Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,…………..
2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Д. Генчева и в
присъствието на прокурора С. Стойков
като изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.ч.д.№ 430 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на гл. ХХІ вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по
жалба на осъдения З.Р.З. срещу определение от 11.01.2018г., постановено по НЧД
№ 21 333/17г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с което съдът, на основание
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените му наказания по НОХД №
8609/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС, по НОХД
№ 1703/2017 г. по описа на СРС и по НОХД
№ 10 126/2017 г. по описа на СРС, определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/
година. Изтърпяването
на наказанието е постановено при първоначален строг режим.
Постановено е отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 24 175/2011г.
по описа на СРС.
С жалбата, подадена
от служебно назначения защитник на осъдения З. – адв. И.Д., се изразява недоволство от определението на съда,
с която е постановено отделното изтърпяване на наказанието, наложено на З. по НОХД №
24 175/2011г. по описа на СРС, като се счита, че същото може да попадне в
съвкупността, образувана от останалите четири осъждания. Прави се искане за
изменение на определението на СРС в тази насока.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Служебно назначеният защитник на осъдения
– адв. Д. моли съда да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Осъденият З. моли въззивният съд
да му определи общо наказание, равно на най- тежкото по всички осъждания.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира за установено следното:
З.Р.З. е осъждан 6 пъти, както следва:
1.Със споразумение по НОХД № 13
498/2005 г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.12.2005 г., за извършено на 27.03.2005
г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК му наложено наказание в размер на 6
месеца „лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок от 3 години;
2.С присъда по НОХД № 24 175/2011 г.
по описа на СРС, влязла в сила на 03.02.2016 г., за извършено престъпление по
чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК в периода от неустановена дата през м.
04.2010г. до 06.04.2010г. му е наложено наказание в размер на 5 години
„лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на 20 000 лв.;
3. С присъда по НОХД № 11 620/2016 г.
по описа на СРС, влязла в сила на 06.04.2017 г., за извършено на 05.09.2015 г.
престъпление по чл. 209, ал.1 му е наложено наказание 8 месеца „лишаване от
свобода“ ;
4. С присъда по НОХД № 8 609/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 19.05.2017
г., за извършено на 19.02.2016г. престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, б.“а“ от НК му е наложено наказание 1
година „лишаване от свобода”;
5. С присъда по НОХД № 1 703/2017
г. по описа на СРС, влязла в сила на 31.05.2017 г., за извършено 14.08.2015г. престъпление по чл. 209, ал.1от НК му е
наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок
от 3 години;
6. С присъда по НОХД № 10 126/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 09.11.2017
г., за извършено в периода от 28.02.2014г. до 29.04.2014г. престъпление по чл. 209,
ал.1 от НК му е наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода”.
С определение на СРС, 16 с-в по
НЧД № 12 241/2017г., влязло в сила на 08.11.2017г. е определено едно общо
наказание на З. измежду тези, наложени му по НОХД № 8 609/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 11 620/2016
г. по описа на СРС и по НОХД № 1 703/2017 г. по описа на СРС – 1 година
„лишаване от свобода“.
От представената справка от МП,
ГД „ИН“ се установява, че З. от 01.04.2016г. търпи наказание „лишаване от
свобода“, наложено му по НОХД № 24 175/11г. на СРС за срок от 5 години.
С обжалваното
определение на СРС, НО, 95 с-в съдът е наложил на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения З. едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година,
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 8609/2017 г. по описа на СРС,
по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС, по НОХД № 1703/2017 г. по описа на
СРС и по НОХД № 10 126/2017 г. по описа
на СРС при първоначален „строг” режим на изтърпяване. , като е постановил отделното изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на З. по НОХД № 24 175/2011
г. по описа на СРС.
При така изложеното от фактическа
страна, въззивният съд счете, че атакуваното определение на СРС, НО, 95 състав е правилно и
законосъобразно, като извършеното групиране на наложените на осъдения З. наказания е и с приложимост на принципа за най-благоприятно
за осъдения съчетание. Пред скоби следва да бъде отбелязано, че по осъждането
по НОХД 13 498/2005г. на СРС е настъпила реабилитация по право по силата
на чл. 86, ал.1,т.1 от НК на 19.12.2008 г. с изтичането на изпитателния срок,
поради което същото не подлежи на групиране.
Касателно останалите 5 осъждания
на З. са възможни две разрешения, които обаче водят до един и същ резултат –
първото е да бъдат групирани осъжданията му по делата, условно обозначени в
изложението под №№ 2, 3, 5 и 6 с определяне на общо най – тежко наказание от 5
години „лишаване от свобода“ и отделното изтърпяване на наказанието по
осъждането с № 4 от 1 година „лишаване от свобода“ и второто – както е
процедирал СРС – определянето на едно общо наказание по осъжданията с №№ 3, 4, 5
и 6 – 1 година „лишаване от свобода“ и отделното изтърпяване на наказанието по
осъждането с № 2 – 5 години „лишаване от свобода“. И при двата варианта престоят на З. в пенитенциарните заведения е
общо в размер на 6 години, т.е. е без значение кой от вариантите ще бъде
предпочетен с оглед принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание. Това е
така, той като осъжданията му по НОХД № 24 175/2011г. на СРС и по НОХД №
8 609/2017г. на СРС не подлежат на групиране, тъй като престъплението по
НОХД № 8 609/2017г. на СРС ( осъществено на 19.02.2016г.) е извършено след
влизането в сила ( на 03.02.2016г.) на присъдата по НОХД № 24 175/2011г.
на СРС. От изложеното следва, че З. следва да изтърпи отделно наказанията от 5
години „лишаване от свобода“( по НОХД № 24 175/2011г. на СРС) и 1 година „лишаване
от свобода“ ( по НОХД № 8 609/2017г. на СРС ), докато останалите му три
осъждания са кумулируеми и с двете посочени.
В този смисъл правилно СРС е
приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно
общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД № 8 609/17г. на СРС
– 1 (една) година „лишаване от свобода“ при строг режим и е постановил отделното
изтърпяване на наказанието, наложено на З. по НОХД № 24 175/2011г. на СРС
от 5 ( пет) години „лишаване от свобода“.
По изложените съображения
атакуваното определение на СРС, 95 с-в следва да бъде потвърдено в неговата
цялост.
Водeн от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 11.01.2018г.,
постановено по НЧД № 21 333 / 2017г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 95
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.