решение № 13199 на ВАС от 5.12.2016 г. - бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 г. е била отменена, считано от 19.05.2017г. – т.е. към датата на твърдяното нарушение Наредбата е била в сила и всички адресати на нейните разпоредби е следвало да съблюдават поведението си с нея. Съгласно въпросния медицински стандарт – Раздел IV, т.2.2.3.4 - стандартният клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години – с педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане.
В конкретния случай няма спор, че на 21.04.2017 за времето от 13.00 до 13.30 часа е била извършена оперативна интервенция (торакоцентеза в дясно) от екип в състав – д-р С. и д-рТеменугов (хирург), в хода на която оперативна интервенция е бил евакуиран около 300 мл. кръвнист екстравазат и е бил поставен гръден дрен на пациента. Жалбоподателят не спори, а и от приложените медицински документи се установява, че въпросната оперативна интервенция (макар и малка) е била осъществена без преди това да е направен преглед/консултация с анестезиолог, който да прецени оперативния риск, да изгради становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане, така както е изисквала разпоредбата на горепосочения медицински стандарт. В конкретния случай операцията е била извършена с поставяне на Сол.Лидокаин от хирурга (видно от изложеното във възражението по АУАН), но без този метод преди това да е бил съгласуван с анестезиолог, който да даде становище относно приложимостта му – т.е. лекуващият лекар, в разрез с действащите към онзи момент нормативни изисквания на медицинския стандарт - не е назначил преглед/консултация с анестезиолог, а въпреки това е пристъпил към извършване на операцията. Както стана ясно и от показанията на разпитания свидетел – медицинският стандарт в конкретната хипотеза, не прави разлика между сложността на оперативната интервенция и изисква при всеки случай да се назначи преглед/консултация с анестезиолог.
Във връзка с релевираните възражения - следва да се посочи, че практиката на касационната инстанция приема, че нормата на чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето макар и бланкетна и установяваща общи принципи за поведение, но все пак съдържа онова изискване към лекарят добросъвестно, качествено и своевременно да изпълнява професионалните си задължения, с оглед на което следва да се приеме, че всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество, означава противоречие с добрата медицинска практика. В този смисъл - съобразно практиката на ВКС и по-конкретно - Решение № 388/10.11.2011г. по н.д. № 1903/2011 г., разпоредбите на чл. 81 от Закона за здравето следва да се тълкуват като съдържащи правила за поведение, които следва да се спазват от медицинските специалисти - Решение № 604 от 30.03.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 400/2018 г.
Дори обаче да се приеме, по-широко разпространеното схващане, че нормата на чл. 81, ал.2 ЗЗ не съдържа конкретно правило за поведение, а има изцяло декларативен характер и указва принципите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска помощ на всеки български гражданин, без да има самостоятелно правно значение и без да съдържа конкретен фактически състав на административно нарушение, то в конкретния случай – актосъставителят и АНО не са се задоволили само с нейното посочване, а коректно са цитирали и разпоредбата на горепосочения медицински стандарт, която е била нарушена – т.е. запълнили са със съдържание бланкетната правна конструкция. По този начин контролните органи освен всичко друго са посочили и правното задължение за действие, позволявайки на съдът да направи преценка дали описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съставлява административно нарушение. Посочването на конкретни нарушени норми в утвърдения медицински стандарт напълно съответства със задълженията по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - в обстоятелствената част на наказателното постановление да бъдат описаните факти и обстоятелства и конкретни действия, извършени от жалбоподателя, които да осъществяват състав на конкретно административно нарушение.
Действително съдът споделя доводите на жалбоподателя, че Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „Гръдна хирургия” към МБАЛ „***” – гр. Бургас не е нормативен акт по смисъла на чл. 3 - чл. 8 от ЗНА, поради което нарушение от него е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Горното съвсем не означава, че правилникът не следва да се спазва В този смисъл, същият представлява вътрешноведомствен организационен акт, като нарушенията по него може да доведат до налагане на предвидените в КТ наказания. Както стана вече ясно обаче - в АУАН и НП са посочени не само нарушени разпоредби от Правилника, но и такива от медицинския стандарт, поради което и не може да се приеме, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана само на база вътрешноведомствен акт, респективно доводите за допуснато нарушение в тази насока са неоснователи.
Съдът следва да почертае, че категорично не може да се съгласи със застъпеното от жалбоподателя, на няколко места в жалбата и възражението му, досежно това, че за неперспективно болните, едва ли не следва да се полагат по-малко грижи (примерно - „Следенето на жизнените показатели е само при перспективно болни”). Конституцията и законите на страната забраняват всяка форма на дискриминационно третиране спрямо гражданите, основаващо се на какъвто и да е признак, включително и здравословно състояние. Недопустимо е пациентите да се разделят на групи съобразно това, дали има изгледи за оздравяване или не и на тази база да се определя какви грижи да получат. Още по-недопустимо е това да се прави от медицински лица, служебно ангажирани с полагането на съответните грижи.
В заключение следва да се посочи, че ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е дали конкретното нарушение е довело до реално влошаване на здравето на пациента или не (това обстоятелство трябва да се отчете при индивидуализацията на наказанието), доколкото това не е елемент от състава на нарушението. Медицинската дейност е източник на повишена опасност и всяко отклонение от разписаните правила потенциално застрашава живота и здравето на пациентите. Това, че в конкретния случай, по благоприятно стечение на обстоятелствата, тази опасност не се е реализирала - не означава, че не е налице нарушение, а евентуално сочи на липса на престъпен състав по чл. 123 или чл. 134 НК.
С
оглед на горното в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира обаче, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на санкцията, която следва
да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 229, ал.1 ЗЗ предвижда за
конкретното нарушение наказание „Глоба” от 100 до 600 лв., а при повторно
извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. Наложената в случая санкция
в размер 300 лв., се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя
и тежестта на нарушението, което е първо такова. АНО не е отчел, че в
конкретния случай от нарушението не е произлязла каквато и да е вреда за
здравето на пациента, както и че конкретната оперативна интервенция е била
малка по своя обем. Предвид изложеното НП следва да се измени в частта му
относно размера на наложената санкция, като според настоящият състав адекватно
на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява „Глоба”
в размер, близък до минималния, предвиден в закона, а именно 150 лв. Съдът
счита, че така индивидуализираното наказание би способствало за постигане
целите на закона по чл. 12 ЗАНН, като ще предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и същевременно ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № НП-27-218/05.01.2018г., издадено от Изпълнителния директор на
ИА „Медицински одит” – София, с което за нарушение по чл. 86, ал.1, т. 3, вр. с
чл. 81, ал.2, т.1 и т.4, вр.с чл. 79 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание
чл. 229, ал.1 и чл. 235 от ЗЗ на Т.П.С. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 300 лв. на 150 лв. (сто и петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.