Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 04. 10. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4689
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от В.А.М. *** против „К.И.И.Б.“ ЕАД ***. В молбата се твърди, че
на 01. 06. 2010 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение № 3111/ 30. 06.
2010 год. на Плевенския районен съд по ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. Твърди се,
че предмет на издадената заповед за изпълнение е било неизплатено задължение по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, сключен на 11. 01. 2005 год. Твърди се,
че със заповедта съдът е осъдил ищцата да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД следните суми: а/
сумата от 387, 18 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва,
считано от 29. 06. 2010 год.; б/ сумата от 70, 91 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15. 04. 2005 год. до 15. 12. 2005 год.; в/ сумата
от 250, 93 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 13. 05.
2005 год. до 21. 06. 2010 год., и г/ сумата от 125, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
Твърди се, че на основание издадения изпълнителен лист кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувал изп. дело № 20138150401318/
2013 год. по описа на частен съдебен изпълнител ***с район на действие
Плевенския окръжен съд. Твърди се, че по горепосоченото дело в продължение на
повече от две години не са били поискани и предприети действия по принудително
събиране на сумите от страна на взискателя, поради което на 10. 05. 2018 год.
частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че на същата дата ответникът
„К.И.И.Б.“ ЕАД е депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело въз
основа на същия изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че въз основа на молбата е било образувано
изп. дело №
20188150401086/ 2018 год. по описа на частен съдебен изпълнител Т.К.. Твърди
се, че ищцата няма никакви договорни и финансови отношения с ответното
дружество, като не е била уведомена по надлежния ред за прехвърляне на
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а е узнала за цесията едва на
05. 06. 2018 год., когато й била връчена покана за доброволно изпълнение по
изп. дело № 20188150401086/ 2018 год. Твърди се, че
отделно от това вземането на ответното дружество е погасено с изтичане на общия
петгодишен срок, а вземанията за лихви- с изтичането на тригодишна давност.
Твърди се, че изпълнителният лист по ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. по описа на
Плевенския районен съд е издаден на 01. 06. 2010 год., а изп. дело № 20188150401086/
2018 год. е образувано на 10. 05. 2018 год., т.
е. осем години по- късно. Твърди се, че
през този период не са били извършвани никакви действия по принудително
изпълнение, които да прекъсват или спират давността. Поради това ищцата счита,
че не дължи сумите по издадения от Плевенския районен съд изпълнителен лист по
ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. В заключение ищцата моли съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи сумата от 834,
02 лв., от която 387, 18 лв. представляващи главница по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги от 11. 01. 2005 год., 70, 91 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 15. 04. 2005 год. до 15. 12. 2005 год., 250, 93 лв.
представляващи законна лихва за забава за периода от 13. 05. 2005 год. до 21.
06. 2010 год. и 125, 00 лв. представляващи направени деловодни разноски.
Направено е и искане да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 4425/ 2010 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД *** ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 4425/
2010 год. по описа на
Плевенския районен съд заповед № 3111/ 30. 06. 2010 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК е
било разпоредено ищцата в настоящото производство Дарина Цветанова Петрова да
заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София следните
суми: сумата от 387, 18 лв.-
главница, сумата от 70, 91 лв.- договорна лихва за периода от 15. 04. 2005 год. до 15. 12. 2005 год., сумата
от 250, 93
лв.-
законна лихва за забава за периода
от 13. 05. 2005 год. до 21. 06. 2010
год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението- 29. 06. 2010 год.
до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 25, 00 лв. за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00
лв.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед
за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е било образувано изп.
дело № 20138150401318/ 2013 год. по описа на частен съдебен изпълнител ***с
район на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно по делото е, че с постановление
от 10. 05. 2018 год. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК частен съдебен
изпълнител ***е прекратил производството по изп. дело № 20138150401318/ 2013 год.
Безспорно по делото е, че след прекратяването на горното
изпълнително производство на основата на издадения изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 4425/ 2010 год. по описа на Плевенския районен съд ответникът „К.И.И.Б.“
ЕАД е инициирал образуването на изп. дело № 20188150401086/ 2018 год. по описа на частен съдебен изпълнител ***с
район на действие Плевенския окръжен съд.
При
така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията на ищцата В.А.М. намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен
установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане, който факт е настъпил
след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. по описа
на Плевенския районен съд. Това води до извода, че предявеният иск за
недължимост на въведената като предмет на делото сума от 834, 02 лв. е
процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо място в тази връзка
следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане произтича от
сключения между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца В.А.М. договор
за кредит за покупка на стоки или услуги CRED-
05131118/ 11. 01. 2005 год. По силата на този договор ищцата като кредитополучател
се е задължила да върне получения заем на 11 месечни вноски. Не се спори
между страните, че ищцата е преустановила плащанията, поради което на 13. 05.
2005 год. цялото вземане на кредитора е станало предсрочно изискуемо и от този
момент е започнала да тече погасителна давност. Видно е, че заявлението на
кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено в Плевенския районен съд на 29. 06.
2010 год. При тези обстоятелства основателен е доводът на ищцата, че още към
момента на образуването на ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. задължението й към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, произтичащо от
сключения договор за кредит, е било погасено. Тук е мястото да се
отбележи, че издаването на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за това вземане не
води до прекъсване на давността, доколкото правните последици на заповедта за
изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес.
Следователно в случая погасителната давност по отношение на вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е била прекъсната на 01. 06. 2013 год. /поради допусната
фактическа грешка листът е с отразена дата 01. 06. 2010 год., което е обективно
невъзможно, доколкото заявлението на кредитора е от 29. 06. 2010 год., а
издадената заповед за изпълнение от 30. 06. 2010 год./, с издаването на изпълнителен
лист, с който е признато правото на принудително изпълнение. През този период
обаче /от момента на настъпването на предсрочната изискуемост- 13. 05. 2005
год.- до момента на издаването на изпълнителен лист- 01. 06. 2013 год./ е
изтекъл срок, значително надвишаващ установения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок
за главницата по процесния договор за кредит и установения в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД давностен срок за дължимите лихви по кредита. Ирелевантно за предмета на
спора е образуваното изп. дело № 20138150401318/ 2013 год. Както се посочи и по- горе, по същото
в продължение на повече от две години взискателят „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /а впоследствие и
неговият частен правоприемник/ не е предприел никакви действия по движението на
изпълнителния процес.
Самото изпълнително производство е прекратено поради перемпция на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички изпълнителни
действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат процесуални и
материални последици относно погасителната давност в отношенията между
взискателя и длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/. Казано с
други думи, в хипотезата на прекратяване поради перемпция не може да се говори
за валидни изпълнителни действия и погасителната давност не може да се счита
прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Без значение за делото се явява и последващото
изп. дело 20188150401086/
2018 год., доколкото същото е образувано след изтичането на петгодишния
давностен срок.
Единственият юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на
правните последици от изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от
изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо
834, 02 лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 355, 00 лв. Договореното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата е към минимума, предвиден в разпоредбата на
чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за неговото намаляване
по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, каквото е възражението на ответника.
В исковата молба ищцата
е направила и искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 4425/ 2010 год. по описа на Плевенския районен съд, но съдът счита, че
същото следва да се остави без разглеждане, доколкото в закона не е изрично
уредена такава правна последица в случаите на уважаване на отрицателния
установителен иск по чл. 439 от ГПК.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „К.И.И.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Я.Й.О., П.Я.П.и Б.Р., че ищцата В.А.М. ***, ЕГН **********,
не му дължи сумата от 834, 02 лв., от която 387, 18 лв. представляващи главница
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги CRED- 05131118/ 11. 01. 2005 год., 70, 91 лв. представляващи договорна
лихва за периода от 15. 04. 2005 год. до 15. 12. 2005 год., 250, 93 лв.
представляващи законна лихва за забава за периода от 13. 05. 2005 год. до 21.
06. 2010 год. и 125, 00 лв. представляващи направени деловодни разноски, която
сума е отразена в изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4425/ 2010 год. по описа на Плевенския
районен съд и е предмет на изпълнение по образуваното изп. Дело № 20188150401086/ 2018 год. по описа на частен
съдебен изпълнител ***с район на действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Я.Й.О., П.Я.П.и Б.Р.,
да заплати на В.А.М. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 355, 00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищцата В.А.М. *** за
обезсилване на издадения по ч. гр. дело №
4425/ 2010 год. по описа на Плевенския районен съд изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: