О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260275
01.09.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1979 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Община Бургас,
ЕИК *********, адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета
Димитър Николов Николов, против Решение № 1186/01.06.2020 г. по гр. д. 9867/2019г.
на Районен съд – Бургас, с което е ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 26, представлявана от
кмета Димитър Николов, че на Димитър Стоянов Кехайов с ЕГН **********, б. ж. на гр. Бургас,
починал на 29.10.1998 г., чиито законни наследници са С.Б.К. с ЕГН **********, К.Д.К.
с ЕГН ********** и Б.Д.К. с ЕГН **********,
всички с адрес: гр. Бургас, к-с Изгрев, бл. 42, вх. 4, ет. 5, ап. 13, е било
учредено право на ползване върху земя – УПИ V–154, в кв. 16, по плана на в.з.
Росенец, гр. Бургас, сега поземлен имот с идентификатор 07079.832.154 по КККР
на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-1465/20.02.2015 г. на
началника на СГКК- Бургас, находящ се в гр. Бургас, в. з. Росенец, с площ от
774 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за вилна сграда, при съседи: 07079.832.189, 07079.832.175, 07079.832.190
и 07079.832.153, по силата на Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министерския
съвет.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск, тъй като се
иска установяването не на правно отношение, а на факт, което е допустимо само в
изрично предвидените в закона случаи. Посочва се, че исковата претенция се
явява недопустима и поради това, че установителен за право на ползване към
минал момент е допустим само в изрично предвидените от закона случаи при
наличието на правен интерес от това. Твърди се, че правото на ползване върху
земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
НС, ДС или МС е лично и ненаследимо, като с влизане в сила на изменението на §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.28/1992 г.) е прекратено по силата на закона правото на
ползване предоставено на всички ползватели.
Излагат се и оплаквания досежно
правилността на решението. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал показанията
на свидетеля Диков, който е заинтересуван от изхода на спора. Навеждат се
доводи, че по делото не са представени доказателства – преки или косвени, които
в тяхната съвкупност да установяват, че Димитър Стоянов Кехайов е носител на
право на ползване върху процесния имот по Постановление №11 на Министерския
съвет от 2 март 1982 г.
Въззивникът моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително
възнаграждение за юрисконсулт.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите С.Б.К., К.Д.К.и Б.Д.К. чрез пълномощника им
адвокат И., която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. В допълнение се посочва, че в хода на първоинстанционното
производство ответникът не е въвеждал довод, че процесното право не се
наследява, поради което този довод, въведен едва във въззивната жалба, не
следва да е предмет на обсъждане в настоящата инстанция, макар и по същество да
е неоснователен.
Въззиваемите
молят съда да потвърди първоинстанционното решение и да им присъди разноските,
направени във въззивната инстанция.
Прилагат
и молят съда да приеме като доказателство писмо изх. № 94-01-27653/28.08.2019 г. на Община Бургас
до Диков във връзка с доводите на въззивника относно св. Диков. Представеното
писмено доказателства следва да бъде прието с оглед наведените с въззивната
жалба оплаквания във връзка с преценката на показанията на свидетеля Диков.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Община Бургас, ЕИК *********, адрес:
ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов,
против Решение № 1186/01.06.2020 г. по гр. д. 9867/2019г. на Районен съд –
Бургас, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представеното с отговора на
въззивната жалба писмо изх. № 94-01-27653/28.08.2019 г. на Община Бургас до Павел
Стайков Диков.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.