РЕШЕНИЕ
№ 16.12.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански състав
На петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №352 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., със седалище и адрес на управление - гр. С., район
Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. -
управител, срещу К.С.Н., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1723.22 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че на 07.12.2017г., ищцовото дружество
сключило /в качеството на кредитодател/ с ответника по делото /в качеството на
кредитополучател/, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 191349.
Твърди се в исковата молба, че сключването
на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaеm.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен,
уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк,
като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди
извършване на паричния превод, клиентът получава обаждане на посочен от него
телефонен номер, разговора се записва, като отново потвърждава сключването на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и посочен имейл. Сочи
се, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на
потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит, Следователно ответника е знаел, в
какво правоотношение встъпва. По този начин кредитополучателят сключва договора
за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение
по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по
посочения от него начин.
Твърди се, че до входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба са постъпили плащания в размер на 780.00 лв., разпределени,
както следва: 475.78 лв., главница, 101.12 лв., лихва, 173.10 лв., неустойка,
30.00 лв., разходи за извън съдебно събиране.
Твърди се, че описаната процедура
е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с
главница в размер на 1 650.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е
преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков път на
посочена от ответника банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, BIC ***, с IBAN ***. Доказателство
е представеното платежно нареждане.
Сочи се, че видно от чл. 4, ал. 3,
т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 7 броя вноски
за периода 06.01.2018 г. - 05.07.2018г.. От тях вноската за главница за
06.01.2018 г. и 05.02.2018 г. са изцяло платени, а вноската за 07.03.2018 г. е
частично платена. Дължими остават вноските за периода от следните месеци: част
от тази за 07.03.2018г. - 05.07.2018г. в размер на 1 174.22 лв. При изплащане
на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още
и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %., дължима за периода
07.03.2018 г. - 05.07.2018 г., като е в размер на 116.25 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 3 от
Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита, той дължи
неустойка. Тя се начислява след изтичане на срока по чл. 3, като става
изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Размера й се
определя на база на икономически критерии и е индивидуално определена за всеки
договор за заем. С цел финансово облекчение за длъжника вземането е
разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежира на отделна дата.
Цялото вземане е с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителят е
подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка,
както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора чрез въвеждане на
получения от него код той се е съгласил с това обстоятелство. Неустойката е в
размер на 86.55 лв., на вноска. Претендираните вноски са за периода: 07.03.2018
г. - 05.07.2018 г., като общата сума е в размер на 432.75 лв.
Твърди се, че ищцовото дружество
е правило опити за уреждане на отношенията между страните по извън съдебен ред.
Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно
договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Пазарджишки районен съд
заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. №
4217/2018г. По същото е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е открит
на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се
връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал.
5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.
Твърди се, че към датата на
входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя
сумата от 1 723.22 лв., от които: 1 174.22 лв., главница по предоставения
кредит, 116.65 лв., претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2018г. - 05.07.2018г., 432.75
лв., представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното
производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
платената държавна такса за образуване на заповедно производство. Претендират
се разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв., държавна такса и такса
за изисканите експертизи.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К.С.Н. с
ЕГН **********, че същата дължи на "И. Ф." ЕООД с ЕИК ....,
представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г. сумата от 1723.22 лв., от които: 1
174.22 лв. главница по предоставения кредит, 116.65 лв., претендирана със заявление
по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
07.03.2018г. - 05.07.2018г., 432.75 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от
Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата
сума за Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4217/2018г. на
PC Пазарджик.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди се в отговора, че искът е
предявен след изтичане на законоустановения срок. Моля, да прекратите
делото/оставите исковите претенции на ищеца без уважение, тъй като счита, че
лицето К.С.Н. не дължи никакви суми на ищеца.
Никъде в исковата молба ищецът не
посочва как се е убедил по телефона, че това е самоличността на ответника, а не
разговаря с друго лице. Поради това считам, че Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017г. е нищожен, тъй като накърнява
добрите нрави, а също така е и нищожен, тъй като липсват категорични данни за
съгласие от страна на ответника.
Твърди се, че договорът за предоставяне
на кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017 г. е с некоректен текст и счита,
че същият е недействителен.
Моли се съдът да постанови решение, с което да
остави исковите претенции на ищеца без уважение.
Претендират се разноски. Правят се доказателствени
искания.
Правят се доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №191849 от
07.12.2017г., на посочената дата, между „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-.... - като кредитор, и ответникът К.С.Н.- като потребител, бил сключен
договор, по силата на който, ищцовото
дружество е отпуснало
паричен кредит на ответника в
размер на 1650.00
лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора,
сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков
път на посочена от ответника банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, BIC ***, с
IBAN ***, видно от представеното платежно нареждане.
От приетите по делото
доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за
кредит, вземането е било разсрочено на 7 броя вноски за периода 06.01.2018г. -
05.07.2018г. Не се спори между страните, че от тях вноската за главница за 06.01.2018 г. и
05.02.2018 г. са изцяло платени, а вноската за 07.03.2018 г. е частично
платена. Дължими остават вноските за периода от следните месеци: част от тази
за 07.03.2018г. - 05.07.2018г. в размер на 1 174.22 лв.
Тъй като ответникът Н. не изпълнила
задълженията си към ищцовото дружество, последното /видно от приложените по
делото материали по частно гражданско дело №4217/2018г. по описа на Районен съд
Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №4217/2018г.
по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2322 от 25.10.2018г.
Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество била
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било
сторено от ищеца.
До входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба, са постъпили плащания в размер на 780.00 лв., разпределени,
както следва: 475.78 лв., главница, 101.12 лв., лихва, 173.10 лв., неустойка,
30.00 лв., разходи за извън съдебно събиране , което обстоятелство не е спорно
между страните.
От
приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че с нареждане за кредитен превод от 07.12.2017г. от банкова сметка *** „И. Ф.“
ЕООД е била преведена сумата от 1650.00лв. на името на К.С.Н..Общо дължимата
сума по кредита след направените плащания към 07.03.2019г. е 1174.22 лв. –
главница; 116.65 лв. – лихва; 432.75 лв. – неустойка.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №4217/2018г. по описа
на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим.
По отношение основателността на предявените
искове: от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на 07.12.2017г.
е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние, като на посочената дата, между
страните е бил сключен договор, по
силата на който, ищецът е
отпуснал паричен кредит на ответника Н. в
размер на 1650.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора
сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков
път на посочена от ответника банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, BIC ***, с
IBAN ***, видно от представеното платежно нареждане. От приетите по делото
доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за
кредит, вземането е било разсрочено на 7 броя вноски за периода 06.01.2018г. -
05.07.2018г. Не се спори между страните, че от тях вноската за главница за 06.01.2018 г. и
05.02.2018 г. са изцяло платени, а вноската за 07.03.2018 г. е частично
платена. Дължими остават вноските за периода от следните месеци: част от тази
за 07.03.2018г. - 05.07.2018г. в размер на 1 174.22 лв.
До входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба, са постъпили плащания в размер на 780.00 лв., разпределени,
както следва: 475.78 лв., главница, 101.12 лв., лихва, 173.10 лв., неустойка,
30.00 лв., разходи за извън съдебно събиране , което обстоятелство не е спорно
между страните.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2
ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията
между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена по описания от ищеца
начин , посредством www.minizaеm.bg. На
същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема
същите. След това ответницата е получила и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Клиентът е получил чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален, код. Преди
извършване на паричния превод, клиентът получава обаждане на посочен от него
телефонен номер, разговора се записва, като отново потвърждава сключването на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и посочен имейл. По
този начин кредитополучателяте сключил
договор за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
Предвид
изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №191849 от 07.12.2017г, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние, по който дори ответницата е извършила плащания за
погасяване на дълга си в размер на 780.00 лв., поради което възражението на
ответната страна за липсата на категорични данни за съгласие от страна на
ответника се явява неоснователно.
По отношение на претендираните
главница и договорната лихва, съдът намира следното: По делото е безспорно, че
ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 1650.00 лева, която е
уговорена в процесния договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва. Кредитът е станал изискуем на 05.07.2018г. Видно
от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото е подадено на 22.10.2018
г. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е
разсрочено на 7 броя вноски за периода 06.01.2018 г. - 05.07.2018г.. От тях
вноската за главница за 06.01.2018 г. и 05.02.2018 г. са изцяло платени, а
вноската за 07.03.2018 г. е частично платена. Дължими остават вноските за
периода от следните месеци: част от тази за 07.03.2018г. - 05.07.2018г. в
размер на 1 174.22 лв. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да
преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е
уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в
размер на 40.15 %. Дължима за периода 07.03.2018 г. - 05.07.2018 г., като е в
размер на 116.25 лв.
Размерът на дължимите суми от
ответницата Н. се установява и от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, видно от което Общо дължимата сума по кредита след направените
плащания към 07.03.2019г. е 1174.22 лв. – главница и 116.65 лв. – лихва.
По делото няма доказателства за извършено плащане на посочените суми по договора, като такива не се
представят и от ответника. Размерът на вземанията за главница и договорна лихва
следва да бъдат уважени в размера, в който са предявени от ищеца. Като законна
последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и претенцията
за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
22.10.2018 г. до окончателното плащане.
По отношение на възраженията на особения представител на
ответника за недължимост на сумата от 432.75лв., представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение в срок, съдът намира следното: В Глава четвърта на
ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит,
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема.
Така клаузата, съдържаща се в точка 3 от договора, според която се дължи
неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на
договора чрез поръчителство на физически лица или банкова гаранция в полза на
заемодателя се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и
съответното задължение на заемодателя. В този си вид клаузата на договора
прехвърля върху кредитополучателя риска от неизвършената предварителна оценка
на неговата платежоспособност, която оценка следва да се направи от финансовата
институция, предоставяща заема. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на
платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите
обезпечения се сключва договора за кредит. Същевременно задължението за
неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от кредитора вреди, води до извода, че тя излиза много извън
присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и води до
неоснователно обогатяване на кредитора – ищец. Поради това съдът възприема
доводите на особения представител за нищожност на клаузата, водеща до
недължимост на вземането в тази му част.
Поради гореизложеното предявените установителни искове
следва да бъдат уважени само относно размера на главното вземане за главница и
вземането за договорна лихва, като в частта си за неустойката следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските: С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът претендира разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №352/2019г. в общ размер на 712.54 лв. /112.54лв.
– държавна такса, 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. – за особен представител на
ответника./ Ищецът е направил разноски в
заповедното производство / по ч.гр.дело №4217/2018г. по описа на РС-Пазарджик/
в размер на 137.46лв /37.46лв. – държавна такса и 100.00лв. – възнаграждение за
процесуално представителство, което му е било присъдено от съда/, които също
следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от исковете му.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на размера на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело №352/2019г. по описа
на РС- Пазарджик, което съдът намира за основателно, като на основание чл.25 от
НЗЗПП определя в размер от 200.00 лв. В конкретният случай, ищецът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00лв. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
458.18 лв. за сторените от него разноски
по гр.дело №352/2019г. , както и сумата от 102.82лв. по ч.гр.дело №4217/2018г.
по описа на РС-Пазарджик.
С
оглед изхода
по спора, в тежест на страните следва да
се възложат и разноските за допусната по делото съдебно-техническа експертиза в
размер на 150.00 лева /платени от бюджета на съда/. Съразмерно уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати сумата от 112.20лв., а ищецът -37.80лв.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., със седалище и адрес на управление - гр.
С., район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б.
И. Н. - управител, срещу К.С.Н., ЕГН-********** ***, положителни установителни
искове, че К.С.Н., ЕГН-********** дължи
на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., следните суми, произтичащи от Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №191849 от 07.12.2017г., сключен между страните: сумата от 1174.22 лв. /хиляда сто седемдесет и
четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №191849 от 07.12.2017г.; сумата от
116.65лв. /сто и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 07.03.2018г. до 05.07.2018 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите , за
които суми е била издадена Заповед №2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №4217/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., със седалище и адрес на
управление - гр. С., район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1,
представлявано от Б. И. Н. - управител, срещу К.С.Н., ЕГН-********** ***, положителни
установителни искове, за признаването на установено, че К.С.Н., ЕГН-********** дължи на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., следните
суми, произтичащи от Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №191849 от
07.12.2017г.,
сключен между страните: сумата
от 432.75 лв. /четиристотин и тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по чл.3 от Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №191849 от 07.12.2017г., за които суми е била издадена Заповед №2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №4217/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН-********** ***, да заплати на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., със
седалище и адрес на управление - гр. С., район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул.
„Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, сумата
от 458.18 лв.
/четиристотин петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ за сторените от него разноски по гр.дело
№352/2019г. , както и сумата от 102.82лв. /сто и два лева и осемдесет и две
стотинки/ по ч.гр.дело №4217/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на основание
чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН-********** ***, да
заплати на РС- Пазарджик сумата в размер на 112.20лв. /сто и дванадесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски за съдебно-техническа експертиза от бюджета на съда, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК-...., със
седалище и адрес на управление - гр. С., район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул.
„Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, да заплати на РС-
Пазарджик сумата в размер на 37.80лв. /тридесет и седем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски за съдебно-техническа експертиза от бюджета на съда, съразмерно с отхвърлената
част от исковете
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: