№ 2063
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501163 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е
образувано по частна жалба вх. № 32134/16.05.2022 г. на „КРЕДИТО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Гоце Делчев“, № 100, Бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8 срещу
Разпореждане № 13671/19.04.2022 г., по ч.гр.д. № 4253/2022 г., на ВРС,
XLVIII с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. П. З., ЕГН **********, с
местожителство в *** за сумата 238.10 лв., неплатени вноски по договорна
такса за експресно разглеждане на документи, за периода 24.01.2020 г. –
24.03.2020 г., дължима по силата на Договор за потребителски кредит №
OL00011792/24.01.2020 г.
Частният въззивник счита постановеното разпореждане, в атакуваната
му част, за неправилно. Сочи, че таксата за експресно разглеждане, нейния
размер, както и условията за заплащането й са изрично уговорени в
сключения Договор. Сочи, че при кандидатстването за кредит самият
длъжник е заявил спешна процедура по разглеждането на кредита, което е
извършено чрез отговор на заложеното в платформата на „Кредито“ ЕООД
запитване за посочване на начина на разглеждане на искането. По този начин
бил ангажиран целия ресурс на дружеството бил ангажиран за извършване на
услуга, представляваща проучване на кредитоискателя в рамките на 20 мин.,
вместо 20 дни, поради което и се бил задължил да заплати посочената такса.
Излага, че търсената сума не представлява такса извън договора за кредит, а
напротив – тя не можела да съществува на самостоятелно основание,
доколкото била обвързана с резултата от проучването, което представлявало
възложена на кредитора работа. Още сочи, че основанието за възникване на
задължението за плащане на сумата е извъндоговорно, но същото било
обективирано в договора, то следвало да се приеме, че сумата се дължи
поради извършената работа от кредитора по отношение на възможността на
длъжника въобще да сключи договор. Счита, че търсената сума не е нито за
„усвояване“, нито за „управление“ на кредита, за да бъде възприето, че
1
попада в обхвата на забраната на чл. 10а ЗПК. По същество моли за отмяна на
разпореждането в атакуваната му част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 4253/2022 г., на ВРС, XLVIII с., е
образувано по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, уточнено с
молба вх. № 26084/18.04.2022 г. от „Кредито” ЕООД, ЕИК ********* срещу
длъжника В. П. З., ЕГН **********, за заплащане на сумата 500.00 лв.,
главница, сумата 33.42 лв., договорна лихва за периода 24.01.2020 г. –
24.03.2020 г., сумата 239.10 лв., такса за експресно разглеждане на
документи, за периода 24.01.2020 г. – 24.03.2020 г., сумата 150.63 лв.,
законна лихва върху главницата от 500.00 лв., за периода 25.03.2020 –
24.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда до изплащането. В заявлението е посочено,
че произходът на вземанията е Договор за потребителски кредит №
OL00011792/24.01.2020 г. В т. 12 от заявлението и в допълнителна
уточняваща молба, заявителят е обосновал обстоятелствата, от които
произтича вземането.
Компетентният районен съд е бил сезиран с надлежен формуляр по чл.
410 ГПК.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е
постановил атакуваното Разпореждане № 13761/19.04.2022 г., с което е
отхвърлил искането за издаване на заповед за сумата 239.10 лв., така както са
били конкретизирани по основание и размер от заявителя.
При произнасянето си по основателността на подаденото заявление
съдът преценява, както наличието на положителните предпоставки, визирани
в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и липсата на отрицателни такива, съобразно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Безспорно е, че процесният договор за кредит е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази
връзка съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за
допълнителна услуга – експресно разглеждане на документи, е нищожно.
От представения стандартен европейски формуляр всъщност става ясно,
че посочената сума представлява такса за закупуване на допълнителна услуга
„експресно разглеждане на искането за кредит“. (част III, чл. 4.3. от СЕФ).
Изначално липсва яснота дали тази допълнителна услуга е опционална и
какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде
избрана тя. Отделно, прави впечатление, че във формуляра тази такса е
посочена в чл. 4.3 – Всеки друг разход, свързан с договора за кредит.
Доколкото договорът е двустранен, поначало тази услуга представлява част
от процеса на първоначално договаряне между страните, през който процес,
всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените
й със закона права и вменените задължения.
2
Стремежът към парично възмездяване на участник в преддоговорен
процес за срочно разглеждане на документи и довършване на преговорите и
изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен
кредит не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни.
На следващо място, въззивния съд намира, че начина на начисляване на
таксата води до извод, че кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона. Систематичното тълкуване на чл.
10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на
коментираната допълнителна услуга, събирана по начин, идентичен с
възнаградителната лихва несъмнено налага квалифицирането на тази
уговорка като средство за заобикаляне на забрани.
На отделно основание следва да бъде посочено, че с уговарянето на
възнаграждение за експресното разглеждане на документи се цели и то има за
последица скрито оскъпяване на кредита и се явява допълнителна печалба за
кредитора, без същата да е намерила отражение в годишния процент на
разходите, който изначално е уговорен в близост до максималния допустим
размер от 50 % като по този начин се заобикаля нормативно заложеното
ограничение в размера на ГПР, установено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Отделно, размерът на претендираната такса е съизмерим с близо
половината от размера на предоставената главница по кредита, което е в
противоречие освен със закона и с добрите нрави по см. на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
По изложените съображения стойността на таксата за експресно
разглеждане на документи не следва да бъде присъждана.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден
в атакуваната му част.
С оглед изхода от спора, разноски на частния въззивник не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13671/19.04.2022 г., по ч.гр.д. №
4253/2022 г., на ВРС, XLVIII с., в частта, с която е отхвърлено заявление на
„КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Гоце Делчев“, № 100, Бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8 за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. П. З.,
ЕГН **********, с местожителство в *** за сумата 238.10 лв., неплатени
вноски по договорна такса за експресно разглеждане на документи, за
периода 24.01.2020 г. – 24.03.2020 г., дължима по силата на Договор за
потребителски кредит № OL00011792/24.01.2020 г.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4