Решение по дело №12157/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261742
Дата: 24 май 2022 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100112157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 24.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

                                                               

при участието на секретаря Й.Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  12157 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са от Х.Л.П. против „З.д.Е.Р.“ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.223, ал.2 от КЗ/отм/, вр чл.84, ал.3 от ЗЗД.

 Ищецът твърди, че пострадал на 21.02.2015 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по  вина на водача на л.а „Ауди 80“ с рег. № *******.  Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Ищецът получил от деликта следните телесни повреди – многофрагментни счупвания на коленната капачка на левия крак;             многофрагментни счупвания на коленната капачка на десния крак; счупване на дясна лъчева кост на две места; счупване на десните трансверзални израстъци на първи и втори поясни прешлени; счупване на гръдната кост;

счупване на дясната лопатка;счупване на четвърто ребро вдясно; контузии в тръбните сегменти на белите дробове; счупен долен преден зъб до венеца, разклатени до отпадане 4 горни десни и 2 горни леви зъби; контузия на главата със загуба на съзнание; травма в лицевата долна част на главата; синини, натъртвания и охлузвания по лицето, лявата ръка, гърдите, корема и петите. Наред с това ищецът получил артериална хипертония трета степен и хипертонично сърце, които заболявания също били в причинно-следствена връзка с катастрофа. Състоянието на П. се влошило още повече, когато през април 2015 г. получил тежка, застрашаваща живота му сърдечна криза, съпроводена със силни болки в областта на гръдния кош и необичайно високо кръвно налягане, които били отстранени благодарение на лекар от “Спешна медицинска помощ“. Вследствие на продължителното залежаване ищецът получил атрофия на мускулите по цялото тяло, която предизвикала хронично възпалени, сангвиниращи, вътрешни и външни хемороиди. Вследствие на катастрофата, телесните повреди и проявилите се заболявания ищецът станал тревожен, потиснат, отчаян, дълбоко изнервен и психически разстроен, загубил апетит, отслабнал, появили се проблеми със съня, трудно заспивал, а когато успеел да се унесе, сънувал кошмари с натрапчиви и тежки спомени от произшествието. Ищецът изпаднал в тежко посттравматично стресово разстройство, включващо невроза, вегетативни и афективни разстройства, съпроводено със суицидни мисли. След катастрофата рязко се влошило зрението му, увеличили се диоптрите на очилата му за далечно гледане и за четене, необичайно се влошила  и паметта му, появило се хронично главоболие. Твърди, че отправил до ответното дружество преди завеждане на исковата молба претенция за заплащане на обезщетение за  имуществени вреди в размер на 21 667,03 лева и неимуществени вреди в размер на 145 000 лева.  В отговор ответникът му заплатил на 06.04.2017 г. сумата от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 10 269.19 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, както и 1 890 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повредата на личния му автомобил. Ответникът не заплатил на ищеца дължимите законни лихви върху така определените обезщетения, считано от датата на увреждането 21.02.2015 г. до окончателното плащане – 06.04.2017г. Макар да предявил извънсъдебна претенция за неимуществени вреди в размер на 145 000 лв., в настоящото производство ищецът твърди, че неимуществените вреди в действителност възлизали на 150 000 лв., от които претендира част в размер на 70 000 лв. Наред с това претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер 2249 лв. /становище в съдебно заседание от 19.02.2020 г., уточняваща  молба от 28.10.2019 г. - л.307 и молба от 25.02.2020 г. - л.342/. Ищецът твърди, че в сумата от 2249 лв.  се включват 1620 лева за зъболечение и зъбно протезиране, съгласно  фактура № **********/28.04.2016г., издадена от ДЦ “Д-р К.“ ЕООД, и касов бон към нея за сумата от 1500 лв., касов бон от 27.02.2016г. за сумата от 120 лв. за дежурен лекар в Дентална клиника „Д.С.Дент“ за зъбна операция, 96,60 лева – потребителска такса за лечение в  „Специализирана болница „Б.М.Б.“ АД по фактура № **********/20.11.2016 г. и касов бон към нея, 158.02 лв. – стойността на разходи за гориво за транспорт от София до „Специлизирана болница „Б.М.Б.“АД и обратно, съгласно фактура № **********/19.11.2016 г. и касов бон към нея на стойност 79.60 лв., издадена от „Р.Б.“ ЕАД, фактура № **********/27.11.2016 г.  с касов бон към нея  на стойност 58.52 лв., касов бон от 27.11.2016 г. на стойност 19.90 лв., издадени от „Р.Б.“ ЕАД,  50 лв. – за административна такса за копие от История на заболяването от УМБАЛ – Русе, съгласно фактура № **********/29.12.2017г., издадена от УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе и 324,75 лева за покупка на два броя  диоптрични очила за далечно и близко виждане  по фактура № *********/31.05.2015 г., издадена от „Д.Ф.“ ЕООД, и касов бон от 28.05.2016 г., както и касов бон от 01.06.2015 г.  Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати 70 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, представляващи част от общо дължими 150 000 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 21.02.2015 г. до окончателното изплащане; 2 249 лева /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за зъболечение и зъбно протезиране по   фактура № **********/28.04.2016 г., издадена от ДЦ “Д-р К.“ ЕООД, и касов бон към нея, за зъбна операция по касов бон от 27.02.2016 г., издаден от Дентална клиника „Д.С.Дент“; за потребителска такса за лечение в  „Специализирана болница „Б.М.Б.“ АД по фактура № **********/20.11.2016 г. и касов бон към нея; стойността на разходи за гориво за транспорт от София до „Специализирана болница „Б.М.Б.“ АД и обратно по фактури № **********/19.11.2016 г. и № **********/27.11.2016  г., ведно с касови бонове към тях, както и касов бон от 27.11.2016 г., издадени от „Р.Б.“ ЕАД ; такса за снабдяване с копие на История на заболяването от УМБАЛ – Русе по фактура № **********/29.12.2017 г., стойността на два броя закупени диоптрични очила по фактура № *********/31.05.2015г., издадена от „Д.Ф.“ ЕООД, и касови бонове от 28.05.2016г. и от 01.06.2015 г./, ведно със законната лихва, считано от  21.02.2015 г. до окончателното изплащане; 17 260 лв./законна лихва върху заплатеното обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева за периода 21.02.2015г. - 06.04.2017 г./; 2 216 лева /законна лихва върху заплатеното обезщетение за имуществени вреди от 10 269.17 лева за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017 г./; 408 лева. - законна лихва за периода 21.02.2015 г.- 06.04.2017 г. върху заплатеното обезщетение от 1 890 лева за имуществени вреди, претърпени от повредата на автомобила на ищеца. