Р Е Ш Е Н И Е
№. . . . . . . . . /. . . . . . .
. . 2020 г.
В името на народа
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора
Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева касационно административно наказателно дело
№ 1115 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена
касационна жалба от В.Р.П., ЕГН: **********, депозирана чрез пълномощник - адв.
С.И., против Решение № 22/14.02.2020 г. по НАХД № 399/2019 г. по описа на
Районен съд – Девня, с което е изменено Наказателно постановление №
6357/09.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.26
ал.2 т.1 б."а" от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл.53 ал.1 от
ЗП, като е намален размерът на наложената „глоба“ на 1000 (хиляда )лв.
Касаторът П. твърди, че решението
на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в случая са
извършени две нарушения, тъй като превишението на максимално допустимата маса е
по два показателя и като е наложил само едно наказание и за двете нарушения,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Касаторът възразява, че не може да бъде субект на
вмененото му във вина нарушение, тъй като нито е собственик на ППС, нито
превозвач. Излага и доводи, че деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение. Счита, че неправилно ДРС е анализирал събраните
доказателства по делото, поради което е и направил неправилен извод за
извършено нарушение. Моли решението да бъде отменено, както и издаденото НП, а
в условията на евентуалност да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът „Агенция пътна инфраструктура“
гр. София, чрез процесуалния си представител гл.юриск. Л Ч Т, в писмено
възражение оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли решението на
ДРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставени в сила.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на В.Р.П. против НП № 6357/09.09.2019 г. на Началник отдел
"Контрол по РПМ" при АПИ, с което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от
ЗП, на основание чл.53 ал.1 от ЗП. За да се произнесе по спора, районният съд е
установил от фактическа страна, че: на 11.08.2019 г. В.П. като водач на съчленено ППС с
пет оси – МПС с 2 оси марка „Волво“, модел ФХ 4х2 Т с рег. № ***и полуремарке с
три оси с рег. № ***, извършвал превоз на рапичен шрот. Около 15:10 часа, на
път № III-208, км 0, той бил забелязан от служители на Дирекция „АРОК“, АПИ гр.
София на 100 метра след разклона за гр. Провадия в посока с. Ветрино – гр.
Тервел. Последните подали сигнал на полицейски служители при РУ на МВР – Девня,
които патрулирали в началото на гр. Суворово, които го спрели за проверка. След
пристигането на място на контролните органи от АПИ гр. София били извършени
замервания с ролетка 1303/18/5 м/
и с електронна везна PW – 10 № Н0200009 (ЕО сертификат за одобряване на типа,
издаден на 19.04.2016 г. в сила до 6.10.2024 г., ЕО декларация за съответствие
и периодична проверка към 27.06.2019 г.), при което било измерено натоварване
на задвиждаща втора единична ос на ППС 12,250 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 11,500 т., а при измерено разстояние между осите 1,32 м.,
натоварване на тройната ос на полуремаркето 26,800 т. при максимално допустимо
натоварване на тройна ос 24 т. При поискване, водачът не представил надлежно
издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което
контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.„а“ от
ЗП, вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. и му съставили АУАН, който
той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено
обжалваното пред въззивната съдебна инстанция наказателно постановление, с
което АНО наложил на В.П. административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лв.
Сезираният със спора съд в
мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не страдат
от процесуални нарушения, правилно е квалифицирано нарушението и наложената
санкция е определена в границите, предвидени за съответното нарушение. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ДРС е приел, че
вмененото нарушение е безспорно установено, а относно размера на наложеното
наказание е приел, че от страна на АНО не са съобразени смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и като ги е обсъдил е намалил размера на
наложеното наказание в минималния такъв, а именно: 1000 лв.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението
– предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
правилно. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не се установяват допуснати от решаващия състав
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена
фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност
на оспореното пред него НП.
При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява извършването на нарушението по чл.26 ал.2 т.1
б."а" от ЗП, вменено на касатора с НП, както правилно е приел
районният съд.
По отношение наведените в
касационната жалба оплаквания, че административнонаказателното производство е
протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая са извършени две нарушения (превишението на максимално допустимата
маса е по два показателя), а АНО е наложил само едно наказание и за двете
нарушения, касационният съд намира същите за неоснователни. Вмененото във вина
на касатора административно нарушение е за движение на извънгабаритно/тежко
пътно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Няма никакво значение дали е налице превишение на максимално
допустимата маса по един или няколко показателя. Не се установяват и
процесуални нарушения в процедурата по съставянето на акта. Той е съставен при
спазване на изискванията на ЗАНН, в присъствието на нарушителя, който не е
отразил в него възраженията. Не са допуснати и процесуални нарушения във връзка
с установяването на фактите по делото.
Съдът намира за неоснователно и
оплакването, че водачът не следва да носи административнонаказателна
отговорност, тъй като законът не му е вменил задължение да получи разрешение от
администрацията или собственика на пътя, което да му позволи да се движи с
тежко превозно средство. Чл.53 ал.1 от ЗП предвижда, че отговорни за нарушения
на посочените в нея разпоредби от ЗП са всички физически лица и не поставя
изискване за специално качество на субекта на нарушението. С оглед легалното
определение на превозвач, дадено в §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните
превози, и субекта, и вида на санкцията, предвидената в чл.54 от ЗП, е
очевидно, че за допуснати от превозвачите нарушения на чл.26 ал.1 т.1 букви „в“
и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП се прилага санкционната норма на чл.54 ал.1
предл.2 от ЗП. Наред с това, в чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 изрично е
посочено, че контролните органи на Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14
ал.3 от Наредбата.
На следващо място жалбоподателят
като водач на ППС и то по професия такъв, следва да е запознат с всички
изисквания на нормативните актове, регламентиращи правилата за ползване на
пътищата. Преди да започне движението по пътищата с конкретно ППС водачът
следва да се убеди, че са налице всички предвидени в Закона за пътищата
предпоставки – документи за платени такси, разрешения, и т. н., които му
позволяват да ползва конкретния път. Нарушението на водача е непредпазливо -
той не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Не се възприема и оплакването
срещу отказа на районния съд да приеме нарушението за маловажно по чл.28 от ЗАНН. По делото не е установено в случая да са се проявили смекчаващи
отговорността обстоятелства, които по своя характер да обосноват извод за по –
ниска степен на обществената опасност на процесното нарушение в смисъла на
чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 предл.второ от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, а нарушението, като формално, не подлежи на преценка относно това
реализирало ли е или не вредни последици.
Настоящата инстанция споделя
изцяло и изводите на ДРС относно размера на наложеното наказание. При преценка
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд
правилно и законосъобразно е приел, че наказание в размер на 1000 лв., т. е.
минималния определен в санкционната разпоредба, е съобразно обществената
опасност на деянието и дееца, и целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата
касационна инстанция намира, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно,
същото не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна,
а касационният ответник не е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/14.02.2020 г. по НАХД № 399/2019 г. по
описа на Районен съд – Девня, с което е изменено Наказателно постановление №
6357/09.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на В.Р.П., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., за нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закона за пътищата, на основание чл.53
ал.1 от ЗП, като е намален размерът на наложената „глоба“ на 1000 (хиляда )лв.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: