№ 1011
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501521 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз А. Дондуков“ № 68 срещу Решение № 1775 от 19.05.2025г., пост. по
гр.д. № 9655/2024г. по описа на ВРС, С КОЕТО СА ОТХВЪРЛЕНИ ИЗЦЯЛО
ИСКОВЕТЕ на „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК ********* за осъждане на
ОБЩИНА ВАРНА с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 да
заплати сумата от 4517.10 лв. частичен иск от 4810.76 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4795.76 лв. и обичайни
разноски в размер на 15 лв. за настъпило застрахователно събитие на
13.02.2022 г., в резултат на което са нанесени щети на лек автомобил „БМВ И
И3“ с рег. № *****, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван
от И. Г. И., който е попаднал в необозначена и необезопасена неравност
(дупка) на пътното платно при движение в гр. Варна на ул. „Дрин“ до № 40,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 868,58 лв. – частичен иск от 925,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода от 13.02.2023 г. до 31.07.2024 г, на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че съдът не е кредитирал в пълнота самостоятелно и в
1
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключенията на двете вещи лица. Според жалбоподателя сочената от
свидетеля дупка не е идентична с тази установена от вещото лице по
първоначалната САТЕ и е с много по-големи размери от тази, която вещото
лице идентифицира на пътното платно на ул. Дрин в гр. Варна до номер 40.
Оспорват се изводите на съда, направени въз основа на даденото при
преразпита на вещото лице становище относно механизма на ПТП, в посока за
липса на неравност, попадането в която да предизвика наличните увреждания
на МПС. Счита се за допуснати процесуални нарушения на съда извършения
преразпит на вещото лице по първоначалната САТЕ, както и зададените
допълнителни въпроси на вещото лице по допълнителната САТЕ без същите
да са поставяни от която и да било от страните. Настоява се, че са налице
всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността в
конкретния случай, както и, че в тежест на ответника е да установи различна
фактическа обстановка от въведената с исковата молба – като напр. липса на
дупка, ремонт на настилката, поставяне на предупредителни знаци и др.
действия по обезопасяването й. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло или в
условие на евентуалност за присъждане на сума след приспадане на
неотносимите към процесното ПТП вреди, установени от вещото лице по
допълнителната САТЕ, както и мораторна лихва. Настоява се за присъждане
на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Община Варна не депозира
писмен отговор.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени
са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Производството по гр.д. № 9655/2024г. по описа на Районен съд гр.
Варна е образувано по предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
ЕИК ********* против Община гр. Варна, осъдителни искове с правно
основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 4517.10 лв. частичен иск от 4810,76 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4795,76 лв. и обичайни разноски в
размер на 15 лв. за настъпило застрахователно събитие на 13.02.2022 г., в
резултат на което са нанесени щети на лек автомобил „БМВ И И3“, с рег. №
****, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от И. Г. И.,
който е попаднал в необозначена и необезопасена неравност (дупка) на
2
пътното платно при движение в гр. Варна на ул. „Дрин“ до № 40, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 868,58 лв. – частичен иск от 925,03 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 13.02.2023 г.
до 31.07.2024 г.
Пред исковия съд е безспорно установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и
собственика „МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД ЕИК ********* по отношение
на л.а. БМВ i3 с рег. № **** по застраховка „Автогрижа“ полица №
0320219907025764 към датата на процесното ПТП, както и изплащането на
застрахователното обезщетение по застраховката „Автогрижа“, за което е
образувана при застрахователя преписка по щета № *********.
С исковата молба ищецът настоява, че щетите по застрахованото МПС
се настъпили в резултат на преминаване на автомобила през необезопасена и
необозначена неравност – дупка – на пътното платно за движение по ул. Дрин
40 в гр. Варна на 13.02.2022г. Счита, че отговорността за настъпване на
произшествието, изразяваща се в бездействие, е на Община Варна. В
конкретния случай, лицата, на които е била възложена работата по поддръжка
на пътя, са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за
ремонт и поддържане на общинския път в съответствие с чл. 31, вр. чл. 29 ЗП,
както и задълженията на Общината по чл. 167, ал. 1 ЗДвП да поддържа пътя в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги
отстрани във възможно най-кратък срок, следствие на което става причина за
ПТП. Ищецът счита, че собственикът на процесния път - Община Варна, е бил
длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности да постави
предупредителни знаци, указания за отбИ.е на движението и други (арг. чл. 31
ЗДвП). Ищецът с оглед заплащане на застрахователното обезщетение на
застрахования по имуществената застраховка и като счита, че е налице
хипотезата на чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. чл. 49 от ЗЗД предвид
бездействието на Община Варна, настоява последната да му възстанови
стойността на изплатеното обезщетение, ведно с обичайните разноски за
водене на преписката и законна лихва за забава в плащането.
Пред исковия съд е безспорно установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и
собственика „МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД ЕИК ********* по отношение
на л.а. БМВ I i3 с рег. № **** по застраховка „Автогрижа“ полица №
0320219907025764 към датата на процесното ПТП, както и изплащането на
застрахователното обезщетение по застраховката „Автогрижа“, за което е
образувана при застрахователя преписка по щета № *********.
Предмет на спор е бил механизмът на ПТП и в конкретика налице ли е
неравност на пътното платно и ако е налице технически възможно ли е
преминаването през нея да причини уврежданията на автомобила,
констатирани по щетата, съотв. обезщетени в размера, предмет на исковата
претенция, който спор е пренесен и пред въззивната инстанция.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е проведена САТЕ, чието заключение е кредитирано от
съда при постановяване на окончателния съдебен акт.
Така в Искане за оценка на вреди по Застраховка „Каско на МПС“ от
3
14.02.2022г. водачът на процесния автомобил – И. Г. И. заявява пред
застрахователя, че на 13.02.2022г. в 15.00 часа се движил по ул. Дрин като
попаднал в дупка до номер 40, вследствие на което десните джанти и гуми се
увредили. В съдебно заседание, проведено на 13.12.2024г., св. И. Г. И., в
качеството му на водач на процесното МПС към момента на настъпване на
ПТП, изнася, че шофирал „от пазара напред и точно след „Шихото“ имаше
една огромна дупка“, 10-15 см в ширина и дълбочина от 5 см. Водачът
управлявал с 50-60 км/ч, влязъл в дупката и се спукали „двете джанти от
лявата страна“ и двете гуми. Дупката била по средата на пътя и не била
обозначена. Той бил в лявата лента, съотв. не можел да я избегне, тъй като в
дясно имало други автомобили. Събитието станало „сутринта по обяд
някъде..преди следобеда, преди 16-17 часа“.
По искане на ищеца за установяване механизма на ПТП е била
проведена САТЕ, приета по делото, като в съдебно заседание на 08.05.2025г.
вещото лице е изслушано повторно. Вещото лице при използване на
информацията от Google maps и Googled Earth Pro към дата на заснемане от
м.07.2022г. при ПТП от 13.02.2022г., т.е. 5 месеца след събитието, докладва, че
на процесната улица пред посочения номер има единствена неравност, която е
в зоната на кръстовището на ул. Дрин и ул. Г. Ж., при което кръстовище точно
по средата на пътното платно на еднопосочната ул. Дрин, непосредствено при
началото на пешеходната пътека, намираща се при излизане от кръстовището в
посока бул. Цар Освободител се забелязва разрушаване на алфалтовото
покритие около капаци за кранове на ВиК, около осевата линия. Няма данни за
голяма по площ и дълбочина неравност дори 5 месеца след ПТП, предвид
настъпването му в зимните месеци, през който сезон се предполага, че би
настъпило задълбочаване на нарушаване на покритието до летния период; не
се наблюдават визуално извършени ремонтни дейности. При посещението на
място при изготвяне на експертизата експертът също не е установил данни за
друг вид разрушение на пътната настилка. В указания от св. И. участък е
установена само единствена неравност, която е около осевата линия, по
средата на пътната лента, през която може да премине автомобил
безпрепятствено и която се образува от две метални кутии, които служат за
вход на метален инструмент за спиране и пускане на водопроводни кранове.
Тази конструкция представлява около 10 сантиметра ширина на нарушаване
на асфалтовото покритие около металните кутии.
Според вещото лице настъпилите по автомобила увреждания
принципно могат да бъдат реализирани при попадане на двете гуми в дупка,
но същата следва да има ширина от минимум 20-25 см, за да може
автомобилното колело с по-тесни размери да пропадне в тази дупка. Освен
това, вещото лице сочи, че за да бъдат увредени бронята и праговете, както в
настоящия случай, е необходимо автомобилът да пропадне в дупката, която
трябва като дълбочина да е съизмерима с клиренса на автомобила. Вещото
лице докладва, че в конкретния случай клиренса е 14 см, като, за да се получат
процесните увреждания дълбочината на дупката трябва да е поне 10 см, а в
конкретния случай след измерване на място е установена дълбочина на
дупката от около 6-7 см, като същата е неравна като „хралупка“. Изводът е, че
технически невъзможно е колелото на автомобила да пропадне в дупка с по-
малки размери от ширината на гумата, т.е. установената неравност на
указаното от водача, св. И., място в гр.Варна, ул. Дрен 40 не отговаря
технически с размерите си да причини констатираните в протокол за оглед от
14.02.2022г. и повторен оглед от 25.02.2022г. по щета № *********.
4
Така събраните доказателства дават основание да се даде вяра на
данните, събрани посредством заключението на вещото лице, доколкото
данните, изложени в него са в резултат на техническа информация, изготвена
към близък на ПТП момент, както и след извършен от вещото лице оглед на
място. Данните за липса на годна да причини при пропадането на колелета на
МПС дупка с размери от порядъка на 20-25 см в ширина и 10 см дълбочина не
са събрани в хода на исковото производство, а ищецът не е ангажирал други
доказателства, с които да обори техническите данни, изложени в САТЕ.
Данните от Google maps и Googled Earth Pro към дата на заснемане от
м.07.2022г. на местопроизшествието и тези от огледа на място към момента на
изготвяне на САТЕ опровергават показанията на св. И., водач на процесното
МПС за наличието на дупка, в която последователно са пропаднали двете
гуми на автомобила. По изложените съображения правилно и
законосъобразно първостепенният съд е кредитирал заключението на вещото
лице по първоначалната САТЕ, вкл. с поясненията в доклада му от открито
съдебно заседание при преразпита му. Следва да се отбележи, че показанията
на свидетеля на ищцовата страна, водачът на процесното МПС, относно
механизма на ПТП, се опровергават от изводите на вещото лице по повторната
САТЕ, а именно, че част от уврежданията, заявени по щетата, не могат да
бъдат получени по описания механизъм, тъй като са увреждания, които са
ситуирани в противоположната страна на автомобила – на предна броня пред
ляво колело, на облицовка на ляв праг, пета преден ляв крик. Не съставлява
процесуално нарушение позоваването на съда на становището на вещото лице
по повторната САТЕ (същата е оценителна) относно начина на получаване на
уврежданията, тъй като същото е дадено в рамките на притежаваните от
специалиста специални технически знания в конкретната област. Липсват
законови ограничения за съда при преценка за необходимост за разкрИ.е на
релевантни за спора факти да извърши преразпит на експерта, изготвил
приетата по делото експертиза. Нещо повече, разпоредбата на чл. 267, ал.2 от
ГПК предоставя изрично процесуална възможност за преразпит на свидетел
или вещо лице без да поставя специални условия.
Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД се свързва с
установяване от ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на
настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или
бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил извършването
на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и плащане от
застрахователя на застрахователното обезщетение
По изложените по горе съображения правилно и законосъобразно
исковият съд е приел, че в производството не е доказано по безспорен и
категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между
уврежданията, установени по застрахователна преписка по щета № *********
и механизма на ПТП, описан в искане за оценка от 14.02.2022г. и поддържан в
исковата молба. Следователно регресния иск, насочен срещу Община Варна,
като възложител за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Като такъв правилно е отхвърлен и акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава в плащането на главницата. Постановеното решение
5
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1775 от 19.05.2025г., пост. по гр.д.
№ 9655/2024г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6