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва ищецът да е получил всички телесни повреди и заболявания,         описани в ИМ, както и твърденията, че всички описани от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с произшествието; оспорва част от разходите, за които е била отправена извънсъдебна застрахователна претенция за имуществени вреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан; прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове за обезщетение за забава; оспорва размера на исковете. Ответникът признава следните телесни повреди на ищеца: многофрагментарно счупване на коленната капачка на левия крак, многофрагментарно счупване на коленната капачка на десния крак, счупване на десните трансверзални израстъци на първи и втори поясни прешлени, счупване на гръдната кост-, счупване на четвърто ребро вдясно, депресивно разстройство за ограничен период от време. Твърди, че за тези увреждания вече е заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. с платежно нареждане от 05.04.2017 г. Ответникът оспорва ищецът да е претърпял следните телесни повреди: счупване на дясна лопатка, контузии на тръбните сегменти на белите дробове, счупване на долен преден зъб до венеца, разклатени до падане 4 горни десни зъби и два горни леви зъби, контузия на главата със загуба на съзнание, травма в лицевата долна част на главата, синини, натъртвания и охлузвания по лицето, лявата ръка гърди, корема и петите. Оспорва ищецът да е получил артериална хипертония и сърдечна криза, увреждания в междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, хемороиди, болки в тестисите. Оспорва твърденията на ищеца, че неговите проблеми със зрението и влошен зъбен статус, световъртежи, гадене, повръщане, изтръпване на крайници, както и проблеми с дъвчене на храна, затруднения в говора, влошаване на паметта и работоспособността да са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Твърди, че тези здравословни проблеми  са отпреди датата на катастрофата. Твърди, че голяма част от  описаните здравословни проблеми на ищеца са обусловени от неговата възраст. Оспорва твърденията на ищеца, че пътният инцидент е довел до невъзможност да поема трудови ангажименти. Твърди че същият е пенсионер от 2010 г. Оспорва ищецът да страда от психическо разстройство. Оспорва суицидните мисли да са в следствие пътния инцидента. Твърди, че както те, така и влошеният общ психичен статус на ищеца, ако въобще такъв е наличен, се дължи на фамилна обремененост и датира отпреди катастрофата. Поддържа становището, че в етапна епикриза от 11.05.2016 г. е описана коренно различна фамилна анамнеза и история на писхическите заболявания на ищеца, който страда от депресия и психични проблеми отпреди датата на катастрофата. Първи пристъпи на психично разстройство с депресивен облик са констатирани още през 1981 г. Следват депресивни епизоди през 2003 г. и 2015 г. В поле „Фамилна анамнеза“ на епикризата е посочено, че бащата и дядото на ищеца са боледували от депресия, като същите са с реализирано самоубийство. Ответникът твърди, че е отчел негативните емоционални преживявания на ищеца и е определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на претенцията за имуществени вреди ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е формулирал ясно и конкретно какъв е точният размер на имуществената претенция. Не е конкретизирал кои медицински услуги, лекарства, консумативи, помощни и санитарни материали, на каква стойност счита, че не са му заплатени. Твърди, че заплатил застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 269,17 лв. Тази сума покривала всички разходи, които ищецът е претендирал от застрахователя, с оглед лечение на уврежданията при катастрофата.Ищецът описал претендираните имуществени вреди в отправена до застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № ХД-1663/4.11.2016 г., както следва: 1999,20 лв. - операция в коленните капачки и дясната ръка на 02.03.2015г., фактура № ********** от 05.03.2015 г.; 134,00 лв. - два броя ортези, касов бон на ОРТОТЕХ от 04.03.2015 г.;        40,00 лв. - контролен преглед на 20.05.2015 и рентгенография на два долни крайника, фактура № ********** от 20.0.2015 г.; 1020.00 лв. - стойност на поставени два броя инжекции в колената на двата крака, фактура № ********** от 20.05.2015 г.; 50.00 лв. - стойност на медицински преглед след поставяне на два броя инжекции в колената на двата крака, фактура №********** от 25.05.2015        г.; 40,00 лв. - контролна рентгенография на два долни крайника, фактура №********** от 29.09.2015 г.; 40,00 лв. - предоперативна анестезиологична подготовка, УМБАЛ „Софиямед“, фактура №********** от 16.10.2015 г.; 17,40 лв. - такса каса „Софиямед“, заплатена на 17.10.2015 г., фактура № **********/17.10.2015г.; 15,00 лв. - потребителска такса за битови условия, заплатена на 17.10.2015г. по фактура №**********/17.10.2015 г.; 3 810.00 лв. - цена на услуги по рехабилитация за възстановяване на колена и лява дистална част на предмишница, извършени във Възстановителен център „Мотус“, фактура №**********/26.04.2016 г.; 240,00 лв. за проведени при д-р. Вихра Миланова четири броя медициснки прегледа (4 касови бележки по 60,00лв.); 48,35 лв. - медикаментозно лечение, фактура № **********/17.10.2016 г.;3,27 лв. - медикаментозно лечение, фактура № **********/11.10.2016 г.; 59,66 лв. - медикаментозно лечение, фактура № **********/17.10.2016 г.; 963,38 лв. - цена на лекарства и лекарствени препрати по лекарско предписание; 300,00 лв. - цена на закупени санитарни материали, памперси и други помощни средства; 550,00лв. - цена на закупена усилена и качествена храна с цел укрепване на организма, облекчаване на неудобства от продължителен престой в електрическо легло; 1676,60 лв.-наем на болнично легло. Всички така суми ответникът заплатил на ищеца. Не заплатил единствено претендираните с писмо вх. № ХД-1663/4.11.2016 г. суми за дентални услуги, тъй като влошеният зъбен статус на ищеца не бил в пряка причинно-следствена връзка с пътния инцидент. Влошеният зъбен статус бил констатиран повече от година след катастрофата. Сумата от 1890,00 лв.  за обезщетение за вреди по лекия автомобил на ищеца била заплатена с платежно нареждане от 05.04.2017 г. С молба от 04.12.2019 г. ответникът изразява становище по уточнения от ищеца размер на иска за имуществени вреди от 2249 лв., като заявява, че  оспорва тази сума. Оспорва да е било увредено зрението и зъбния статус на ищеца , поради което не дължи разходите в размер на 1620 лв. и 324.75 лв. , не дължи и разходите за такси за лечение в „Б.М.Б.“АД, тъй като не е проведено във връзка с лечение на травми, пряка последица от катастрофата, не дължи и такси за сдобиване с документ “История на заболяването“ – суми от 96.60 лв., 50 лв., нито разходи за бензин на стойност 79.60 лв. по фактура № **********/19.11.2016 г., нито 58.52 лв. по фактура № **********/27.11.2016г. Твърди, че сборът от разходите за бензин не е 158.02 лв., както твърди ищецът, а 138.12 лв. Двете фактури били издадени от бензиностанция „Р.Б.“ ЕАД и не били за специализиран транспорт, както твърди ищецът. В документите не била посочена дестинация, разходът бил направен година и половина след катастрофата. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., представляващи част от 150 000 лв.:

За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Видно от заверен препис от присъда № 32/22.06.2016г. по НОХД № 285/2016г. на ОС-Русе, представен в последното съдебно заседание по настоящото дело, подсъдимият К.П.П.е признат за виновен в това, че на 21.02.2015г. на първокласен път I-5 Русе- Велико Търново, в района на км.43+500, в землището на гр.Борово, обл.Русе, при управление на л.а „Ауди 80“ с рег. *******е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като загубил управлението на лекия автомобил и нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заболикаляне“, като в платно за движение с две пътни ленти  е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или заобикаля и не се движил възможно най- вдясно, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Г.М.и телесни повреди на повече от едно лица, сред които и Х.Л.П., на когото е причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение на движението на снагата, десния горен крайник и двата долни крайника за срок от повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.4, вр ал.3, б.б, пр.1, вр.ал.1, б. „в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, чл.343 г от НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.                              

Страните не спорят относно  механизма на настъпване на катастрофата, нито относно обстоятелството, че катастрофата е настъпила в резултат на противоправното  и виновно поведение на водача на  л.а „Ауди 80“ с рег. *******-К.П.П..

Страните не спорят, че  към датата на катастрофата отговорността на деликвента е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество.  

Страните не спорят, че ищецът е получил следните телесни повреди: многофрагментарно счупване на капака на левия крак, многофрагментарно счупване на коленна капачка на десния крак, счупване на десните трансверзални израстъци на първи и втори поясни прешлени, счупване на гръдната кост, счупване на четвърто ребро вдясно, както и че е получил депресивно разстройство за ограничен период от време.

Страните не спорят, че за тези телесни повреди и заболявания на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 80 000 лв. с преводно нареждане от 05.04.2017 г. Не са ангажирани доказателства за датата, на която тази сума е постъпила по сметката на ищеца. Съдът приема, че това е станало на 06.04.2017 г., която дата е посочил П. в исковата молба.  

Спорен въпрос е дали при катастрофата ищецът е получил останалите  посочени от него в исковата молба телесни повреди: счупване на дясна лопатка, контузии на гръбначни сегменти на белите дробове, счупване на долен преден зъб до венеца, разклатени до падане 4 горни десни зъби и два горни леви зъби, контузия на главата със загуба на съзнание, травма на лицевата долна част на главата, синини, натъртвания и охлузвания на лицето, лявата ръка, гърди, корема и петите.

Спорен въпрос е  дали заболяването артериална хипертония и проявена сърдечна криза, уврежданията в междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, хемороиди и болки в тестисите са в причинно-следствена връзка с катастрофата.

Спорен въпорс е дали проблеми със зрението и влошен зъбен статус, световъртежи, гадене, повръщане, изтръпване на крайници, както и проблеми с дъвченето на храна, затруднения, в говора, влошаване на паметта и работоспособността на ищеца са в причинно-следствена връзка с катастрофата.

Спорен въпрос е дали психическото състояние на ищеца, съпроводено със суицидни мисли, е в причинно-следствена връзка с пътния инцидент.  

За установяване на претърпените от П. телесни повреди и наличие на твърдяните от него заболявания,  както и дали същите са в причинно-следствена връзка с катастрофата по делото са допуснати множество медицински експертизи –  комплексна експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед и неврохирург, основна и допълнителна медицинска експертиза за хемороидните проблеми на ищеца, изготвена от вещо лице – неврохирург, медицинска експертиза, изготвена от дентален специалист, медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - специалист вътрешни болести и кардиология, както и  психиатрична експертиза.

Видно от комплексната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице К.С. - ортопед  и вещо лице  Х.М. – неврохирург, при катастофата ищецът е получил следните травматични увреждания: Политравма. Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на гърдите и корема. Фрактура на капачките на двете колена. Фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница. Фрактура на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени /Л1 и Л2/. Според експертите, черепно-мозъчната травма е протекла без убедителни данни за пълна загуба на съзнание, с умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за огнищна неврологична симптоматика и синдром на менинго-радикулерно дразнене, нормална за възрастта КТ находка. Черепно-мозъчната травма, според вещите лица, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите разясняват, че фрактурата на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени е причинила трайно затруднение на движенията на снагата - за срок до 2-3 месеца. Счупването на капачката на дясната колянна става е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на капачката на лявата колянна става е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на лъчевата кост на дясната предмишница е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок, повече от 30 дни. Посочените травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с катастрофата и е възможно да са били получени от ищеца като водач на МПС. Според вещите лица, спрямо пострадалия е било предприето следното слечение: по отношение на черепно-мозъчната травма е извършено медикаментозно лечение при спазване на постелен режим и активно лекарско наблюдение; извършени са необходимите лабораторни и образни изследвания; по отношение на фрактурата на страничните израстъци на Л1 и Л2 прешлени – лечението се е изразило в постелен режим за 30 дни и носене на лумбостат за 2-3 месеца; по отношение на счупването на капачките на двете коленни стави и дясната лъчева кост е предприето оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. След сваляне на имобилизациите е проведена рехабилитация. Възстановителният период на мозъчното сътресение е продължил до 30 дни. При възрастни хора и наличие на придружаващи заболявалия този период може да продължи до няколко месеца, с прояви на посттравматична церебрастения/посткомоционен синдром/. Възстановителният период относно фрактурата на раничните израстъци на поясните прешлени е продължил до 3 месеца. В този срок ищецът е търпял умерено интензивни болки и страдания. По отношение на получените счупвания на капачките на двете колена общият период на възстановяване е продължил около 6 месеца., като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Според вещите лица, към датата на изготвяне на експертизата ищецът се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен и ориентиран. Черепно-мозъчните нерви са в норма. Запазена е двигателната, сетивна и рефлексна дейност. Умерено е изразен лумбо-вертебрален синдром. Ищецът ходи самостоятелно с бастун, налице е ограничен обем движение в двете коленни стави. В неврохирургичен аспект при П. няма невъзстановени увреди, вследствие на травмите от  катастрофата. Ограниченият обем движение в двете коленни стави има траен характер. Според експертите, в неврохирургичен аспект, перспективата за зравословното състояние на ищеца за в бъдеще е благоприятна. Допълнителни усложнения не се очакват. По отношение на счупванията на двете капачки ще има болки в двете коленни стави, поради увреда на ставния хрущял, вследствие на счупванията и развитие на артрозни промени в коленните стави. Ищецът съобщава за спорадични болки в кръста при неблагоприятни метеорологични условия, продължително пътуване, неудачни пози. При ортопедичния преглед, пострадалият е  съобщил за болки в областта на двете коленни стави, повече вляво с ограничени и болезнени движения. Оплакал се е и от болки в дясна гривнена става с изтръпване на 1- ви, 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка. При липса на усложнения временната нетрудоспособност във връзка с неврохирургичните увреждания е около 4-5 месеца, а при увредите на опорно-двигателния апарат е около 6 месеца. Срокът на нетрудоспособност за нефизически труд във връзка с неврохирургичните увреждания е 2-3 месеца, а при увредите на опорно- двигателния апарат е около 6 месеца. Представените от ищеца  63 броя финансови документи/лист 113 до лист 177 и  л. 314 – 317/, според вещите лица, са относими към лечението на травмите от катастрофата, с изключение на фактура № 644 от ДЦ „Д-р К.”  за обща сума 1500 лева.( л.129). Експертите са посочили, че разходите за  лечение на зъб 31 на стойност 200 лева и  фактура за диоптрични очила от 28.05.2015 г. на стойност 324,75 лева са във връзка с катастрофата. Според вещите лица, по време на катастрофата ищецът е бил с поставен предпазен колан. Експертите разясняват, че с оглед на механизма на катастрофата и получените увреждания, е без значение за тежестта на получените увреждания на крайниците дали пострадалият по време на катастрофата е бил с поставен или без поставен обезопасителен колан. В представените медицински документи не са описани типични следи, наранявания, травматични увреждания по тялото на П., които са характерни за поставен предпазен колан.

Съдът кредитира заключението на комплексната експертиза като обективно и компетентно дадено, с изключение на частта, в която е посочено, че разходите за лечение на зъб 31 на стойност 200 лева и  фактура за диоптрични очила от 28.05.2015 г. на стойност 324,75 лева са били необходими за лечение на получени  при катастрофата травми, тъй като тези вещи лица не са експерти по дентална медицина, нито офталмолози, поради което не биха могли да се произнесат по въпроса дали посочените разходи, касаещи лечение на зъб и закупени диоптрични очила, са в причинно-следствена връзка с катастрофата.  

Видно от основното заключение на медицинската експертиза, изготвена от неврохирург Х.М., което съдът приема, при извършения преглед на ищеца на 12.08.2020 г. експертът е установил два броя хемороидални възли в хроничен стадий с размери 3 х 5 мм и два броя с размери 4 и 2 мм, зачервени и болезнени при допир. Вещото лице е посочило, че точната причина за появата на симптоматични хемороиди е неизвестна. Редица фактори играят роля за тяхната поява, но основни фактори са заседналият начин на живот, обездвижването и хроничната констипация. В този смисъл принудителното залежаване на пострадалия в една и съща поза, вследствие на политравмите, нарушен хранително-диетичен режим, затруднения на обща и локална хигиена са от съществено значение за появата и развитието на хемороидалните проблеми при ищеца. Получената от П. множествена съчетана травма – глава, гърди, корем, опорно-двигателен апарат, сама по себе си води до състояние на физически стрес, нарушена хомеостаза, повишен риск от тромботични усложнения. Това създава допълнителни уловия за развитие на хемороидално заболяване. В изминалите пет години заболяването е имало хронично протичане с периоди на затихване и обостряне на симптомите. Редовно е прилагано медикаментозно лечение – перорално и локално, спазван е диетичен и хигиенно-охранителен режим. Ремисиите са продължителни, но дефинитивно излекуване не е постигнато. Прогнозата за в бъдеще е прилагане на комплексно медикаментозно лечение при обостряне на състоянието, стриктно спазване на диетичния и  хигиенно-охранителен режим. На този етап оперативно лечение не се налага. От описаните документи в заключението е видно, че данни за хемороидално заболяване се отразени в рецептурна бланка от 13.05.2015 г./ т.6 от описаните документи/. След катастрофата  пострадалият е транспортиран от екип на спешна помощ в Спешно отделение – Русе. Проведено е било болнично лечение в МБАЛ - Русе и МБАЛ „София мед“, отделение по ортопедия и травматология, с обща продължителност до 06.03.2015 г. Вещото лице е посочило, че характерът на травматичните увреждания на ищеца – фрактури на двете капачки,  на дясна лъчева кост, на дясна лопатка и на страничните израстъци на Л1 и Л2, на прешлени, мозъчното сътресение и проведените оперативни интервенции са наложили принудителен постелен режим – болничен и в домашни условия за около 2-3 месеца, а обездвижването е способствало за проявата на хемороидалното заболяване.

С допълнителното заключение на вещото лице - неврохирург М., което съдът приема, се потвърждава факта, че първоначалните данни за поява на хемороиди при ищеца са по рецептурна бланка от 13.05.2015 г., издадена  от д-р З.И., АИПМП - София, с която са изписани медикаменти за лечение на хемороидално заболяване. Следващият медицински документ, в който има диагностицирани хемороиди, е амбулаторен лист № 001780/04.09.2017 г. за преглед от личен лекар д-р З.И.. Последователно във времето са издадени рецецептурна бланка от 19.03.2018 г. от д-р З.И., АИПМП - София, с изписани медикаменти за лечение на хемороидално заболяване, амбулаторен лист № 000215 от 30.01.2020 г. за преглед от д-р З.И., АИПМП – София, рецептурна бланка от 30.01.2020 г. от д-р З.И., АИПМП - София с предписан медикамент за лечение на хемороидално заболяване, амбулаторен лист № 000849 от 05.08.2020 г. за преглед от хирург в ДКЦ „СофияМед“.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице Б. - специалист вътрешни болести и кардиология, се установява, че  ищецът е получил следните телесни повреди: Политравма. Контузио торакоабдоминалис Фрактура косте 4 декстре еет Стерни. Фрактура скапуле декстра Фрактура пателарис билатералис Фрактура радии декстра. Вещото лице е посочило, че контузията и фрактурите са получени в резултат на въздействие на външна механична сила върху костите и тъканите. Експертът е установил, че ищецът страда и от артериалната хипертония 2 степен, която е с давност преди катастрофата през 2015 г. Липсват доказателства в медицинската документация за усложнено протичане на артериалната хипертония - с изява на хипертонични кризи. Не е отбелязан остър съдов инцидент - ОМИ/остър миокарден инфаркта/ или мозъчен инсулт/хеморагия след инцидента. Стойността на лекарстваните средства за лечение на артериалната хипертония след катастрофата не е променена. Пациентът не е получил соматични заболявания, асоциирани с дистрес, в резултат на процесното произшествие. Декларираната хемороидална болест от пациента не се намира в причинно-следствена връзка с дистрес от процесната катастрофа и подлежи на доказване от хирург. Според вещото лице, артериалната хипертония и хемороидалната болест/недоказана от хирург/ не са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Спрямо ищеца е предприето консервативно, оперативно и рехабилитационно лечение. Вещото лице е посочило, че периодът на възстановяване на увредите е от компетенциите на неврохирург, хирург, ортопед, психиатър и дентален лекар. Разходите за лечението по рецептите за антихипертензивна терапия – „Енап“ и „Тритейс“ за артериалната хипертония не са в причинно-следствена връзка с катастрофата, както и разходите за „Деталекса“, изписан за хемороидалната болест. Тези разходи не са били необходими за възстановяване на травми, получени при катастрофата. Ищецът е страдал от артериалната хипертония 2 степен още преди катастрофата и няма динамика в това заболяване, която да се дължи на произшествието. Хемороидалната болест подлежи на доказване и стадиране. Същата няма  причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие, а е многофакторно обусловена.

Съдът кредитира заключението в частта, в която е даден отговор по въпроси, свързани с артериалната хипертония, не и по въпроси, касаещи хемороидалната болест, тъй като вещото лице Б. е специалист по вътрешни болести и кардиология и сама заявява, че за хемороидалната болест е необходимо становище от хирург.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице Ч. - дентален специалист се установява, че в резултат на катастрофата ищецът е получил следните травми: избит от алвеолата зъб 31, както и разклащане на зъби 17, 16, 15 и 14 горе вдясно и зъби 25 и 26 - горе ляво. Според експерта, тези травми могат да се дължат както на прекия удар на съзъбието с волана на колата при рязкото спиране на автомобила, така и непряко, вследствие на рефлекторно стискане на горните с долните зъби и/или последващ удар в кормилната уредба при рязкото спиране и сблъсъка на колите. Експертът е установил налично пародонтално заболяване, а именно загуба на костта около травмираните зъби над 1/3 от дължината на корените им от направена ортопантомография на 03.11.2015 г., като е приел, че  разклащането на пострадалите зъби, както и избиването на долния резец, може да стане вследствие на стресово силно стискане на зъбите и или удар в брадата и/или удар в областта на страничните зъби, какъвто е настъпил по време на катастрофата. Избитият долен резец е зъб 31 - долен ляв страничен резец и е запазен от пострадалия. Бил е счупен в коронарната 1/2 инцизално /към режещия ръб/. Възстановен е с фотополимерно изграждане и върнат в устата, шиниран за останалите налични пет зъба, а именно 43, 42, 41, 32, 33 в долна челюст. Луксираните и фрактурирани на места зъби от горна челюст, а именно 26, 25 горе вляво, както и зъби 14, 15, 16, 17 са извадени в ДЦ “Д-р К.“ /епикриза от 02.11.2015г./, поради силното им разклащане /трета степен/, т.е. с движение и във вертикална посока и невъзможност за хранене, болки в областта. Зъбната редица в горна челюст е възстановена с изработена горна частична плакова протеза с налични 6 изкуствени зъба, цяло небце и пелоти при зъби 24 и 13. Според вещото лице, в първичните медицинските документи не е посочена конкретна зъбна травма, а в ИЗ № 4590, МБАЛ гр. Русе от 27.02.2015 г. е отразено „В устна кухина ... зъби травмирани....”. В обобщение вещото лице е посочило, че се касае за пострадал при катастрофа след челен удар вляво при водача. Установило е счупен  и почти напълно избит долен ляв централен резец - зъб 31, силно разклатени горни 6 зъба от страничните участъци, което на практика функционално е довело до нарушена говорна и дъвкателна функция и силни болки при дъвчене. Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

                        От психиатричната експертиза, която съдът приема, се установява, че в Етапна епикриза от май 2016 г. от АИСПМП "Академика" е описана фамилна обремененост на ищеца  с афективни разстройства и суицид, както и депресивни смущения, през 1981 г. и 2003 г. Непосредствено след катастрофата при пострадалия са се разгърнали интензивни емоционални реакции от негативния регистър, които представляват Реакция на тежък стрес (F43.0). Това разстройство не е най-същественото смущение, поради неговата бързопреходност, въпреки интензивността. Скоро след инцидента при ищеца  са се  разгърнали  дълготрайни и флуктуиращи негативни, предимно емоционални синдроми - изразено афективно напрежение, интензивна тревожност, несигурност, понякога отчаяние, дори виновност, мисли за безперспективност, ограничаване на интересите и контактите, кошмарни сънища, насилствено връщане и оживяване на спомена от драматичните събития, вегетативна лабилност с динамични колебания на кръвното налягане. Тези преживявания добре покриват критериите на F43.1 - Посттравматично стресово разстройство. Такива са и преценките в етапните епикризи на консултиращия го психиатър. От психиатрична позиция, вследствие на катастрофата ищецът е получил дълготрайни психични смущения, наложили продължително активно и поддържащо лечение. Медико-биологичната им характеристика е комплексна, както при всички интензивни стресогенни ситуации. На фона на непоследователни диагностични аргументи по представените по делото медицинските документи, най-вероятната диагноза, според вещото лице, е  ПТСР/Посттравматично стресово разстройство/, която е настъпила вследствие на преживяното пътно-транспортно произшествие. Предприето е специфично анксиолитично и антидепресантно лечение. Сегашното състояние на ищеца се изразява в емоционална лабилност, предимно от екзистенциален характер, несигурност и необходимост от постоянно поддържащо умерено анксиолитично и антидепресантно лечение. Предвид хроничния характер на смущенията, перспективата е само условно позитивна. Изисква се постоянно поддържащо лечение и допълнително включване на системна и продължителна терапия. Вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие при ищеца са настъпили негативни психични процеси, предимно афективни, в съчетание с мисловни смущения, поведенчески особености и вегетативни синдроми.

                        При така обсъдените по делото медицински експертизи съдът приема за установено, че ищецът е получил следните телесни повреди, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата: Политравма. Контузия на главата. Мозъчно сътресение, без данни за загуба на съзнание. Контузия на гърдите и корема. Фрактура на капачките на двете колена. Фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница. Фрактура на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени - Л1 и Л2./заключение на комплексната медицинска експертиза/. Наред с това съдът приема за установено, че принудителното залежаване на пострадалия в една и съща поза при лечението на получените травми, придружено със затруднена обща и локална хигиена, са довели до проява на хемороидално заболяване./заключение на медицинската експертиза на вещото лице – неврохирург/. По делото бе установено, че в резултат от катастрофата е увреден и зъбният статус на ищеца - избит е от алвеолата зъб 31, който впоследствие  е възстановен, разклатени са зъби 17, 16, 15 и 14 горе вдясно и зъби 25 и 26 - горе вляво, които впоследствие са извадени и е извършено зъбно протезиране./заключение на вещото лице - дентален специалист/.По делото бе установено, че в резултат на катастрофата ищецът страда от Посттравматично стресово разстройство./психиатрична експертиза/.

                        Не бе доказано влошаването на зрението на П. да е следствие от настъпилата катастрофа. В тази насока ищецът не ангажира доказателства по делото. Не бе доказано и твърдението на пострадалия, че заболяването „Артериална хипертония“ е в причинно-следствена връзка с катастрофата. Вещото лице Б. – специалист вътрешни болести и кардиологиякатегорично отрича наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и това заболяване. Експертът е установил, че ищецът страда от „Артериална хипертония - 2 степен“, която е с давност преди катастрофата. Липсват доказателства в медицинската документация за усложнено протичане на артериалната хипертония - с изява на хипертонични кризи. Не е отбелязан остър съдов инцидент - ОМИ/остър миокарден инфаркт/ или мозъчен инсулт/хеморагия след инцидента.

                        При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете възрастта на ищеца към датата на катастрофата/67г./, вида и характера на претърпените телесни повреди и проявилите се заболявания, вида на проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителен период и на периода на интензивни болки и страдания, както и перспективите за развитие на заболяванията, налице ли са трайни последици за здравето на пострадалия. От комплексната медицинска експертиза се установи, че черепно-мозъчната травма на ищеца е лекувана  медикаментозно при спазване на постелен режим под активно лекарско наблюдение, извършени са необходимите лабораторни и образни изследвания. Фрактурата на страничните израстъци на Л 1 и Л 2 прешлени е лекувана чрез спазване на постелен режим за 30 дни и носене на лумбостат за 2-3 месеца. По отношение на счупването на капачките на двете коленни стави и дясната лъчева кост е предприето оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. След сваляне на имобилизациите ищецът е провел многократно курсове по физиотерапия и рехабилитация в МЦ “Модус“ и в санаториуми в Банкя и Бургас. Металните остеосинтези от двете капачки не са отстранени. Срокът на нетрудоспособност за нефизически труд във връзка с неврохирургичните увреждания е 2-3 месеца, а при увредите на опорно-двигателния апарат е около 6 месеца. Възстановителният период за телесните повреди е продължил общо 6 месеца, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет./комплексна медицинска експертиза/. Съдът отчете обстоятелството, че по време на лечението ищецът е бил принуден  да спазва постелен режим, заради счупванията и изцяло е зависел от чужда помощ за хигиенно - битовото си обслужаване. Според експертите от комплексната медицинска експертиза, към датата на изготвяне на заключението, ищецът се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен и ориентиран. Черепно-мозъчните нерви са в норма. Запазена е двигателната, сетивна и рефлексна дейност. Умерено е изразен лумбо-вертебрален синдром. Ищецът ходи самостоятелно с бастун, налице е ограничен обем движение в двете коленни стави, който има траен характер. За дясната колянна става обемът на движение при свиване е ограничен на 100 градуса, при норма 130 градуса, а за лява колянна става обемът на движение при свиване е ограничен на 90 градуса, при норма 130 градуса /комплексна медицинска експертиза, раздел “Изложение“/. Според експертите, ищецът и за в бъдеще ще има болки в капачките на двете коленни стави, поради увреда на ставния хрущял, вследствие на счупванията и развитие на артрозни промени. От друга страна, вещите лица от комплексната експертиза заявяват, че в неврохирургичен аспект, при П. няма невъзстановени увреди от катастрофата. Перспективата за зравословното му  състояние за в бъдеще е благоприятна. Допълнителни усложнения не се очакват.                                      По отношение на хемороидалното заболяване по делото бе установено, че то има хроничен характер, с периоди на затихване и обостряне на симптомите. Ищецът е провел медикаментозно лечение – перорално и локално, спазвал е диетичен и хигиенно-охранителен режим. Прогнозата за в бъдеще е прилагане на комплексно медикаментозно лечение при обостряне на състоянието, стриктно спазване на диетичен и  хигиенно-охранителен режим. На този етап оперативно лечение не се налага./ експертиза на вещо лице - неврохирург/.                                                                                                                                                         По отношение на увредения зъбен статус на П. бе установено, че е бил счупен и почти напълно избит долния ляв централен резец на ищеца – зъб 31  и силно са били разклатени 6 горни зъба, което функционално е довело до нарушена говорна и дъвкателна функция на пострадалия и силни болки при дъвчене. Това състояние  представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът съобрази вида на предприетото лечение: избитият долен резец зъб 31 е възстановен с фотополимерно изграждане и е върнат в устата на пострадалия, извършено е шиниране с останалите налични пет зъба, а именно 43, 42, 41, 32, 33 в долната челюст. Луксираните и фрактурирани  зъби от горната челюст/26, 25 горе вляво, както и зъби 14, 15, 16, 17/ са извадени в „Дентален център „Д-р К.“ /епикриза от 02.11.2015 г./, поради силното им разклащане, изпитвани болки от пострадалия и невъзможност за хранене. Зъбната редица в горната челюст е възстановена с изработена горна частична плакова протеза с налични 6 изкуствени зъба, цяло небце и пелоти при зъби 24 и 13.                                                                                                                                    Съдът съобрази и вида на предприетото лечение на Посттравматичното стресово разстройство, както и прогнозата за развитие на това заболяване. Ищецът е бил лекуван чрез  анксиолитични и антидепресантни медикаменти. Според експерта, психическото състояние на пострадалия се изразява в емоционална лабилност, предимно от екзистенциален характер, несигурност и необходимост от постоянно поддържащо умерено анксиолитично и антидепресантно лечение. Предвид хроничния характер на смущенията, перспективата за възстановяване на ищеца от това заболяване е условно позитивна./прихиатрична експертиза/.

                        Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 85 000 лв.

Страните не спорят, че преди датата на подаване на исковата молба ответното дружество е изплатило обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., което се потвърждава и от платежно нареждане от 05.04.2017 г., поради което съдът приема, че искът е основателен за сумата от 5000 лв./85 000 лв. - 80 000 лв./, а в останалата част, до пълния предявен размер от 70 000 лв., представляващи част от 150 000 лв., следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм./ за заплащане на законна лихва върху платеното преди датата на образуване на настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017г. :

Законна лихва върху обезщетението по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ се дължи от датата на деликта – 21.02.2015 г.

Страните не спорят, че сумата от 80 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди/ е заплатена от ответника на ищеца преди датата на образуване на делото, което се потвърждава от платежно нареждане от 05.04.2017 г. Ищецът в ИМ твърди, че е получил сумата от 80 000 лв. на 06.04.2017 г. При липсата на други доказателства, установяващи точната дата, на която сумата е постъпила по сметка на ищеца, като тежестта на това обстоятелство е върху ответника, съдът приема, че сумата е изплатена на пострадалия на 06.04.2017 г., поради което ответникът дължи законна лихва върху това обезщетение за периода 21.02.2015 г. до 06.04.2017 г. Вземането не е погасено по давност. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Тъй като се претендира обезщетение за забава за периода 21.02.2015 г. – 06.04.2017г., то давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява законната лихва – 06.04.2017г., като давностният срок е три години и не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018 г.

Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“, определи размера на законната лихва върху сумата от 80 000 лв.за периода  21.02.2015 г. – 06.04.2017г. на 17 259.56 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 17 260 лв., следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм/ за  заплащане на законна лихва върху платеното преди датата на образуване на настоящото дело обезщетение за имуществени вреди от 10 269.17 лв. за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017г. :

Страните не спорят, че сумата от 10 269.17 лв.  – обезщетение за имуществени вреди е заплатена от ответника на ищеца преди датата на образуване на делото, което се потвърждава от платежно нареждане от 05.04.2017 г. Ищецът в ИМ твърди, че е получил сумата от 10 269.17 лв.  на 06.04.2017 г. При липсата на други доказателства, установяващи точната дата, на която сумата е постъпила по сметка на ищеца, като тежестта на това обстоятелство е върху ответника, съдът приема, че сумата е изплатена на П. на 06.04.2017 г., поради което ответникът дължи законна лихва върху това обезщетение за периода 21.02.2015 г. до 06.04.2017 г. Вземането не е погасено по давност. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Тъй като се претендира обезщетение за забава за периода 21.02.2015 г. – 06.04.2017г., то давностният срок започва да тече от от последния ден, за който се начислява законната лихва – 06.04.2017г., като давностният срок е три години и не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018 г.

Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“, определи размера на законната лихва върху сумата от 10 269.17 лв. за периода  21.02.2015 г. – 06.04.2017г. на  2215.51 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 2216 лв., следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм/ за  заплащане на законна лихва върху платеното преди датата на образуване на настоящото дело обезщетение за имуществени вреди от 1890 лв. за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017г.  за повреди по лек автомобил:

От представеното по делото платежно нареждане от 07.02.2017 г. се установява, че застрахователят е наредил плащане на тази сума по банков път на датата на издаване на нареждането /л.212/.

Ищецът в ИМ твърди, че е получил сумата от 1890 лв.  на 06.04.2017 г. Ответникът в отговора на исковата молба поддържа становището, че е платил сумата на 05.04.2017 г. При липсата на доказателства, установяващи точната дата, на която сумата е постъпила по сметка на ищеца, като тежестта на това обстоятелство е върху ответника, съдът приема, че сумата е изплатена на П. на 06.04.2017 г., поради което ответникът дължи законна лихва върху това обезщетение за периода 21.02.2015 г. до 06.04.2017 г. Вземането не е погасено по давност. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Тъй като се претендира обезщетение за забава за периода 21.02.2015 г. – 06.04.2017г., то давностният срок започва да тече от от последния ден, за който се начислява законната лихва – 06.04.2017г., като давностният срок е три години и не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018 г.

Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“, определи размера на законната лихва върху сумата от 1890 лв. за периода  21.02.2015 г. – 06.04.2017г. на  407.76 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 408 лв., следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2249 лв.:

Ищецът в първо съдебно заседание от 19.02.2020 г  и в уточняващи  молби от 28.10.2019 г. - л.307 и от 25.02.2020 г. - л.342 твърди, че в сумата от 2249 лв.  се включват следните разходи:                       

- 1620 лева за зъболечение и зъбно протезиране, от която 1500 лв.,  съгласно  фактура № **********/28.04.2016 г., издадена от ДЦ“Д-р К.“ ЕООД, и касов бон към нея и 120 лв. по касов бон от 27.02.2016г. за зъбна операция, извършена от дежурен лекар в дентална клиника „Д.С.Дент“;

-  96,60 лева – потребителска такса за лечение в  „Специализирана болница „Б.М.Б.“ АД по фактура № **********/20.11.2016 г. и касов бон към нея;

- 158.02 лв. – стойността на разходи за гориво за транспорт от София до „Специлизирана болница „Б.М.Б.“АД и обратно, от която 79.60 лв., съгласно фактура № **********/19.11.2016 г. и касов бон към нея, издадени от „Р.Б.“ ЕАД; 58.52 лв. по фактура № **********/27.11.2016 г.  с касов бон към нея, издадени от „Р.Б.“ ЕАД;  19.90 лв. по касов бон от 27.11.2016 г., издаден от „Р.Б.“ ЕАД;

- 50 лв. – за административна такса за копие от История на заболяването от УМБАЛ – Русе, съгласно фактура № **********/29.12.2017 г., издадена от УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе;

- 324,75 лева за покупка на два броя  диоптрични очила за далечно и близко виждане  по фактура № *********/31.05.2015 г., издадена от „Д.Ф.“ ЕООД, и касов бон от 28.05.2016г., както и по касов бон от 01.06.2015 г.

Спорен въпрос е дали тези разходи са в причинно-следствена връзка с катастрофата и дали правилно е определен техният размер като аритметичен сбор.

По раходите за лечение на зъбите на ищеца:

Видно от фактура № **********/28.04.2016 г. същата е издадена за сумата общо от 1500 лв. за следните манипулации: почистване на зъбен камък – 200 лв., есктракция на 14,15,16,17, 25 и 26 зъб - 300 лв., шиниране на фронт и 31 зъб - 200 лв., горна част протеза – 800 лв./ л.129/.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице- дентален специалист се установи, че при катастрофата са били увредени именно долен резец - зъб 31 и 6 горни зъба - 14, 15, 16, 17, 26, 25, като лечението се е изразило във възстановяване на долен резец 31  с фотополимерно изграждане и шинирането му с останалите налични пет зъба в долната челюст, а луксираните и фрактурирани  зъби от горната челюст /26, 25 горе вляво, както и зъби 14, 15, 16, 17/ са извадени в „Дентален център „Д-р К.“ /епикриза от 02.11.2015 г./, поради силното им разклащане, изпитвани болки от пострадалия и невъзможност за хранене. Зъбната редица в горната челюст е възстановена с изработена горна частична плакова протеза с налични 6 изкуствени зъба, цяло небце и пелоти при зъби 24 и 13. Следователно, разходите по фактура № **********/28.04.2016 г. за екстракция на зъби, шиниране и горна протеза са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Общата им стойност е 1300 лв./ 300 лв. + 200 лв. + 800 лв./. Не се дължат разходите по фактурата от 200 лв. за почистване на зъбен камък, тъй като те не са в причинно-следствена връзка с катастрофата.

 По отношение на разходите по фискален бон от 27.02.2016 г. за сумата от 120 лв. за зъбна операция:

Такъв фискален бон не е представен по делото. Представен е фискален бон от друга дата – 20.02.2016 г. за 120 лв., издаден от Дентална клиника“НИППМПДМ Д-рМ.“./л.130/. Не  е установено за каква манипулация е издаден този фискален бон. Представен е документ за преглед на ищеца на 27.02.2016 г. в клиника  „ДС Дент“, находяща се на ул. „Поп Богомил“ 46, но към него не са приложени доказателства за направени разходи и каква точно манипулация е била извършена на 27.02.2016 г. Следва да се отбележи, че от заключението на вещото лице - дентален специалист, се установи, че ищецът страда от пародонтално заболяване, което е било налично към 03.11.2015 г., когато е извършена ортопантомография на цялото съзъбие. Установени са били дълбоки джобове, разклатени зъби в долния фронтален участък, които не са свързани с катастрофата. Назначено е било почистване на зъбния камък и кюретиране на джобовете на 3 месеца/ епикриза от 02.11.2015 г. и заключение на медицинска експертиза, изготвена от вещо лице Ч./. При така установените по делото факти и липса на други доказателства, не бе установено, че разходът по фискален бот от 20.02.2016г. от 120 лв. е за лечение на травми от катастрофата. Както вече бе посочено, не е представен касов бон от 27.02.2016 г. за сума от 120 лв. Пред вещото лице ищецът е заявил, че този разход е във връзка с оплаквания от протезата, която е коригирана и отново е почистен зъбен камък и плака, но не са ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение.  При направено оспорване от ответника и липса на доказателства за каква конкретна медицинска манипулация е извършен този разход, още повече, че ищецът сочи друга дата на извършване – 27.02.2016 г., за която не са представени никакви доказателства, тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Така за лечение на зъбите на ищеца ответникът дължи 1300 лв., като претенцията в останалата част, до пълния размер от 1620 лв. следва да бъде отхвърлена.

 По разходите за потребителска такса за лечение в „Б.М.Б.“ ЕАД на стойност  96.60 лв.:

Видно от фактура № **********/20.11.2016г. и фискален бон към нея /л. 173/, издадени от „Б.М.Б.“ ЕАД ищецът е провел лечение по клинична пътека през периода 20.11.2016г. - 26.11.2016 г., като е заплатил потребителска такса -40.60 лв. и разходи за подобрени битови условия – 56 лв. или общо 96.60 лв. От комплексната медицинска експертиза се установи, че ищецът е провеждал физиотерапия  в „Бургаски минарални бани“ ЕАД, която е била необходима за неговото възстановяване от травмите, поради което съдът приема, че този разход е в причинно-следствена връзка с катастрофата.

По разходите за гориво в направление София – Бургас  и обратно за лечение в „Б.М.Б.“ ЕАД на стойност 158.02 лв.:

Първоначално ищецът заяви, че тези разходи са за специализиран транспорт, но след възражение от страна на ответника, измени становището си, като заяви, че това са разходи за гориво за лека кола.

В подкрепа на твърденията си представя фактура № **********/19.11.2016г. и касов бон към нея, издадени от „Р.Б.“ ЕАД; фактура № **********/27.11.2016 г. с касов бон към нея, издадени от „Р.Б.“ ЕАД и касов бон от 27.11.2016 г., издаден от „Р.Б.“ ЕАД./л.174-176/.

Видно от фактура № **********/19.11.2016г. и касов бон към нея същата е издадена от „Р.Б.“ ЕАД от бензиностанция в София за бензин А-95  за сумата от 79.60 лв.

Фактура  № **********/27.11.2016 г. с касов бон към нея, издадена от „Р.Б.“ ЕАД, е за бензин А-95 за сумата от 58.52 лв. от бензиностанция в Бургас.

Касов бон от 27.11.2016 г. е издаден от бензиностанция в гр.София за бензин А-95 за сумата от 19.90 лв.

Разходите по представените фактури и касови бонове са извършени на 19.11.2016 г. и на 27.11.2016 г., а в периода 20.11.2016г. - 26.11.2016 г. ищецът се е лекувал в „Б.М.Б.“ ЕАД, поради което съдът приема, че тези разходи са свързани с неговото пътуване до Бургас и завръщването му обратно и са били необходими за лечението му.

По разходите за такса за снабдяване с копие на История на заболяването от УМБАЛ – Русе, съгласно фактура № **********/29.12.2017 г., издадена от УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе/ л.177 от делото/:

Тези разходи са във връзка с лечението на ищеца в УМБАЛ –Русе от травмите, получени при катастрофата, поради което съдът приема, че също се дължат от ответника.

По разходите за два броя  диоптрични очила за далечно и близко виждане  по фактура № *********/31.05.2015 г. издадена от „Д.Ф.“ ЕООД, и касов бон от 28.05.2016г., както и  по касов бон от 01.06.2015 г. на обща стойност от 324.75 лв.:

По делото не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между катастрофата и влошаване на зрението на ищеца, поради което тези разходи не се дължат от ответника.

С оглед на изложените доводи, предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 1604.62 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 2249 лв., следва да бъде отхвърлен.  

По разноските:      

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1106.84 лв., съразмерно на уважената част от иска.

            Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 506.35 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.    

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 1093.18 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 344.98 лв., съразмерно на уважената част от исковете. 

Мотивиран така, съдът

   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Л.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от  5 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди и заболявания: политравма; контузия на главата; мозъчно сътресение, без данни за загуба на съзнание; контузия на гърдите и корема; фрактура на капачките на двете колена; фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница; фрактура на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени - Л1 и Л2, хемороидално заболяване, избит от алвеолата зъб 31 и разклатени зъби 17, 16, 15 и 14 горе вдясно и зъби 25 и 26 - горе вляво, които впоследствие са извадени и е извършено зъбно протезиране; посттравматично стресово разстройство, които телесни повреди и заболявания са настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 21.02.2015 г., по вина на водача на л.а „Ауди 80“ с рег. *******–К.П.П., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 70 000 лв., представляващи част от 150 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

                                                                                                                                                          ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -******** да заплати на Х.Л.П., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 1604.62 лв. – обезщетение за имуществени вреди,  от която 1300 лева за зъболечение и зъбно протезиране, съгласно фактура № **********/28.04.2016г., издадена от ДЦ“Д-р К.“ ЕООД и касов бон към нея,  96,60 лева – потребителска такса за лечение в  „Специализирана болница „Б.М.Б.“ ЕАД по фактура № **********/20.11.2016 г. и касов бон към нея, 158.02 лв. – стойността на разходи за гориво за транспорт от София до „Специлизирана болница „Б.М.Б.“ ЕАД и обратно, съгласно фактура № **********/19.11.2016 г. и касов бон към нея, фактура № **********/27.11.2016 г.  с касов бон към нея и касов бон от 27.11.2016 г., всички издадени от „Р.Б.“ ЕАД, 50 лв. – за административна такса за копие от История на заболяването, съгласно фактура № **********/29.12.2017 г., издадена от УМБАЛ „К.“ АД, гр.Русе, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 2249 лв., в която се претендират разходи от 200 лв. за почистване на зъбен камък по фактура № **********/28.04.2016 г., издадена от ДЦ “Д-р К.“ ЕООД, и касов бон към нея и 120 лв. по касов бон от 27.02.2016 г. за зъбна операция, извършена от дежурен лекар в дентална клиника „Д.С.Дент“, както и 324,75 лева за покупка на два броя диоптрични очила за далечно и близко виждане  по фактура № *********/31.05.2015 г., издадена от „Д.Ф.“ ЕООД, и касов бон от 28.05.2016 г., както и по касов бон от 01.06.2015 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -********, да заплати на Х.Л.П., ЕГН **********, на основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм/, сумата от 17 259.56 лв. - законна лихва за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017 г. върху обезщетение от 80 000 лв. за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 21.02.2015 г., по вина на водача на л.а „Ауди 80“ с рег. *******–К.П.П., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 17 260 лв., като неосноватален ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -********, да заплати на Х.Л.П., ЕГН **********, на основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм/, сумата от 2215.51 лв. - законна лихва за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017 г. върху обезщетение от 10 269.17 лв. за имуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 21.02.2015 г., по вина на водача на л.а „Ауди 80“ с рег. *******–К.П.П., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 2216 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

 ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -********, да заплати на Х.Л.П., ЕГН **********, на основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм./, сумата от 407.76 лв. - законна лихва за периода 21.02.2015 г. - 06.04.2017 г. върху обезщетение от 1890 лв. за повреда на автомобил при ПТП, реализирано на 21.02.2015 г., по вина на водача на л.а „Ауди 80“ с рег. № *****–К.П.П., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 408 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

 ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД да заплати на Х.Л.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1106.84 лв., съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Х.Л.П. да заплати на „З.д.Е.Р.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на  506.35 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. 

                                                                                                                                                                                 ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК -********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1093.18 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 344.98 лв., съразмерно на уважената част от исковете. 

                       

                        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: